№ 96
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Ц. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Ц. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500161 по описа за 2021 година
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от ОБЩИНА – Плевен с ЕИК*** срещу Решение № 260031/ 14.
01. 2021 г. по гр. д. № 6289/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Е. Ф. А. С ЕГН*** не е изразил становище по въззивната
жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД Община- Плевен да заплати на Е. Ф. А.
1
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди – физически болки и страдания, както и преживян стрес и уплаха, причинени от
глутница улични безстопанствени кучета на 21. 07. 2019 г. в гр.Плевен, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 21. 07. 2019 г. до окончателното й заплащане.
С решението съдът е осъдил Община- Плевен да заплати на Е. Ф. А. на основание чл.
78 ГПК направените по делото разноски в размер на 510 лева за адвокатско възнаграждение
и 162, 56 лв. държавна такса за предявяване на иска.
В мотивите на решението си първоинстанционният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел за установено, че въззиваемият е паднал на ул. „***“ в
гр.Плевен след като е бил подгонен от безстопанствени кучета докато се е придвижвал с
велосипед и вследствие на това е налице причинено счупване на дясна ключица, три ребра и
охлузвания на въззиваемия. Съдът се е позовал на показанията на свидетеля П.Н., който е
видял въззиваемия да се движи по силно наклонената улица „***“ в посока надолу по
улицата, заобиколен от кучета, които са скачали към въззиваемия и са лаели заплашително.
Районният съд е обсъдил подробно писмените доказателства ( медицинска
документация , представена по делото) и показанията на свидетелите П.Й. и Ф.А., които
имат непосредствени впечатления за възстановяването на въззиваемия след инцидента, за
негативната промяна в настроението му, проява на страх от каране на велосипед по улиците
на града, неспокойното му поведение вследствие на инцидента, изпитваните болки и
страдания вследствие на причинените счупвания от падането от велосипеда. Въз основа на
анализа на тези доказателства съдът е приел, че размерът на неимуществените вреди е 4 000
лв. и следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Въззивният съд възприема мотивите на районния съд в обжалваното решение относно
причинно- следствената връзка между поведението на кучетата около въззиваемия,
настъпилото падане на въззиваемия от велосипеда и причинените вследствие на това падане
увреждания.
В хода на производството е разпитан като свидетел П.Н., който живее на ул. „***“, видял е
въззиваемия когато се е придвижвал по улицата в посока надолу. Свидетелят твърди, че
улицата е стръмна и е видял въззиваемия, който е карал велосипед заобиколен от няколко
безстопанствени кучета, от които само едно е било с маркирано ухо затова, че е прегледано
и са предприети мерки по Закона за защита на животните. Свидетелят посочва, че
останалите кучета не са били с маркирани уши, но от повече от четири години живеят в този
район и създават проблеми, като заобикалят движещи се велосипедисти и лаят
заплашително. От показанията на свидетеля става ясно, че на улицата по същото време е
била цяла глутница кучета и, когато кучетата са го обградили от двете страни, въззиваемият
се е уплашил и е продължил да кара велосипеда по нанадолнището. Свидетелят не е видял
падането на въззиваемия, но скоро след това е разбрал, че въззиваемият е паднал и е извикан
екип на Спешна помощ, тъй като въззиваемият е пострадал. Свидетелят твърди, че е отишъл
2
на местопроизшествието и е видял въззиваемия в безпомощно състояние, след което
същият е транспортиран с линейка до болницата.
Въз основа на показанията на свидетеля П.Н. се налага изводът, че въззиваемият е бил
принуден да кара велосипеда си бързо по нанадолнището на ул. „***“ в гр.Плевен поради
обграждането му от лаещи към него кучета, поведението на които го е уплашило.
Вследствие на изпитания страх от кучетата и бързата скорост на велосипеда въззиваемият е
паднал от велосипеда и са причинени установените увреждания на здравето му.
Въззивникът не оспорва причинените увреждания на въззиваемия, но оспорва наличието на
причинно- следствена връзка между поведението на кучетата и падането на въззиваемия.
Твърди се, че в представените писмени доказателства не е споменато, че уврежданията са
вследствие нападения от кучета. Посочено е , че липсват ухапвания, рани и други
наранявания , причинени от кучета, за да се приеме, че причината за падането е такова
нападение. Твърди се, че липсва пряк свидетел на падането на въззиваемия и последиците
от него. Съдът счита, че изложените доводи на въззивника са неоснователни. Действително
липсва пряк свидетел на случилото се произшествие, но свидетелят П.Н. е бил пряк
свидетел на обграждането на въззиваемия от кучетата, уплахата на въззиваемия от това
поведение и опита му чрез придвижване с по- бърза скорост да се отърве от глутницата,
която е демонстрирала агресивно поведение. Свидетелят е видял и състоянието на
въззиваемия след падането, поради което съдът приема, че са налице гласни доказателства
за причинно- следствената връзка между нападението от кучетата и падането от велосипеда
на въззиваемия. Що се отнася до липсата на наранявания от кучетата, по делото
действително липсват такива данни, но това не се твърди и от въззиваемия с исковата
молба. Поведението на глутницата не предполага непременно ухапване и причиняване на
рани на въззиваемия, още повече, че случилото се е през светлата част на деня и на улицата
е имало хора, което е възпрепятствало кучетата да нападнат непосредствено въззиваемия.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че само едно от кучетата от глутницата е имало
ушна марка и общината носи отговорност единствено за животни, които са третирани по
установения ред. Съдът не възприема тезата на въззивника, тъй като същата противоречи на
закона. Съгласно чл. 41, ал.1 Закона за защита на животните безстопанствените животни се
настаняват от общ ината и други органи в приюти, регистрирани по съответния законов ред.
Безспорно по делото е установено, че на ул. „***“ са живеели по време на произшествието
безстопанствени кучета, като само едно от глутницата е било с ушна марка. Това
обстоятелство не може да се приеме като основание за намаляване отговорността на
общината, тъй като тя е отговорна за грижите за безстопанствените кучета.
Обстоятелството, че само едно куче от глутницата, обградила и изплашила въззиваемия е с
ушна марка, означава, че въззивникът като орган по чл. 40, ал. 4 ЗЗЖ не е изпълнила своите
задължения да настани тези безстопанствени животни в приют и съответно да контролира
популацията им. По този начин с поведението си тези кучета са станали опасни с
поведението си за живеещите на ул. „***“ и за преминаващите граждани по тази улица.
3
Въззивникът твърди с жалбата, че районният съд се е произнесъл плус петитум, като е
определил обезщетение в размер на 5000 лв., независимо от това, че искът е бил предявен за
сумата от 4000 лв. и не е увеличаван в хода на производството. Въззивният съд счита, че не
е налице произнасяне плус петитум отпървоинстанционният съд, тъй като съдът въз основа
на всички доказателства и елементи, които определят принципа за справедливост при
размера на обезщетението за неимуществени вреди, е преценил , че размерът на
обезщетението следва да бъде в размер на 5000 лв. Районният съд е редуцирал този размер
до 4000 лв. (съгласно предявения иск), като е приел съпричиняване от страна на въззиваемия
поради високата скорост, с която се е движел, за да избегне заплахата на кучетата, от която е
последвало падането. Въззивният съд счита, че не е налице произнасяне плус петитум, тъй
като с решението си районният съд е присъдил сумата , която е предявена с подаване на
исковата молба, а не в по- голям размер. От друга страна обаче въззивният съд счита, че не е
налице съпричиняване, тъй като високата скорост на придвижване на въззиваемия е
причинена от заплахата на кучетата и желанието на въззиваемия да я избегне, а не е налице
добре премислено поведение при високата скорост, която да е довела до процесното падане.
По тези причини въззивният съд счита, че обезщетението в размер на 4000 лв. за
претърпените неимуществени вреди от въззиваемия е справедливо и съобразено с тежестта
на настъпилите увреждания и времето за възстановяване на пострадалия.
Като е достигнал до същите фактически и празни изводи районният съд е постановил
решение в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 3 и чл. 80 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски в настоящата инстанция в размер на 510 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБ-РАЗНО Решение №
260031/ 14. 01. 2021 г. по гр. д. № 6289/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК ОБЩИНА – Плевен с
ЕИК*** да заплати на Е. Ф. А. С ЕГН*** направените деловодни разноски във
въззивната инстанция в размер на 510 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5