Р Е
Ш Е Н
И Е № 260018
01.08.2022
година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Михаела Стойчева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
административно
дело № 69 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от В.К.К. с
ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти
/ПНИ/ за жилищен район „Кенана“, гр.Хасково, Община Хасково, като се иска
обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща поземлен имот с
идентификатор 77195.701.60.
Жалбоподателката твърди, че имотът й е
подарен от родителите й К. М. С. и В. К. С. и притежавала нотариален акт №2 от
07.03.2011г., издаден от нотариус К. Г., а те от своя страна го придобили по
давност /нотариален акт №135, том 5, н.д.№1498/19.12.1979г. на ХРС/.
Включването на собствения на жалбоподателката имот в ПНИ определял правния й
интерес от обжалване на влязлата в сила заповед №ДС-28-2/28.06.2019г., издадена
от Областния управител на Област Хасково, като нищожна в частта на имота, тъй
като същият не бил от категорията имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Той не бил
земеделска земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове,
визирани в §4 на Президиума на НС, ДС и МС, с оглед на което липсвало законово
основание за вписването му в ПНИ. В тази част заповедта била нищожна, издадена
при липса на предмет и на законови основания.
Жалбоподателката имала правен интерес от
изричното обявяване за нищожна на визираната заповед в частта, касаеща
собствения й имот 77195.701.60, тъй като тя била законова предпоставка за
издаване на заповедта на кмета по §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ №357/07.02.2020г., която
имала производен характер и която обжалвала пред съда и имало висящо адм.дело
№20/2020г. Заповедта на областния управител била административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК, с който непосредствено се засягали основни права и законни
интереси на жалбоподателката, каквото било правото й на собственост върху
описания имот. Заповедта на областния управител била нищожна поради липса на
законови основания за издаването й и липса на предмет, която
незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Позоваването на
нищожност на заповедта на областния управител давало възможност на
жалбоподателката да я обжалва в частта на собствения й имот без ограничение във
времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК.
Според местонахождението на имота по реда на
АПК подсъдността била пред РС-Хасково.
Имотът не бил от категорията имоти по §4 от
ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя и никога не бил предоставян на
граждани по силата на актовете, визирани в §4, поради което включването му в
ПНИ и възстановяването му на наследниците на Г. Д. К. било съществено нарушение
на действащите материалноправни норми, която материална незаконосъобразност
следвало да се приравни с нищожност.
Съгласно чл.18 ал.1 т.3 от ППЗСПЗЗ, кметът
на общината в срок от 6 месеца от влизане в сила на ЗСПЗЗ предоставя на
общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в
земеделските земи по землища, които включват и земи, предоставени за ползване
на основание нормативните актове, посочени в §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Границите, върху
които собствеността се възстановява по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ, се утвърждавали с
решение на ОСЗ и се отразявали върху изходната картна основа. Следователно,
след като собствения на жалбоподателката имот никога не бил предоставен за
ползване по силата на актовете, визирани в §4 от ПЗРЗСПЗЗ, бил включен в ПНИ
при съществено и грубо нарушение на действащите законови норми, което видело до
нищожност на заповедта в обжалваната й част.
Заповедта на областния управител в
обжалваната част се явява нищожна и поради липса на предмет. Имотът вече бил
предмет на ПНИ, изработен и одобрен по реда на чл.16 от ЗУТ, за което
жалбоподателката притежавала влязла в сила заповед №538/28.03.2014г., издадена
от кмета на общината, с която била определена за собственик. С оглед на
изложеното имотът нямал характер на земеделска земя по смисъла на §4 от
ПЗРЗСПЗЗ, поради което обжалваната заповед в тази част била нищожна поради
липса на предмет.
Грубо нарушение на материалноправната
предпоставка на §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени
земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване по силата на
визираните в §4 ал.1 актове. Този извод се налагал от разпоредбата на §4к ал.7,
която препращала към §4, свързан с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Имотът не
представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана територия,
включен в строителните граници и в регулацията на града. В него били построени
законно три сгради за обитаване. Следвало да се приложи разпоредбата на чл.10б
ал.1 от ЗСПЗЗ вр.чл.28а ал.2 от ППЗСПЗЗ, според които бившите собственици,
чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по
смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на чл.10б
ал.1 от ЗСПЗЗ.
Не била налице идентичност между собствения
на жалбоподателката имот и притежаваната от наследниците на А.И.К. земеделска
земя, възстановена им с решение №36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление
№50412 по чл.11 от ЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се обяви за нищожна обжалваната заповед в
частта за имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор 77195.701.60 по КК на
гр.Хасково, като се претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената
срещу негова заповед жалба.
Заинтересованите страни П.А.К., А.И.К., А.И.К., П.И.К., М.Д.Р.
и П.Д.Д. не се явяват
в съдебно заседание, не изпращат свои представители и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно
т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед
№РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед
на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000
на жилищен район /ж.р./ „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково,
приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител
в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.55 от 12.07.2019г.
Като доказателства по делото е представен нотариален
акт от 19.12.1979г. на ХРС, с който е признат К. М. С. за собственик по давностно владение
на нива от 500кв.м., находяща се в м.“Кенана“, Хасковско землище. По силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 07.03.2011г. на нотариус К. Г. с
рег.№353 К. М. С. и В. К. С. даряват на дъщеря си В.К.К. следните свои
собствени недвижими имоти : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.714.253.2.13 и поземлен имот с идентификатор 77195.701.60, находящ се в
местност „Кенана“, с площ 497кв.м., съгласно скица, и 500кв.м., съгласно
нотариален акт.
Със заповед №538/28.03.2014г. на кмета на Община
Хасково, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.16 ал.5 от ЗУТ и влязъл в сила
подробен устройствен план – план за улична регулация на ж.р.“Кенана“,
гр.Хасково, одобрен с решение №275/06.03.2009г. на ОбС-Хасково, В.К.К. е
определена за собственик на поземлен имот с проектен идентификатор 77195.701.60
по КК на гр.Хасково, с площ от 452кв.м.
Със заповед №357/07.02.2020г. на кмета на Община
Хасково, на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка
с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р.“Кенана“,
Хасковско землище, одобрен със заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ
№36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50412 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4111/30.01.2019г.
е наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на А.И.К. върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г.
на ОС-Хасково с идентификатор 77195.701.60, ж.р.“Кенана“, Хасковско землище, с
площ 452кв.м., заедно с построените в имота три сгради с идентификатори
77195.701.60.1 – друг вид сграда за обитаване, 23кв.м., 77195.701.60.2 – друг
вид сграда за обитаване, 17кв.м., 77195.701.60.3 – друг вид сграда аз
обитаване, 12кв.м.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152
от АПК представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на
обжалваната заповед.
По делото е приложена изпратената от ОСЗ-Хасково
преписка по заявление с вх.№50412/11.10.1991г. на наследниците на А.И.К..
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение
вещото лице сочи, че с решение №67/29.02.2000г., на основание чл.105 ал.3 от
ППЗТСУ, ОС-Хасково одобрява околовръстен полигон на земите по ал.3 §4 от ЗСПЗЗ,
като в строителните граници на града се включва и зона „Куба“. Според вещото
лице местност „Кенана“ не представлява селищно образувание. Принаправените
проверки вещото лице не открива данни процесния имот ПИ 77195.701.60 с площ
452кв.м., находящ се в м.“Кенана“ да е бил предоставен за ползване и да е
придобит по реда на §4а от ПЗРЗСПЗЗ. От направените в общината справки вещото
лице не установява точно какви данни са предадени от Община Хасково на ОСЗ
Хасково, но от графиката на помощния план и списъците към него изяснява, че е
използван кадастралния план от 1988г. В експертизата се сочи, че
местоположението на нивата от 13,500дка, възстановена на наследниците на А.И.К.
по заявление №50412 в решение №36-51 от 01.04.1998г. на ПК-Хасково, в помощния
план било установено вследствие на събраните данни при анкетирането. В
комбинирания списък на анкетираните собственици за заявление №50412 на А.К. за
площ 13,500дка били вписани няколко имота, единият от които бил 59.
Определената действителна площ на парцела била 11,287дка. Не било отбелязано
кой е анкетирания, а само, че е извършено такова. В анкетната карта било
отразено, че анкетираното лице по заявление №50412 е Т. А. Р.. Вещото лице сочи
в заключението си, че решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково с подписите на
членовете на комисията не се съхранява в ОСЗ-Хасково. Оригиналната преписка
била изпратена в РС-Хасково във връзка с адм.д.№16/2020г. Експертизата сочи, че
в кадастралната карта и кадастрални регистри процесният имот бил отразен като
поземлен имот 77195.701.60, ж.р.“Кенана“, ул.“Габър“ №65, вид собств. частна,
вид територия урбанизирана, НТП ниско застрояване /до 10м./, площ 452кв.м.,
стар номер 59. За района на имота имало одобрен ПУП – план за улична регулация.
Имотът бил неурегулиран. Според вещото лице, по отношение на методологията на
изработване на помощния план изискванията били спазени. Имотът попадал в
територия, за която е изработен ПНИ и затова вещото лице прави извод, че явно
попада в територия по §4 от ПЗРЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото
производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирани лица,
имащи правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с
атакувания административен акт се нарушават техни права и законни интереси. В
случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи обявяването
на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е
образувано настоящото производство се явява неоснователна. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните
критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до
нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание
за нищожност на акта. Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт порокът следва да е до толкова сериозен, че практически да
води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва и волеизявление.
Формата е самостоятелно основание за валидното действие на административния акт
и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се
определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото производство заповед е
в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се приеме на
това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също в
случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на
административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсват данни, от които да следва извод, че при издаването на
обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
посоченото основание. Наведените от жалбоподателя доводи сочат на съществуващи
противоречия на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби,
но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока
за обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда
подобни хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ
на незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от
жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат на основания за прогласяване
нищожността на атакувания административен акт, а евентуално биха могли да
обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да разглежда
законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената жалба в
настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на
сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че
твърденията на жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 77195.701.60 по КК на гр.Хасково, поради което административният
орган без наличие на доказателства, установяващи, че наследниците на А.И.К. са
притежатели на собственически права върху този имот, е одобрил с атакуваната
заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на спор за
материално право. В административното производство не може нито да се разгледа,
нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което страните следва
да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от В.К.К. с ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен район „Кенана“,
гр.Хасково, Община Хасково, като се иска обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща поземлен имот с идентификатор
77195.701.60, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково
в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.