РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Перник, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл.
258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 12787/21.06.2022г., подадена от „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* против Решение № 588 / 31.05.2022 г.,
постановено по гр. дело № 5402/2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно и се моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено в частта му, с която е
отхвърлен иска за неизплатена главница на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу длъжниците по Договор за реовлвиращ заем № *** - И. Т. П., М. Г. Б. и Ю. Г. О..
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено дължимостта на
неизплатената главница над присъдената сума от 870.36 лв. до претендираната в
размер на 1690.51 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
В срока за отговор чрез адв. С. и трите ответници са депозирали отговори на
въззивната жалба, като същите са с идентично съдържание и се моли решението на
ПРС и в тази му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща
представител, депозирал е молба, с която няма възражения при наличие на
процесуални предпоставки по хода на делото, подържа така депозираната въззивна
1
жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му
част, по подробно изложените съображенията във въззивната жалба, като бъдат
присъдени и направените в хода на настоящото производство разноски по
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани се представляват от адв.
С., която заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа изложените доводи в
отговорите. Претендира разноски.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че между страните не е
спорно, а и се установява от събраните в производството пред районния съд писмени
доказателства, че между "Профи Кредит"ЕООД като заемодател и Г. Б. П. е сключен
договор за кредит от ***г., относно отпускане на кредит в размер на 1700 лева, за срок
от 48 месеца с падеж 20-то число на всеки месец, която сума е била преведена по
посочена банкова сметка, т.е. усвоен е от Г. Б. П.. Съгласуван е между страните и
погасителен план. На ***г. е сключен анекс № * за отлагане на вноски № 2, 3 и 4 от
погасителния план и от 48 броя погасителните вноски стават 51 броя. Представеният
по делото договор за паричен кредит е копие на оригинала, но върху същия фигурира
подпис на представител на дружеството - заемател, както и такъв на кредитополучател,
с изписано на ръка име на кредитополучателя и дата на подписване. С подписването на
договора, заемополучателят е удостоверил, че е запознат с всяка една от клаузите на
договора и с инкорпорирания в него погасителен план. По делото е представено
удостоверение за наследниците на Г. Б. П., от което е видно, че ответниците в
първоинстанционното производство са пасивно легитимирани да отговарят по така
предявената претенция.
Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията на сключения договор, намира, че договорът е сключен в
писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер,
който потребителят следва да върне, месечен лихвен процент, съдържа като
приложение погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Погасителният план към процесния
договор е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че между
наследодателя на ответниците и ищеца по делото е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за заем. Договорът е сключен съгласно законовите изисквания,
в предвидената по закон форма и съдържание, поради което и на основание чл. 20а ЗЗД
има силата на закон между страните. При установяване, че ищецът е изпълнил
договорното си задължение, то в тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили
насрещното си задължение по договора, а именно да върнат предоставената в полза на
наследодателя им в заем сума.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице. В първоинстанционното производство е идслушана
и приета съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните. От заключението
2
на вещото лице правилно районният съд е установил, че размера на претендираната и
незаплатена главница възлиза на сумата от 1 690,51 лева.
По делото не са представени доказателства за платени вноски съобразно
представения погасителен план.
Настоящият съдебен състав не споделя направения от първоинстанционния съд
извод, че при посочените суми частично е настъпила погасителна давност за
вземанията, като извън периода погасен по давност остават дължими в размер на
сумата от 870,36 лева – главница за периода от 13.07.2016-20.10.2018г. Уговореното
между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на
дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С договора за кредит нито
задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Безспорно по отношение на това задължение е приложима общата 5-годишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
В практиката си ВКС утвърждава че при разсрочването на едно парично задължение,
което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД / ТР от 21.01.2022 г. по т. д. №
5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. Задължението се погасява на части, в интерес на длъжника
и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е
изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението
като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума
да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски
не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост /Решение № 50173/13.10.2022г., по гр.д.№ 4674/2021г. на ВКС/.
Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за
банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. С оглед
изложеното неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че частично е
настъпила погасителна давност за вземанията. След като началната дата на
изискуемостта е датата на последната вноска, която в случая е 20.10.2018 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.07.2021 г.,
вземането за главница не е погасено по давност.
Поради частично не съвпадане на крайните изводи на първата и на въззивната
инстанции по отношение на исковете за главницата, в която част се обжалва и
решение, то следва да бъде отменено в тази част и да бъде постановено ново, с което
исковата претенция за установяване дължимостта на главницата бъде уважен в пълния
3
му предявен размер от 1 690,51 лева при условията на разделна отговорност по 1/3
част, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане.
Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Следователно общият размер на разноските на жалбоподателя за
въззивното производство възлиза на 143,15 лева, от които 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и 43,15 лева- държавна такса. Поради това и с оглед
изхода на спора на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя направените разноски за
въззивното производство в размер на 143,15 лева.
Водим изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 588 / 31.05.2022 г., постановено по гр. дело № 5402/2021 г. по описа
на Районен съд – Перник, 6-ти състав в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск за сумата над уважения размер от
870,36 лева – главница по Договор за револвиращ заем № *** г., и анекс №***г. до пълния
предявен размер от 1 690,51 лева, ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. до
окончателното плащане, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
ГПК от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: ***,
установителен иск, че И. Т. П. с ЕГН **********, с адрес: ***, М. Г. Б. с ЕГН **********, с
адрес: *** и Ю. Г. О. ЕГН **********, с адрес: *** дължат на "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК: ********* при условията на разделна отговорност по 1/3 от сумата от 1 690,51
лева - главница по Договор за револвиращ заем № *** г., и анекс №***г., /в качеството им
на наследници на кредитополучателя Г. Б. П./, ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 3753/2021г. на ПРС.
Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. Т. П. с ЕГН **********, М. Г. Б. с ЕГН **********
и Ю. Г. О. ЕГН ********** да заплатят на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК:
********* сумата от 143,15 лева, сторени разноски пред Пернишки окръжен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5