Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………/29.09.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2816 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на З.к. „Л.и.“ АД срещу Агенция „П.И.“.
Ищецът твърди, че е сключил с трето лице
– собственика на л.а.Ауди договор за застраховка Каско,
полица 93001510001913, валидна за
периода
17.01.2015 г./ - 16.01.2016 година.
На 28.01.2015 г. около 21,25 часа
настъпило застрахователно събитие
– л.а Ауди се е блъснал в три броя диви прасета. Върху застрахования автомобил били
нанесени поражения. Ищецът твърди, че е
изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 37 000 лева на застрахованото лице.
Твърди се, че пътният участък, където е
настъпил инцидента се стопанисва
от ответника Агенция
„П.И.“. Сочи се, че ПТП е настъпило в резултат на навлизане
на пътното платно на три броя прасета поради липса на предпазна ограда на пътя. Поради
това твърди, че ответникът носи отговорност
по чл. 213 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 31 от Закона за пътищата. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от
37 020 лева – изплатено
застрахователно обезщетение и 20 лева -ликвидационни разноски, заедно със законната лихва
от датата нa предявяване
на иска до окончателното заплащане на сумата.
В отговора си АПИ оспорва иска. Сочи, че
не оспорва съществуването
на застрахователно правоотношение между ищеца и трето лице и изплатеното обезщетение. Не
оспорва, че стопанисва посочения
участък
от пътя. Оспорва обаче настъпването на застрахователното събитие, оспорва се и вида на
посочените вреди, механизма на настъпване
на
събитието и стойността на вредите. Сочи се, че не са извикани представители на АПИ, респ. на
областното управление непосредственно след ПТП, за да
се установят обстоятелствата. Сочи наличието на случайно събитие (ако се
установи механизма на същото, както е посочен в протокола за ПТП и се твърди в
ИМ), а не неизпълнение на законово задължение. Прави се и възражение за съпричиняване, като се сочи, че водачът на лекият автомобил
не е спазвал изискванията на ЗДвП, тъй като не се е движил със скорост,
съобразена с участъка и пътната обстановка, при което е щял да предотврати
настъпването на ПТП. Сочи се, че поддръжката на пътя отговаря на всички
нормативни изисквания. Прави искане за конституиране на трети лица – помагачи –
дружествата, участници в ДЗЗД, с което ответникът има договор за пътя, с оглед възможността
за регресни претенции. Предявят се евентуални обратни
искове срещу дружествата-участници в ДЗЗД.
С определение 2624/28.05.2020 г. като
трети лица –помагачи на страната на ответника са конституирани П.Г. ЕАД и Е.р.Р.
ООД и е приел за съвместно разглеждане предявените обратни искове.
В ДИМ ищецът поддържа исковете си.
В допълнителен отговор от 08.07.2020 г.
ответникът АПИ поддържа възраженията си.
В предявения ОИ срещу Е.р.Р ООД
ответникът АПИ сочи, че това дружество, заедно с П.Г. ЕАД е участник в ДЗЗД Магистрали-2014,
БУЛСТАТ *******. Между ответника АПИ и ДЗЗД Магистрали-2014, БУЛСТАТ *******е
сключен договор за РД-38-9/28.11.2014 г. за възлагане на обществена поръчка в
предмет „Определяне на изпълнител за поддържане на, базирано на показатели за изпълнение
на автомагистрали и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралите, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗП-Обособена
позиция 2 – автомагистрала Тракия от км. 208-+181 до км. 359-475, включително и
пътни връзки с обща дължима 11,562 км.“. Твърди се, че по силата на договора
АПИ е възложило на ДЗЗД да поддържа пътя, вкл. и поставянето на предпазни мрежи.
Ответникът Е.р.Р. ООД участва в ДЗЗД с 10 %, поради което се предявява срещу
същия евентуален иск за сумата от 3 702 лева – 10 % от исковата сума, като
ОИ се предявява при условията на евентуалност – ако бъде уважен главния иск.
В становище по иска и ОИМ по обратния
иск третото лице – помагач Е.р.Р. ООД оспорва и главния и евентуалния обратен
иск. Не се оспорва, че мястото, където се твърди, че е настъпило ПТП е част от републиканската
пътна мрежа, която се поддържа от АПИ, както и че за този посочен участък е
сключен договора за поддържа между ДЗЗД с участие на третото лице-помагач и
ответника АПИ. Сочи се, е няма неизпълнение нито на законовите задължения за
поддържане на пътя от страна на АПИ, нито на договорните задължения от третото
лице- помагач като участник в ДЗЗД за поддръжка на пътя. Прави се възражение за
настъпване на случайно събитие, съответно се прави възражение за съпричиняване от виновния водач, поради негово неизпълнениe на задълженията по ЗДвП за управлeние
на МПС със съобразена скорост, при която са може да спре при необходимост.
Оспорва се описания механизъм на настъпване на ПТП, причинната връзка между
така посочения механизъм и вредите, обезщетението за които е заплатено от ищеца
на застрахованото лице. Поддържа се, че дивите прасета са бозайници, които живеят
на свобода и съгласно закона за лова са частна държавна собственост, и се
стопанисват от държавните ловни стопанства. Поради това и отговорността за
настъпване на процесното ПТП, ако същото се установи,
че е на държавата. Относно предявения обратен иска се сочи, че не е налице
неизпълнение на договорните задължения по договора за поддръжка на пътя с АПИ.
В предявения ОИ срещу П.Г. ЕАД
ответникът АПИ сочи, че това дружество, заедно с Е.р.Р. ООД е участник в ДЗЗД Магистрали-2014,
БУЛСТАТ *******. Между ответника АПИ и ДЗЗД Магистрали-2014, БУЛСТАТ *******е
сключен договор РД-38-9/28.11.2014 г. за възлагане на обществена поръчка в
предмет „Определяне на изпълнител за поддържане на, базирано на показатели за изпълнение
на автомагистрали и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралите, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗП-Обособена
позиция 2 – автомагистрала Тракия от км. 208-+181 до км. 359-475, включително и
пътни връзки с обща дължима 11,562 км.“. Твърди се, че по силата на договора
АПИ е възложило на ДЗЗД да поддържа пътя, вкл. и поставянето на предпазни мрежи.
Ответникът по ОИ П.Г. ЕАД участва в ДЗЗД с 90 %, поради което се предявява
срещу същия евентуален иск за сумата от 33 310,60 лева – 90 % от исковата
сума, като ОИ се предявява при условията на евентуалност – ако бъде уважен
главния иск.
В становище по иска и ОИМ по обратния
иск третото лице – помагач П.Г. ЕАД оспорва и главния и евентуалния обратен
иск. Не се оспорва, че мястото, където се твърди, че е настъпило ПТП е част от републиканската
пътна мрежа, която се поддържа от АПИ, както и че за този посочен участък е
сключен договора за поддръжка между ДЗЗД с участието на третото лице-помагач и
ответника АПИ. Оспорва се описания механизъм на настъпване на ПТП в протокола за
ПТП, респ. вида на вредите върху лекия автомобил и причинната връзка с
конкретния инцидент. Оспорват се основанията да се заплати застрахователно
обезщетение, тъй като не се установява лицето, посочено като водач да е
притежавало конкретното свидетелство за управление на МПС, поради което и се
сочи, че за ищеца по главния иск е възникнало задължение да изплати
застрахователно обезщетение.
Сочи се, е няма неизпълнение нито на
законовите задължения за поддържане на пътя от страна на АПИ, нито на
договорните задължения от третото лице - помагач като участник в ДЗЗД за
поддръжка на пътя.
Прави се възражение за настъпване на
случайно събитие, съответно се прави възражение за съпричиняване
от виновния водач, поради негово неизпълнениe на
задълженията по ЗДвП за управлeние на МПС със съобразена
скорост, при която са може да спре при необходимост.
Оспорва се описания механизъм на
настъпване на ПТП, причинната връзка между така посочения механизъм и вредите,
обезщетението за които е заплатено от ищеца на застрахованото лице. Поддържа
се, че дивите прасета са бозайници, които живеят на свобода и съгласно закона за лова са частна държавна собственост, и се
стопанисват от държавните ловни стопанства. Поради това и отговорността за
настъпване на процесното ПТП, ако същото се установи,
е на Държавата. Относно предявения обратен иска се сочи, не е налице неизпълнение
на договорните задължения по договора за поддръжка на пътя с АПИ.
Третото лице-помагач по ОИ и ответник по
обратния иск ПСТ Г.АД прави искане за конституиране като трето лице-помагач по предявения
срещу него иск на Е.Р.Р ЕООД, като сочи, че с договор от 01.12.2014 г. на това
дружество е възложено да поддържа участъка от пътя, предмет на договор
РД-38-9/28.11.2014 г. за възлагане на обществена поръчка в предмет „Определяне
на изпълнител за поддържане на базирано на показатели за изпълнение на автомагистрали
и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралите,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗП-Обособена позиция 2 –
автомагистрала Тракия от км. 208-+181 до км. 359-475, включително и пътни
връзки с обща дължима 11,562 км.“., а именно
ЛОТ
2: Стара Загора-Нова Загора от км 208 +181 до км 239+996 с дължина на директното трасе 31,815 км. и
габарит А29, вкл. прилежащите пътни съоръжения и пътни връзки с обща дължина
2712 м. и габарит 5,50 метра.
П.Г. ЕАД предявява и обратен иск срещу Е.Р.Р
ЕООД за сумата от 33 310,60 лева, предявен като евентуален иск, ако бъде
уважен изцяло или частично предявения обратен иск на АПИ срещу П.Г. ЕАД, като
се твърди неизпълнение на договорните задължения на Е.Р.Р ЕООД по договор от
01.12.2014 г., сключен между П.Г. ЕАД и Е.Р.Р ЕООД с предмет ЛОТ 2: Стара Загора-Нова
Загора от км 208 +181 до км 239+996 с дължина директното трасе 31,815 км. и
габарит А29, вкл. прилежащите пътни съоръжения и пътни връзки с обща дължина
2712 м. и габарит 5,50 метра.
Сочи се, че с договор целият предмет на
договора РД-838-9/28.11.2014 г. е възложен от изпълнителя ДЗЗД Магистрали 2014
на П.Г. ЕАД, който с договор от 01.12.20214 г. е превъзложил
изпълнението на СМР на Е.Р.Р ЕООД. Сочи се, че ако се приеме, че вредите върху процесното МПС са резултат от лошо поддържане на пътния участък,
то тогава отговорността за неизпълнение на задълженията по договор
РД-838-9/28.11.2014 г. за поддръжка на процесния
участък се носи от подизпълнителя Е.Р.- Р ЕООД. Твърди се, че съгласно договора
от 01.12.2014 г. подизпълнителят носи пълна отговорност за вредите –
имуществени и неимуществени, причинени на трети лица, резултат от действия или
бездействия на служители, или други лица, на които подизпълнителят е възложил
работа, независимо дали е налице приемане на работата от възложителя по
договора от 01.12.20214 година.
Ответникът Е.Р.Р ЕООД оспорва изцяло
иска. Поддържа, че не е налице неизпълнение на договорните задължения по
договора от 01.12.2014 г., както и по договор РД-838-9/28.11.2014 година.
Твърди се, че пътната мрежа в процесния участък е
надлежно поддържана, в периода на процесното ПТП не е
имало сигнали за нарушена цялост на пътната мрежа, и същата е поставена в
посочените от закона участъци на пътя.
Прави се възражение за настъпване на
случайно събитие.
Не е постъпила ДИМ по ОИ на П.Г. ЕАД.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От застрахователна полица "Каско" № 93001510001913 от 07.01.2015 г. се
установява, че е сключен застрахователен договор между ищцовото
дружество и „ДСК Лизинг“ АД с обект на застраховката лек автомобил марка АУДИ
модел А8, с рег. № ******* с валидност от 17.01.2015 г. до 16.01.2016 г. Като доказателство по
делото са приобщени общите условия на ищцовото
дружество по застраховки "Каско“.
Съгласно протокол за ПТП № 151409,съставен
от Х.Х.– мл. автоконтрольор
ПП в ОД на МВР - гр. Стара Загора (стр. 17 по делото), на 28.01.2015 г. около
21:25 часа по автомагистрала Тракия км. 213 настъпило ПТП, при което В.С.С., като водач на лек автомобил марка АУДИ модел А8, с рег.
№ ******* излезли на пътя три диви прасета. Описани са вредите по лекия
автомобил. Протоколът за ПТП е съставен в 23,40 часа, при посещение на място.
Не се спори в производството, а и се
установява от представените от ищеца писмени доказателства, че във връзка с
ПТП, при ищеца е образувана щета № 0023-1261-15-450186/1, по която ищецът е
заплатил по указания на застрахованото лице ДСК Лизинг ЕАД в полза на трето
лице застрахователно обезщетение в
размер на 37 000 лв. за нанесените щети на автомобила, причинени от
настъпилото на 28.01.2015 г. около 21.15 часа по автомагистрала Тракия км. 213
ПТП (уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис на щетите, проформа - фактура, платежно нареждане).
По делото е разпитан по делегация свидетелят
Х. Х./ мл. Автоконтрольор/, който посочва, че не си
спомня за конкретно ПТП и не може да даде отговор на зададените въпроси.
Разпитан е и В.С.С.-
водач на процесния автомобил, който посочва, че не
помни датата на процесното ПТП, тъй като са изминали
доста години. Спомня си, че той е шофирал със
скорост 100-120 км/час. Пътнотранспортното произшествие станало на
автомагистрала Тракия, няколко километра преди разклона за Стара Загора, посока
София. Малко преди удара имало разкъсана мрежа на автомагистралата. Произшествието
станало на прав участък, с добра видимост, на свечеряване. Прасетата излезли
изведнъж на платното. Дошла полиция, горски, които прибрали прасетата.
По делото е изготвено и прието
заключение на САТЕ. Същото е неоспорено от страните. Вещото лице в заключението
си, прието след изслушване на свидетелите и анализ на писмените доказателства, сочи
от данните се установява, че на 28.01.2015 г., около 21:25 часа, лек автомобил
„Ауди А8“, рег. № ******* се движи по АМ „Тракия“, с посока гр. София, и в района
на 213 км., водачът реализирал ПТП с пресичащите пътното платно, в посока
север-юг, три броя диви прасета. Всички увреждания по лекия автомобил, така
както са описани в протокола за ПТП и отразени в описа на застрахователя
съответстват на посочения механизъм на настъпване на ПТП, като стойността им по
средни пазарни цени към момента на инцидента е в размер на 37 504,49 лева.
Описаните повреди могат да настъпят ако МПС се е движело с посочената скорост
от 100-120 км/час. Вещото лице сочи, че за да има възможност да предотврати
настъпването на инцидента, водачът на процесния
автомобил следва да се движи със скорост не по- висока от 89 км/час. При
движение с максимално разрешената скорост (140 км/час) няма техническа възможност
да се предотврати удара. По делото няма данни за спирачен път, поради което не може
да се определи, дали водачът е предприел спиране.
По делото е представен договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г. (стр. 51 и следващите),
съгласно който възложителят Агенция „П.И.“ е възложил на ДЗЗД „М. 2014“, с
участници в обединението „ПСТ Х.“ ЕАД, П.
ЕАД, „Е.р.“ ООД и „Зебра“ ООД, да извърши всички дейности по „Поддържане,
базирано на показатели на изпълнение на АМ „Тракия“ и прилежащи пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата/АМ Тракия от км
207+181 до км 359+475, включително пътни връзка с обща дължина 11,562 км.
Съгласно чл. 66 от Договора неразделна
част от него са „Приложение № 19.4 – Списък от работи, които трябва да се
изпълняват незабавно, след като възникне съответната необходимост“. Представено
е и Приложение № 19.4 – Списък от работи, които трябва да се изпълняват
незабавно, след като възникне съответната необходимост – почистване на
свличания; отстраняване на предмети; намеса при инциденти; сигнализиране на
препятствия; поставяне на пътни знаци; постоянно аварийно обслужване (стр.64 по
делото).
Съгласно чл. 38, ал. 4 от представените
„Технически правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътища“, одобрени от
изпълнителния директор на Национална
агенция „П.И.“ текущото /рутинно поддържането на пътищата представлява дейност,
която цели да осигури състояние на пътищата, съответстващо на прието ниво, като
към тези дейности е поставяне на нови или подмяна на отделни повредени пътни
знаци, предпазни огради и направляващи стълбчета, както и поставяне на
допълнителни при необходимост.
Съгласно чл. 39 от договора, при
настъпване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на този
договор, изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинените
имуществените вреди.
По делото са представени Технически
правила за приложение на огради (предпазни мрежи) на автомагистрали от 1995 г.
(стр. 72-75).
По делото е представено тристранно споразумение
от 01.12.2014 г., сключено между „П.Г.“ ЕАД, „Е.Р.“ ООД, „МАГИСТРАЛИ 2014“
ДЗЗД, съгласно което възложителят „П.Г.“ ЕАД е възложил на изпълнителя „Е.Р.“
ООД да изпълни и завърши напълно дейности по поддържане, поети с Договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет № РД-38-9/28.11.2014 година.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ намира следното от правна страна:
По
предявения главен иск на ЗК Л. И. АД срещу АПИ
В чл. 410 от КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 от ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410,
ал. 1 от КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на
чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнението.
Съгласно Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност.
От фактическите твърдения на ищеца в
исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно
право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на
които Агенция "П.И." е възложила да поддържат в изправност пътища
част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на
тези лица.
За уважаване на исковата претенция с
правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните
предпоставки:
1.
наличието на валиден застрахователен
договор между него и собственика на увредения автомобил;
2.
възникване на застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор;
3.
изплащане на застрахователно
обезщетение, неговия размер и встъпване в правата на застрахованото лице;
4.
предпоставките за ангажиране
отговорността ответника като възложител на работата - реално настъпилата вреда
– покрит риск да е настъпила при или по повод изпълнение на възложената работа
на служители на ответника, както и нейния вид; причинна връзка между вредата и
неправомерното бездействие на служители на ответника.
В тежест на ответника бе да докаже
наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта
на претендираните суми, в случай че ищеца докаже
тяхната дължимост, в т. ч. и наличието на съпричиняване, респ. случайно деяние.
Не се спори в производството, а и се
установява от представените от ищеца писмени доказателства, че към датата на проценото ПТП увреденият автомобил е бил застрахован по
застраховка "Каско + „ в ищцовото
дружество.
Установява се настъпването на твърдяното
ПТП, което е застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка от
17.01.2015 година.
Относно установяване на претърпените вреди
и механизма на процесното ПТП, Съдът кредитира изцяло
представения протокол за ПТП, и заключението на САТЕ.
На първо място, следва да се отбележи,
че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя
му, но също и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство
за факта на направени пред съставителя изявления и за "извършените от него
и пред него действия". В конкретния случай, протоколът за ПТП Nо 1512094 е съставен при спазване
на изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд (загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2017 г.) – чл. 4 - протокол за ПТП с материални щети. Съставен
е от длъжностно лице – автоконтрольор при РДВР Стара
Загора и отразява констатациите от длъжностното лице за ситуацията на пътя, разположение на автомобила в момента на извършения
оглед, състоянието на пътната мрежа, видимите щети по автомобила, които са
направени при посещение на място. Съдът намира оспорването от ответника АПИ
на материалната доказателствена сила относно
установените повреди по автомобила, разположение на автомобила при огледа, за
недоказано. Макар местопроизшествието и да е посетено два часа след
настъпването му, което се установява от протокола за ПТП, в същото са отразени
непосредствените впечатления и констатации на компетентното длъжностно лице
относно тези факти. В случая обстоятелството, че актосъставителят
не си спомня за процесното ПТП при разпита му като
свидетел по делото, не сочи на извод, че не е посетил същото, тъй като разпитът
на свидетеля по делегация е осъществен повече от 5 години след самия инцидент,
и с оглед професионалните задължения на автоконтрольора
Х.Х.е разбираема невъзможността да си спомни
конкретния инцидент, особено след като от страните не му е предоставен дори и
протокола за ПТП за да си припомни инцидента. Доводът на ответника, че в протокола
за ПТП са отразени и повреди, които не могат да се установяват при първоначален
оглед, е недоказан. Видно от протокола за ПТП актосъставителят
е посочил частта от автомобила, където има видими повреди, посочени са и
конкретно увредени части, които не се включват в предната част на автомобила –
два еърбега. Следва да се съобрази и, че служителите
на МВР, актосъставители за ПТП по ЗДвП са длъжностни
лица, с опит в описание на констатирани повреди в резултат на ПТП, доколкото
именно това е и една от функциите на протоколите за ПТП. Поради това Съдът
кредитира така направеното описание на непосредствено възприети от длъжностното
лице повреди по автомобила. Съдът намира, че не се опровергават констатациите
на длъжностното лице, за състоянието на пътната обстановка в момента на огледа,
вкл. и обстоятелството, че в този участък, където се намира процесния
автомобил не е имало друг автомобил, по който да има следи от удар в автомобил
(при евентуално предположение, че повредите не са настъпили от удар в диви животни,
а при удар в друг автомобил) Възраженията от третите лица-помагачи, че
протоколът за ПТП не бил изчерпателен, са неоснователни. От друга страна,
констатациите в конкретния протокол за ПТП относно повредите, се подкрепят и
останалия събран доказателствен материал по делото. С
оглед заключението на САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че така
описаният механизъм на ПТП в протокола – чрез удар в диви прасета, съответства
на описаните повреди по автомобила в предната част на автомобила. Т.е без да се
приема, че в частта на описания механизъм на ПТП протоколът за ПТП се ползва с
материална доказателствена сила, този извод се доказа
и от останалия доказателствен материал.
В подкрепа на този извод са и
показанията на водача на автомобила В. С.относно начина на настъпване на ПТП.
Дори и да се преценяват тези показания при условията на чл. 172от ГПК,
доколкото може да се приеме, че този свидетел е заинтересован да се приеме така
описания механизъм на ПТП, с оглед установяване настъпването на застрахователно
събитие, същите не са опровергани от останалия събран доказателствен
материал, поради което съдът ги цени като достоверни.
Както бе посочено, не опровергава доказателствената сила протокола за ПТП и съставянето му
два часа след инцидента, доколкото посоченото забавяне е естествено с оглед
мястото (по автомагитралата, извън населено място),
където е настъпил инцидента, и необходимостта да бъде посетено от автопатрул, който също да измине определено разстояние от
гр. Стара Загора, и работния график на служителите на КАТ. Видът на повредите
не биха се изменили в този период от време, а длъжностното лице не е
отбелязало, че автомобилът е преместван от мястото на инцидента или е имало
някакви други отклонения от дължимото поведение на водачите при настъпване на
ПТП, регламентирано в чл. 123 и сл. от ЗДвП.
По изложените съображения, Съдът приема,
че по делото се доказаха настъпилите материални щети по застрахования автомобил
и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
повредите.
Установява се също своевременното
уведомяване на застрахователя, съставянето на опис-заключение на увредените
детайли по автомобила, определяне на застрахователно обезщетение в размер на 37 000 лева и изплащането на
същото в полза на застрахованото лцие „ДСК Лизинг“
ЕАД, като по негово искане (стр.35) е заплатено на лизингополучателя.
Следователно, установява се правото на
ищеца да се суброгира в правата на застрахованото
лице срещу причинителя на вредата, респ. неговия възложител при
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД до размер на сумата на
изплатеното застрахователно обезщетение.
Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имущество то при частична увреда.
Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
С оглед заключението на САТЕ, неоспорено
от страните по делото се установява действителната стойността на повредите по
застрахования лек автомобил – 37 504,49 лева по средни пазарни оценки.
С оглед размера на изплатено застрахователно
обезщетение - 37 000 лева, до този размер ищецът се е суброгирал
в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата.
Относно предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника АПИ по чл. 49 от ЗЗД
Съгласно чл. 3, ал. 7 и ал. 2 от Закона
за пътищата - автомагистралите са републикански пътища, национални обекти - специално
изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с
високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от
които е наличието на предпазна ограда - чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за
пътищата. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8,
ал. 2 от ЗП, като се управляват от Агенция „П.И.“ - чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата.
Управлението на пътищата, съгласно, ал.
2, т. 3 и т. 4 включва: „организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането
на пътищата“ и „организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително
на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя“, като в § 1, т.4 от ДР на
ЗП е посочено, че „защитната ограда“ е „пътна принадлежност“ по смисъла на
закона и е дадена легална дефиниция на „поддържане на пътищата“ (т. 14, § 1 от
ДР на ЗП ) - „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата“.
Съгласно чл. 30 от ЗП дейностите по
поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенцията чрез
действията на нейните служители.
Следователно, както е посочено и в решение
№ 122 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, агенцията
отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата,
натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой
конкретно измежду тях е причинил вредата (цитираната по-горе т. 7 от ППВС №
7/1959 г.).
В конкретния случай, по делото се
установява, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала Тракия, км 213-214
(няколко километра преди разклона за гр. Стара Загора на магистралата Бургас -
София), т.е участък от републиканската пътна мрежа. Служители на Агенция „П.И.“
са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък,
като недопуснат описаната ситуация, довела до нахлуване на диви прасета на
пътното платно, което е предназначено за движение само на МПС и то с високи
скорости.
Основното възражение на ответника АПИ и
третите – лица –помагачи, е че не се установява противоправност в поведението
на служителите на АПИ.
Ответникът АПИ сочи, че няма задължение
да се поставят предпазна ограда по протежение на цялата магистрала, а в
конкретния случай процесното ПТП е настъпило на
място, в близост до което (доколкото е в близост до пътен възел Стара Загора),
според ответника, съгласно „Технически
правила за приложение и техническа документация за огради (предпазни
мрежи) за автомагистрали“, издание на ГУП, 1995 г., - т. 3. 2 - предпазната
мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата,
насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава
свободен. Посочено е и, че съгласно т.
3. 3 от правилата, при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на
връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на
разстояние най-малко 100 м. от мястото на вливане на връзката във
второстепенния път. Сочи се, че е възможно да се приеме, че дивите прасета не
са нахлули през пробив в оградата, а са навлезли на място, където няма ограда и
оттам са се движили успоредно на пътното платено няколко километра, след което
са започнали пресичане на пътя.
Посочените технически правила са приети
на основание чл. 4, б „е от Закона за
пътищата (обн. ДВ., бр.93 от 2 декември 1969 г., отм. ДВ. бр.26 от 29 март 2000
г.), съгласно която разпоредба общото ръководство и контрол на пътното дело се
извършва от Главното управление на пътищата при Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, като за тази цел ГУП утвърждава правилници и
нормативи за проучване, проектиране, строеж и поддържане на пътищата.
Самите правила не забраняват поставяне в
конкретни участъци на предпазни мрежи, а
препоръчват минимални стандарти, за да се осигури защитата на пътищата от
нахлуване на животни по тях. Поради това
и цитираните правила дават не само възможност, но задължават във всеки
конкретен случай ГУП (и правоприемника му АПИ) да се прави преценка за
необходимостта да се поставят подобни предпазни съоръжения.
Нещо повече, Съдът намира, че доколкото
поддържането на републиканската пътна мрежа, което е възложено на ответника АПИ
е дейност, която се осъществява непрекъснато, изпълнениетo на същата, от което следва да се
преценява съобразно правилата, съществували към момента на процесното ПТП.
В тази връзка, позоваването на третото
лице – помагач Е.Р.Р ООД на Наредба №РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране
на пътища на МРРБ, е неоснователно.
Към момента на процесното ПТП - 28.01.2015
г е в сила Наредба № 1/26.05.2000 г. за проектиране на пътища на МРРБ (отм.), в
която няма специални правила относно предпазните огради, но неразделнa част от Наредба № 1/26.05.2000 г.
са „Норми за проектиране на пътища“, където в чл. 82, ал. 2 е посочено, че
предпазните огради на пътя се поставят при спазване изискванията на чл. 64 от нормите,
съгласно които предпазни огради и направляващи принадлежности на пътя (водещи
стълбчета и др.п.) се поставят в светлия габарит, като при автомагистрали и
притеснени условия това отстояние може да се намалено до 0,25 метра.
Приложима в случая е Наредба №
РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. Съгласно
чл.10, ал.3, т.16 от наредбата текущото
поддържане и текущият ремонт на
пътищата включват поставяне на нови или подмяна на отделни повредени пътни
знаци, предпазни огради и направляващи стълбчета, както и поставяне на допълнителни такива при необходимост.
Задължението да осъществява тази
преценка за процесния участък – за местоположението на предпазните огради, вкл.
и необходимостта от поставяне на допълнителни такива, е на лицето, което
управлява републиканските пътища – ответника АПИ – чл.10, ал.5 от Наредба №
РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата.
Както бе посочено и по-горе, по делото
не се доказа, че в конкретния участък на автомагистралата поставената предпазна
мрежа е с нарушена цялост (показанията на свидетеля С.в тази връзка останаха
изолирани по делото), но наличието на диви прасета на пътното платно, означава,
че не е изпълнено общото законово задължение на ответника АПИ по чл.30 вр.
чл.19 от ЗП да поддържа пътищата, вкл. като ги защитава от нахлуване на диви
животни. В компетентността на ответника, чрез съответните служители е да
определи по какъв начин следва да бъде осъществена защитата на пътното платно
на магистралата от навлизането на диви животни, така че да се обезпечи
безопасното движение с висока скорост.
При невъзможност да се поставят
предпазни огради, в тежест на ответника като отговарящ за поддръжка на
републиканските пътища е да осигури други способи за защита на пътя, по който
се осъществява движението с много висока скорост – аргумент и от чл. 36, ал.1
от ППЗП, с оглед задължението на АПИ да разработва годишни инвестиционни
програма за основни дейности по републиканските пътища: проучване, проектиране
и отчуждаване, изграждане на нови и реконструкция на съществуващи пътища,
поддържане и ремонт, доколкото това е и един от елементите на поддържане на
републиканските пътища, възложено на ответника – чл. 47 от ППЗП.
Не
се твърди, и не се установява невъзможността да се предприемат подобни действия
в конкретния участък. Не се установява, че ответникът е изпълнил всички
възложени му по закон функции, свързани с гарантиране безопасността на конкретния
пътен участък от републиканската пътна мрежа, която не включва само поставяне
на предпазни мрежи, а цялостен комплекс от действия, така, че да се изключи
наличието на пътното платно на автомагистралата на диви животни. Както бе
посочено и по-горе, изборът на този набор от средства е в компетентността на
ответника АПИ, в рамките на възложените му по закон задължения като юридическо
лице, отговарящо за поддръжката на републиканската пътна мрежа.
Не се доказа при условията на пълно,
главно доказване от ответника АПИ, че дивите прасета, които са излезли на пътя
и са предизвикали процесното ПТП на 28.01.2015 г. са
навлезли през участък, по който няма поставени и а и няма задължение и
възможност да се постави предпазна мрежа. По логиката на ответника, дивите
прасета биха могли да навлязат на пътното платно и през разкъсана предпазна
мрежа и в друг участък и да се придвижат успоредно по пътното платно до мястото, където са излезли на пътя, което
отново би довело до ангажиране на отговорността на ответника, тъй като отговаря за поддържане
нa
цялата републиканска пътна мрежа.
И доколкото ответникът АПИ не доказа при
условията на пълно, главно доказване, че е изпълнил всички законови изисквания
съгласно действащата нормативна уредба за обезпечаване безопасното движение на
МПС по АТ Тракия в процесния участък, където е настъпило процесното ПТП, следва
да се приеме, че е налице противоправно бездействие на съответните физически лица, чрез които АПИ като
юридическо лице изпълнява законовите си задължения по чл. 30 от Закона за
пътищата.
С оглед механизма на увреждането това
бездействие е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди.
Съдът намира, че не се обори и презумпцията
за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането
на съответния пътен участък, приложима по силата на чл. 49 вр
чл. 45, ал.2 от ЗЗД, с оглед твърдението, че е налице „случайно събитие“.
Както е посочено и в решение № 47 от
24.06.2020 г. по гр. д. № 3349/2019 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, „случайното събитие“
съставлява непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство - което
длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди (т.е. обстоятелство, което настъпва
независимо и въпреки волята му);
необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не може да
се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява невъзможността
за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар
длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи
дължимия резултат.
В разглеждания случай е налице неизпълнение
на възложената по закона работа на ответника - на задължението за поддържане на
републиканската пътна мрежа, което включва и изключване на нахлуването на
пътното платно на диви животни, чрез надлежно обезопасяване на същото.
Нахлуването на животни на платното, което съдът прие за доказано, води на извод
за настъпване на събитие, изключването на което, е възложено на ответника АПИ
по закон, т.е не съставлява случайно събитие, което да изключва вината.
Не се доказа от ответника, че се касае
за толкова непредотвратимо събитие, което е настъпило въпреки полагането на
предвидената по закон грижа от длъжника.
Относно възражението на ответника АПИ за
съпричиняване, Съдът намира, че същото остана недоказано по делото.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението
за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Както е посочено в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по
тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие
на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Следва да се направи разграничение между допринасянето на пострадалия
за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим
факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин "съпричиняване" е с по-тясно значение спрямо
използвания в закона - "допринасяне за настъпването на вредите".
Същият илюстрира първата от посочените хипотези - допринасяне за настъпване на
произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване
на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата.
В конкретната хипотеза, ответникът
твърди, че водачът на застрахования автомобил е допринесъл за настъпване на процесното ПТП в резултат на собственото си противоправно поведение – неспазване на изискването на чл.
20 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай, Съдът намира, че по
делото се установява, че водачът на застрахованото МПС е управлявал същото със
скорост значително под разрешената
скорост на този път - автомагистрала
(около 100 км/час при максимална скорост 140 км/час), няма данни за употреба на
алкохол или други упойващи вещества, движението на водача е било съобразено с
нормалните условия за движение по автомагистрала. Относно възражението на
ответника и третите лица-помагачи за скоростта на движение на автомобила, Съдът
цени не само свидетелските показания на свидетеля С., но и заключението на
вещото лице по САТЕ, което е в смисъл, че такива вреди, каквито са констатирани
по автомобила могат да настъпят при удар с посочената скорост, а и
разясненията, дадени в о.с.з по делото, проведено на 23.11.2021 г.
(„….Описаните щети биха настъпили, ако автомобила се движи с посочената скорост
100-120 км/час….“)
Няма данни (не се твърди и не се доказа
от ответника, чиято е доказателствената тежест), че
водачът е можел да възприеме внезапно излезлите на платното диви прасета, за да
се сочи, че има негово противоправно поведение. Не
може да се очаква, че при движение по автомагистрала водачите на МПС следва да
се движат по начин, по който да могат да избегнат удар с внезапно нахлули на
пътя диви животни, чието присъствие не може и не следва да се очаква на такъв
път. Следва да се отбележи, че при движение, особено по автомагистрали, където
е позволено движение със скорост до 140 км/час, водачите следва да спазват и
правилото на чл. 22 от ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство не
трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по
този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства. С оглед
установеното от вещото лице, че за да се избегне настъпването на ПТП, водачът
на лекия автомобил би следвало да се е движил със скорост от 89 км/час, може да
се приеме и, че тази скорост (89 км/час), с оглед обстоятелството, че
движението се осъществява по
автомагистрала, на прав участък може да се възприеме като сравнително ниска,
създаваща пречки за останалите водачи, съпоставима с разрешената скорост (140
км/час). Още повече, че се установява от показанията на свидетеля Стефанов, че
в резултат на нахлуване на прасетата по магистралата е настъпило ПТП и с други
автомобили, т.е по пътя в момента на настъпване на процесното
ПТП е имало движение, при което водачите
следва да се съобразяват с динамиката на същото, и да не управляват МСП с
неоправдано ниска скорост. В допълнение, вещото лице по САТЕ е посочило, че процесният автомобил е оборудван с ксенонови
фарове, при което осветеността на пътното платно при включени къси светлини е
90 метра, а при движение със скорост 100
км/час, опасната зона на автомобила, в рамките на която не може да се избегне
настъпване на ПТП чрез удар във внезапно излезли на платното диви прасета е
106,16 метра. Следователно, водачът не е имал възможност да предотврати произшествието.
Поради това и възражението за съпричиняване е недоказано.
Не освобождава от отговорност ответника
обстоятелството дали е сключен договор за обществена поръчка с ДЗЗД Магистрали
2014 -гр.
София, с предмет точно „поддържане“ по смисъла на ЗП на процесния
участък.
Както бе посочено и по-горе,
отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е именно за вредите, причинени
при или по повод на тази работа, т.е за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия. Следователно, отговорността на възложителя
не може да бъде изключена поради обстоятелството, че е възложил дейност, за
която има законово задължение за поддръжка на трето лице.
По аргумент от чл.123 вр. чл.53 от ЗЗД, неоснователен е довода на третото лице
Е.Р.Р ООД относно отговорността на трето лице – посочено от това лице
като Държавата по аргумент от чл. 5, ал.1 вр.
Приложение 1, т.I А-1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Аргументът, че процесното ПТП е причинено от животно, което е частна
държавна собственост по силата на закона, не води до освобождаване на ответника
АПИ от отговорността му да обезпечи защита на пътя от нахлуване на тези животни
на пътното платно. Дори и да може да се реализира отговорност по чл. 50 от ЗЗД,
право на кредитора е да упражни правата си срещу причинителя на вредата по чл.
45, съответно чл. 49 от ЗЗД за получаване на обезщетение за виновно противоправно бездействие.При наличие на солидарна
отговорност, изпълнението може да се търси от всеки от солидарно отговорните длъжници за цялото задължение.
Следва да се отбележи, че е основателна
и претенцията за 20 лева – ликвидационни разноски, доколкото същите са обичайни
разноски за определяне на застрахователното обезщетение съгласно чл. 410, ал.1,
предл. 2 от КЗ.
По изложените съображение, предявеният иск е
основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед становището на съда по
предявения главен иск, следва да се разгледат и евентуалните обратни искове на
ответника АПИ срещу третите лица- помагачи
срещу Е.р.Р ООД и П.Г. ЕАД като участници в ДЗЗД Магистрали - 2014, БУЛСТАТ *******.
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 261 от ЗЗД.
За основателност на претенцията е
необходимо да се докаже:
1)
наличието на договор за изработка между
страните;
2)
съдържанието на задълженията на
изпълнителя;
3)
вредите, причинени в резултат на
неизпълнение на конкретни задължения на изпълнителя.
Не се спори, а се и установява по
делото, че между АПИ и ответниците, в качеството им
на участници в ДЗЗД Магистрали 2014 е сключен договор по реда на ЗОП РД-38-9/28.11.2014
г. за възлагане на обществена поръчка в предмет „Определяне на изпълнител за
поддържане на, базирано на показатели за изпълнение на автомагистрали и
прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралите,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗП-Обособена позиция 2 –
автомагистрала Тракия от км. 208-+181 до км. 359-475, включително и пътни
връзки с обща дължима 11,562 км.“.
Съгласно практиката на ВКС (решение №
131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение № 241
от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г., ТК, І ТО на ВКС), страна по сделките
с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници, тъй като гражданското дружество по ЗЗД не е
юридическо лице, а е форма на обединяването на две или повече лица за постигане
на обща стопанска цел, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското
съучастие. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници
в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник,
всички съдружници са кредитори и могат да упражняват
правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Солидарност за
задължения съдружниците могат да уговорят в договора
за гражданско дружество или в договора с трето лице. Възможно е един длъжник да
поеме задължение към няколко кредитори.
В конкретния случай не се установя и не
се твърди наличие на уговорена пасивна солидарност на двамата участници в ДЗЗД
Магистрали 2014 при изпълнение на
задълженията по договор по реда на ЗОП РД-38-9/28.11.2014 г., поради което и
възложителят упражнява правото да търси обезщетение за твърдяното от него
неизпълнение на договорно задължение според дяловото участие на всеки участник
в ДЗЗД.
Спорният въпрос по тези искове е дали е
налице неизпълнение на договорните задължения на ответниците,
в качеството им на изпълнители по договор РД-38-9/28.11.2014 г., довело до настъпване
на процесното ПТП, довело до ангажиране на
отговорността на възложителя.
С оглед данните по делото, Съдът намира
че това не се доказа по делото от ищеца като възложител по исковете при
условията на пълно, главно доказване.
Ищецът по обратните искове АПИ се
позовава на неизпълнение на задълженията на ответниците
по обратния иск по чл. 22, ал.5 и ал. 6 от договора за обществена поръчка, като се сочи, че съгласно чл. 22,
ал.5 от договора „изпълнителят се задължава в рамките на своите права по
договора да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и
пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение“ и „да
започва работа веднага след появяване на необходимост за това и да поддържа АМ
на договореното ниво съгласно Приложение 2, Техническите правила и изисквания
за поддържане и ремонт на пътищата и „Оперативния план за зимно поддържане“.
Сочи се и задължението по приложение
19.6 към договора и чл. 38, ал.4 от Техническите правила и изисквания за
поддържане и ремонт на пътищата, съгласно което в текущото поддържане на пътища
е включено и поставяне и подмяна на отделни повредени пътни знаци, предпазни
огради и направляващи стълбчета…“.
Както бе прието по предявения главен иск, не се установи по делото да е
налице нарушение на целостта на предпазната ограда в участъка, където е
настъпило процесното ПТП. Така и по предявените
обратни искове не се установява конкретно неизпълнение на договорно задължение
на ответниците по обратните искове, като участници в
ДЗЗД Магистрали 2014 да поддържат предпазните мрежи в посочения участък. Следва
да се отбележи, че самият ищец, а и ответниците по
обраните искове, представят по делото документи, с които се установява, че през
исковия период – месец януари 2015 г. договорните задължения по договор РД-38-9/28.11.2014
г., са точно изпълнени – съгласно отчет 2 за установяване на нивото за поддържане и за заплащане на
месечната стойност на отделните видове дейности за месец януари 2015 година,
възложените работи са изпълнени на ниво А, т.е 100 % изпълнение относно
показателя „предпазни огради“. Представен е и протокол за месечна
инспекция по чл. 8, ал.1 и чл. 17 от
договора за месец януари 2015 година, при което е прието надлежно изпълнение на
задълженията по договора, в рамките на проверката по чл. 17 от договора.
Както сам ищецът твърди, дивите свине са
могли да навлязат на платното и на място, къдетo няма ограда, или в друг участък,
където има ограда, но тя е компрометирана, или в друг период на изпълнение по договора
(което се твърди, но не се доказа от ищеца).
Същевременно обаче, за да се реализират
основанията за договорната отговорност на участниците в ДЗЗД Магистрали 2014 по
посочения договор РД-38-9/28.11.2014 г., в тежест на ищеца бе да докаже
конкретно неизпълнение на договорно задължение по така посочения договор.
Нещо повече, от съдържанието на
договора, и правата и задълженията на изпълнителя, не се установява на същия да
е възложено сам да преценява мястото на разполагане на предпазни огради. Предметът
на договора е изпълнителят да извърши всички дейности по „Поддържане, базирано
на показатели на изпълнение на АМ Тракия и прилежащи пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата”. Дейностите по поддържане следва да
се изпълняват съгласно „Изисквания към изпълнението “Поддържане, базирано на
показатели на изпълнение на АМ “Тракия“ (Приложение 2) и ценова оферта на
изпълнителя (Приложение 6) за изпълнение на обществената поръчка.
Приложение 2 и приложение 6 не са
представени по делото.
Съгласно чл. 6 от договора изпълнителят
по договора за поддръжка има задължение за поддръжка на АМ в съответствие с
нивото на поддържане.
С оглед непредставянето на приложение 2,
и Приложение 6, и като тълкува разпоредбите на договора в тяхната връзка, Съдът
намира, че по силата на този договор на изпълнителите като участници в ДЗЗД
Магистрали 2014 е възложено да се поддържа установеното при сключване на
договора състояние на посочения участък на републиканската пътна мрежа, което
да включва поддържане и при необходимост замяна на вече съществуващи предпазни
мрежи, без обаче да е възложена отговорността да преценяват дали не е
необходимо да се поставят нови ограждения, съответно да се предприемат
допълнителни действия по ограничаване на достъпа на диви животни до пътното
платно. Изрично е посочено, че изпълнителят по договора от 2014 г. има
задължение да осигурява безопасни
условията на движение в рамките
на своите права по договора. Преценката къде да се разполагат предпазни
огради с оглед ограничаване на достъпа на диви животни до АМ е в правомощията
на юридическото лице- управляващо републиканските пътища - АПИ. Противното би
означавало със самото сключване на договора върху изпълнителя да бъде
прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и обезопасяване на процесния
пътен участък и задължението за осъществяване на цялостен надзор върху
автомагистралата, каквато не се установява да е целта на договора.
И тъй като не се доказа, че е налице нарушена цялост на предпазната мрежа
на конкретния участък от АМ, обект на договора между страните, откъдето да са
навлезли дивите свине, предизвикали процесното ПТП,
съответно друго конкретно неизпълнение на договорни задължения на ответниците
по договора от 2014 г. за поддържане на пътния участък, не са налице основания
да се ангажира отговорността им за вреди за неизпълнение на договорни
задължения.
Поради това и исковете следва да се
отхвърлят като недоказани.
С оглед отхвърляне на обратния иск срещу
П.Г. ЕАД, не е налице условието за разглеждане на обратния иск на П.Г. ЕАД
срещу Е.р.Р ООД.
Относно
разноските:
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца по главния иск се следват
разноски, претендирани от него и описани в списък по чл. 80 ГПК, посочени
от ищеца в общ размер на 2 139,8
лева.
На ответника по обратния иск „ПСТ Х.“
ЕАД се дължат разноски за този иск - 500 лева.1
На
ответника по обратния иск „Е.р.“ ООД, ЕИК ******* се дължат разноски за този
иск - 438 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ "П. И." гр. София, площад "М." № 3, ЕИК *********,
да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. ********* по иск с правно
основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД – сумата
от 37 020 лева - изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0023-1261-15-450186/1 във връзка с ПТП, настъпило на 28.01.2015 година, както и
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2 139,8 лева – разноски по делото.
Решението по предявения от ЗК „Л. и.“ АД, гр. София, бул. ********** срещу АГЕНЦИЯ
"П.И." гр. София, площад "*********, ЕИК ***********, иск с
правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД – сумата от 37 020 лева - изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0023-1261-15-450186/1 във връзка с ПТП, настъпило на 28.01.2015 година, е
постановено с участието на трети лица – помагачи на страната на ответника АГЕНЦИЯ
"П. И." гр. София, площад "**********, ЕИК ******* - „ПСТ Х.“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София, ул. ********** и „Е.р.“ ООД, ЕИК ***********,
съдебен адрес:г***. *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ
"П. И." гр. София, площад "*********, ЕИК ******** срещу „ПСТ Х.“
ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ул. ********** иск по чл. 79, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 33 160,06 лв. - обезщетение за имуществени вреди поради
неизпълнение на задължения по договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-38-9/28.11.2014 г., за поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащи пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата/АМ Тракия от км
207+181 до км 359+475, включително пътни връзка с обща дължина 11,562 км.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ "П.И." гр. София, площад "*******, ЕИК *******да заплати
на „ПСТ Х.“ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул. *******на основание чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 500 лева – разноски по делото.
Решението по предявения от АГЕНЦИЯ "П.И." гр. София, площад "*******,
ЕИК *******срещу „ПСТ Х.“ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул. *******иск по чл.
79, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 33 160,06 лв. - обезщетение за
имуществени вреди поради неизпълнение на задължения по договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г., за поддържане на АМ „Тракия“ и
прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата/АМ
Тракия от км 207+181 до км 359+475, включително пътни връзка с обща дължина
11,562 км, е постановено с участието на трето лице - помагач на страната на ответника
„ПСТ Х.“ ЕАД, ЕИК *******- „Е.р.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***. *******ОТХВЪРЛЯ
предявения от АГЕНЦИЯ "П.И." гр. София, площад "*******, ЕИК *******срещу
„Е.р.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:г***. *******иск по чл. 79, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 3 702 лв. - обезщетение за имуществени вреди поради
неизпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014
г., за поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащи пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата/АМ Тракия от км 207+181 до км
359+475, включително пътни връзка с обща дължина 11,562 км.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ "П.И." гр. София, площад "*******, ЕИК *******да заплати
на „Е.р.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:г***. *******на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 438 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - София.
СЪДИЯ: