№ 71
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Милен Михайлов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Д. В. С.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100605520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощен защитник
на подсъдимия С. Д. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 18 състав ,от 08.06.2021г., по НОХД 13663/2017г., с която
подсъдимият С. И. Д. е признат за виновен в това,че: На 13.08.2016г. в
гр.София без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал
високорискови наркотични вещества-коноп, хашиш, амфетамин, МDМА,
поради което и на основание чл.354а,ал.3,т.1 НК и чл.55 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изтърпяване било
отложено, на основание чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години, както и
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
С въззивната жалба упълномощеният защитник на подсъдимия Д.
изнася декларативни твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата на районния съд. В същия декларативен стил в жалбата се твърди и
това,че липсвали безспорни доказателства за авторството на Д. в извършване
1
на инкриминираното деяние. В заключение защитникът отправя искане за
отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нов,
с който подсъдимия да бъде оправдан и декларира намерение за излагане на
подробни съображения за своето искане, след изготвяне на мотивите към
оспорената присъда. Такова допълнение към въззивната жалба е депозирано
от упълномощения защитник на подсъдимия Д., в което допълнение се
изнасят твърдения за неправилност и необоснованост на присъдата на
районния съд и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които мотивирали необходимост от отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг първоинстанционен
съдебен състав.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
упълномощеният защитник на подсъдимия Д. поддържа изцяло така
депозираните жалба и допълнение към нея и изразява становище да бъде
отменена атакуваната присъда , която намира за неправилна и
незаконосъобразна ,като отправя критика към извършения от районния съд
доказателствен анализ на материалите по делото, при който, според
защитника съдът се ограничил единствено до обсъждане на едно
доказателствено средство. Поддържа искането си за връщане на делото за
ново разглеждане от районния съд.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че присъдата на
районния съд е правилна и законосъобразна във всичките й части.
Прокурорът предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден
изцяло.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата и допълнението към нея на упълномощения
защитник на подсъдимия Д. са допустими ,тъй като са депозирани
своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.
При извършения самостоятелен анализ на материалите по делото
въззивният съдебен състав намира,че при изготвяне на мотивите към
постановената първоинстанционна присъда са допуснати нарушения,които
водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Постановеният краен
първостепенен съдебен акт в наказателния процес представлява единство
2
между присъда/диспозитив/ и мотиви ,като липсата на един от тях винаги е
основание за неговата отмяна , тъй като води до незавършеност на
съдопроизводствената дейност и до препятстване възможността на всяка една
от страните в процеса да възприеме действителната воля на решаващия съд.
Описанието на фактическата обстановка ,възприета от съда при
постановяване на оспорената присъда,страда от пороци,които не могат да
бъдат отстранени от въззивният състав с произнасяне по съществото на спора.
В мотивите към присъдата , при описание на фактическата ситуация,приета
за установена от съда, не е посочено по какъв начин е осъществено
престъплението,за което подсъдимият е признат за виновен. Единствената
индикация за това е изразът,че “…носел в дрехите си растителна маса и
вещества на бучки..”, последван от декларативни твърдения за наличие на
„знание“ у Д. за иначе съставомерни обстоятелства, но без посочване на
конкретни фактически съображения , обективиращи протичане на такива
психични процеси у подсъдимия. От така направеното описание на
фактическата обстановка въз основа , на която съдът гради своите правни
изводи,липсва яснота относно конкретните фактически действия на
подсъдимия , с които съдът е приел същия да е осъществил инкриминираното
деяние, като липсват и твърдения за установени фактически обстоятелства,
касаещи вида , съдържанието , характера и режима на предмета на това
деяние,което съдът е оценил като престъпление по чл.354а,ал.3 НК.
Констатираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваната присъда,тъй като е налице липса на необходимата фактическа
обосновка на съставомерно ,от обективната страна на конкретното
престъпление, обстоятелство, каквото се явява конкретния начин на
извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия Д..
Наред с това,в коментираните мотиви липсват ясни, непротиворечиви и
убедителни аргументи за заетата от районния съд позиция,при която приема
за установено реализирането на основни съставомерни факти,касаещи пряко
предмета на доказване по делото – упражняваната от подсъдимия фактическа
власт върху конкретните вещества, поставени под разрешителен режим.
Действително, решаващият съд е изброил доказателствените източници,
послужили му за възприемане на фактическа обстановка. Въпреки заявеното
от съда, че тази фактическа обстановка се обосновава по несъмнен начин от
3
посочените от него доказателствени материали, не е направил дължимия
техен индивидуален и съвкупен анализ. Този подход на районния съд поставя
страните по делото, а и въззивния съд, в невъзможност да установят заетата
от решаващия съд позиция относно доказателствената обезпеченост на всеки
от съставомерните признаци на престъплението, за което подсъдимия е бил
признат за виновен, а оттам и в невъзможност да проследят процеса на
формиране на тази позиция и да дадат оценка на съответствието му с
приложимите процесуални норми. Така, в мотивите си районния съд не е
посочил и не е обособил ,дори в минимална степен, становището си относно
това кое/кои съставомерни фактически обстоятелства от кое/кои
доказателствени източници се обосновават по твърдения от него/съдът/
безспорен начин. Налага се в такава ситуация, страните и контролиращия съд,
да гадаят дали според районния съд цитираните в мотивите му заключения на
назначени в ДП експертизи и приложени веществени доказателства,
евентуално обосновават обстоятелства, касаещи вида, съдържанието,
характера, теглото и цената на инкриминираните вещества, както и
психичното здраве на подсъдимия. Неясно остава доказателственото
значение и относимост, които районния съд е отдал на показанията на
свидетели/ неиндивидуализирани дори като брой/. Веднъж ,на стр.3 от
мотивите е посочено, че тези показания са били използвани от районния съд,
за да обоснове извод относно това къде се е случило „доброволното
предаване“, макар и не особено успешно, тъй като съдът не е успял да стигне
до еднозначна позиция по този въпрос и втори път, на стр.4 от мотивите, за да
аргументира с тях обстоятелството за „получена от полицейски служители
информация още на мястото на проверката“, но без да бъде посочено нейното
съдържание и относимостта й към предмета на делото. Неясно е и
становището на районния съд относно процесуалната допустимост и
доказателственото значение на сочени от него в мотивите му докладни
записки, издадени от полицейски служители. Тази неяснота е породена от
липсата на заета от съда конкретна позиция относно това кое/кои
обстоятелства от значение за делото се обосновават с тези докладни записки
и доколко , съдържащата се в тях „оперативна“ и „извън процесуална“
информация може да бъде ценена като годно доказателство, както и дали
прилагането на тези докладни записки към материалите по делото ги
„превръща“ в допустими писмени доказателствени средства и за какви
4
обстоятелства /за това,че такава записка е била съставена, от кого е съставена,
до кого е адресирана, от кого и кога е получена/ или за конкретното й
информационно съдържание, което може и би следвало да бъде приобщено
по делото, чрез разпит на съставителя на записката. Единствено изключение
районния съд е направил относно протокола за доброволно предаване,
приложен по делото, тъй като наред с изложените аргументи за неговата
процесуална валидност е отразил и доказателственото му значение за
обосноваване на обстоятелството „кога,къде и какво е носел в дрехите си
подсъдимия“.
Осъществен анализ на други гласни, веществени или писмени
доказателства и доказателствени средства въззивният състав не открива в
мотивите на първостепенния съдебен акт. Тази непълнота поставя в
невъзможност страните и контролиращата инстанция да възприемат
становището на първия съд относно релевантността на доказателствените
източници, достоверността на носената от тях информация и респективно да
преценят дали възприетата фактическа обстановка е базирана на пълна,
обективна и правилна оценка на наличната доказателствена съвкупност.
Последното дискредитира и направените ,въз основа на изразената по този
начин воля на съда, негови правни изводи.
Констатираните от настоящия въззивен състав нарушения при изготвяне
на мотивите към първоинстанционната присъда са самостоятелни основания
за нейната отмяна,тъй като по своята същност представляват липса на мотиви
относно значими за правилното решаване на спора факти и обстоятелства.
Тези пропуски на районния съд не могат да бъдат поправени от въззивния
съд, тъй като такова действие реално би лишило страните по делото от
необходимото произнасяне на една съдебна инстанция.
Липсата на мотиви е от категорията на съществените процесуални
нарушения и не може да бъде отстранено от въззивната инстанция , поради
което представлява абсолютно процесуално основание за отмяна на съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.2; вр. чл. 348, ал.3, т.2 НПК и налага
връщане на делото на първа инстанция за разглеждането му от друг състав на
районния съд.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда,от 08.06.2021г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 18 състав по НОХД 13663/2017г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при Софийски
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6