Решение по КНАХД №311/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Директор на РДГ Берковица, против решение № 160/13.06.2025 г., постановено по АНД № 199/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 951/31.12.2024 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на Т. С. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във връзка с чл.9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), във връзка с т.4 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, сочи се че НП е правилно и законосъобразно и нарушението е извършено. Иска се решението на ВРС да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди НП.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка от ВРС, която АС Видин възприема изцяло: На 20.11.2024г. Б. С., на длъжност гл.инспектор е съставил АУАН №0112686 на жалбоподателя за това, че като лице упражняващо лесовъдска практика е издал превозен билет от 20.11.2024г. при липса на интернет покритие, който не е регистриран в момента на издаване в интернет информационната система на ИАГ, без да е придружен от контролен талон по образец, описан с №Серия М №14221 в превозния билет.Нарушението е извършено на 20.11.2024г. в землището на с.Синаговци, обл.Видин, на територията на РДГ-Берковица.

Въз основа на констатациите бил съставен АУАН, впоследствие и процесното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е основателна, като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на приложимия материален закон. Посочил, че посочената за нарушена Заповед не е подзаконов акт.

Правилно съставът на ВРС приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, както и на приложимото материално право. Посочената като нарушена разпоредба от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ по същество не е нормативен акт и не може да послужи като основание за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

Основателни са изводите на въззивния съд, за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, която е послужила като основание за налагане на административно наказание глоба на ответника по касация, наказва се с глоба от 300,00 до 5000,00 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Никъде в текста на нормата не се сочи като основание за ангажиране на отговорността на специфичната категория субекти (длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика), нарушаването на заповеди, издадени от изпълнителния директор на ИАГ. Безспорно тези актове не могат да бъдат квалифицирани като подзаконов нормативен акт по смисъла на ЗГ. Санкционните норми не могат и не бива да бъдат тълкувани разширително, поради което при липсата на изрично формулиран състав на административно нарушение смисълът на разпоредбата не следва да бъде извличан по този начин.

Доколкото в чл.9а от НКОГТ са посочени и заповедите за определяне на съответния образец, следва да се има предвид, че по отношение цитираната в АУАН и НП Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. по преписката и пред ВРС не са ангажирани доказателства, че е публикувана в ДВ (съобразно изискванията по чл.78, ал.2 от АПК), респ. че по някакъв друг начин е доведена до знанието на уличеното лице. Касае се за вътрешноведомствен акт, който не би могъл да обоснове реализиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация при липсата на доказателства за запознаването му с нея преди момента на извършване на процесното деяние.

С оглед гореизложеното решението на районния съд, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника по касация, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/13.06.2025 г., постановено по АНД № 199/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 951/31.12.2024 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на Т. С. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във връзка с чл.9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), във връзка с т.4 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.