№ 116
гр. Костинброд, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20221850100255 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, вх. № 1286/24.03.2022 г. по вх. регистър на
съда съд, предявена от ищеца - „Т.С.“ ЕАД ЕИК **********, седалище/адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“, № **, представляван от А. С. А. - изпълнителен директор, с която иска да
бъде признато за установено, че ответника - И. Г. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.
Г. и постоянен адрес в гр. С. му дължи общата сума от 2 973.46 лева, в това число сумата от
2 601.40 лева, представляваща главница - стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 346.89 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 03.06.2021 г., както и законната лихва
върху тази главница за периода от 06.07.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от
21.90 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до
м.04.2020 г., сумата от 3.27 лева лихва за периода от 31.07.2019 г. до 03.06.2021 г., както и
законната лихва върху тази главница за периода от 06.07.2021 до окончателното й
изплащане.
Претендира и обезщетение за направените съдебни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца, като отношенията
възникват по силата на Общи условия, а заплащането на топлинната енергия е по правилата
за дялово разпределение, което е извършвано от лице, с което е сключен договор от страна
на ЕС в сградата, където се намира имота на ответницата, а именно това разпределение е
осъществявано от конституираното трето лице „Т.С." ЕООД.
1
Твърди, че ответника е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период,
като не е погасил задължението си, дължимо до 45 дни от публикуване на общата фактура за
отоплителния сезон.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С., одобрени с
решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответницата дължи заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмен иска разглеждане на
делото в негово отсъствие. По негово искане са допуснати съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи.
Представя списък по чл. 8о от ГПК
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Прави се възражение за давност за периода
05.2017 г. - 06.07.2018 г. Твърди, че не ползва топлинна енергия, а отоплителните уреди са
демонтирани, за което ищеца е уведомен. Иска отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Конституираното трето лице „Т.С.“ ЕООД не оспорва предявените искове. Изразява
становище, че дяловото разпределение за аб. № ******* е извършвано в съответствие с
действалите през процесния период нормативни актове, като в имота има уреди за дялово
разпределение с дистанционен отчет, чийто показания са отразени в базата данни.
Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр.
чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 646/2021 г. по описа на РС Костинброд, е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в
срок е постъпило възражение, поради което на заявителя е изпратено съобщение за
подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата
искова молба. Посоченото заповедно производство е приложено служебно от съда с
разпореждане от 25.03.2022 г.
По делото са приобщени писмени доказателства, представени от третото лице „Т.С.“
ЕООД – фирма за дялово разпределение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за
изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни
2
искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува
производство за установяване на претендираните вземания от ответницата.
По същество е изцяло основателен, доколкото по делото се установи, че
задълженията на ответника са в по-висок размер за процесния период, но доколкото от
страна на ищеца не е поискано изменение на претенцията не може да бъдат присъдени по-
високите суми за главница и лихва, установени от заключенията на вещите лице.
Без съмнение може да се направи извод, че ответника е клиент на ищеца, като
наемател по безсрочен договор за наем на общинско жилище, което му е предоставено със
заповед от 2014 г. и договор за наем от началото на 2015 г. Налице са и доказателства, че
ответникът е сключвал споразумение за дължими плащания за 2015 г. също за конкретния
имот.
Без съмнение се установи от заключенията по съдебно-техническата и съдебно-
счетоводните експертиза, така и от представените от ищеца писмени доказателства –
протокол за проведено общо събрание на ЕС от 17.07.2002 г. /л.29-34/, когато е взето
решение за конкретната фирма, която да извършва дяловото разпределение –третото лице
„Т.С.“ ЕООД, която е осъществявала дяловото разпределение за процесния период в
сградата.
Облигационната връзка е възникнала на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която
клиент на услугата доставка на топлинна енергия е ползвател по договор за наем на жилище
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Изложеното дава основание за несъмнен извод, че между ищеца и ответника е налице
облигационна връзка, възникнала на основание посочената законова разпоредба, след като
ответницата е едноличен собственик на централно топлоснабден имот в сграда ЕС, като
отношенията са регулирани от ОУ, установени от ищеца и одобрени по предвидените в
закона ред от съответния държавен орган. Конкретно за процесния период действащи са ОУ
от 2016 г., като са представени доказателства за одобрението им, както и за публикуването
им, съгласно изискванията на закона за енергетиката. Не могат да бъда приети за
основателни възраженията на ответницата за липсваща облигационна връзка между нея и
ищеца, след като са налице фактите, при които законът предвижда че възниква качеството
„клиент“ за ищцата, а именно: упражняване на ползване над топлоснабдения имот в сграда
ЕС, която е с централно отопление, доставяно от ищеца.
Както ССчЕ, така и СТЕ посочват, че действителните задължения на ответницата са в
размер по-висок от претендирания по делото за главница – доставена и незаплатена
топлинна енергия, но след като няма искане за изменение на иска това е без значение, като
съдът кредитира като изготвена от компетентно в тази насока лице заключението на вещото
лице счетоводител.
Неоснователни са възраженията на ответника за изтекла погасителна давност.
Заповедното производство е образувано на 06.07.2021 г. с подаване на заявление за издаване
3
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, първоначално
пред Софийски районен съд. Считано от този момент е прекъсната давността, която
действително е тригодишна за конкретния вид задължения. В същото време обаче
претендираните суми за отоплителния сезон 2017-2018 г. са изискуеми, съгласно ОУ след
изтичане на 45 дневен срок от издаване на общата фактура за отоплителния сезон, тоест след
изготвяне на изравнителните сметки. Това се случило на 31.07.2018 г. за предходния
отоплителен сезон, поради което в рамките на три години от тази дата е предявена
претенцията пред съда, тоест давността не е изтекла за вземанията за отоплителен сезон
2017-2018 г., като е излишно обсъждането на вземанията за следващите отоплителни сезони.
Неоснователно е възражението на ответника за свалени отоплителни тела. Това е
факт, като начислените вземания са за отопление с лира, за подгряване на топла вода и за
сградна инсталация, но не и за отоплителни уреди – радиатори по стаите, като това е видно
от изравнителните сметки – верните са приложени към заключението на ВЛ по ССчЕ
/представените от третото лице се отнасят до друг имот/.
Основателна е и претенцията за лихва за забава за период преди подаване на
заявлението, след като същата е за период, за който няма изтекла давност, а предвид
завишения размер на действителните задължения на ответницата лихвата за забава без
съмнение е над претендираната в производството.
Основателна е претенцията за заплащане на дължими суми за дялово разпределение,
след като заплащането на такава такса е предвидено и тя се събира от ищеца, а впоследствие
се заплаща на конкретното лице, извършващо дялово разпределение в сградата ЕС, в която
се намира имота на ответницата, в случая третото лице „Т.С.“ ЕООД.
Поради това исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода от делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане
на разноски за заповедното производство в размер на 359.47 лева, в това число 59.47 лева за
заплатената държавна такса и сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК. За исковото производство следва да бъде присъдена общо
сумата от 954.56 лева, в това число сумата от 254.56 лева за внесена ДТ, сумата от 600 лева
за внесени депозити за възнаграждения на вещи лица и сумата от 100 лева за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК съгласно списъка.
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА - И. Г. Д., ЕГН ********** с
настоящ адрес в гр. Г. и постоянен адрес в гр. С., ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „Т.С.” ЕАД
ЕИК **********, седалище/адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.”, № **, представляван
от А. С. А. – изпълнителен директор, общата сума от общата сума от 2 973.46 /две
хиляди деветстотин седемдесети три лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, в това
число сумата от 2 601.40 лева, представляваща главница - стойността на незаплатена
4
топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 346.89
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 03.06.2021
г., както и законната лихва върху тази главница за периода от датата на депозиране на
заявлението - 06.07.2021 г., до окончателното й изплащане, сумата от 21.90 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до
м.04.2020 г., сумата от 3.27 лева лихва за периода от 31.07.2019 г. до 03.06.2021 г., както
и законната лихва върху тази главница за периода от датата на депозиране на
заявлението - 06.07.2021 до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА – И. Г. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА - „Т.С.” ЕАД ЕИК ********** сумата от 359.47 /триста петдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направени
разноски по ч.гр.д. № 646/2021 г. по описа на РС Костинброд, както и сумата от 954.56
/деветстотин петдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ лева за направени
разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице „Т.С.“ ЕООД
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5