Р Е Ш Е Н И Е
№ 1461/27.7.2022г.
Град Пловдив, 27.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1393
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба А.Г. *** срещу решение № 131 от 12.04.2022 г. на директора на ТД
Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 94-00-2274 от 30.03.2022
г. срещу разпореждане за присъединяване изх.№ С220016-105-0077801 от 10.03.2022
г., издадено от Искрен Стоянов, главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
Според жалбоподателя
обжалваното решение е неправилно, поради което
се иска неговата отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в решението и в
писменото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК (известие за
доставяне – л.11), поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД Пловдив
на НАП, образувано за събиране на неплатени в срок публични вземания – глоба в
размер на 100 лева по фиш № К2375460 от 01.11.2018 г., издаден от ОДМВР София,
по което дело е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх.№
С200016-048-0066838 от 15.07.2020 г., получено лично от жалбоподателя на
03.08.2020 г. С процесното разпореждане на присъединяване изх.№ С220016-105-0077801
от 10.03.2022 г. на основание чл.217, ал.2 ДОПК към изпълнително дело №
*********/2020 г. е присъединено за събиране публично вземане в размер на 50
лева, представляващо глоба по фиш № 00198 от 07.09.2021 г.
Разпореждането за присъединяване е обжалвано пред
директора на ТД Пловдив на НАП, който с обжалваното решение № 131 от 12.04.2022
г. – предмет на настоящото съдебно производство – е оставил без уважение като
неоснователна жалбата, защото съгласно чл.217, ал.1 ДОПК в производствата по
дял ІІІ от ДОПК могат да се присъединяват публични взискатели, каквато
безспорно е ОДМВР Пловдив, относно установените с фишове в тежест на
жалбоподателя публични задължения за глоби, а съгласно чл.217, ал.2 ДОПК
присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми. Според директора на ТД
Пловдив на НАП в конкретния случай присъединяването е извършено при наличие на
годен изпълнителен титул от компетентен публичен изпълнител при спазване на изискванията
на чл.217, ал.2 ДОПК, тъй като по изпълнителното дело няма постъпили суми и не
е изготвяно разпределение. Като неоснователно и неотносимо към спора е
преценено възражението на жалбоподателя относно правилността и
законосъобразността на издадения фиш, защото същият е изпратен в НАП за
събиране на публичното вземане с изрично отбелязване, че е влязъл в сила на 07.09.2021
г. Направен извод, че в случая са били налице всички законоустановени
предпоставки за осъществяване на действията, обективирани в оспореното
разпореждане за присъединяване, че то е издадено от компетентен орган, в
изискуемата форма, съответства на целта на закона, подписано е от издателя и
съдържа всички необходими реквизити, а в производството по неговото издаване не
са допуснати нарушения на процесуалните правила.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
надлежно оправомощен въз основа на заповед № ЗЦУ-ОПР-21 от 11.06.2021 г. на
изпълнителния директор на НАП (л.9), в изискуемата форма на мотивирано решение,
при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила.
Правилно
директорът на ТД Пловдив на НАП е
преценил, че разпореждането за присъединяване на задължения е издадено при
наличие на материалноправните предпоставки на чл.217, ал.1 ДОПК, която
предвижда, че в
производствата по този дял (дял ІV „Събиране на публични вземания“) могат да се
присъединяват публични взискатели. Доколкото ОДМВР Пловдив е такъв публичен
взискател, няма пречка и са изпълнени предпоставките на чл.217, ал.1 ДОПК
неговото вземане към жалбоподателя да бъде присъединено към вече образуваното и
неприключило изпълнително дело в ТД
Пловдив на НАП.
Правилна е също преценката за наличие на
предпоставката на чл.217, ал.2 ДОПК – оспореното разпореждане за присъединяване
е издадено преди изготвяне на разпределение на събраните суми, каквито суми липсват
поради липса на доброволно изпълнение и непредприети от страна на публичния
изпълнител действия по принудително изпълнение. Т.е., предвиденият в правната
норма краен срок, до изтичането на който публичен взискател може да подаде
искане до публичния изпълнител за присъединяване, не е изтекъл, поради което е
било възможно да се извърши присъединяване в конкретния случай.
В този смисъл неоснователно и недоказано е
възражението (неконкретизирано) на жалбоподателя за допуснато нарушение на
материалния закон при издаване на оспореното решение. Напротив, директорът на
ТД Пловдив на НАП правилно е анализирал фактите и въз основа на тях е направил
обосновани и съответни на закона изводи, че разпореждането за присъединяване е
законосъобразно като издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при
наличие на предпоставките за неговото издаване и в съответствие с целта на
закона.
Некореспондиращо със събраните писмени доказателства е
твърдението на жалбоподателя за липса на изпълнителен титул. Впрочем
доказването, че публичното вземане е погасено чрез изпълнение или по друг начин
или не съществува, е задължение на длъжника-жалбоподател, каквото доказване в
настоящото производство не беше проведено. Направените доказателствени искания
в писменото становище, постъпило в съда след датата на съдебното заседание, за
което жалбоподателят е бил редовно призован, са несвоевременно направени и
целят единствено шиканиране на процеса, като прехвърлят върху съда собственото
на жалбоподателя задължение за събиране на писмени доказателства, установяващи
защитната му теза. От друга страна, не е предмет на настоящото дело, както и на
производството пред административните органи, дали и по какъв начин
жалбоподателят е реализирал правото си на защита в административнонаказателното
производство по издаване на електронните фишове, с които са му наложени
административни наказания глоби.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП сумата 500 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание
чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Г., ЕГН **********,***,
срещу решение № 131 от 12.04.2022 г. на директора на ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на Националната агенция по приходите сумата 500 (петстотин) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: