Решение по дело №1882/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 439
Дата: 30 юни 2017 г. (в сила от 6 март 2018 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20153100901882
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./30.06.2017 г.

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юни  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Капка Микова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1882 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на ГПК(2007г.) и се разглежда по правилата на търговските спорове(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. чл. 286 ал. 3 вр. 1  и ал.2 вр. чл. 1 т. 7 ТЗ).

Приет е за разглеждане субективно съединен иск, предявен от Г.С.С., ЕГН ********** и И.Х.С., ЕГН ********** ***, срещу „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, гр.С., ул. Московска 19, за отричане на съществуване на ипотечно право по договорна ипотека, сключена с нот. акт № 90, том 2, peг. № 3907, дело № 258 от 2009г., на нотариус № 382, вписан в СВ при АВ - Варна с вх. рег. № 24495/01.12.2009, акт № 200, том IХ, дело 45002, с  която ищците като съпрузи са учредили ипотека в полза на ответника за обезпечаване на задължение на трето лице („МИЛИНВЕСТ“ООД) върху два недвижими имота, а именно:

          ЖИЛИЩЕ, с идентификатор № 10135.2553.505.1.1, находящ се в  гр.Варна, ул. Подвис, 27 вх. А, първи надпартерен етаж,  ап. 1, със застроена  площ 110,20 кв.м., ведно с принадлежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №1 с полезна площ 34,50 кв. м.  и съответни ид.ч. от общи части и право на строеж;

          ГАРАЖ, с идентификатор № 10135.2553.505.1.25, находящ се в  гр.Варна, ул. Подвис, 27 вх. А етаж 0, с  площ 20,58 кв.м., ведно с принадлежащи съответни ид.ч. от общи части и право на строеж;

и акцесорно искане за ЗАЛИЧАВАНЕ на ипотеката поради несъществуване на обезпечения дълг, на осн. чл. 179 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЗД.

Ищците, чрез общ пълномощник адв. Г. (ВАК) твърдят, че са учредили обезпечение по договор от 14.05.2008 г., за предоставена кредитна линия в размер на 200 000 евро, с общ срок за ползване от 7 години, обезпечен с ипотеки върху имоти, собственост и на други на трети лица (Златка и Курти Куртеви) и на длъжника „МИЛИНВЕСТ“ООД. Сочат, че с поредица от анекси бил продължен срока на договора до 14.05.2010 г., размерът на кредитната линия бил намален, част от обезпеченията били освободени, съответно били поети нови – поръчителство на трето лице (Г. К.) и ипотека, върху  имотите на ищците. След учредяването на процесната ипотека, на 24.02.2010 г. между кредитора Банка ДСК ЕАД и кредитополучателя Милинвест ЕООД бил подписан Анекс №3, с който е договорено следващо частично освобождаване на обезпечение, дадено от кредитополучателя  при изпълнение на посочените в анекса условия за погасяване на кредита до определен намаляващ лимит, а със следващия анекс №4/19.05.2010 г. размерът на кредита е бил намален до 170 000евро, но вече като стандартен кредит,  подлежащ на връщане по погасителен план на 60 месечни вноски, с нова лихва. Последното споразумение между страните е сключено с  анекс №5 от 02.03.2011 г., като кредиторът е приел да освободи една от ипотеките след намаляване на задължението до 126 000 евро, приет е нов по-кратък  погасителен план и промяна в срока за погасяване - 25.02.2015 г., като е договорено и ново поръчителство. Като считат, че още с анекс 3, а в последствие и с анекс 5 са намалени обезпечения, учредени от кредитополучателя преди поемането на ипотечната гаранция, с което е променена една от характеристиките  на обезпеченото от тях вземане, а с анекс № 4 са променени  елементите, индивидуализиращи обезпеченото вземане, претендират погасяване на първоначално обезпеченото задължение поради новирането му от кредитна линия с изтекъл срок в нов стандартен кредит с друга главница други лихви и други обезпечения.

По същество пълномощникът на ищците, в подробни писмени бележки коментира доказателствата за обосноваване на доводи за доказано обективно и субективно новиране на обезпечения дълг до задължение, различно от приетото за обезпечаване и като се позовава на липсата на съгласие на учредителите на ипотеката за тези промени, пледира за уважаване на установителната им претенция.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител ю.к. Ч.  оспорва иска, като сочи, че при договаряне на анексите е липсвало каквото и да е намерение за погасяване на обезпечения кредит. Сочи, че измененията са израз на постигната обща воля в преговорен процес, насочен към преструктуриране на наличния и просрочен дълг за облекчение на временни финансови затруднения на длъжника. Оспорва наличието на такава съществена разлика между първоначалното и новоуговореното  задължение, която да променя предмета или основанието му до степен на различен дълг. Позовава се на инициативата за промяна от страна на кредитополучателя, проучването на възможностите му да преодолее временните си затруднения и предложението от кредитора за запазване на актуализираното покритие с обезпеченията при разсрочване на остатък от кредита в съответствие с очаквани приходи от обичайната дейност, но в срок не по-дълъг от вписания в ипотеките 7 годишен максимален срок.

По същество в подробни писмени бележки, пълномощникът на ответната страна след анализ на съдържанието на първоначално обезпеченото задължение и промяната му след преструктурирането на рисков кредит „под наблюдение“ за облекчаване на обслужването му, обосновава доводи за съхраняване на съществените елементи, включително и крайния срок за връщането на дълга. Като се позовава и на останалата недоказана ясно заявена воля да новиране, моли исканията да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни претенции. Сочи съдебна практика в подкрепа на тезата си.

 

Страните претендират насрещно за  определяне на разноски по делото, като само ищците са представили неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 159). Претенцията на ответника се изчерпва с юрисконсултско възнаграждение.

 

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №2177/24.06.2016г. (л.123). Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 27.04.2017г., като е бил утвърден обявения на страните проект( л.125), съдържащ мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на релевантните твърдения в обхвата на предмета на спора. Понастоящем не са налице нови обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.

 

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно между страните е съдържанието на уговорките по възникването на обезпеченото вземане. Между кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД и кредитополучател „Милинвест" ЕООД ЕИК: ********* е бил сключен договор за кредит от 14.05.2008 г.( л.13), предоставен като кредитна линия за оборотни средства в размер на 200 000 евро, със срок на револвиращо ползване 12 месеца, при плаваща лихва, формирана от 3 –месечен EURIBOR и 3 пункта надбавка. В този договор е фиксирано и първото целево усвояване (за рефинансиране до размер на 102 259 евро) и усвояване на остатъка срещу доказани разходи за СМР по строителни обекти на дружеството. Предвидена е възможност за свободно погасяване на главницата по преценка на длъжника в рамките на годишния срок за ползване и  допълнителна уговорка (по чл.З) за подновяване на този срок с анекси, като общия срок не може да бъде по-дълъг от 7 години от датата на сключване на първоначалния договор за кредит(или до 14.05.2015г). Същевременно при пропускане на предоговарянето за нов едногодишен срок, длъжникът е следвало да върне общо усвоената главница на 6 равни месечни вноски, начислени от изтичането на срока за усвояване или в рамките на последните шест месеца от крайния срок за ползване. Така договореният кредит е бил обезпечен с ипотеки върху имоти( апартамент и офис), собственост на трети лица (Златка и Курти Куртеви) и имоти(гараж, два офиса и магазин)  на дружеството длъжник. С Анекс №1/09.07.2009 г. ( л.20) срокът за ползване на линията е бил продължен до 14.05.2010г., но са въведени лимити на усвояване, с които е следвало да се осигури постепенно намаляване на ползваната сума до края на едногодишния период(т. 3 от анекса), като обаче е съхранена и опцията за револвиращо действие на кредита за нов едногодишен период при своевременно предоговаряне(т. 3 от анекса). Актуализирана е и плаващата лихва като надбавката е завишена до 8.5 пункта % с договорена методика за упражняване на право на кредитора да промени тази надбавка. Добавено е и обезпечение чрез поръчителство на физическо лице (управител на дружеството). 

С Анекс №2/30.11.2009 г. (л.24) банката и кредитополучателят са договорили намаляване на размера на лимита за ползване до 170 000 евро. Лихвата е била актуализирана с повишаване на надбавката до 8.8 пункта и е предвидено ново договаряне на погасителен план след отчитане на погасяване със сума от продажба на две от обезпеченията( гараж и първия офис на „МИЛИНВЕСТ“ЕООД), като банката се е съгласила да заличи ипотеките върху тези имоти срещу нови  обезпечения – поръчителство на трето лице (Г. К.), нова ипотека за два гаража на дружеството  и ипотека, върху имотите на ищците(апартамент №1 с идентификатор №10135.2553.505.1.1 и гараж № 1 с идентификатор №10135.2553.505.1.25, находящи се в гр. Варна ул. Подвис №27 вх.А ет.2). Именно при тези условия е била вписана процесната ипотека с н. а. №200, том ІХ, вх. peг. №24495, дело №45002/01.12.2009 год. по описа на СВ при ВРС(л. 6). При индивидуализирането на обезпечения дълг учредителите изрично са посочили като основание ползването на кредитна линия с погасителен план в първоначалния размер (преди намаляването на лимита) и са оповестили и изменената лихва по двата анекса и продължения срок за ползване до 14.05.2010г.

След учредяването на процесната ипотека, на 24.02.2010 г. между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя „Милинвест“ ЕООД е подписан Анекс №3, с който вече е признато настъпилото намаляване на кредита до 170 000 евро и е променен погасителен план(чрез намаляване на лимитите на ползвана главница до 66 000 евро към 25.04.2010г и връщане на остатъка по първоначалните уговорки). Отново е потвърдена опцията за продължаване на срока и допълнително договорено следващо частично освобождаване на обезпечение(втория офис), дадено от кредитополучателя  при изпълнение на посочените в анекса условия за погасяване на кредита до определен намаляващ лимит.

От съдържанието на следващият анекс №4/19.05.2010г.(л. 29) е видно, че предходния анекс не е бил изпълнен, тъй като е признато, че очакваното намаляване на главницата до уговорените лимити не е осъществено, съответно и уговореното освобождаване на обезпечението не е настъпило.

Видно от представените от ответника неоспорени документи(л.94 – 110 и л. 149) преди сключване на този анекс на 05.05.2010 г. дружеството - кредитополучател е отправило искане до кредитора за преструктуриране на задължението си с договаряне на погасителен план на месечни вноски. Към този момент все още е действал годишния срок за ползване(предоставен още с първия анекс), съответно при липса на инициатива за ново подновяване, кредитополучателят е следвало да започне да плаща ежемесечни вноски в размер на поне 28 334 евро само за покриване на главница(съобразно началните уговорки). Същевременно текущата дейност на предприятието явно не е генерирала очакваните приходи, тъй като предходните уговорки за периодично намаляване на усвоената главница са изпълнени само с реализация на освободените обезпечения (в анекс 2), но не и в обемите по анекс 3. В този смисъл предложението на кредитополучателя за предоговаряне на по-поносими за него размери на вноските (1/60, а не 1/6 от усвоения в цялост лимит) в рамките на петгодишния остатък от общо фиксирания при началното договаряне краен срок за ползване на кредита несъмнено е било адекватно на конкретния му интерес.

Същевременно, към този момент кредитът вече е бил считан от банката за рисков и е бил обявен „под наблюдение“ в централен кредитен регистър, воден от БНБ за цялата 2010г. поради неизпълнения ангажимент за намаляване на лимита на револвиране на усвоените средства в текущия годишен период (л. 149). Обявеното пред банката по повод преценката на това предложение (л. 103) затруднено състояние на предприятието на предприемача е било породено от осуетено финализиране на продажби към крайни клиенти поради забавени срокове за довършване на строителството, което е изключвало ново револвиране за още един годишен период. Разгледаното и одобрено от кредитния комитет предложение за намаляване на вноските е било мотивирано само с преструктуриране на връщането по подходящ за клиента начин, без да се засягат обезпеченията. Допълнително съдът преценява и изричното решение на кредитополучателя (л. 110) за възприемане именно на това предложение като адекватно на търговската политика на дружеството в решението на едноличния собственик от 19.05.2010г.

При съпоставка на тези доказателства с гласните показания на разпитания свидетел М.М. М. се очертава явно противоречие. Като управител и едноличен собственик, водил преговорите с банката, свидетелят несъмнено е следвало да обяви като воля на дружеството съдържанието на решението за преструктуриране на погасителния план по усвоения кредит, но пред съда излага, че банката му е предложила изцяло нов кредитен продукт, и това предложение е било прието от него като изгодно за фирмата. Съдът отчита, че депозирането на показанията на този свидетел(л.161) е колебливо и отчасти противоречиво. От една страна, свидетелят признава, че дружеството е имало затруднения при обслужване на кредита и това е дало повод за сключване на анексите, като анекс 4 е бил предназначен за обслужване на вече усвоения кредит(което съответства на искането за преструктуриране, обявяването на причините за затрудненията на предприятието и одобреното предложение на кредитния комитет на банката). От друга страна, свидетелят заявява, че с анекс 4 е сключен нов договор след приключване на дотогавашните отношения по кредитиране с изтичане на срок. Съдът не кредитира тази част от противоречивите показания на свидетеля, които остават изолирани от останалите доказателства и са в явно противоречие със съставените с участието на този свидетел документи. Отделно от това, съдът отчита и евентуална заинтересованост на този свидетел, тъй като при уважаване на претенцията на ищците би отпаднала евентуална негова регресна отговорност като лично задължен поръчител по същото обезпечено задължение. 

Показанията на свидетелката К.(л. 161) съдът намира за изцяло неотносими към преговорния процес по договаряне на анекс № 4, тъй като сама тя признава, че не е участвала в него. Възприетото от самата свидетелка предназначение на анекса обаче, по нейни обяснения, разяснено й от кредитора, ясно сочи договаряне на облекчение за плащането, но не и отпадане на задълженията по първоначалния обезпечен от нея договор. В тази връзка показанията й съвпадат с първата част от изложените от свидетеля М. обстоятелства по сключването на анекса като форма на облекчено обслужване на кредита.

При съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства се налага извод, че непосредствено преди изтичането на срока за ползване на револвиращ лимит(до 14.05.2010г)  и обосновано прогнозирана невъзможност за предприятието да осигури връщане на главница от 170 000 евро на шест ежемесечни вноски, кредиторът е приел вместо това да преструктурира проблемния вече кредит, като окончателно отпадне опцията за ново револвиране до края на първоначално фиксирания седемгодишен срок, и подлежащата на връщане главница се разпредели в рамките на същия срок  на общо 60 месечни вноски в прогресивно увеличаващи се размери. Съответно на това удължено разсрочване е уговорена и лихва, в размер по-нисък от прилагания до тогова, което съответства на по-дългия срок на погасителния план, уговорен до 14.05.2015 г( чл. 3 вр. чл. 37 от анекса) . Това предложение, като взаимно изгодно и за двете страни е било и възприето от тях с подписване на анекс № 4, в който изрично е посочено, че поражда действие с обратна сила, считано от изтичане на периода на последно револвиране 14.05.2010г (чл.  37 от анекса).

По делото не се събраха доказателства нито за поведение на страните в хода на преговорите, нито след сключване на анекса, което да може да бъде обосновано с намерение за освобождаване на страните от дотогавашната облигационна връзка и предоставяне на ново кредитиране.

Напротив и при следващия анекс № 5 от 02.03.11г страните отново са препратили към основното съдържание на кредитната сделка по първоначалния договор, като са намалили срока по погасителния план до 25.02.15г с оглед предсрочно погасяване на  част от главницата до остатък от 126 000 евро.    

Съдът констатира, че ищците не са провели необходимото доказване на двете групи спорни обстоятелства по възражението си срещу съществуването на обезпечения с ипотеката дълг.

На първо място, въпреки изричното посочване в ипотеката на първия револвиран срок за ползване на кредита(до 14.05.2010г), несъмнено като основание на обезпеченото вземане е визиран и основния кредитен договор, в който е уговорена опцията за ежегодно подновяване на револвирането до достигане на общо седем години след текущо преценяване от кредитора на способността на предприятието да обслужва дълга. В този смисъл, самото препращане към главния договор изключва тезата на ищците, че са поели гаранция само в рамките на продължения срок и последващото разсрочване на връщането на главницата до края на седемте години представлявало нововъведено съдържание на дълга. С договарянето на погасителния план в анекс 4 не е продължен срок за ползване на кредита, а е упражнено правото на кредитора да откаже да допусне револвиране до края на седемте години, което е било запазено още в първоначалния договор, възприет от гарантите при учредяване на ипотеката.

Отделно от това не се установи и промяна на вида на кредитния продукт, тъй като задължението за връщане на главницата след изтичане на период на револвиране по погасителен план е било начално договорено. Възможността на кредитополучателя да усвоява отново размери, които е възстановил е била изначално условна, а не гарантирана като съществен индивидуализиращ белег на кредита. Обратно, връщането на усвоените средства на месечни вноски по стандартен погасителен план след изтичане на уговорен или отказан период за револвиране е било предвидено като общ начин на погасяване за всички опции(чл. 5.1 и 5.2 от основния договор).

Не се установи и промяна на предоставената за ползване главница. Намаляването на първоначално договорен лимит от 200 000 евро на фиксирана за ползване главница от 170 000 евро ( а след анекс№ 5 до126 000 евро) се дължи не на ново договаряне, а на отчитане на предсрочно погасяване по вече усвоен размер. Не бе ангажирано каквото и да е доказателство за капитализиране на лихви към главница(посочено като довод в писмените бележки на пълномощника на ищците).

Промяната на приложимата лихва за ползване на кредита също е била начално договорена, в рамките на клаузата за плаващ процент, подлежащ на актуализация при промяна на конкретно посочени (в чл. 5 от анекс 1) променливи пазарни условия.  Намаляването на последно актуализираната надбавка (в анекс 2) на  договорна лихва до 8 пункта не е резултат от прилагане на процент по друг кредитен продукт, а отстъпката, нужна за преструктурирането в интерес на клиента, което е договорено с анекс №4.

На второ място, липсват убедителни доказателства относно самото намерение за новиране на обезпеченото задължение. Изцяло несъстоятелни са доводите за новационна цел, поради изтекъл срок на първоначалния договор. Както се установява от писмените документи предвидения дванадесето-месечен срок не прекратява отношенията по ползване на кредита, а само възможността за револвирането на суми, внесени за погасяване на усвоени размери до достигане на съответен лимит. Съответно дори и да не беше  сключен анекс, кредитното отношение е следвало да продължи да съществува до изпълнение на задълженията на кредитополучателя по връщане на усвоената главница по съответния погасителен план(т.е поне още шест месеца). Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелите относно необходимостта от ново договаряне, предложено от кредитора поради изтичане на срок. Не той, а именно длъжникът е имал интерес да  осуети последиците от изтичане на периода на револвиране. Дори и кредиторът да е предупредил длъжника за предстоящото настъпването на падежите на вноски по главницата, това негово поведение не може да се приравни на предложение за ново кредитиране. Показанията на свидетелите за такова възприемане на поканата за подписване на нов анекс съдът преценява като защитна теза(депозирана непоследователно и колебливо), а не като действително настъпил факт.

Напротив, цялостната оценка на писмените доказателства опровергава категорично наличието на каквото и да е новационно намерение. Не само, че липсва изрично изявена воля за прекратяване на досегашното кредитиране, но както в преговорния процес(според решение на кредитния комитет и решението на едноличния собственик на дружеството) така и в окончателно изявената воля в анекса, страните са договаряли преструктуриране с цел облекчено обслужване на проблемен кредит, а не нов кредитен продукт. В съдебната практика трайно и по задължителен начин се налага тълкуване, че когато страните уговарят нов погасителен план по изискуемо парично задължение е налице преструктуриране, а не новация( Решение № 118 от 08.06.2016г. по т.д.№ 729/2015г., I т.о. на ВКС и цитирана в него практика), като това разрешение е изцяло приложимо при установените факти по настоящия казус. В случая разсрочването на дълга е в рамките на първоначално уговорения краен срок за ползване на кредита(независимо от опцията за годишно револвиране), поради което и остава в рамките на поетата от гарантите отговорност. В този смисъл(макар и по повод на лично, а не вещно обезпечение) е формирана сходна задължителна практика на съдилищата (Решение № 225 от 03.08.2016г. по т.д.№ 3696/2014г., I т.о. на ВКС). 

В заключение, съдът намира, че нито едно от съглашенията, сключени между кредитополучателя и ответника не представлява договор за новация и не може да породи посочените от ищците последици по погасяване на дълга.

Извън тези доводи, неоснователно е и позоваването на недобросъвестност на кредитора, освободил обезпечения, ползващи го към момента на поемане на гаранцията от ищците. Твърденията са били изложени от ищците като обосновка на съществена промяна на дълга от свръхобезпечен към недостатъчно обезпечен. Доводът не може да бъде споделен, тъй като едновременно с намаляването на обезпечението е намален съразмерно и размера на главницата. Още при учредяването на обезпечението от ищците ( в анекс 2) са били подменени два от ипотекираните имоти на длъжника с други обезпечения, но тази промяна е била одобрена от гарантите, които са поели задължението като обезпечено и от други лица във вида след този анекс (цитиран в нотариалния акт за ипотеката им). Следващата промяна на обезпеченията е настъпила едва по анекс 5, тъй като условието по анекс 3 не се е сбъднало и посочения имот по този анекс изрично е описан като налично обезпечение в следващия анекс 4. Отпаднало е обезпечението само върху магазина, ипотекиран от дружеството. За този обект при преструктурирането на кредита е съобразена ликвидационна  стойност 97 781 лева ( л. 102), съответно намаляването на главницата с 44 000 евро, признато в анекс 5 е съпоставимо с намаляване на този обезпечителен интерес при наличие и на допълнителните лични обезпечения, поети в същия анекс. С отказ на кредитора от обезпечението в този му вид не се накърняват по никакъв начин възможностите на гарантите да упражнят регресни права, встъпвайки в правата на евентуално удовлетворен от имота им кредитор. Съответно липсва съществена промяна и в този акцесорен елемент на кредитирането.

Въз основа на така установено се налага и крайния извод за неоснователност на предприетото оспорване на съществуването на обезпечения с ипотеката дълг.

Неоснователната претенция на ищците следва да се отхвърли в цялост. Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.3 от ГПК, ищците следва да понесат отговорност за направените от ответника по делото разноски, претендирани до размер на юрисконсултско  възнаграждение. С оглед незначителната правна сложност на казуса( при наличие на установена задължителна практика), и над средната степен на доказване на усложнени факти по поведение и воля на страните, съдът намира че следва да определи възнаграждението към средния нормативен размер от 200 лв, като го завиши до 300лв с оглед на значителната продължителност на процеса, отчасти причинена от поведението на самите ищци (чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал.1 и 2 от НЗПП).

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.С., ЕГН ********** и И.Х.С., ЕГН ********** ***, срещу „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, гр.С., ул. Московска 19, иск за отричане на съществуване на ипотечно право по договорна ипотека, сключена с нот. акт № 90, том 2, peг. № 3907, дело № 258 от 2009г., на нотариус № 382, вписан в СВ при АВ - Варна с вх. рег. № 24495/01.12.2009, акт № 200, том IХ, дело 45002, с  която ищците като съпрузи са учредили ипотека в полза на ответника за обезпечаване на задължение на трето лице („МИЛИНВЕСТ“ООД) върху два недвижими имота, а именно:

          ЖИЛИЩЕ, с идентификатор № 10135.2553.505.1.1, находящ се в  гр.Варна, ул. Подвис, 27 вх. А, първи надпартерен етаж,  ап. 1, със застроена  площ 110,20 кв.м., ведно с принадлежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №1 с полезна площ 34,50 кв. м.  и съответни ид.ч. от общи части и право на строеж;

          ГАРАЖ, с идентификатор № 10135.2553.505.1.25, находящ се в  гр.Варна, ул. Подвис, 27 вх. А етаж 0, с  площ 20,58 кв.м., ведно с принадлежащи съответни ид.ч. от общи части и право на строеж;

ведно с акцесорно искане за ЗАЛИЧАВАНЕ на ипотеката поради несъществуване на обезпечения дълг, на осн. чл. 179 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЗД.

 

 

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН ********** и И.Х.С., ЕГН ********** ***, да заплатят на „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, гр.С., ул. Московска 19, сума от 300 лв (триста лева), представляваща направени от ответника съдебно-деловодни разноски за защита чрез юрисконсулт по неоснователна претенция, на осн. чл. 78 ал. 8 вр. 3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: