М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 387/2018 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинение срещу
И.Н.Д., ЕГН: ********** за това,
че:
На 07.11.2018
г. в гр. Девня, обл. Варна управлявал МПС –
л.а. „***“ с рег. № В *** ВВ след употреба на наркотичини вещества – тетрахидроканабинол,
метамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред чрез орален тест „DRAGER Drug Chek 3000“ с REF 8325554, валиден до 2019-15 – престъпление
по чл. 343Б ал.3 от НК.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно
доказано. Моли съда, да признае подсъдимият за виновен, като му наложи минимално наказание, както и да
приложи разпоредбата на чл. 66 и отложи изтърпяването му с минимален
изпитателен срок. На основание чл. 343г от НК иска подсъдимият да бъд елишен от
право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
Подсъдимият дава кратки обяснения,
в които заявява, че няколко часа преди д аго спрат си е дръпнал 2 пъти от една
цигара, след което е легнал да спи. Твърди, че не е бил под въздействието на
наркотични вещества. Навежда твърдения в посока, че полицаите са подменили
теста му.
Неговия защитник – адв. П.
намира обвинението за недоказано по безспорен и категоричен начин и моли
подсъдимия да бъде оправдан. Счита, че процедурата по установяване на
наркотични вещества в организма на обвиняемия не е спазена, като дори и да е
имало такива, то обвиняемия не е бил под тяхно въздействие.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.11.2018 г. подс.
И.Н.Д. бил спрян за проверка от дежурен автопатрул при РУ на МВР – Девня в
състав свидетелите Е.Н.Х. и М.Д.Д. в момент на управление на лек автомобил
марка „***“ с рег. № В *** ВВ по
ул. Н. В.“ в гр. Девня. При извършената проверка органите на реда се усъмнили,
че подс. Д. е употребил алкохол или
други упойващи вещества, поради което извършили проверка за наличието на
алкохол в организма му с техническо средство, което не отчело наличие на
алкохол. Също така на място подсъдимия бил изпробван за употреба на наркотични
вещества с полеви тест „Drager Drug Chek 3000“, който отчел наличие
на тетрахидроканабинол, метамфетамин и амфетамин. След това подсъдимия бил
отведен в РУ на МВР – Девня, където свид. Х. съставил протокол с рег. №
253р-12175 от 07.11.2018 г., издал талон за медицинско изследване на кръвта
№0405798 и съставил АУАН №954920, който подс. Д. подписал без възражения.
Впоследствие двамата свидетели отвели подсъдимия в ЦСМП филиал Девня, където той отказал да
даде кръв за изследване.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. По конкретно това са последователните
и безпротиворечиви показанията на двамата свидетели, подкрепени с приобщените
писмени доказателства и вещественото доказателство по делото, отчасти и
обясненията на подсъдимия. Последният не оспорва гореописаната фактическа
обстановка досежно спирането му за проверка, изпробването му за алкохол и
наркотични вещества и отказа му да даде кръв. В обясненията си твърди, че свид.
Х. бил ходил някъде с неговия тест, бавил се около час, като след като се
върнал теста му се сторил различен. Тези твърдения на подсъдимия не се
подкрепят от каквото и да било доказателство по делото. Съдът няма основание да счита, че процедурата по вземане на пробата е опорочена или пък че не са спазени
методическите указания за работа с техническото устройство, или че тест
касетата не е съхранявана правилно, което да е довело до невярно отчетен
резултат още по – малко, че е била подменена. Редът за установяване на употреба
на наркотични вещества или техни аналози е определен в приложимата към
настоящия казус Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Наличните по делото
доказателства сочат, че този ред е спазен. Техническото средство, с което е
била установена употребата на наркотични вещества от страна на подс. Д. в
настоящия случай е определено със заповед на министъра на вътрешните работи
/изискана от съда, приета и приложена по делото на л. 46 от НОХД/. Съставени са
всички изискуеми от наредбата и методическите указания документи и същите
съдържат минимално задължителните реквизити, определени в наредбата /с
изключение на това, че показанията на техническото средство не са вписани в
АУАН и в издадения талон за медицинско изследване/. Същите обаче са станали
известни на подсъдимия, което е видно от протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, подписан от подсъдимия. Голословното
му твърдение, че подписа не е негов неподкрепено по никакъв начин няма как да
бъде прието от съда за достоверно. Наличието на наркотични вещества в организма
на подсъдимия се установява от приложеното като ВД по делото техническо
средство - „Drager Drug Chek 3000“ с REF 8325554 /върху което фигурира ЕГН на подсъдимия,
а също и негов подпис за „проверен“/, както и от протокола за оглед на ВД.
Наличието на две контролни линии в горния диапазон С на прозорчето на тест
лентата показва, че теста е валиден. Липсата на червена линия за MET, AMP и
THC означава положителен резултат за метамфетамин, амфетамин и
тетрахидроканабинол съгласно методическите указания за работа с това техническо
средство. Отказвайки да даде кръв подс. Д. сам се е лишил от възможността за извършване
на химико – токсилогично лабораторно изследване за наличието на наркотични
вещества в неговия организъм. В
конкретния случай, отказът на подсъдимия да предостави кръвна проба за
изследване е предопределил възможността това доказателствено средство да се
използва, за да се разкрие обективната истина. Подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да се ползва от по – меродавния метод за установяване на наркотични
вещества или техни аналози, което може да означава само едно – че добре е
знаел, че е приел такива вещества преди да осъществи управлението на МПС и не е
искал то да бъде установено чрез химико – токсилогично лабораторно изследване.
В такива случаи е приложима разпоредбата на чл. 6 ал. 9 от горецитираната Наредба,
според която при отказ
на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози да се установява въз основа на
показанията на техническото средство или теста.
Съдът
не може да се съгласи с доводите на защитата за неспазено времетраене на
проверката, тъй като методическите указания визират времетраене на посочените
от защитата действия в секунди, а не в минути. Действително констатира се от
съда известно разминаване в часовете, посочени в протокола за извършване на
проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози и часа, отразен
в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, което само по
себе си не дава основание да се счита, че резултата от пробата е опорочен. Трайна
е съдебната практика по този вид дела, според която нарушения в процедурата по
изследване за наличие на алкохол или наркотични вещества не води автоматично до
невалидност на резултатите от извършените изследвания. Този извод следва само
ако в резултат на тези нарушения е налице съмнение, че резултата е опорочен или
невалиден, каквито съмнение в настоящия казус не може да има.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие,
че
с конкретни свои действия подс. И.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343Б ал. 3 от НК, като на 07.11.2018 г. в гр. Девня, обл. Варна управлявал
МПС – л.а. „***“ с рег. № В *** ВВ след
употреба на наркотичини вещества – тетрахидроканабинол, метамфетамин и
амфетамин, установено по надлежния ред чрез орален тест „DRAGER Drug Chek 3000“
с REF 8325554, поради
което го призна за виновен.
Амфетаминът,
метамфетаминът и растението коноп /с активния му компонент – тетрахидроканабинол/,
чиято употреба е установена са високорискови наркотични вещества по
смисъла на чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), включени
в Списък I на Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина - Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични. Законът не изисква деецът да е под въздействието на наркотично
вещество при управлението на МПС, като разпоредбата на чл. 343 Б ал. 3 от НК е
достатъчно ясна – необходимо е само управлението на МПС да е осъществено след
употреба на такива вещества, независимо дали водачът се е чувствал повлиян от
тях или не. Настоящият съдебен състав е добре запознат с цитираното от защитата
решение на ВКС, което от една страна по никакъв начин не го обвързва, още
повече, а и предвид наличието на решения – също на ВКС в обратния смисъл. Така
например, съгласно Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г.,
III н. о., НК „от обективна страна съставът на деянието по чл.
343б, ал. 3 НК се изисква единствено управление на МПС след употреба
на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация
на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление
на МПС“. Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е установена по
съответния ред – този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство в случая е на лице.
От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил
умишлено, като напълно е съзнавал, че е употребил наркотично вещество /самият
той признава, че си е дръпнал 2 пъти от една цигара/, но въпреки това е седнал
зад волана на инкриминираната дата и е управлявал автомобила. Обстоятелството кога точно са взети наркотичните
вещества - дали непосредствено преди деянието или преди това е без значение за
състава на престъплението за което подсъдимия е предаден на съд. Факта, че
подсъдимия не се е чувствал под влиянието на наркотика по никакъв начин не
изключва липсата на пряк умисъл за осъществяване на деянието. Още повече, че в
случая е установено комбинирана употреба на упойващи наркотични вещества -
амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол. Неповлияването на водача -
извършител на престъплението по чл.343б ал.3 от НК от употребеното наркотично
вещество би могло да се цени единствено и само като евентуално смекчаващо
обстоятелство.
Като взе
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, поради заличено предходно
осъждане поради настъпила реабилитация съдът счете, че достатъчно и справедливо
е да се наложат наказанията лишаване от свобода за срок от една година, както и
глоба в размер на 500 лева. Тези макар и минимални наказания според съда ще са
достатъчни за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК и по-специално ще
изиграят роля по възпиране на подсъдимия от подобно поведение и в бъдеще. При
наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК
съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с минимален
изпитателен срок. На основание чл. 343г от НПК съдът нложи на подсъдимия и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок също от една година. Именно
тези наказания съдът намира за справедливи и адекватни на извършеното престъпление
и подходящи да повлияят поправително на осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, а така също и да въздействат респектиращо върху другите членове
на обществото.
В хипотезата
на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в полза на органа, който ги е извършил.
Произнесе се
и по приложеното по делото веществено доказателство.
Воден от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: