Р Е Ш Е
Н И Е
№260088
гр. Несебър, 07.12.....г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа
гр. д. № 74 по описа на Районен
съд Несебър за ....г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 286 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От
ищеца „Ю.” ЕООД
срещу ответницата И.С.Н. са
предявени искове за установяване дължимостта на сумата от 448 евро - такса за охрана и поддръжка за
..19г. съгласно сключен договор от 01.07...10г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 26.09...19г. до окончателното изплащане, както и сумата от 11 евро – лихва за
забава за периода 01.06...19г. – 26.09...19г. Ищецът сочи, че ответницата е
собственик на апартамент № В6 (студио ..), находящ се в к. к. „Слънчев бряг“,
кв. „П.“ № ..., комплекс „К.Д.А.“, ет. 2. Излага, че между страните бил сключен
договор за поддръжка от 01.07...10г., съгласно който ищецът се задължил да
поддържа и охранява описания недвижим имот срещу възнаграждение в размер на
8,40 евро с ДДС на квадратен метър, платими ежегодно до 30.05. за текущата
година. Навежда, че договорът бил сключен за срок от две години, но след
изтичане на този срок бил автоматично продължен. Сочи, че до ..18г. включително
ответницата заплащала таксите по договора, но не заплатила таксите за ..19г. С
тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата И.С.Н., чрез процесуалния й представител, е
депозиран отговор, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан.
Развиват се подробни съображения в насока, че договорът към ..19г. не е бил
действащ между страните. Излагат се доводи относно степента на завършеност на
сградата към датата на сключване на договора. Сочи се, че ищецът не е
изпълнявал насрещните си задължения по договора. Развиват се подробни доводи в
тази насока. От съда се иска да отхвърли претенциите на ищеца. Претендират се
разноски – съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна
връзка с ответника – договор за поддръжка и охрана от 01.07...10г., по който ищецът е престирал – изпълнил задълженията си за ..19г., а за
ответницата е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми. Ищецът
следва да докаже размера на претенцията си и изискуемостта й.
Ищецът основава претенцията си на договор за поддръжка и охрана от 01.07...10г., сключен между него и ответницата (на л. 7 – л. 8
от делото). Между страните не е спорно, че такъв договор е сключен, както и, че
Н. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ........по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, представляващ студио .., с обща застроена площ от 53,34 кв. м. (видно и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том IX, рег. № 7342, дело № 1714 от 01.07...10г. на л. 10 от
делото). С договора възложителят (Н.) възложил, а изпълнителят („Ю.” ЕООД) приел да поддържа и охранява недвижимия имот – апартамент № В6 (студио ..),
като: осигурява 24 часова охрана на недвижимия имот, посредством жива охрана
чрез монтиране и управление на специално оборудване; поддържа хигиената в
недвижимия имот, включваща почистване на общите части на сградата и поддържане
в изправност на осветлението в общите части, както и текуща поддръжка и
поправка на инсталации и уреди в общите части; осигурява поддръжка и грижи за
зелените площи и вертикалната планировка около сградата и редовно почистване на
басейн; поддържа и поправя инсталациите в недвижимия имот; текущи ремонти на
недвижимия имот. В чл. 6 от договора било уговорено възнаграждение в размер на
8,40 евро с ДДС на кв. м. от общата разгъната застроена площ на апартамента,
платимо ежегодно, но не по късно от 30.05 за текущата година. Според чл. 8 от
договора същият се сключва за срок от 2 години и е валиден от датата на
подписване на нотариалния кат. След изтичане на този срок договорът се счита за
автоматично продължен, като условията се предоговарят между страните като се
отчетат икономическите и инфлационните процеси (чл. 10 от договора). При
неизпълнение на задълженията изправната страна може да развали договора с
едномесечно предизвестие (чл. 11).
Спорен по делото е въпросът дали този договор е действал между страните за
процесния период – ..19г. Съдът намира, че посоченият договор представлява
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като за изпълнителя (ищеца)
са предвидени задължения, свързани както с целия комплекс К.Д.А.така и конкретно с апартамента на ответницата. Най-общо
на ищеца е възложено да поддържа и охранява както
апартамента на ответницата, така и общите части в комплекса и съоръженията,
намиращи се в него. В правната теория и съдебната практика последователно е
застъпено становището, че с договора за поръчка довереникът се задължава да
извърши определени правни действия. Именно това го различава от договора за
изработка или трудовият договор, които са свързани най-често с извършването на
материални действия. Поради тази причина съдът извърши тълкуване на клаузите на
договора във връзка една с друга и в светлината на целия договор. Безспорно
действията по управление на комплекса представляват правни и попадат в обхвата
на чл. 280 ЗЗД. Тъй като става въпрос за договор за поръчка, сключен между
търговец (ищецът) и физическо лице (ответницата), съдът като взе предвид и
възраженията на ответницата в отговора на исковата молба относно клаузата на
чл. 10 от договора, достигна до извод, че следва да извърши служебна преценка
по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК за наличието (или не) на неравноправни клаузи
в договора. На първо място безспорно става въпрос за договор, сключен с
потребител, тъй като съгласно
разпоредбата на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и полза услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В този смисъл и тъй като е безспорно, че получената въз основа на договора
услуга, не е свързана с осъществявана от ответницата търговска или професионална дейност, то става въпрос за договор за поръчка, сключен с потребител (в подобна
насока и е съдебната практика – Решение № 358 от 14.01...19г. по т.д. № 884/..18г.
по описа на II търг. отделение на
ВКС).
Съгласно чл. 146, ал. 1 от Закон за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В практиката на върховната инстанция подробно е разяснено, че „индивидуално уговорени” са тези клаузи, които не са били изготвени
предварително от търговеца или доставчика или дори да са били изготвени
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание, доколкото,
при достатъчно информиран избор, ги е приел. Съдържащите се в Общите условия
клаузи са по начало неиндивидуално уговорени. Тежестта за доказване сключването
на клаузите, като индивидуално договорени, в който случай е неприложима
защитата по ЗЗП, се носи от доставчика на стоката/услугата (Решение № 65 от
06.07...18г. по т.д. № 1556/..17г. на I търг. отделение на ВКС, Решение № 98 от 25.07...17г. по т.д. № 535/..16г.
по описа на I търг. отделение на ВКС
и др.). В случая от събраните по делото доказателства може да се направи извод,
че подобни договори са сключвани с всички собственици, придобили апартамента в
процесния комплекс. На първо място до такъв извод води разпоредбата на чл. 8 от
договора, която обвързва действието му с подписване на нотариален акт (т.е. с
придобиване на собственост в комплекса). На следващо място видно от протокол от
проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост в комплекс Cote d Azure в к. к. „Слънчев бряг – запад“ от
11.07...19г. (на л. 86 – л. 101 от делото) по т. 1 от дневния ред общото
събрание на етажната собственост е приело, че таксата за поддръжка и охрана не
се променя и остава както досега – в размер на 8,40 евро на кв. м. Т.е. с
решението си от ..19г. общото събрание на етажната собственост в сградата е
затвърдило дължимост на такса за поддръжка на общите части комплекса в същия
размер като в договора. Последното е в подкрепа на извода, че не става въпрос
за индивидуално уговорени клаузи между ищеца и ответницата, а за типови
договори, сключени с всички собственици в комплекса. Впрочем от ищеца не се
твърди и не се доказва (съобразно цитираната по-горе съдебна практика), че
клаузите в договора са индивидуално уговорени между страните.
Горните изводи на съда налагат проверката на клаузата на чл. 10 от договора
през призмата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според който текст неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е даден и примерен „каталог“ на
клаузите, които следва да се приемат за неравноправни, като изброяването не е
изчерпателно. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. .. от ЗЗП неравноправни са и всички
други клаузи, поставящи други подобни условия (като тези по точки от 1 до 19).
Според чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда
автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание
за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. Клаузата на чл. 10 от договора предвижда, че след изтичане на срока му,
договорът се счита за автоматично продължен, като условията му се предоговарят
допълнително между страните при отчитане на икономическите и инфлационните
процеси към момента на подписването. Т.е. клаузата на чл. 10 от договора изобщо
не предвижда възможност потребителят да заяви желание за прекратяване на
договора. Същата предвижда автоматично продължаване на договора, независимо от
желанието на потребителя. Следователно на още по-силно основание, след като
определянето на срок, отдалечен от датата, на която изтича срочният договор, в
който потребителят да заяви желание за прекратяването му, представлява
неравноправна клауза, то липсата на какъвто и да е срок за изразяване на такова
желание също е неравноправна клауза. По арг. от чл. 143, ал. 2, т. .. от ЗЗП
липсата на възможност за изявление на потребителя, че желае договорът да се
прекрати с изтичане на срока му, поставя за него условия, подобни на визираните
в чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. И в двата случая той практически не може
адекватно да упражни правото си да формира изявление в насока, че не желае
срочният договор да бъде продължаван. Докато по чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП
клаузата е неравноправна поради невъзможността потребителят да вземе достатъчно
точно решение (с оглед отдалечеността на срока), то клаузата на чл. 10 от
разглеждания договор е неравноправна поради изначалната липса на възможност за
потребителя да вземе съответното решение. С оглед тези изводи на съда следва да
се приеме, че обсъжданата клауза е неравноправна, поради което претендираното
от ищеца продължаване на договора, основано на тази клауза, не следва да се
счита за настъпило.
Горните изводи на съда се подкрепят и другите установени по делото
обстоятелства. Следва да се обърне внимание, че според съда договорът е срочен
и определянето на срок на действието му от две години не е случайно. В самия
договор е посочено, че негов предмет са поддръжката и охраната на собствения на
ответницата недвижим имот. В чл. 3 от договора обаче са предвидени множество
конкретни задължения, свързани с общите части в комплекса. Договорът е започнал
действието си от датата на подписване на нотариалния акт (01.07.....г.) и според
предвидения срок за действие е действал до 01.07...12г. Същевременно
построената жилищна сграда е въведена в експлоатация на 05.07...12г. с
удостоверение № 248 от 05.07...12г. на главния архитект на община Несебър (на
л. 109 – л. 110 от делото). От своя страна на 27.11...12г. се провело и първото
общо събрание на етажната собственост в комплекса (видно от протокол на л. 39 –
л. 43 от делото), като след провеждането му до Община Несебър било изпратено
уведомително писмо (на л. 37 от делото), с което етажната собственост
уведомила, че за управител е избрано дружеството „Ю.“ ЕООД. В т. 3 от протокола
са определени и срокове за заплащане на таксите за охрана и поддръжка. На
проведено общо събрание от 11.07...19г. (протокол на л. 86 – л. 101 от делото)
от общото събрание на етажната собственост е потвърден размерът на таксата за
поддръжка на общите части – 8,40 евро на кв. м.
Нормата на чл. 21, ал. 4 от ЗУЕС предвижда, че при нововъзникнала
етажна собственост избор на управителен съвет (управител) се провежда в
6-месечен срок от въвеждането на сградата в експлоатация. Т.е. самият закон обвързва възникването на управителните органи на
етажната собственост с въвеждането на сградата в експлоатация. В случая
сградата е въведена в експлоатация на 05.07...12г., като в предвидения срок по
чл. 21, ал. 4 от ЗУЕС е проведено общо събрание на етажната собственост, на
което е избран и управител на етажната собственост - „Ю.“ ЕООД. При тези данни
може да се изведе и волята на страните по договора при сключването му. Същата
безспорно е била да се извършва охрана и поддръжка на апартамента на
ответницата в периода ..10г. – ..12г., в който сградата не е била въведена в
експлоатация, респ. не е било провеждано общо събрание на нововъзникнала етажна
собственост и не е бил избран управител. Т.е волята на страните по срочния
договор е била за срока на действията му да се уредят отношенията между тях,
тъй като обектът на правото на собственост (апартаментът на ответницата) е бил
възникнал, но не са били формирани органи за управлението на етажната
собственост (с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗУЕС). Макар и това да не
е сторено по напълно ясен и категоричен начин, очевидно след проведеното общо
събрание на етажната собственост 27.11...12г. е взето решение таксите за
поддръжка и охрана на комплекса да се заплащат в полза на етажната собственост
и е затвърден предвиденият в договорите размер. Нещо повече – самото тълкуване
на клаузите на договора по чл. .. от ЗЗД потвърждава изводите на съда. Клаузата
на чл. 10 от договора предвижда автоматичното му продължаване, но и
задължително предоговаряне на условията по него с отчитане на икономическите и
инфлационните процеси. Следователно действителната воля на страните по договора
е била не просто договорът да продължи автоматично действието си за неопределен
период от време, а същият да продължи действието си при съответни допълнителни
уговорки, съобразени с актуалната ситуация. Самият ищец твърди, че такива
уговорки не са правени. Налага се извод, че това условие на чл. 10 от договора
за автоматичното му продължаване не се е сбъднало. Този извод е напълно в
унисон с вече изнесеното, че целта на договора е била да се уредят отношенията
между страните в период, в който не са били уредени отношенията, свързани с
управлението на нововъзникналата етажна собственост. Липсата на предложени от
ищеца нови условия, свързани с продължаване срока на договора, може да се
тълкува като мълчаливо съгласие от негова страна, че договорът е изпълнил
предназначението си и с изтичането на срока му същият не следва да се
подновява. Това е и напълно логично, тъй като на практика непосредствено след
изтичане на срока на договора сградата е въведена в експлоатация, което е
позволило (по арг. от чл. 21, ал. 4 от ЗУЕС) управлението да се поеме от управител
на етажната собственост и е отпаднала необходимостта управлението да се
извършва по силата на договор за поръчка.
В обобщение може да се посочи, че договорът е преустановил действието си
още на 01.07...12г. Това е така на първо място поради неравноправния характер
на клаузата на чл. 10 от него. На следващо място този извод се потвърждава от
тълкуването на тази клауза по реда на чл. .. от ЗЗД, като се вземат предвид и
всички настъпили след 01.07...12г. относими към договора факти (въвеждане на
сградата в експлоатация, формиране на органи на управление на етажната
собственост). Извършваните плащания от ответницата до ..18г. включително (за
които не се спори по делото) също не могат да се приемат за факти,
потвърждаващи продължаване на договора. Както се посочи същият правен субект
(ищецът) е избран за управител на етажната собственост, поради което е логично
плащанията към него да са за покриване на такси към етажната собственост.
Липсата на прецизно формулирано решение в насока, че таксите за охрана и поддръжка
на общите части се дължат в полза на етажната собственост също не може да е
аргумент в подкрепа на тезата, че договорът е продължил действието си, тъй като
дължимостта на разходите за управление и поддръжка е законово определена (чл.
51 от ЗУЕС) и такива се дължат независимо от решенията на общото събрание на етажната
собственост. В настоящото производство не следва да бъде обсъждан и въпросът
дали таксите за ..19г. се дължат на етажната собственост, тъй като предмет на
настоящия иск (заявен още в рамките на заповедното производство) е договор,
сключен между ищеца и ответницата.
Крайният извод на съда е, че договорът, на който ищецът основава
претенцията си, е прекратен с изтичане на срока си през ..12г., поради което не
е действал през ..19г. Ето защо искът за установяване дължимостта на главница
по този договор, дължима за ..19г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Както се установи
главният дълг не е възникнал, поради което и претенцията за лихва следва да
бъде отхвърлена.
Съдът не следва да се произнася по претенцията за законна лихва (същата
следва да бъде оставена без раглеждане), считано от подаване на заявлението –
26.09...19г., тъй като в самото заявление не фигурира искане за законна лихва,
а според въззивната инстанция при липса на искане в заявлението е недопустимо произнасянето
по законната лихва от съда, разглеждащ иска по чл. 422 от ГПК, дори и да е
присъдена със заповедта – Решение № 1274 от 30.10.....г.
по в.гр.д. № ..56/....г. по описа на Окръжен съд Бургас.
По разноските:
При този изход на делото на страните не следва да се присъждат разноски. Принципно по правилото на
чл. 78, ал. 3 от ГПК такива се дължат само на ответницата, но от нея не са
представени доказателства за осъществени разноски. Единствено в хода на устните
състезания е отправено искане от процесуалния й представител за определяне на
възнаграждение за извършена безплатна адвокатска защита поради затруднено
материално положение на ответницата. В практиката на ВКС трайно е застъпено
разбирането, че за да реализира материалното си
право да получи лично адвокатско възнаграждение, адвокатът следва да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение за съответната инстанция е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по
чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. Отсъствието на съглашение с
предмет оказване на безплатна правна помощ на страната налага извод за
неоснователност на молбата. В тази насока Определение № 93 от 10.04...13
г. на ВКС по т. д. № 471/..12 г., II т. о., ТК, Определение № 234 от 10.08.....
г. на ВКС по гр. д. № 3901/..19 г., III г. о., ГК и цитираните в тях. В случая не е представен
договор за правна защита и съдействие, а в представеното пълномощно също не
фигурира уговорка за безплатна правна помощ. Ето защо първата предпоставка за
присъждане на възнаграждение за адвоката не е налице и искането не следва да
бъде уважавано.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление ***, срещу И.С.Н.,
дата на раждане: ***г., гражданство: Руска
Федерация, постоянен адрес ***, к.к. СЛ.БРЯГ
ПИ № .........ет. 2 студио .., искове както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД,
за установяване дължимостта на сумата от 448 евро – годишна такса
за ..19г. по договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 01.07...10г. с нотариална заверка на подписите рег. № 7352 от 01.07...10г. на нотариус
Стоян Ангелов с район на действие – Районен съд Несебър, рег. № ..8 на
нотариалната камара;
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 11
евро – лихва за забава за периода 01.06...19г. – 26.09...19г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Ю.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление ***, срещу И.С.Н.,
дата на раждане: ***г., гражданство: Руска
Федерация, постоянен адрес ***, к.к. СЛ.БРЯГ
ПИ № .........ет. 2 студио .., за установяване
дължимостта на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.09...19г., до окончателното изплащане на вземането,
като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 74 по описа на Районен съд Несебър за ....г. в тази му част.
Решението в частта с характер на определение, в която се
оставя без разглеждане искането за присъждане не законна лихва, може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Бургаски окръжен съд, в едноседмичен срок от
връчване на препис, а в останалата част - пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: