Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.04.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2003 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 20-3391-000149/ 18.05.2020г. на *** при О.н.М.н.Л.Ц.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.3 б. „а“ от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.102 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Посочва, че съставения по случая Акт не й е връчен, а наред с това – оспорва и фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство. На тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата; изтъкват, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен в разрез с разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН. Пледират за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Ответната страна – О.н.М. редовно призована, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 561265/21.04.2020 г. от страна на Х.Г.М. ***, в присъствието на свидетелите Х.Н.П. и Б.Б.К.. Съставен е в отсъствие на нарушителя – Л.Ц.В. – за това, че на 11.04.2020 г. около 13:00 часа в ***, на път втори клас № 35, км. 10+537, като собственик е допуснала управлението на л.а „***“ с per. № *** от страна на *** ЕГН: **********, който се явява неправоспособен водач / не притежава СУМПС/ - нарушение по чл.102 т.1 ЗДвП. След отсъственото съставяне на Акта, бил направен опит същият да бъде връчен на Л.В., но същата отказала да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетел – ****.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л.Ц.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.3 б. „а“ от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.102 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.29 – 35 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както беше отбелязано по-горе, административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.1 ЗАНН, „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.“, а съобразно чл.40 ал.2 ЗАНН, „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“.

Цитираните правни разпоредби са императивни по своя характер; видно е, че общото правило за присъствено съставяне на АУАН е допустимо да не бъде спазено само в случай, че са налице предпоставките по чл.40 ал.2 ЗАНН, а именно: или нарушителят не може да бъде намерен, или след отправена покана - не се яви за съставяне на АУАН. От представените по делото доказателствени материали не се установяват предпоставките на нито една от тези две, алтернативно дадени, хипотези на неприсъствено съставяне на АУАН. Липсват доказателства, че Л.Ц.В. е била търсена, но не може да бъде намерена; липсват и доказателства за това, че й е отправена надлежна покана, но въпреки това – не се е явила за съставяне на АУАН. Единствените доказателствени материали в обсъжданата насока, са показанията на свидетеля Х.Г.М. – актосъставител. Същият първоначално заявява „... Да, в нейно отсъствие, тъй като след това на *** *** лично аз му се обадих по телефона да се яви в 02 РУ да му бъдат съставени необходимите атове. Категорично отказа...“. След уточняващ въпрос дали конкретно жалбоподателката В. е била поканена за съставяне на АУАН, свидетелят заявява „опитахме се да я поканим чрез *** на ***, която живее в ***“, а на допълнителен уточняващ въпрос, св.М. отбелязва „при телефонен разговор със *** му казах да дойде с нея в 02 РУ да им бъдат съставени актове. Те отказаха и след ден-два бяхме написали призовки и отидохме в дома на *** ***, в който тя живее там и *** категорично отказа да вземе призовките за нея и за него...“. От така дадените от страна на свидетеля показания, единственият допустим правен извод е, че в действителност, Л.Ц.В. нито е търсена и евентуално – не е намерена, нито – е поканена по ясен, недвусмислен начин, за съставяне на АУАН. Тук следва да бъдат отбелязани няколко момента. Първо, единственият официално известен адрес на жалбоподателката, отбелязан впрочем и в съставения АУАН, и в издаденото НП, е в ***. Дали същата де факто пребивава на друг адрес, би могло да бъде взето предвид при евентуалното й търсене за съставяне на АУАН, но не и преди да бъдат положени усилия за намирането й на известния на органите на властта адрес. Второ, по делото липсват документални данни за изпращани призовки, адресирани до Л.В., пък макар и за връчване чрез трето лице. От друга страна, още с Разпореждането за насрочване на делото, от страна на административнонаказващия орган е изискана цялата административнонаказателна преписка, в т.ч. – и други относими към правилното изясняване на случая, материали. С нарочно придружително писмо, в отговор на Разпореждането на съдията-докладчик /л.28 от делото/, от страна н.О.н.М. са изпратени единствено доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на Наказателното постановление, т.е. не са изпратени изготвени за Л.Ц.В. призовки, за явяване с оглед съставянето на АУАН, които не са й връчени. Следователно, дори такива призовки да са били изготвени, тяхното съдържание няма как да бъде установено на настоящия етап, а и очевидно, от показанията на свидетеля М., възприетия подход по призоваването на В., е бил прекомерно неформален: от една страна, жалбоподателката е търсена на адрес, на който официално не пребивава, а от друга - е направен известен опит за нейното призоваване чрез трето лице, което обаче нито е длъжно да приеме призовката, нито – да уведоми нейния адресат за евентуалното съдържание на същата, включително – угрозата от евентуално съставяне на АУАН, в отсъствие на Л.В.. Трето, отново прекомерно неформален, е бил подхода на актосъставителя и при проведен телефонен разговор с лицето *** ***. Поставя се въпроса по какви причини не е проведен аналогичен телефонен разговор с Л.Ц.В., който да бъде удостоверен с отбелязване или протокол, свидетелстващи за нейното призоваване. Този въпрос няма отговор в кориците на делото, а същевременно, липсват данни В. да е изцяло недеесопособна или ограничено дееспособна, за да е необходимо комуникацията на органите на властта с жалбоподателката, да бъде извършвано посредством трето лице – настойник или попечител, или ***.

От изложеното дотук следва, че актосъставителят е пристъпил към съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, без да са били налице условията по чл.40 ал.2 ЗАНН. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на нарушителя и в частност – възможността му да участва в започващото срещу него административнонаказателно преследване. Поради това, обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 20-3391-000149/ 18.05.2020г. на *** при О.н.М. с което на Л.Ц.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.3 б. „а“ от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.102 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: