Присъда по дело №121/2021 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 08.12.2021Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НЧХД
№ 121/ 2021Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.

Производството по делото е образувано въз основа на тъжба от М. Й. М., ЕГН
********** от гр. *** против подсъдимата В.И.Я.., ЕГН ********** от с. ***, общ. ***
в това, че при условията на продължавано престъпление в качеството си на родител на
малолетното дете Д. М. М., ЕГН **********, в периода от началото на м. януари
2019г. до 23.08.2021г. (датата на подаване на тъжбата) осуетила личните контакти на
тъжителя с детето, като не изпълнила определения режим на лични контакти съгласно
определение на съда от 29.11.2016г. по гр. дело № 310/ 2016г. на Районен съд Дряново,
като случаят е особено тежък – престъпление по чл. 182, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Упълномощеният защитник адв.
М. от АК – *** моли за оправдателна присъда.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата е родена на ***г., с постоянен адрес в с. ***, общ. ***, български
гражданин. Видно от справката за съдимост същата не е осъждана.
По делото е представено удостоверение за раждане по акт за раждане № 0265/
30.10.2013г. на община Севлиево, от което е видно, че детето Д. М. М. е родено на
26.10.2013г. от майка – подсъдимата и баща – тъжителя по делото.
С протоколно определение по гр. дело № 310/ 2016г. по описа на Районен съд
Дряново е одобрена спогодба, по силата на която упражняването на родителските
права върху малолетното дете Д. се предоставят на майката В.И.Я.., като
местоживеенето на детето ще бъде на адреса на майката в гр. ***, ул. ***. За бащата М.
Й. М. се определя режим на лични отношения със сина му Д., както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на
неделния ден, четири пъти по една седмица през лятото, от понеделник до неделя /през
месеците, юни, юли и август/, когато майката не е в платен годишен отпуск, първата
половина от зимната и пролетната ваканции на детето, когато тръгне на училище,
както и през всяко друго време по предварително постигнато споразумение между
страните. През официалните празници /Коледа, Нова Година, Великден/ детето ще
бъде последователно при всеки един от родителите си, като първата Коледа през 2016г.
ще бъде при майката, на Нова Година 2016г. – при бащата, на Великден 2017г. – при
майката, и т.н. по посочения начин на редуване. Детето ще прекарва с баща си и 4 часа
на рождения си ден, както и в деня на рождения ден на бащата ще бъде при него, а в
деня на рождения ден на майката ще бъде при нея. Бащата М. Й. М. се задължава да
1

взема и връща детето Д. от и на адреса по местоживеене на детето в определените по-
горе дни за лични отношения, както и при всеки друг път на осъществяване на лични
контакти между бащата и детето. Определението влязло в сила на 29.11.2016г.
На 23.04.2021г. по цитираното гражданско дело бил издаден изпълнителен лист
на тъжителя за режима на лични отношения с детето.
С влязло в сила решение по гр. дело № 306/ 2018г. по описа на Районен съд
Дряново е разрешено детето Д. М. М. за период от влизане в сила на настоящото
решение до навършване на десетгодишна възраст на 26.10.2023г. да напуска пределите
на Република България и да пътува от и до страните – членки на Европейския съюз,
Република Сърбия, Република Македония и Република Турция, придружавано от
майка си В.И.Я.. или упълномощени от нея лица без да се иска съгласието на бащата
М. Й. М.. Разрешено е издаване на паспорт за задгранични пътувания на детето само
със съгласието на неговата майка, без да се иска съгласието на бащата. Решението е
влязло в сила на 03.01.2019г.
По делото е приложена преписка № 258000-1468/ 31.05.2021г. по описа на РУ
Дряново, в която се съдържа постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по преписка вх. № 2162/ 2021г. по описа на Районна прокуратура *** от
20.07.2021г., видно от което от събраните доказателства е установено, че е осъществен
състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 193а от
НК наказателното производство се възбужда по частна тъжба до съответния районен
съд. Постановлението е връчено на тъжителя на 16.08.2021г.
По делото е приобщена справка изх. № 264000-13520/ 05.10.2021г. на ОД на
МВР ***, от която е видно, че за подсъдимата е регистрирано излизане от Република
България на 21.09.2020г. на ГКПП Аерогара ***, а за детето – на 22.07.2020г. на ГКПП
Аерогара ***.
Защитата на подсъдимата е представила удостоверение от Кметство на Т., ***,
че подсъдимата В.Я., заедно с децата си Д. М. и А.Г. живее на в грд Т., ул. ***, етаж
***, апартамент **. Както и удостоверение от Училище за предучилищно и начално
училищно образование *** Т. (***), от което е видно, че детето Д. М. М. е записан да
се обучава в трети клас от началното образование пре учебната 2021/ 2022г.
От показанията на разпитаните свидетели С. и Н. се установи, че за последен
път видели тъжителя с детето му през 2018г. Двамата свидетели твърдят, че същият
правил многократни опити да се свърже с подсъдимата по телефона, но не си спомнят
конкретни дати. Твърдят, че тя е блокирала телефона му и профила му във фейсбук.
Свидетелите С., *** и *** твърдят, че тъжителят е видял детето си в края на м. януари
2019г., когато му е било предадено от майката на подсъдимата в гр. ***. Заявяват, че
майката не е отказвала на бащата контакти с детето, но той не се е обаждал, за да го
взема. Според свидетелките С. и *** същата е уведомила тъжителя на 15.09.2020г. за
2

решението си да живее в ***, заедно с детето си.
Свидетеля И.П., служител на РУ Дряново посочи, че е изготвил справка във
връзка с извършена проверка по жалба на тъжителя, приложена по делото.
Осъществил е контакт с подсъдимата по телефона и по електронна поща и тя му
обяснила, че живее с детето си в ***. Бащата е осъществявал контакти с детето, докато
са живели в ***.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
С деянието си подсъдимата не е осъществил състава на престъплението по
повдигнатото обвинение по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Според съда всяко
едно от деянията включени в състава на продължаваното престъпление не
осъществяват състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, поради следното:
Съдът счита, че за посочения в обвинението период не бяха представени
категорични доказателства за извършване на противоправни деяния от страна на
подсъдимата. В частната тъжба се сочи единствено, че майката самоволно сменяла
адреса си и по този начин не изпълнявала задълженията си да осигурява личен контакт
с детето. Освен в частната тъжба за такива деянията се изтъква и в свидетелските
показания на свидетелите С. и Н., водени от тъжителя. Но двамата свидетели не
посочиха конкретни дати, на които са се осъществили опитите на тъжителя да се
свърже с подсъдимата, поради което съдът не може да приеме техните свидетелски
показания като доказателство за повдигнатите обвинения. В противоположната насока
са свидетелските показания на свидетелите С., *** и *** за нежелание на частния
тъжител да осъществява лични контакти с детето, което не е търсил за дълъг период от
време след януари 2019г. Всички свидетели непротиворечиво посочват, че бащата се е
свързал с майката на 15.09.2020г., за да попита как е минал първия учебен ден на
детето Д.. Свидетелите С. и *** твърдят, че при този разговор тъжителят е бил
уведомен, че майката и детето ще се установят в *** и не се е противопоставил. Съдът
кредитира с доверие показанията на тези свидетели, които частично се потвърждават и
от показанията на водения от тъжителя свидетел Г. Н., който посочи, че в телефонен
разговор, на който бил свидетел бабата на детето уведомила М.М., че В. е решила да
живее с детето в ***.
Представените от частния тъжител писмени доказателствени средства не могат
да приети като годни доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение, защото не
касаят факти от инкриминирания в обвинението период, свързани с противоправно
поведение на подсъдимата. Съдът не приема факта, че подсъдимата е променила
местоживеенето си в гр. ***, посочено в споразувмението по чл. 127, ал. 2 от СК, като
се установила да живее в гр. ***, а през 2020г. заминала за ***, като част от
изпълнително деяние на престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК. Както бе посочено от св.
*** и К. по време на постигане на споразумение за определяне на режим на лични
3

отношения между бащата с детето майката е живеела под наем в гр. ***. След което се
преместила в гр. ***, като за адреса тъжителят е бил уведомен, тъй като е взел детето
от там в края на 2018г. Свидетелите *** и *** твърдят, че той е бил уведомен и за
втория адрес в гр. ***, на който се преместила майката с детето. Действително
постановеният от съда режим на лични контакти с дете се ползва със сила на
присъдено нещо и трябва да се спазва, докато не бъде променен по съдебен ред, но в
настоящото производство не се събраха доказателства, че подсъдимата е действала с
умисъл да не предостави детето на баща му и да осуети изпълнението на съдебното
решение за личния контакт с детето.
Съгласно разпоредбите на чл. 304 от НПК подсъдимият следва да бъде признат
за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението. В конкретния
случай, за да е налице съставомерност на действията на подсъдимата съобразно
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК е необходимо от обективна страна подсъдимата
като родител да осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
режима на лични отношения с детето и това да е извършено от нея умишлено, при
форма на вината пряк умисъл с непосредствена цел да се осуети изпълнението на
постановения режим, за което не бяха представени убедителни доказателства.
Отделно от това съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото
съдебното определение относно личните контакти е постановено през 2016г. при
отразяване на моментното фактическо положение между страните – в това число
адреса на който пребивава детето и неговите родители, то във всички случаи
родителите са тези, които следва да подчиняват изпълнението му, като го адаптират по
съответен начин на случващото се с детето – здравословно състояние, трудова
ангажираност, а в случая и с промяна на адреса на майката и детето. Съдът напълно
споделя становището на защитата, че неизпълнение може да има само на задължения,
но не и на права. Подсъдимата не би могла въпреки волята на тъжителя да осъществи
лични контакти между него и детето. Не е без значение и обстоятелството, че
тъжителят не е потърсил друг начин за осъществяване на режима на лични контакти
освен по телефона.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и изложените
правни съображения, настоящия състав на съда прие, че обвинението срещу
подсъдимата не е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна,
поради което я оправда по повдигнатото ѝ обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди тъжителя да заплати на
подсъдимата направените по делото разноски в размер на 500 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	29
Дата:	8 декември 2021 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия:	Мариета Спасова

Дело:	20214220200121
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 август 2021 г.

Присъда по дело №121/2021 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите