Решение по дело №2232/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В.Д.В., ЕГН **********, чрез адв. П.Б., срещу Решение № 1229/09.08.2023 г. по АНД № 20233110201319/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0460-000500/08.09.2022 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, РУ 5 Златни Пясъци, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на процесуалните норми и на материалния закон. Сочи, че същото е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, тъй като въззивният съд е обосновал своите мотиви за установеност на извършеното нарушение и за механизма на ПТП, единствено въз основа свидетелските показания на Н.Г.Т.и К.К.Д., като не е анализирал всеобхватно всички факти и свидетелски показания. На изложените основания прави искане да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени НП. В с. з. чрез пълномощника си адв. Б., поддържа изложеното в жалбата.

Ответникът – ОД на МВР Варна, Пето РУ Златни пясъци, чрез процесуален представител – юрисконсулт Л.А., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна споделям по същество възраженията изложени в касационната жалба. Счита, че касационната жалбата следва да бъде уважена, а обжалваното решение бъде отменено. Пледира за произнасяне по същество като издаденото НП бъде отменено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от В.Д.В., против горепосоченото НП, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С оспореното решение ВРС потвърждава НП. За да се произнесе по спора, съдът е приема от фактическа страна, че около 21.08.2022год., около 19:00ч. КД., управлявайки л. а. „Ауди“ с рег. № *** се движел по главен път І-9 в посока от к.к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, в лявата лента за движение. Зад него в същата лента се движел и въззивникът управлявайки л. а. „Тойота Корола“ с рег.№ ***. В района около спирка „Александър Стамболийски“ спирката между „Евксиноград“ и „Траката“ от лявата страна (от към мантинелата) на пътното платно пред Даскалов изскочило животно. За да избегне удар в животното св. Даскалов отклонил автомобила леко надясно и рязко спрял. Поради недостатъчно разстояние на което се движел зад него обаче въззивникът не могъл да спре своевременно и с предната дясна част на своя автомобил охлузил задната лява част (задния калник) на автомобила на Даскалов и задната лява гума на автомобила на последния, след което се отклонил наляво и охлузвайки се в мантинелата продължил да се движи напред, от ляво на автомобила на Даскалов, и спрял по-напред. След произшествието двамата водачи излезли от автомобилите си и първоначално обсъждали да съставят двустранен протокол за ПТП, но в последствие Даскалов се обадил на национален телефон 112 и сигнализирал за ПТП-то . На място пристигнал полицейски екип то Пето РУ ОД МВР Варна, в който участвал и Н.Т.– мл. автоконтрольор. Последният провел разговор с двамата водачи за да разбере как е възникнало произшествието. Даскалов му обяснил ситуацията, а В. казал, че не си спомня как е възникнало произшествието тъй като се бил умислил в други неща. Т. приел, че виновен за ПТП-то е В.. На място бил съставен Протокол за ПТП № 1800083/21.08.2022 г. който бил подписан от двамата водачи, а срещу В. бил съставен АУАН № 734201/21.08.2022 г., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗДвП тъй като поради неспазване на дистанция блъснал спиращия пред него л.а. В срока по чл. 44 ЗАНН В. подал и писмени възражения срещу АУАН в които посочил, че актът бил съставен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочил, че фактическата обстановка не била изяснена като описаната в него неотговаря на действителната и поискал да не му бъде налагано наказание. Възражението не било прието от Администартивно-наказващия орган (АНО), като на 08.09.2022 г. приел изцяло констатациите в АУАН и дадената правна квалификация, издал процесното НП.

Въззивният съд приема горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, като кредитира същите за взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Излага мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и законосъобразно е приел нарушението за извършено.

ВРС приема, че е доказан фактическия състав на вмененото нарушение, тъй като В. със своето поведение е нарушил разписаното в нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП предписание, съгласно което водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Въззивният съд приема за неоснователни и останалите възражения на наказаното лице за допуснати в хода на АНП съществени нарушения на производствените правила, като намира че: е налице ясно и конкретно описание на нарушението, по начин да бъде разбрани повдигнатото обвинение; свид. Т., като част от екипа на Пето РУ Златни пясъци при ОДМВР Варна, обслужил местопроизшествието, правилно е вписан в АУАН като свидетел на установяването му, съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН; правилно в издаденото НП е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС извършва цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно са обсъдени доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени подробно от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:

Неоснователни са възраженията на касатора, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и по-специално по отношение на изяснената фактическа обстановка. Установяването на процесното нарушение предполага не просто полагане на подпис на дадено лице като свидетел, а и изясняване механизма на ПТП, участниците в същото и последиците от допускането му. Тези елементи от фактическия състав са установени именно от Т., в качеството му на член на екипа на Пето РУ при ОДМВР Варна. В този смисъл, настоящият състав споделя извода ва ВРС, че актът е съставен в присъствието на свидетел от кръга на тези по чл. 40, ал. 1 ЗАНН – свидетел при установяване на нарушението. Поради тази причина не е имало основание за прилагане на алтернативната възможност по ал. 3 на чл. 40 ЗАНН - да бъде осигурено присъствието на двама други свидетели.

Противно на твърденията в жалбата, въззивният съд е изяснил правилно фактическата обстанвока, като е извършил задълбочен анализ на всички относими доказателства. Напълно логични и обосновани от установените по делото факти са изводите му за осъществен състав на нарушението. Твърдението на касатора за различен механизъм на настъпване на ПТП, не се подкрепя от приложените към административно-наказателната преписка и приетия като доказателства по делото протокол за ПТП, ведно с план-схема на същото, на които свидетелските показания изцяло кореспондират.

В обобщение, следва да се посочи, че описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, респ. в НП. Касаторът единствено твърди неизвършване на нарушението, но не представя никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН и описаните от свидетелите и в писмените доказателства факти и обстоятелства за нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, установено като извършени от него. Поради това правилно ВРС е пиел, че описаното в НП деяние съставлява нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и е извършено от В.Д.В..

Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и сравнително невисоката правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1229/09.08.2023 г. по АНД № 20233110201319/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0460-000500/08.09.2022 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, Пето РУ Златни Пясъци, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП на В.Д.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: