№ 507
гр. К., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.А
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г.А Гражданско дело № 20215510102570
по описа за 2021 година
В исковата си молба пълномощникът на ищеца адв. К. заявява, че на ***
г., между 15.30 и 16.00 часа, доверителят й М. О. пострадал, опитвайки се да
ползва банкоматно устройство, разположено пред офиса на банка ***, до
пощата, чийто адрес е: гр. К., бул. ***. В резултат на това му били нанесени
следните травми: избити горни зъби - резци, разкъсно -контузна рана и
кръвонасядане по горната устна на устата, кръвонасядане по алвеоларния
гребен в областта на първи горен ляв зъб, по двата горни крайника, оток и
кръвонасядане по лявото коляно. Наложило се хирургическото отстраняване
на три зъба, които били разклатени от травмата. Поради настъпилите
увреждания, доверителят й изживял болки и страдание, били му причинени
неудобства и ограничения при хранене и говор.
Сочи, че е понесъл и материални вреди - за възстановяване на
дъвкателната функция, посредством поставянето на зъбна протеза, тъй като
тази, която е носел, се е счупила вследствие инцидента, на обща стойност
770.00 лева, която следва да му бъде възстановена.
Твърди, че причината за понесените от доверителя й вреди е
поставеното на това място необезопасено и необозначено препятствие –
метална тел, в която той се е спънал и паднал. Счита, че за поставянето на
необозначено препятствие е отговорна община К., чиято собственост е
оградената с тел площ, както и самата тел, поради което община К. следва да
носи отговорност за вредите, понесени от доверителя й при злополуката.
С оглед на изложеното счита, че причинените болки и страдания на
доверителя й следва да бъдат компенсирани.
Намира за безспорно, че неимуществените вреди имат по-голямо
значение и се оценяват по-високо. Сочи, че паричното обезщетение не може
1
да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужда, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално
заличаване на неблагоприятните последици от инцидента. Обезщетението за
неимуществени вреда има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от инцидента. Предявеният иск е съобразен от
една страна с принципа на справедливост, с оглед действително търпените
болки и страдания от ищеца, а от друга страна със съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, в което да
приеме, че вследствие наличието на необезопасено и неозначено препятствие
М. Ц. О. е претърпял на *** г. злополука, вследствие на което са му
причинени описаните по-горе травми и негативни последици и да осъди
ответника община К., да заплати на М. Ц. О. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8 000 лева, частичен иск от 20 000 лева, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт, и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 770 лева, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на увреждането – *** г. до окончателното изплащане.
Претендира присъждането на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез юрисконсулт К. Б., с който заявява, че считат предявения иск
за допустим, но неоснователен.
Твърди, че Община К. не е легитимирана да отговаря по него, доколкото
не от всяка вещ, която се твърди, че е собственост на ответника може да се
обоснове ангажиране на отговорност.
Оспорват изложените в исковата молба правни и фактически твърдения.
Оспорват основанието и размера на исковата сума, в т.ч. отделно всяка
една от претенциите за имуществени и неимуществени вреди.
Твърдят, че процесната злополука не е вследствие състоянието на
вещта, от която се твърди че е настъпила и твърдят, че Общината не следва да
носи отговорност за настъпилата злополука и деликта от нея.
Оспорват твърдението, че представените документа доказват точно, че
разходите и извършените медицински манипулации са свързани само и
единствено с процесния инцидент, което има връзка с размера на
имуществените вреди. По тази причина оспорват претендирания размер на
имуществените вреди. Считат, че същият е завишен няколкократно и
очевидно не е съобразен нито със установената съдебна практика по сходни
въпроси, нито с конкретната обстановка. |
Правят възражение, че настъпилите травматични увреждания по ищеца
са изключително по негова вина или алтернативно е налице съпричиняване на
травмата от страна ищеца като твърдят, че същият е допринесъл в голяма
степен за настъпването й, чрез нарушаване на установените правила.
Степента на съпричиняването считат, че е в размер на 99%. Моли при
прекратяване на делото или при отхвърляне на иска да им бъдат присъдени
направените по делото съдебни разноски.
2
С протоколно определение от 13.09.2022 г. на основание чл.214 от
ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по размер, като същия се
счита за предявен за сумата от 15 000 лева, частичен иск от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото е представено съдебно-медицинско удостовеР.е на живо лице
№ *** г. от съдебен лекар в „Съдебна медицина“ – С.. От същото се
установява, че при извършения на 27.05.2021 г. преглед на М. Ц. О. е
установено: Липса на горните резци. Кръвонасядане на алвеоларния гребен в
областта на първи горен ляв зъб. Кръвонасядане по горната устна на устата.
Разкъсно-контузни рани по горната устна на устата. Кръвонасядане на двата
горни крайника. Оток и кръвонасядане на лявото коляно.
От представения по делото амбулаторен лист се установява, че на М. Ц.
О. е извършен обстоен преглед със снемане на орален статус и е извършена
екстракция на 2 зъба на 27.05.2021 и на един на 31.05.2021 г . На гърба на
амбулаторния лист е посочено, че 13 и 14 /горе вдясно трети и четвърти зъб/,
че при палпация имат подвижност 3-та степен и са силно болезнени. 23 и 24
/горе вляво трети и четвърти зъб/ при палпалация имат подвижност 3-та
степен и са силно болезнени. /лист 78/.
По делото е представена фактура от 29.07.2022г., издадена от доктор
Р.М., лекар по дентална медицина ведно с фискален бон, от която се
установява, че М. Ц. О. е заплатил сумата от 520 лева. Във фактурата е
посочено като основание за издаването й следните услуги: екстракция на
постоянен зъб включително анестезия, при цялостна обеззъбена горна челюст
с горна цяла плакова зъбна протеза и възстановяване функцията на
дъвкателния апарат при цялостна обеззъбена долна челюст с цяла плакова
зъбна протеза.
Представена е и фактура от 03.08.2021г.,издадена от доктор Р.М. лекар
по дентална медицина ведно с фискален бон на стойност 240 лева за закупени
от ищеца материали за протези и медико – техническа дейност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Г.К.Г..
От показанията на свидетелката Г. /***/ се установява, че на
25.052021г. пътували с ищеца по главната улица, за да отидат до НОИ.
Шофирал М.. На мястото, където спрял колата било възможно да се паркира.
Твърди, че спрели до банката „имаше процеп колкото един едър човек да
мине“. Останала в колата и чула М. да вика. Тръгнала към М. по същата
пътека „и изхвърчах на метър и успя да ме хване човек, който наблюдаваше
инцидента“. Обърнала се и видяла съпруга си паднал, двама души му
помагали. Двете му ръце били окървавени, а в шепата си „държеше кръв и
доста зъби“. Отишла до близкото барче, за да вземе вода. След като се
поизмил видяла, че двете устни на М. били прехапани, удаР., “ наседнати с
кръв отвътре и отвън“. Твърди, че се спънала като М. в същата тел. „Телта
беше на нивото на глезена, много ниско. Спънах се в същата тел“. От мястото,
където паркирали „ на половин метър беше просеката, където да се мине до
банкомата“. Сочи, че мястото била отбелязано, че може да се паркира. През
просеката било единственото място, за да стигнат до банкомата. За да минат
3
по пешеходната пътека трябвало да минат много път. След инцидента, когато
спаднал отока отишли с М. при зъболекар „и тя установи, че два зъба са
избити“. М. имал челюсти отгоре и отдолу, които се счупили, при падането.
„Три зъба се клатеха, после още един, и четири извадиха“ След инцидента
М. дълго време се чувствал зле, отпаднал. Когато се изправял се оплаквал, че
му се вие свят. Не можел да се храни, боляло го „правихме супички,
пасирахме“. Наложило се да му направят горна и долна челюст. Заявява, че
освен проблемите със зъбите и устатата М. имал огромни рани на лактите и
коленете му били обелени. Около 3 – 4 месеца бил нестабилен изпитвал
дискомфорт „лакти, крака, движение, абсолютно всичко“. Сочи, че цялата
процедура от поставянето на зъбите „и започне да се храни спокойно“ отнела
3-4 месеца. След инцидента М. бил изплашен започнал да вдига кръвно.
„Нямаше кожа на лактите, всичко беше ожулено“. Можел да си движи ръцете,
но го боляло. Постоянно правила превръзки, след това слагала ластични
бинтове „да не му закача дрехата“. Банкомата бил в непосредствена близост
до банката .
Действително нейните показания следва да бъдат обсъждани с оглед на
разпоредбата на чл.172 от ГПК, като се има предвид възможната нейна
заинтересованост от изхода на делото. Съдът намира, че изложеното от
свидетелката следва да се приеме за достоверно, тъй като показанията й са
непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления и се потвърждават
от заключенията на съдебно-стоматологичната експертиза.
От обясненията на М. Ц. О., дадени по реда на чл.176 от ГПК се
установява, че с автомобила си пътувал от центъра посока запад. Искал да
спре на този банкомат, защото му трябвали пари. Имало място за паркиране.
Спрял възможно най-близо до банкомата. Знаел, че там имало просека за
преминаване, по която преминавали много хора и той решил да мине оттам.
Спънал се и паднал и след като се изправил, видял, че има опъната тел, в
която се бил спънал 15 – 20 см. висока тел. Не видял телта Двама мъже му
помогнали да се изправи, защото не можел да стане. Често спирал там. На
мястото имало маркировка с платен паркинг. Доколкото знаел сега са
махнали маркировката.
По делото е назначена и изслушана съдебно-стоматологична
експертиза и съдебно-техническа експертиза, която е депозирала
първоначално и допълнително заключение.
От заключението на съдебно-стоматологичната експертиза се
установява, че загубата на зъб е едно от най-тежките увреждания в устата,
увреждане от II степен. Посочено е, че разклащането на страничните зъби
вследствие на падането не е мажело да бъде лекувано, т.е тези зъби не са
можели също да бъдат лекувани, за да изпълняват предназначените им
функции – дъвкателна, говорна, отхапване и естетична. Разклатените зъби са
били увредени в най-висока IVстепен, тъй като се е наложило да се
екстрахират. Посочено е, че настъпилите травми са причинили на
пострадалия болка и неудобство, тъй като са били извадени всичките му зъби,
т.е. той е нямал собствени такива в устата, с което се е затруднило храненето,
говора и естетиката. Раните в устата, макар и временно, са затруднили
основни функции като говор, невъзможност за отгризване и дъвчене на по-
твърда храна. Проведеното лечение е било единственото възможно, а именно
4
изработване на две сменяеми протезни конструкции, с които да се
възстановят изгубените функции. Вещото лице сочи, че други конструкции
не са възможни, поради липсата на зъби, за които да се закрепят (мостови
конструкции). От експертизата се установява още, че направените разходи се
намират в причинно-следствена връзка с оралното състояние на ищеца.
Проведеното лечение е навременно и адекватно. Посочено е, че ищецът е
претърпял травма, характерна за сблъсък с твърд, тъп предмет, в резултата на
което му е наранена устната лигавица, избити са му два зъба – 11-ти и 21-ви, а
други три на горната челюст са необратимо разклатени до невъзможност да
изпълняват функциите си, поради което са екстрахирани. Всичко това е
довело до болка и страдание, и нарушавана на основните функции –
отхапване, дъвкане, говор и естетика. Лечението, което е проведено е
дефинитивно и трайно.
От първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че участъка, описан в исковата молба е разположен северно от
пътното платно на булевард „***“ в град К. в отсечката от кръстовището
между булеварда с улица „А.“ – западно и кръстовището на булеварда с улица
„Х.Б.“ – източно, и е южно от централния вход на Ц., град К. към датата на
инцидента *** г. на отсечката от кръстовището между булевард „***“ с
улица „А.“ западно и от кръстовището на булеварда с улица „Х.Б.“ източно, е
било разрешено паркирането на превозни средства от северна страна на
булевард „***“ (от страна на Банка *** и Ц.), в това число и пред
банкоматното устройство на ***, разположено на булеварда на адрес:
булевард „***“ **. Паркирането на паркомясто от северна страна на булевард
„***“ е било платено. Вещото лице сочи, че на участъка, на който е настъпил
инцидента организацията на инфраструктурата е: платно за движение на
МПС; южно от пътното платно има тротоар с базалтови плочки; северно от
пътното платно има пояс от нискостеблени храсти; северно от пояса от
нискостеблени храсти има тротоар с базалтови плочки. Тротоарът е между
пояса и нискостеблените храсти и сградите на Ц. и ***. Достъпът от пътното
платно към северния тротоар се осъществява източно през пешеходна пътека,
преминаваща перпендикулярно на пътното платно на „***“, която е на около
75 м. от сградата на ***. Достъпът от пътното платно към северния тротоар
се осъществява западно през обособен вход-изход към дворно място зад
сградата на ***, който вход/изход е на около 12 м. от сградата на ***.
Посочено е, че Протокол № 19/28.04.2022 г . е взето решение на комисията
по БДП да бъдат премахнати паркоместата и пътните знаци по булевард
„***“. С протокол №19/28.04.2022 г. на комисията по БДП е взето решение да
бъдат премахнати паркоместата и пътните знаци на булевард „***. Изготвено
е възлагателно писмо от 28.05.2021г., с което е писано паркоместата да бъдат
демаркирани, като срока за изпълнение е до 30.06.2021г.. Местата които са
обособени за преминаване от пътното платно към тротоара, съответно към
банкомата са две. От експертизата се установява още , че участъка на който е
настъпил инцидента намиращ се на южно от сградата на *** съвпада от
посоченото от свидетелите в съдебно заседание. На мястото на инцидента
между платно за движение на МПС и северния тротоар с базалтови плочки
има пояс с нискостеблени храсти, които са без скрепежна конструкция и
колове, но е с налична напоителна система. На 4.30 м. източно от банкомата в
пояса от нискостеблени декоративни храсти с височина 0.95 м. и широчина
5
1.15 м. има просяка широка около 0.50 м. Предназначението на пояса от
нискостеблени храсти – разделителната ивица, разположена надлежно на
пътното платно е да разделя пътното платно от тротоара с базалтови плочки.
От допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че по асфалтовото пътно покритие на булевард „***“, южно от Ц.
и банка ***, в северната част на този участък има демаркирана/заличена
маркировка на местата, обособени за паркиране (паркоместа). Вещото лице
сочи, че към настоящия момент е забранено паркирането в този участък от
пътя по булевард „***“ южно от Ц. и банка *** като тази забрана е след
30.06.2021 г. В северната част на този участък от булевард „***“
паркоместата са демаркирани, заличени с черна боя, но тези паркоместа са
видими и са с размери по дължина на пътното платно (изток-запад) 6.00. м., а
по широчина на пътното платно (юг-север) 2.60 м.
Съдът възприема експертните заключения с оглед тяхната
обоснованост, незаинтересованост и непротиворечивост с останалия
доказателствен материал по делото.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно - обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
За да бъде уважен искът по чл. 49 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е
претърпял вреди /неимуществени и имуществени/, които да са причинени от
лице, на което ответникът е възложил работа по поддържането на
съоръжението, и обезопасяването му при необходимост; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние /бездействие/ при или по повод
на възложената работа; причинно-следствената връзка между вредите и
деянието на лицето, на което ответникът е възложил работа, вината се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Настоящият съд намира, че така събраните в производството по делото
доказателства – показанията на свидетелката Г., приложените по делото
медицински документи и заключенията на вещите лица по допуснатите от
съда съдебно-стоматологична и съдебно-техническа експертиза се
установява, че на ***г. при опит да ползва банкоматно устройство, намиращо
се пред банка „***“, на булевард „***“** М. Ц. О. се спъва в метална тел, с
която са оградени нискостебленните декоративни храсти, находящи се на
тротоара на булевард „***“**. При падането си на земята ищецът получава
следните увреждания : Избити горни зъби – резци, Кръвонасядане на
алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб. Кръвонасядане по
горната устна на устата. Разкъсно-контузни рани по горната устна на устата.
Кръвонасядане на двата горни крайника. Оток и кръвонасядане на лявото
коляно. Установи се, че към датата на настъпване на инцидента е било
разрешено паркирането на превозни средства от северната част на булевард
„***“ от страната на *** и Ц., в това число и пред банкоматното устройство
6
на ***, разположено на булеварда с адрес булевард „***“ **. Установява се,
че на мястото на инцидента между платното за движение на МПС и северния
тротоар с базалтови плочки има пояс от нискостебленни храсти. Установява
се, че западно от банкомата на около 3.00 – 4.00 м. между нискостебленните
декоративни храсти има тел с PVC облицовка с височина 0.25 м. в посока
запад, което обстоятелство се установява безпротиворечиво от събраните в
производството по делото гласни доказателствени средства /вж. показания на
св. Г.. / и заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза. От събраните в производството по делото доказателства –
медицински документи, както и от заключението на вещото лице по
изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза, изследвала
приложената медицинска документация, се установява, че вследствие на
инцидента ищеца е получил следните травматични увреждания: Липса на
горните резци, кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи
горен ляв зъб. Кръвонасядане по горната устна на устата. Разкъсно -
контузни рани по горната устна на устата. Кръвонасядане на двата горни
крайника. Оток и кръвонасядане на лявото коляно. Вещото лице е дало
заключение, че травматичните увреждания са в резултата на препятствие
/опънат близо до земята тел/ и са характерни за сблъсък с твърд тъп предмет
т.е спъване в металната тел и падане.
В настоящия случай, твърдението е за вреди, настъпили от
необезопасено и необозначено препятствие – метална тел. Мястото на
инцидента – банкоматно устройство, пред банка „***“, в град К., на булевард
„***“**. Собственик на улиците, булевардите, околните им пешеходни
съоръжения и свързващите ги елементи на пътната инфраструктура в град К.
е Община - К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА.
Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, респ. чл. 3 и
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска
собственост. Собствеността върху пътищата се разпростира върху всички
основни елементи на пътя, т.е върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и
пътните принадлежности. В чл. 3, ал. 2 от ЗП е определено понятието „обхват
на пътя“, като в него е включено земното платно, част от което, съгласно
легалното дефиниция, дадена в §1, т.2 от ДР на ЗПП, е тротоарът. По силата
на чл.31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на
общината. Поддържането на тротоарните пространства като част от
общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо
и безопасно състояние с оглед обичайното им предназначение. Предвидено е
задължение на лицата, които стопанисват пътищата и да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират
движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно предвижване -
чл.31 от ЗП и чл.3 от ЗДвП. Законът определя и изискуемият резултат –
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и сигурно
и удобно придвижване през цялата година. Затова, каквато и организация да
създава общината като собственик на пътя/улицата, ако не е постигнат тази
резултат, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на
7
вреди тя носи отговорност (Решение № 639/2009 г., I-во ГО на ВКС, Решение
№ 1184/2008 г., II-ро ГО на ВКС, 411/2009 III-то ГО на ВКС. Как ще бъде
извършена тази организация е въпрос на целесъобразност. Необходимо е
обаче да бъде постигнат определения в закона резултат. Общината е била
длъжна да поддържа тротоара в изправно състояние, да сигнализира
незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най – кратък срок.
Посочените нормативно установени задължения не могат да бъдат
прехвърлени на трети лица. Община – К. е следвало незабавно да предприеме
необходимите действия за сигнализиране на пешеходците за препятствията
или обезопасяване на тротоара, върху който са заседени нискостебленните
декоративни храсти, оградени с металнна тел т.е тротоара следва да бъде
приведен в състояние, годно за обичайната му употреба, което включва и
безопасното му ползване. Противоправното бездействие на ответника в тази
насока е станало причина за увреждане здравето на ищеца респ. за настъпване
на неимуществени вреди в правната му сфера, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, както и имуществени вреди в резултат на увреждането.
Следователно ответникът следва да полага дължимата грижа по
поддръжката на общинските пътища и пътни съоръжения в състояние, което
да осигурява обичайното и безопасното им използване.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено и по чл. 50
ЗЗД при невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства.
По делото не се спори, че булевард „***“ е част от уличната
инфраструктура, поради което и по делото е установено, че ответникът е
следвало да поддържа същата съгласно чл. 31 от Закона за пътищата. В
случая несъмнено за общината е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата и тротоара чрез премахването на препятствието –
металната тел, за да се осигури безопасност при тяхното използване.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други
лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като
носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията,
респ. бездействията на лицата, натоваР. с извършването на възложената
работа по поддръжката на уличната инфраструктура на територията на
населеното място. Ищеца претендира, че именно наличието на метална тел в
нискостебленните декоративни храсти, находящи се на тротоара на булевард
„***“**, спъването в нея и последвалото падане на земята, в резултат на
което са настъпили травматични увреждания : липса на горните резци,
кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб.
Кръвонасядане по горната устна на устата. Разкъсно - контузни рани по
горната устна на устата. Кръвонасядане на двата горни крайника. Оток и
кръвонасядане на лявото коляно. Налага се извода, че получените травми са
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община К. е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата и тротоара, при наличие на обективна възможност
за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД.
8
Противоправното бездействие на ответника в тази насока е станало
причина за увреждане здравето на ищеца респ. за настъпване на
неимуществени вреди в правната му сфера, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, както и имуществени вреди в резултат на увреждането.
Не може да има спор за това, че ищеца е претърпял травматични
увреждания: Липса на горните резци, кръвонасядане на алвеоларния гребен в
областта на първи горен ляв зъб. Кръвонасядане по горната устна на устата.
Разкъсно-контузни рани по горната устна на устата. Кръвонасядане на двата
горни крайника. Оток и кръвонасядане на лявото коляно. Не може да има
спор, затова, че те са настъпили след спъване в метална тел, с която са
оградени в нискостебленните декоративни храсти, находящи се на тротоара
на булевард „***“** и последвалото падане на земята. Не е спорно, че е
липсвала сигнализация за наличието на препятствие, което задължение е в
тежест на общината, с оглед изискуемия от закона резултат - осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и сигурно и удобно
придвижване през цялата година. Необезопасяването, липсата на
сигнализация за препятствие е виновно и противоправно бездействие което е
в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат. За всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането се дължи
обезщетение.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Община К.. Тъй като причинените вреди са
закономерна, необходима последица от противоправното поведение на
работници или служители при Община С. при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящият съд счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая
ответникът навежда такива твърдения, че невниманието на ищеца е довело до
инцидента.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника, че ищеца е следвало да се придвижи до
пешеходната пътека, вместо да преминава през просеката от
нискостебленните декоративни храсти, с което е допринесъл за настъпване на
вредите за неоснователно по следните съображения:
По делото безспорно се установи, че към момента на инцидента ищецът
е паркирал правомерно но обозначено място за платено паркиране.
Обстоятелството дали същият е заплатил или не е ирелевантен към предмета
на настоящия спор. Двете регламентирани места за достъп до северния
тротоар, на който е разположено банкоматното устройство са :пешеходна
пътека на разстояние 75 м. източно и вход/изход към дворно място зад
сградата на „***“ на около 12 метра от сградата на „***“. От заключенията на
съдебно – техническата експертиза и от отговорите на вещото лице дадени в
съдебно заседание се установи, че няма обособено място за пешеходците, за
да достигнат до пешеходната пътека или до вход/изход към дворно място зад
сградата на „***“. Вещото лице отговаря, че за да отиде водача и да си плати
платеното паркиране трябва да се движи пътното платно. На участъка от пътя
9
няма обособена пешеходна алея от тези паркоместа, по който водачът който е
паркирал, да се придвижи до пешеходната пътека или до вход/изход към
дворно място зад сградата на „***“. Вещото лице сочи, че с оглед запазване
на здравето и недопускане на ПТП на участъка за паркиране следва да има
осигурен достъп от мястото към тротоара за водачите паркирали
автомобилите си. Нещо повече от отговорите на вещото лице дадени в
съдебно заседание се установява, че с оглед запазване на здравето и
недопускане на ПТП на участъка за паркиране следва да има достъп от
мястото към безопасното място /тротоара/ за водачите, които са паркирали
автомобилите си в този участък. По изложените съображения съдът приема,
че ищеца не е имал обективна възможност да стигне до регламентираните
места за достъп до банкомата /пешеходна пътека или вход/изход към дворно
място зад сградата на „***“/, защото няма съществуващо обособено място за
това. За да не премине през просеката в храстите ищецът след като е паркирал
правомерно е можел само да се движи по пътното платно южно, което създава
опасност от настъпване на ПТП или ако има дадена възможност между
автомобилите и живия плет.
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако е
налице противоправно деяние на увредения към момента на увреждането му,
което в пряка причинна връзка е допринесло за настъпването на вредите.
Всяко вредоносно поведение следва да бъде доказано. В случаите, когато се
касае за евентуално съпричиняване, неправилно е при доказано вредоносно
поведение на единия участник насрещното такова да се презумира. /в този
смисъл Решение № 206/12.03.2010 г. по търг. дело **5/2009 г., ІІ-ро Т.О. на
ВКС; Решение № 45/15.04.2009 г. по търг. дело № 525/2008 г., ІІ-ро Т.О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В настоящия случай по делото
няма доказателства, за противоправно деяние на ищеца, което да е
допринесло за настъпването на вредите.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди,
каквито се претендират в случая се определя от съда по справедливост.
Понятието по справедливост не се прилага абстрактно, а съобразно
конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. То има
компесаторна функция – целта му е да компенсира причинените вреди.
Понятието справедливост е свързано с преценката на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а
личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените
вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите и
моралните страдания, предизвикани от противоправни действия на други
лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетвоР.е в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига
10
вредата му да е действителна и сериозна.
При определяне размера на претендираното обезщетение по
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът взе предвид
установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че
претърпените от ищцата травматични увреждания имат характер на средна
телесна повреда, изразяваща се в: Липса на горните резци, кръвонасядане на
алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб. Кръвонасядане по
горната устна на устата. Разкъсно - контузни рани по горната устна на устата.
Кръвонасядане на двата горни крайника. Оток и кръвонасядане на лявото
коляно. Следва да се отбележи, че в резултат на травмите се е наложила
екстракция на зъби. На ищеца са избити два зъба, а други три на горната
челюст са необратимо разклатени до невъзможност да изпълняват функциите
си. Съгласно т.11 от Постановление ** от 27. 09.1979г. по н.д. №6/1979 на
Пленума на ВС под избиване на зъби следва да се разбира не само загубата,
но и счупването до нивата на венеца или разклащането до такава степен, че
отпадането им да неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава
степан е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат до
затруднения и ограничаване на физиологическата им функция. Дъвченето или
говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащане на зъби
се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция. Деянието е
съставомерно и при избиване на един зъб, ако това е довело до затрудняване
на дъвченето или говоренето. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът приема, че на ищеца са извадени 4-ри зъба. Получените
увреждания в устата са довели до нарушаване на основни функции –
отхапване, дъвчене, говор и естетика за период от около 3-4 месеца. Следва
да се има предвид, че физическите болки на ищеца от получените травми са
били силни. Увреждането в устата е наложило възстановяване на функцията
на дъвкателния апарат изработване на две сменяеми протезни констукции - с
горна цяла плакова зъбна протеза и долна цяла плакова притеза. Макар и
временно тези основни функции /дъвкателна и говорна/ са били нарушени.
Съдът взе предвид и дългия възстановителен период, който е продължил
около 3 – 4 месеца включващ лечението на зъбните увреждания, изработване
и адаптация на зъбните увреждания. През този период ищецът е търпял
болки, имал е затруднения при говорене и хранене. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Г. правили супички, пасирали нямало как да се
храни. Освен уврежданията в устата и зъбите ищецът е получил и леки
телесни повреди рани на лактите, които налагали превръзки все ден до
зарастването им, после слагали ластични бинтове, за да не му закача дрехата
/св. Г./. Изброените увреждания : Кръвонасядане на алвеоларния гребен в
областта на първи горен ляв зъб. Кръвонасядане по горната устна на устата.
Разкъсно - контузни рани по горната устна на устата. Кръвонасядане на двата
горни крайника. Оток и кръвонасядане на лявото коляно макар и имащи
характер на лека телесна повреда безспорно са причинили на ищеца болки,
страдания и неудобства. През този период от време ищецът се чувствал зле,
отпаднал бил изплашен, виело му се свят. Изпитвал силни болки, което
наложило употребата на болкоуспокояващи. През периода на възстановяване
е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца. Същият е била откъснат
от обичайната си среда и е бил принуден да търпи редица неудобства в
11
ежедневието си, като е разчитала на помощта на близките си дори за
елементарни санитарни нужди – хранене и обличане /св. Г./. Следва да се
отчете, възрастта на ищеца 66 - години, което води до по – забавени жизнени
процеси, а от там и по - дълъг оздравителен период.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
получените увреждания на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това, продължителността и степента на
претърпените болки и страдания около три – четири месеца, причинените
неудобства, свързани с ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм,
страх и при съобразяване с конкретните икономически условия настоящият
съд приема, справедливият размер на заместващото обезщетение на ищеца
при подобни травматични увреждания на пострадал при неговата възраст
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 15 000 лева.
Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. Този размер съдът намира за справедлив като адекватно
отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и като удовлетворяващ общественият критерий за
справедливост при съществуващи в страната обществено-икономически
условия на живот.
Тъй като при причиняване на вредоносен резултат от непозволено
увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на извършване на
противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
акцесорният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната
мораторна лихва върху главницата от 15 000 лева. следва да бъде уважен за
периода от момента на увреждането – *** г., до окончателното изплащане на
главното парично притежание.
Съдът счита, че претендирания от ищцата размер на обезщетението за
имуществени вреди в размер на 770 лева се явява основателен. Видно от
представените фактура от 03.08.2021г и фактура от 29.07.2022г., ведно с с
касовите бонове към тях ищеца е направила разходи във връзка с
проведеното стоматологично лечение за възстановяване функциите на
дъвкателния апарат, изработването и поставянето на две сменяеми протезни
конструкции в претендирания размер. В този смисъл е й заключението на
вещото лице, от което се установява, че проведеното лечение било
единствено възможно, с които за да се в възстановят изгубените функции –
дъвкателна, говорна, естетична и отхапване. Направените разходи са в
причинно следствена връзка с оралното състояние на ищеца.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче
пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото
12
договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л.
4), а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати
посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете,
пълномощникът на ищеца по делото – адвокат П. К., има право на
възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По изложените съображения следва да бъде осъден
ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената част от
исковете или сумата от 1 003.01 лева (чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от
посочената Наредба № 1/09.07.2004 г.) без ДДС или 1 203.63 лева с ДДС.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на
делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от
630.80 лева на което основание следва да се възложи в тежест на ответника и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с
уважената част от исковете или сумата 100 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК).
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община К., с адрес: град К., булевард „***, БУЛСТАТ ***,
представлявана от кмета Г. Г.а С. да заплати на М. Ц. О., ЕГН **********, с
адрес село Е., община К., улица „*** сумата от 15 000 лева, частичен иск от
20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди болки и страдания, вследствие получените на *** г.,
при спъване и падане в метална тел, с която са оградени нискостеблени
декоративни храсти, находящи се на тротоара на булевард „***“ **,
травматични увреждания - Липса на горните резци, Кръвонасядане на
алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб. Кръвонасядане по
горната устна на устата. Разкъсно-контузни рани по горната устна на устата.
Кръвонасядане на двата горни крайника. Оток и кръвонасядане на лявото
коляно, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – *** г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община К., с адрес град К., булевард „***, БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмета Г. Г.а С. да заплати на М. Ц. О., ЕГН **********, с
адрес село Е., община К., улица „*** сумата от 770 лева претърпени
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, вследствие на
получените травматични увреждания ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – *** г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община К., с адрес град К., булевард „***, БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмета Г. Г.а С. да заплати на М. Ц. О., ЕГН **********, с
13
адрес село Е., община К., улица „*** да заплати на адвокат П. К., със съдебен
адрес град К., улица „***, сумата от 1 203.63 лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община К., с адрес град К., булевард „***, БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмета Г. Г.а С. да заплати в полза в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата в размер на 630.80
лева.
ОСЪЖДА Община К., с адрес град К., булевард „***, БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмета Г. Г.а С. да заплати в полза в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14