РЕШЕНИЕ
Номер
230 26.09.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
касационен състав, на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Ивайло Йосифов
Членове: 1. Галена Дякова
2. Диана Калоянова
при
секретаря Галина Кунчева и прокурор Георги Манолов като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 189 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от Ш.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, партер срещу Решение № 236/05.04.2023 г., постановено по АНД № 102/2023 г. на Районен съд
– Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0457-000429/16.12.2022 г., издадено от ВПД началник РУ в ОД МВР Русе, РУ В.. С наказателното постановление на Х., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, изречение второ от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Касаторът оспорва решението с твърдения, че
същото е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, които
са приложени неправилно. Твърди, че са
налице основания за недействителност на административните актове. Иска решението да бъде отменено,
като бъде отменено и наказателното постановление. Касационната жалба е подадена от надлежно упълномощения
адв. С.М.,*** г. по делото е представено пълномощно на адв. О.Б., АК Русе, в качеството му на процесуален
представител на касационният
жалбоподател. В проведеното на 13.09.2023 г. съдебно заседание жалбоподателят Х., заедно с
процесуалния си представител адв. Б., поддържат жалбата на основания изложени в нея, не
ангажират нови доказателства и искат присъждане на
разноски по представен списък.
Ответникът – ВПД началник РУ в
ОД МВР Русе, РУ В., редовно уведомен, не се
явява, не се представлява. По делото е постъпило Възражение срещу касационна жалба с изх. № 336р-16538/29.05.2023 г., в което са изложени подробни доводи във връзка със
законосъобразността на обжалваното съдебно решение и установеността на
нарушението, извършено то Х., като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на касационната
жалба поради липса на допуснато
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Административното
нарушение е безспорно установено. Относно твърдението за маловажност на
нарушението, отбелязва, че когато нарушителят е видял полицейските служители,
веднага е напуснал пътя и е навлязъл в гората, поради което счита, че случаят
не е маловажен. Поради това считам, че решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С наказателно постановление Ш.Д.Х. е санкциониран за това, че на 19.11.2022 г., в
12,00 часа , в общ. В., на път трети клас № 2001 е управлявал лек автомобил „Сузуки гранд витара“, собственост на друго лице, който автомобил е бил без табела с регистрационен номер.
За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална
страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми
реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е
надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и
доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на
констатираното нарушение и правилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба като са обсъдени всички събрани пред въззивната инстанция
доказателства.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата
инстанция споделя напълно мотивите на районния съд,
довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като приема,
че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.
Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са
логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени
с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на
В. И. във връзка с извършеното нарушение.
Категорично следва да се отхвърли релевираното оплакване за
некомпетентност на органите, реализирали
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
Х. – по делото е представена
Заповед № 821з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи, което опровергава твърденията в жалбата.
Изрично следва да се посочи, че в
административнонаказателното производство не се съставят, не се издават и не се постановяват
административни актове по смисъла на
Административнопроцесуалния кодекс. Налична е
изключително богата юриспруденция и съдебна практика
относно характера на съставяния акт за установяване на административно нарушение и издаваното наказателно
постановление, поради което касационният съд не намира за необходимо да излага
мотиви в тази връзка.
Не е съществено нарушение липсата на
подпис на втория свидетел в съставения АУАН, защото в случая е приложима нормата
на чл. 563, ал. 2 от ЗАНН - Наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Посочените
условия са доказани.
Обратно на твърдението в касационната жалба, съдът не
установи противоречиви
свидетелски показания и приема, че фактическата обстановка не само подробно е
описана, но и правилно преценена от въззивната
инстанция.
Абсолютно никакво значение за ангажиране административно
наказателната отговорност на касационният жалбоподател няма факта за наличие
или липса на „английски“
регистрационни табели. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално, на просто извършване и е съставомерно при липса на
регистрационни табели, независимо дали са настъпили вредни последици от това нарушение и независимо дали някъде, някога за този
автомобил има регистрационни табели, след като те не са прикрепени към същия въобще (както е в
конкретния случай) или не са
прикрепени на определените за
това места.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността
на касатора и за което е издадено процесното
наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в
ал. 1 на чл. 140 от ЗДвП (в приложимата
редакция), съгласно която По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че по
делото е установено, че Х. е управлявал този автомобил по обществен път в
рамките на не повече от няколко метра, като според различните доказателства и
твърденията на жалбоподателя това е не повече от 30 метра. Според свидетели
управлението е продължило няколко секунди. Претендира се разглеждане на въпроса
дали деянието, извършено то Х. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, защото според събраните доказателства се установявало, че жалбоподателят е излязъл
на пътя от гората. Сочи се в пледоарията, че горският път не е обществен път по
смисъла на § 6, т. 1 от ЗДвП. Настоява се деянието да се квалифицира като
малозначителен случай по чл. 9, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, защото
съгласно чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 относно маловажен случай е
недопустимо. Посочва се още, че обществената опасност на деянието е много
малка, защото автомобилът е използван за лов и Х. се е придвижвал с него. По
доказателствата той е живеел в края на населеното място в Г., движил се е там
само в гора, където няма път. Иска се да бъде съобразен факта, че жалбоподателят
сам е отишъл до полицията е доброволно е заявил стореното нарушение. Дори и да
се приеме, че има такова нарушение, той си е признал и заявил причината, поради
която е сторено това. Затова, поради малозначителността на деянието, следва да
се отмени въззивното решение и респективно наказателното постановление.
Съдът
не приема като основателни така изложените доводи от процесуалния представител
на жалбоподателя в съдебно заседание. Не отговаря на действителността
твърдението, че горският път не е обществен път по смисъла на § 6, т. 1 от
ЗДвП. Нормативната уредба на горските пътища, като специална такава спрямо
общия ЗДвП, се съдържа в Закона за горите (ЗГ) и подзаконовите нормативни
актове. Пътищата в гората са два вида, както следва:
ü
Горски автомобилни пътища (§ 1, т. 13 от ДР
на ЗГ) са трайни горски пътища с асфалтовобетонно покритие, повърхностна
обработка или трошенокаменна настилка.
ü
Горски пътища (§ 1, т. 15 от ДР на ЗГ) са
временни или трайни съоръжения, необходими за стопанисване, опазване и защита
на горските територии, добив на дървесина и недървесни горски продукти,
стопанисване и ползване на дивеча.
Съгласно
разпоредбата на чл. 145, ал. 11 от ЗГ Условията
и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните
образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се
определят с наредба на министъра на земеделието и министъра на вътрешните
работи.
Това
е Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като според
чл. 23, ал. 1 Горските
пътища са отворени за обществено ползване и движението по тях се извършва в
съответствие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с изключение на
случаите, предвидени в ЗГ, Закона за лова и опазване на дивеча и правилника за
прилагането му.
Правилно административнонаказващият орган е приложил
санкция, предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените
санкции са в минимален размер.
Този
касационен състав счита, че извършеното от Х. нарушение не е нито маловажно,
нито малозначително. Маловажността на случая е изключена в чл. 189з от ЗДвП. Не
е налице и по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от
този вид. Доказаното и признато от самия жалбоподател умишлено сваляне на
регистрационните табели прави почти невъзможно идентифицирането на автомобила
по време на движение по горските пътища и осъществяването на контрол и от
органите, на които е поверен контролът по Закона за лова и опазване на дивеча и
предотвратяване на бракониерството.
Съдът
намира, че приложението на чл. 9, ал. 2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН също е
изключено, защото след измененията в ЗАНН е създадена легална дефиниция на
понятието „явно маловажен случай“ по т. 5, § 1 от ДР на ЗАНН "Явно
маловажен случай" на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно
незначителна степен на обществена опасност, т.е. вече е налице
изрична законова уредба, поради което не се налага препращане към НК. При явно
маловажния случай по ЗАНН се налага глоба с квитанция в размер на до 10 лева –
чл. 39, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид събраните по делото доказателства, се установява
съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е бил без
регистрационни табели.
По изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото, разноски в полза на касационния
жалбоподател не се следват.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия
съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от
150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР
№ 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно
размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
236/05.04.2023 г., постановено по АНД № 102/2023 г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Ш.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, партер да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: