Определение по адм. дело №2515/2025 на Административен съд - Пловдив

С Решение № 10543/29.10.2025г. по адм.д.№ 5868/2025г. на ВАС е отменено Решение № 2782/24.03.2025г. по адм.д.№ 2027/2024г. и делото е върнато за ново разглеждане с указания.

На основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

1. Конституира страните в съдебното производство :

Инвест две ЕООД, [населено място], [улица], представлявано от Б. Ш. с пълномощници заедно или поотделно – адв. Н. А. и адв. Д. А., адвокатско дружество А. и А. – [населено място], [улица], офис 9 /жалбоподател/

Директор Д ОДОП - Пловдив /ответник/

2. Насрочва адм.д. № 2515/2025г. за 10 . 12. 2025г., 14.00 ч., за когато да се призоват страните.

Във вр. с указанията на ВАС в Решение № 10543/29.10.2025г. по адм.д.№ 5868/2025г. по отношение приложеното правно основание в оспорения ревизионен акт : „За да се реализира тази отговорност, следва да се докаже по безспорен начин наличието на знание на лицето по ал. 1 (знаело е или е било длъжно да знае), че ДДС по конкретната доставка няма да бъде внесен (чл. 177, ал. 2 ЗДДС). Доказателствената тежест за реализиране на солидарната отговорност относно наличието на знание е върху приходните органи.; В тежест на приходната администрация е било да установи по категоричен начин, чрез пълно и главно доказване, наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС – знание към момента на издаване на процесната фактура, че данъкът няма да бъде внесен, тоест субективния елемент за ангажирането на отговорността на ревизираното дружество и съдът е следвало да съобрази това, като провери дали то е сторено. Разпоредбата на чл. 177 ЗДДС представлява изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика и поради това подлежи на стриктно тълкуване, а всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване.; Освен това, в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да съобрази, че установеното по делото затруднено финансово положение към момента на доставката на Д. Ш. ЧЗП само по себе си не е достатъчно, за да обоснове доказано знание у получателя по доставката, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика. Следва да се подчертае, че основателно касационният жалбоподател акцентира върху тълкуването на СЕС, дадено в неговото решение по дело С-227/2021 г., че само от финансовите затруднения, с които се сблъсква длъжник, чиято вещ се продава чрез принудително изпълнение, не може всъщност да се заключи, че той е имал незаконосъобразното намерение да не внесе ДДС (вж. т. 38, т. 41- 42). Тоест, в случая просрочени задължения на Д. Ш., не могат да обусловят извод за знание от страна на дружеството – получател по доставката за намерение дължимият косвен данък да не бъде внесен. При това следва да се направят констатации и изводи във връзка с данните по делото относно разплащането по сделката, каквито както се посочи съдът не е направил.“ , съдът

УКАЗВА на жалбоподателя възможност за представяне на допълнителни доказателства относно разплащането по ф-ра № 1000…8/31.08.2023г. и/или заявяване на доказателствено искане за допълнителна ССч.Е за установяване на всички твърдения на оспорващото дружество в тази насока.

УКАЗВА на жалбоподателя възможност за заявяване на доказателствени искания и представяне на доказателства по отношение твърденията за незаконосъобразност на административния акт.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи по категоричен начин, чрез пълно и главно доказване, наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС – знание към момента на издаване на процесната фактура, че данъкът няма да бъде внесен, тоест субективния елемент за ангажирането на отговорността на ревизираното дружество.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи компетентност на органа, издал обжалвания ревизионен акт и съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, вкл. изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Определението не подлежи на обжалване.