№ 28
гр. Раднево , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100262 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл. 33 ЗПК с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10а ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит
България” ЕООД срещу Р. СТ. Д.. Ищцовото дружество твърди, че е сключил
договор за потребителски кредит № 30035677668 от 14.03.2019 г. с ответника
Р. СТ. Д., с който предоставил в заем сумата от 900 лв. със срок за връщане
24 месеца при месечна вноска от 54,08 лв. с падеж 15-то число на месеца, при
годишен процент на разходите от 45,07 %, годишен лихвен процент от 38,30
% и лихвен процент на ден от 0,11%, договорно възнаграждение в размер на
397,84 лв., при общо задължение по договора в размер на 1297,84 лв. Твърди,
че бил закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1113,84 лв., чиято
вноска била разсрочена с вноските по кредита, всяка по 46,42 лв. Твърди, че
общото задължение било в размер на 2411,68 лв., при месечна вноска от
100,49 лв. и дата на погасяване 15-то число от месеца. Твърди, че съгласно
подписана декларация от ответника към договора станали неразделна част
общи условия към договорите за кредит, както и стандартен европейски
формуляр за информацията по кредита, които им дават възможност да
1
преценят техните финансови възможности. Твърди, че съгласно договора
превел на ответника сумата по кредита, за което било съставено преводно
нареждане с референция от 14.03.2019 г. за сумата от 900 лв. Твърди, че
съгласно чл. 4 от общите условия ответника дължи възнаграждение за
ползването на кредита в размер на 397,84 лв., което било разсрочено в
месечните вноски, а остатъчното дължимо възнаграждение било в размер на
118,55 лв. Твърди, че по сключено споразумение за пакет допълнителни
услуги и чл. 15 от общите условия ответницата дължи възнаграждение за
допълнителния пакет в размер на 1113,84 лв., от които останали дължими
1113,84 лв. Твърди, че всички вземания по договора били обявени за изцяло
предсрочно изискуеми на 29.07.2019 г. Твърди, че ответникът не е правил
погашения по кредита. Поради това твърди, че задължението на ответницата
понастоящем било в размер на 2269,31 лв., от които главница 900 лв.,
договорна лихва от 118,55 лв., обезщетение за забава от 136,92 лв. за периода
от 29.07.2019 г. до 14.12.2020 г., възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги 1113,84 лв. Твърди, че по ч.гр.д. № 788/2020 г. на РС-
Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираните суми, без сумата за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги 1113,84 лв., за която част било отхвърлено заявлението,
като ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което предявил
иска по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да се установи вземането му от ответника по издадената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, както и да бъде
осъдена ответницата да заплати сумата за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги 1113,84 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Р. СТ. Д.. След срока по чл. 131 ГПК и преди откритото съдебно заседание и
постъпила молба от ответницата, в която оспорва да е получила в заем сумата
от 900 лв., като не оспорва да е подписала документите за онлайн кредит.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изисканото ч.гр.д. № 788/2020 г. на РС-Раднево е видно, че е
2
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260155 от 16.12.2020 г., с която е уважено заявлението по чл. 410 ГПК
частично за сумите в размер на 900 лв. главница по договор за кредит №
30035677668 от 14.03.2019 г., сумата от 118,55 лв. договорна възнаградителна
лихва за периода от 15.04.2019 г. до 29.07.2019 г., мораторно обезщетение в
размер на 136,92 лв. за периода от 29.07.2019 г. до 14.12.2020 г. Съответно е
отхвърлено заявлението в частта за претенциите от 1113,84 лв.
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 30 лв.
такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.
В хода на заповедното производство в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от ответницата и са дадени указания до ищеца, който в
срок е предявил установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК досежно сумите за
главница, възнаградителна лихва и мораторно обезщетение.
Ищецът претендира да е предявил осъдителния иск за сумата от 1113,84
лв. на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, с което съдът не може да се
солидаризира, тъй като срокът за предявяване на осъдителния иск по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е едномесечен от съобщението за отхвърляне на
заявлението /връчено на ищеца на 06.01.2021 г./. Съответно обаче
обективното съединяване на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
осъдителни искове е допустимо съобразно постановките на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Затова съдът намира, че е принципно допустимо
разглеждането на съединения осъдителен иск за сумата от 1113,84 лв.
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, като тази
допустимост ще се отрази единствено на дължимата държавна такса от ищеца
за производството /при хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК се дължи
довнасяне, а в настоящата изцяло дължимата държавна такса за иска/.
С протоколно определение от 27.07.2021 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал.
1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:
Ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение
по договор за потребителски кредит, с който е предоставен в заем сумата от
900 лв. със срок за връщане 24 месеца при месечна вноска от 54,08 лв. с
падеж 15-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 45,07 %,
3
годишен лихвен процент от 38,30 % и лихвен процент на ден от 0,11%,
договорно възнаграждение в размер на 397,84 лв., при общо задължение по
договора в размер на 1297,84 лв.; валидно уговорено облигационно
отношение по закупуване на допълнителен пакет от услуги в размер на
1113,84 лв., чиято вноска била разсрочена с вноските по кредита; както и
настъпил падеж на вноските по кредита. По отношение на иска за
обезщетение за забава следва да докаже наличието на главен дълг и настъпил
падеж на плащане на парично вземане или покана до длъжника.
По делото е приет като писмено доказателство договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30035677668 от 14.03.2019
г. /л.6-12/, сключен между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД като
кредитор - кредитодател, Р. СТ. Д. като клиент – кредитополучател, с който е
отпусната в заем сумата от 900 лв. Договорени са ГПР от 45,07 % и ГЛП от
38,30 %, лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима сума по договора
1297,84 лв., срок на договора 24 месеца /падежи от 15.04.2019 г. до 15.03.2021
г./, размер на вноската 54,08 лв. Ответникът е подписал декларация за
запознаване с общите условия /л.7/ и самите общи условия /л.8-12/. Подписан
е и погасителен план към договора за кредит /л.13/. Договорът е сключен на
база заявление от ответницата за отпускане на потребителски кредит,
стандартен европейски формуляр, допълнителна преддоговорна информация,
всички подписани от ответницата. Ответницата Р. СТ. Д. в подадената молба
вх. № 1017 от 26.07.2021 г. потвърждава, че е подписала лично всички
документи по кредита, като оспорва само да е получила сумата от 900 лв.,
която била отпусната.
От самия договор за кредит е видно, че раздел VI е посочено да е
дължимо по избран и закупен пакет от допълнителни услуги сумата от
1113,84 лв., която е разсрочена с вноските по кредита още със сумата от 46,41
лв. месечно. Така общата сума по кредита е посочена като 2411,68 лв., общ
размер на вноската 100,49 лв., дължими до 15-то число на всеки месец. В
самия погасителен план е видно, че са включени главница, договорна лихва,
размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет допълнителни
услуги, общ размер на месечна вноска, тоест в погасителния план са
включени освен обичайните главница и договорна възнаградителна лихва,
още и разсрочено плащане на закупения пакет от допълнителни услуги.
4
Служебно известно е на съдията-докладчик от множеството други дела на
същия ищец по идентично предлаган потребителски кредит на клиенти, че
кредитополучателите подписват и отделен договор за закупуване на
допълнителните услуги, какъвто не е представен от ищеца по настоящото
дело. Обаче е видно от самото искане за отпускане на потребителския кредит
/л.15/ какво представлява въпросният закупен пакет от допълнителни услуги,
които ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя: 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Възнаграждението за този пакет
допълнителни услуги е посочен в самия договор за потребителски кредит
като сума в размер на 1113,84 лв., разсрочена на вноски по 46,41 лв. всяка, а в
договора за кредит не е посочено какво включва пакетът услуги.
Възнаграждението за допълнителния пакет услуги е разсрочено заедно с
главницата и договорната възнаградителна лихва в погасителния план към
договора /л.13/.
По делото е прието като доказателства транзакции /л.14/, от които е
видно, че ищецът е превел на 14.03.2019 г. сумата от 900 лв. на ответницата Р.
СТ. Д. с основание договор за кредит 30035677668 по нейна банкова сметка в
банка „ДСК“ ЕАД. Това обстоятелство се оспорва от ответницата Р. СТ. Д., но
нейното оспорване е неоснователно с оглед посоченото платежно нареждане с
отразена банкова референция.
Ответницата Р. СТ. Д. в подадената молба вх. № 1017 от 26.07.2021 г.
потвърждава, че не е правила погашения по договора за кредит, тоест всички
месечни вноски с настъпил падеж са дължими и не са заплатени от
ответницата. Прието е като писмено доказателство извлечение от сметка към
договора за потребителски кредит /л.21/, в което е посочено, че ответницата
не е правила погашения по кредита и което напълно съвпада с изразеното от
ответницата становище.
Ищецът претендира да е обявил кредита за предсрочно изискуем на
29.07.2019 г. /така в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба/. От
доказателствата по делото е видно, че на ответницата е пратено съобщение за
5
предсрочна изискуемост, като видно от обратната разписка по делото /л.19-
20/ пратката не е потърсена, тоест не е стигнало до нейното знание.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл константна е
съдебната практика, че разрешението, дадено в т.18 на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по
отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищецът. В този
смисъл е Решение от 04.12.2020 г. по в.т.д. № 1526/2020 г. на ОС-Стара
Загора.
Така, предвид гореизложеното, съдът приема, че на длъжника Р. СТ. Д.
не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита на 29.07.2019 г.,
но това обстоятелство не се отразява съществено на фактическата и правната
страна по делото, тъй като към момента са изтекли падежите на всички
месечни вноски – последната е с дата 15.03.2021 г. /виж даденото разрешение
в ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на посоченото съдът намира, че се установи наличие на
сключен договор за кредит досежно предоставената сума в размер на 900 лв.
и уговорената договорна възнаградителна лихва. В тая част е налице валидно
облигационно отношение между страните, а съдът и служебно ангажиран с
изследване на въпросите за наличието на неравноправни или нищожни
клаузи, не откри такива в тази част на договора. Срокът на договора е изтекъл
с изтичане падежа на последната вноска – 15.03.2021 г., без да е обявен за
предсрочно изискуем. С оглед на това ответницата дължи връщане на
главницата от 900 лв. и договорната лихва по кредита, която е в размер на
397,84 лв. Тъй като се претендира договорна лихва в размер на 118,55 лв. и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът за договорна лихва
е основателен до този претендиран размер.
6
По отношение на претенцията за лихва за забава съдът намира, че
такава се дължи за забава в плащането на всяка погасителна вноска от датата
на падежа. Ищецът претендира лихвата за забава от 29.07.2019 г., тоест след
датата на падежа на четвъртата вноска. Изчислена от съда с калкулатор за
законна лихва на основание чл. 162 ГПК съдът намери, че дължимата в случая
законна лихва е в размер на 92,63 лв., представляваща сбор от законните
лихви върху отделните месечни вноски от датата на падежа им до дата
14.12.2020 г., като първите четири вноски за начало на законната лихва е дата
29.07.2019 г. с оглед претенцията на ищеца за начало на периода и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес. Предвид изложеното искът за
мораторно обезщетение е основателен за сумата от 92,63 лв. за периода от
29.07.2019 г. до 14.12.2020 г. и съответно е неоснователен за разликата до
претендираната сума от 136,92 лв.
Следва да се даде отговор за сключения допълнителен пакет услуги, по
отношение на който съдът следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи /чл. 7, ал. 3 ГПК/. С решение № 65 от 06.07.2018 г. на ВКС по т.д. №
1556/2017 год. на 1 ТО, се прие, че съдът служебно следи за неравноправните
клаузи, което е в унисон с европейското законодателство и впрочем вече
константната практика на ВКС в тоя смисъл, както и една от последните
промени в ГПК – чл. 7, ал. 3. Това пък обосновава правомощие на съда да
разгледа този въпрос не само по искане на страна, но и служебно.
Съдът намира, че сключеният пакет допълнителни услуги е комплекс от
нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и
като неравноправни такива. По отношение на този въпрос и за конкретния
пакет допълнителни услуги вече е налице утвърдена съдебна практика
/Решение от 06.11.2019 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1339/2019 г.,
Решение от 04.12.2020 г. по в.т.д. № 1526/2020 г. на ОС-Стара Загора и много
други/.
В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще какво
включва договорения допълнителен пакет услуги, а само е посочена цената за
същия в размер на 1113,84 лв. при месечна вноска от 46,41 лв., разсрочена
заедно с месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна
лихва. Съответно самият допълнителен пакет услуги е договорен в
7
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващи
вероятни, но несигурни от към изпълнение услуги, предоставяни от ищеца и
зависещи единствено от неговата воля. Самите услуги /втора, трета и
четвърта/ са посочени като „възможности“, без да е посочена конкретика от
какво зависи изпълнението на тези възможности. Самият факт на
предоставянето на услугата като „възможност“ означава, че предоставянето
зависи от волята на ищеца – той ще прецени дали да предостави
„възможността“ на ответника или не. Всъщност е налице получаване от
ищеца на възнаграждение за една бъдеща несигурна услуга, която той може
въобще по своя воля да не предостави на ответника. От друга страна е ясно за
страните, че съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен само
по взаимно съгласие на страните или на основания в закона, което в
значителна степен изцяло обезсмисля предоставената услуга от ищеца.
Договарянето на цена за допълнителния пакет услуги като сума равна на
сумата по кредита е в изключително противоречие с добрите нрави, уредени
като общо утвърдените в обществото представи за добри и зло, правилно и
неправилно, справедливо и несправедливо. Това пък е основание по чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД да се счете допълнителния пакет услуги като нищожни
клаузи, сключени при накърняване на добрите нрави.
Също така е договорено „приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“ и „улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“, които услуги пряко противоречат на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. А посочените две услуги представляват
именно действия, свързани с усвояването на кредита. От друга страна това
законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита
интересите на кредитополучателите, но то гарантира и
конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица.
Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на
страните. В случая уговорения допълнителен пакет в частта „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ и „улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства“ противоречи пряко на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което го прави нищожна клауза по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна така договореното цели
8
и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена
на допълнителния пакет услуги е равен на сумата по кредита, което ги прави
съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД.
Съгласно решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г. на
І т.о., клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора,
който за кредитодателя безспорно обхваща цената на предоставянето на
кредита, може да е индивидуално, но и неиндивидуално уговорена. Когато е
неиндивидуално уговорена, такава клауза подлежи на преценка от гледище на
неравноправния си характер, само ако не е ясна и разбираема /чл. 145, ал. 2
ЗЗП/. Изискването за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост
на клаузите не само от граматическа гледна точка, но и прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на
страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар.
2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че
при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да
вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. В т.3 от
диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е
произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1
ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които
са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между
страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
В решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г. на І т.о., е
прието, че „индивидуално уговорени” са тези клаузи, които не са били
изготвени предварително от търговеца или доставчика или дори да са били
изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
9
тяхното съдържание, доколкото, при достатъчно информиран избор, ги е
приел /по аргумент за противното от чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. Съдържащите се в
Общите условия клаузи са поначало неиндивидуално уговорени съгласно
същата разпоредба. Тежестта за доказване сключването на клаузите като
индивидуално договорени, в който случай е неприложима защитата по ЗЗП
срещу неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/,
се носи от доставчика на стоката/услугата – чл. 146, ал. 4 ЗЗП /решение № 51
по т.д. № 504/2015 г. на ІІ т.о., решение № 231 по т.д. № 875/2017 г. на І т.о.
ВКС и др./. Доказването следва да установи, че при сключването на
съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата,
потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане
на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да
се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия
потребител. В решение № 231 по т.д. № 875/2017 г. на І т.о. на ВКС е
споделено разбирането, че фактът на подписани допълнителни споразумения,
сам по себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца да ангажира на
основание чл. 146, ал. 4 ЗЗП доказателства за индивидуално уговаряне на
оспорените клаузи от основния договор.
В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно
уговорения „допълнителен пакет услуги“ съдът намира, че са неравноправни
клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят
на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора, тъй като
изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от
условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т.
3 ЗЗП/. Независимо че е сключен допълнителния пакет от услуги единствено
от волята на ищеца зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави
„възможностите“ на кредитополучателя/съдлъжника, без ответникът-
потребител да може да влияе върху тях.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като
дължимото от ответника възнаграждение по допълнителния пакет е
разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че
ответникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако ищецът не
изпълни своите задължения „възможности“ по допълнителния пакет.
10
Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението
на „възможностите“ от страна на ищеца по доставяне на допълнителния пакет
услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в
общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна
неяснота за ответника какви са условията за предоставяне на услугите по
допълнителния пакет и дали въобще би могъл да ги получи. Това пък от своя
страна е попречило и на ответника, в качеството му на потребител, да прецени
и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни
услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждения в размер на
почти 170 % от сумата по кредита /кредит - 900 лв., възнаграждение по
допълнителния пакет - 1113,84 лв., сбор от възнаграждение по допълнителния
пакет и договорна лихва - 1511,68 лв./. Не на последно място следва да се
посочи, че така уговорения пакет допълнителни услуги при евентуално
обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена
в договора/ би дала възможността на ищеца да задържи полученото
възнаграждение за допълнителния пакет, дори и при условие да не престира
свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни. С цел заобикаляне на правилата на чл. 146 ЗЗП за индивидуално
договаряне на клаузите доставчиците на услуги масово започнаха да правят
бланкови договори за кредит, в които се привнесоха голяма част от клаузите
в общите условия, с оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Това обаче не е
принцип за преценка за индивидуалното договаряне на клаузите с оглед само
на включването им в общи условия, а и когато са предварително изготвени
самите договори. От самите представени документи по договора за кредит е
видно, че същите са изначално изготвени на електронен носител /виж
посочения сървър на бланките най-долу/. Това означава, че договорът и
документите не са изготвени индивидуално за ответника, а са били бланкови
в електронна система и само са попълнени в индивидуализиращите
конкретния кредит данни като имена, суми и лихви, но не и спрямо клаузите
и общите договорености. И затова съдът намира, че клаузите в
споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги /л.8-9/ се
явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т.
18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
11
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че клаузите по
допълнителния пакет услуги са нищожни.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи. В този смисъл основният
договор за кредит с параметрите в него не са нищожни и могат да се
прилагат, поради което следва да се изчисли какви суми по него дължи
ответникът.
Затова съдът намира, че осъдителният иск за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1113,84
лв. е неоснователен и ще се отхвърли, а ще се уважи искът за главница в
размер на 900 лв. и иска за договорна лихва, а частично иска за мораторно
обезщетение съобразно посоченото по-горе в мотивите.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от исковете. Релевантните разноски в заповедното
производство са сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 НЗПП, които са
присъдени със заповедта за изпълнение. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
релевантни разноски за исковото производство са сумата от 25 лв. за
довнесена държавна такса, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Дължимата държавна такса
за осъдителния иск е в размер на 50 лв., но съдът е пропуснал да събере
цялата сума от ищеца, тъй като са внесени само 21,61 лв. и са дължими 28,39
лв. /разлика между внесени 46,61 лв. и дължими 75 лв./. Затова ще се осъди
ищеца да внесе цялата държавна такса за осъдителния иск, тоест сумата от
още 28,39 лв., която пък ще бъде включена в общата сума за сторени
разноски от ищеца. С оглед уважената част от исковете ще следва на ищеца
да се присъдят разноски в размер на 122,41 лв.
Ответникът има правно на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но
такива не са поискани и няма данни да са сторени, поради което не ще се
присъдят.
12
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. Раднево, ******, дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от 900 лв.
/деветстотин лева/, представляваща главница по договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт №30035677668 от 14.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 15.12.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 118,55 лв. /сто и осемнадесет лева и 55 ст./,
представляваща договорна възнаградителна лихва, и сумата от 92,63 лв.
/деветдесет и два лева и 63 ст./, представляваща мораторно обезщетение за
периода от 29.07.2019 г. до 14.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторно
обезщетение за разликата над присъдените 92,63 лв. до претендираните
136,92 лв. като неоснователен, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260155/16.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 788/2020 г. по описа на РС-Раднево.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „Профи Кредит
България“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Р. СТ. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ******, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 1113,84
лв., представляваща възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги
към договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30035677668
от 14.03.2019 г.
ОСЪЖДА Р. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ******, да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 122,41 лв. /сто
двадесет и два лева и 41 ст./, представляваща разноски за заповедното и
исковото производство.
13
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на РС-
Раднево сумата от 28,39 лв. /двадесет и осем лева и 39 ст./ дължима държавна
такса по осъдителния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10а ЗПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
14