РЕШЕНИЕ  

 

                  №   79  /              12.03.2019г.       град  Пазарджик

 

 

 В      ИМЕТО    НА      НАРОДА

 

      ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД  граждански състав

      На дванадесети февруари  две  хиляди и деветнадесета  година

      В  публично заседание в следния състав:

            ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

                                                 

       секретар:Величка Новакова              

       Като разгледа докладваното от съдия  Ралинова
       Гражданско дело №311  по описа за  2018 година

 

                     Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и евентуален иск по чл.55 от ЗЗД.

В депозираната искова молба от С.А.А. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** адв.С.Д. срещу И.Н.Р. с ЕГН********** ***,се твърди,че получила голяма печалба от лотарията преди няколко години - над 3 000 000 /три милиона/ лева и в началото на 2014 година разполагала с добри парични възможности.Твърди се, че ответникът И.  Н.Р., който се занимавал с ресторантьорски и хотелски бизнес в гр. С., поискал от нея паричен заем в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, който да получи, за да употреби за подпомагане на бизнеса си, тъй като извършвал СМР в стопанисвания хотел в гр. С. Твърди, че ответникът обещал, че до средата на 2014 г. ще получи голяма държавна субсидия и ще върне заетата сума. Затова ищцата предала на ответника поискания паричен заем на 06.01.2018 г. чрез банков превод от банковата сметка на ищцата А. IBAN ***ветника Р. **********************.Сочи се, че уговорката между страните била, заетата сума да се върне до 6 месеца от извършения превод, като това се случило пред близки на ищцата, а ответникът обещал да документира с отделен писмен договор тези отношения между тях. Ищцата  излага доводи, че това не се случило поради оправданията на ответника след получаване на парите, че това било безсмислено, тъй като сумата била получена чрез банков превод.Ищцата твърди още, че след изтичане на срока на договора, на 07.06.2014 г. потърсила ответника Р., за да поиска да й бъде върната сумата обратно.Ответникът отговорил, че по независещи от него причини субсидията се е забавила, не можел да върне парите и помолил за отсрочка. Твърди, че Р. още няколко пъти използвал това оправдание при поискване от ищцата сумата да му бъде върната.Ищцата твърди, че поискала от него документи, от които да се увери, че действително е в процедура по субсидиране, и да види реалната времева перспектива за разплащанията, но ответникът категорично й отказал и в последствие отношенията им се влошили.Изложени са съображения, че след фалита на „КТБ“ АД ищцата загубила повече от 2 000 000 лева и останала без парични средства, поради което отново последвали разговори между страните, като ответникът всеки път твърдял, че няма пари, и че дори и да го осъди,  ще трябва да го чака 20 години, за да й върне обратно сумата от 100 000 лева, като най-вероятно това нямало да стане.Твърди се, че поради арогантното поведение на ответника, отношенията на страните понастоящем вече били недобри и не можело да се очаква доброволно изпълнение на дълга към ищцата или спогаждане.Изложени са съображения, че на ответника е изпратена покана за връщане на заетата сума, ведно с лихвата за забава, но въпреки това плащане не било постъпило. Посочена е правната уредба на договора за заем, съответно уреждането на лихвата, както и съдебна практика досежно разбирането на фактическия състав на договора за заем.

В исковата молба са изложени и въпроси по съществото на спора.Твърди се, че по делото по безспорен начин се установявало, че ответникът не е изпълнил свое договорно задължение от сключения между страните договор за заем, както и в посочения срок на писмената покана, не е върнал заетата сума, което обуславяло правния интерес от предявяване на иск по чл.240 от ЗЗД.

Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди И.Н.Р. да заплати на ищцата С.А.А. сумата от 100 000 лева по договор за заем от 06.01.2014 година. Предявена е и евентуална претенция, в случай, че съдът не уважи иска по облигационното заемно отношение, на основание чл.55 от ЗЗД да бъде осъден отново ответника да заплати на С.А. сумата от 100 000 лева, като получени без правно основание на 06.01.2014 г. чрез банков превод от сметката на ищцата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,в който не се оспорва, че е получил сумата, посочена в исковата  молба и то на основание „договор за заем“. Твърди обаче, че претендираната сума е върната изцяло и в брой, за което представя 2 броя разписка, представляващи върната сума, ведно с лихва, която били договорили с ищцата. Изложил е следните обстоятелства: С ищцата се запознали случайно, като тя разбрала, че той притежава фирма, която осъществява дейност за хотелиерски услуги в гр.С. Споделяла многократно колко й харесвал хотела, изказвала  положителни отзиви, а ответникът разказал пред нея идеите си за разширяване на хотела и участие по Европейски програми.Ищцата заявила, че идеите били добри, че можела да помогне и на 06.01.2014 г. превела сумата от 100 000 лева по лична банкова сметка *** „за бизнес“. По-късно договорили лихва помежду си, която била по-ниска от банковите лихви, като не се сочи размера й. Твърди, че С.А. го посетила и му разказала за фалита на Банка„КТБ“ и как парите й били блокирани, водела съдебни дела и нямала средства да живее спокойно. Помолила го да върне сумата, която му е предоставила, заедно с лихвите - на два или три пъти, ако може. Ответникът твърди, че не можел веднага да върне сумите, тъй като му било необходимо време. Твърди, че поискал банкова сметка, ***, но тя му обяснила, че вече не вярва на банки и иска парите в брой и на ръка.Ответникът твърди, че поради тази причина върнал парите с договорената лихва, за което ищцата подписала документи:приходен касов ордер /ПКО/ от 10.09.2014г. за получаване на сумата от 60 000 лева и приходен касов ордер от 08.11.2011 г. за получаване на сумата от 57 000 лева. Твърди, че бил отговорил на телепоща №11 от 18.07.2017 г. на изпратената до него покана, като е заявил недължимостта на сумата, поради пълното връщане на главница и лихва. Твърди, че за негова изненада, ищцата образувала, след получения му отговор, сигнал до Районна прокуратура - Пловдив за наличие на измама, предмет на прокурорска преписка № 7967/2017 г. в Районна прокуратура Пловдив. Моли да бъдат отхвърлени предявеният главен и евентуален иск.

    Пазарджишкият Окръжен съд, като взе предвид,изложеното  в исковата молба, и доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и след съблюдаване на  разпоредбата на чл.235 ал.2  от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

    В открито съдебно заседание проведено на 19.06.2018 година,съдът с определение е приел за безспорно в отношенията между страните,че е бил сключен устен договор за заем за сумата от 100 000 лева,предоставени на ответника за покриване на разходи по бизнес дейности в хотела,в който упражнява търговска дейност.Между страните не е спорен въпроса за падежа,дали е бил 6-месечен или година.

  Съгласно фактическият състав на договора за заем, регламентиран в чл.240 ал.1 от ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В тежест на ищеца – заемодател е да установи при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема.

В настоящия случай е безспорно между страните предаването на сумата в размер на 100 000 лева,чрез банков превод/видно от представеното доказателство/,не и спорно основанието за получаването й-договор за заем сключен в устна форма. Поради което и в тежест на заемополучателя беше да докаже,че е върнал реално заетата сума.

По делото е представено покана от ищцата С.А. до ответника И.Р. от 18.07.2017 година,с която го уведомяват,че поради невръщане на сумата до момента била натрупана и компесаторна лихва в размер на 31 479 лева и канят ответника да изпълни незабавно задължението си,след получаване на това уведомление.

По делото са представени 2 броя ПКО оформени като изпълнение на заем.

Първият от 10.09.2014 година за сумата от 60 000 лева,а вторият от 8.11.2014 година за сумата от 57 000 лева.

От приетата по делото СГрЕ която съдът приема за компетентна и добросъвестно изготвена се установява,че подписът положен и в двата ПКО са на едно и също лице.На базата на предоставения и използван сравнителен материал и извършеното предварително  разделно с последващо сравнително изследване между почерците,отразени в изброените обекти и сравнителни образци,експерта Н. е установил,че подписите в „получил“ - сумата в ПКО от дати – 10.09.2014г. и 8.11.2014 година,не са били положени от С.А.А..

По делото е разпитан свидетеля М. Я. Г. на 62 години който установява,че познавал и двете страни по делото знаел за договорните им отношения,тъй като той ги запознал.Установява,че уговорката за връщане на заема била 5.6 месеца,когато се очаквало Р. да получи субсидии.Установява се,че парите не били върнати.А ищцата му позвънила и му казала,че при разговор с ответника,той и заявил,че парите са предадени на свидетеля Г..От разпита му се установява,че категорично знаел,че парите не са върнати.Установява,че с ищцата посетили Р. и тя си потърсила парите и на въпроса и „сега по съдебен ред ли ще уредим отношенията“, той бил заявил на ищцата „ще се съдим 20 години и това е“.

Разпитаният св.Д.С.В. установява,че познавал ответника били добро приятели и спомня,че в края на есента Р. му поискал 7000 лева на заем.Свидетелят установява,че отишъл до офиса на хотела му и Р. му казал,че дължал пари на жена и трябвало да ги събере и да ги върне.Свидетелят установява,че го попитал защо не й ги преведе,а ответникът отговорил,че банката в която имала пари фалирала и затова събирал да й ги върне.Свидетелят посочва ищцата в залата и заявява,че 30 минути по-късно тя се появила и спряла пред стълбите на хотела,а ответника сложил парите в една чанта и излязъл видял,че взел и документи.Свидетелите установява,че седнали на пейка и ищцата си взела парите и подписала документи.Свидетеля установява,че витрината била огромна,а той бил на разстояние от 1 метър.Установява,че документа който подписала той го бил видял преди това.Свидетеля установява,след като му се предяви ПКО от 8.11.2014 година за сумата от 57 000 лева,че това бил документа.

По основателността на иска.

Съдът счита искът за изцяло основателен.

Спорен в настоящото производство въпрос е върната ли е действително сумата от 100 000 лева на ищцата.

Според чл. 154, ал. 1, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. За да обоснове твърдението си, че е върнал заетата сума, ответникът ангажира гласни доказателства на св.В..

Съдът обаче счита,че тези гласни доказателства които разгледани поотделно и в съвкупност с другите гласни доказателства и СГрЕ, не са в логическа последователност и са противоречиви, поради което съдът намира,че не са изцяло достоверни.На първо място свидетелят В. не успя да посочи конкретната дата на която е предал сумата на ответника,а едва след предявяване на РКО заяви,че е било 8.11.2014 година,тъй като бил в болничен в този период.Освен това съдът подлага под съмнение и изявлението му , че се е виждало ясно полагането на подписа от ищцата С.А. точно под въпросното РКО,при условие, че свидетелят се е намирал в офис,а пред него е имало стъклена витрина.

Следва да се отчете,че от приетата СГрЕ,категорично се установи,че и двата подписа под приходен касов ордер от 10.09.2014 година за сумата от 60 000 лева и приходен касов ордер от 8.11.2014 година за сумата от 57 000 лева,не са положени от ищцата.

Във връзка с така установеното от фактическа и правна страна,предявеният иск следва изцяло да се уважи,като се осъди ответника И.Н.Р. да заплати на С.А. сумата от 100 000 лева,представляваща главница по сключен договор за заем от 6.01.2014 година.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се полагат сторените от нея разноски,които и се претендират,но списък по чл.80 от ГПК,не е представен.

От данните по делото е видно,че е  внесена държавна такса от 4000 лева и са заплатени разноски на вещо лице в размер на 221.28 лева.Представено е и адв.пълномощно от което е видно,че е договорено и заплатено от ищцата възнаграждение в размер на 10 000 лева.От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение което съдът счита за основателно.

       Според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения адв. хонорар който ответника следва да заплати е 2530 лева и не са налице основания за неговото увеличаване.

Поради  така приетото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо разноски в размер на 7751.28 лева.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

 

 

Р            Е          Ш          И: 

 

 

            ОСЪЖДА И.Н.Р. с ЕГН********** ***, да заплати на С.А.А. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** адв.С.Д.,на основание чл.240 от ЗЗД,  сумата от 100 000 лева по договор за заем от 06.01.2014 година,както и разноски в настоящото производство в размер на  7751.28 лева.

           Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив, с въззивна жалба  в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.

 

 

                    ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: