Р Е
Ш Е Н
И Е №216
гр.
Русе, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на 17 май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В. гр. дело № 291 по описа за 2019г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Адв.
Н.Б. ***, в качеството на особен представител на М.С.Т., е обжалвал Решение № 2067/20.12.2018г.
на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 980/2018 г., с което е
признато за установено по отношение на последния съществуването на вземане на „Водоснабдяване
и канализация „ООД-Русе в размер на 250.52 лева – цена за доставена питейна вода за периода
12.11.2015г. -14.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.10.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 19.49 лв. – мораторна
лихва за периода 01.02.2016г.- 29.10.2017г., предмет на Заповед за изпълнение
от 31.10.2017г., издадена по Ч.гр.д
№7805/2017г. по описа на РРС, като са му възложени и деловодните разноски,
направени от ищцовото дружество.
Излага оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебното решение, като твърди, че е постановено и в
нарушение на процесуалния закон. Иска то да бъде отменено от въззивната
инстанция и му бъдат присъдени разноските за цялото производство по делото.
Ответникът
по в. жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на
жалбата и моли тя да не се уважава, а решението да се потвърди, като правилно и
законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за въззивното
производство.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
На
основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд
в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и
развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по
изложените в него съображения.
Предмет
на делото е иск с правно основание чл.422
от ГПК.
От фактическа страна е установено, че ”Водоснабдяване и канализация” ООД- Русе
доставяло на ответника
в първоинстанционното производство питейна вода за имот в гр. Русе, ул. ***, която била отчетена, но за периода 12.11.2015г.
- 14.08.2017г. не била заплатена сумата в общ размер на
250.52 лв.- за доставена питейна вода и такса канал.
На
31.10.2017г. по Ч.гр.дело №7805/2017г. на РРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
„В
и К” ООД –
Русе срещу М.Т. - за неплатена потребена вода в
периода 12.11.2015г. - 14.08.2017г., за сумата 250.52 лв.,
ведно с лихви и разноски, срещу която длъжникът възразил
в срок и било образувана производството по чл. 422 от ГПК,
решението по което е предмет на настоящата въззивна проверка.
От
ангажираните в производството доказателства се установява, че имотът е собственост на ответника по иска / удостоверение от Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Русе/ и че за отчетена
потребена вода в същия имот са издадени 13 бр. фактури за периода от 12.11.2015г. до 14.08.2017г.,
с обща стойност 250.52
лв. с ДДС.
От
заключението на неоспорената от страните и приета по делото техническа експертиза
е
видно, че имотът е присъединен чрез сградна инсталация към
водоснабдителната и канализационна система на „В и К” ООД – Русе, с абонатен
номер 258058, в него има водомер и при отчитането на доставената в имота вода
за процесния период са спазени изискванията на Наредба №4/14.09.2004г.,
като доставената в
имота ВиК услуга за процесния период е на стойност 250.52 лв. с ДДС.
Тези
ангажирани доказателства са обусловили правилния и законосъобразен извод на
първоинстнационния съд, че предявеният
иск е основателен. Като потребител на ВиК услуги М.Т.
дължи заплащането им, съгласно
чл. 203 от Закона за водите; правата и задълженията на потребителите
на ВиК услуги са реграментирани в Общите
условия на
ВиК оператора /чл.8 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/,
като конкретното
договорно правоотношение между страните възниква по силата на фактическото
присъединяване на имота към водопреносната мрежа и собствеността на ответника по
иска върху този имот.
Наведените
във възивната жалба доводи за необоснованост на атакуваното решение са неоснователни.
Възражението на жалбоподателя, че партидата следвало да бъде открита и на другия наследник на починалия му
баща,
направено още пред първата инстанция, не следва да се приема, тъй като след
смъртта на потребител- физическо лице,
задължение на наследниците му, съгласно чл. 62 ал.1 от ОУ на ВиК, е да подадат
в 60 – дневен срок заявление до ВиК оператора за промяна на партидата. Именно
защото М.Т. не е изпълнил посоченото задължение като наследник, партидата е променена
служебно, на негово име, и следователно той не може да черпи права от
неизпълнение на свои задължения. Доводът, че липсата на протокол за отказан
достъп до имота прави необоснована
претенцията, е неснователен, тъй като при невъзможност инкасаторът лично да
отчете показанията на водомера, служебно- съобразно броя на живущите в имота и
нормативно установеното, определя какво е количеството доставена вода, като в
случая то съответства и на изчисленията на вещото лице по приетата по делото техническа
експертиза.
С
оглед изхода от делото, жалбоподателят дължи направените от ответника по
в.жалба разноски – за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева, както
и д.т. за въззивното производство – 50 лева / по сметка на РОС/.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2067/20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 980/2018 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ООД,
гр.Русе, ЕИК *********, сумата от 150 лева деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
както и сумата от 50 лева – държавна такса за въззивното производство – по
сметка на Русенския окръжен съд.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: