Решение по дело №487/2017 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

  № 208

 

                                   гр. Пловдив,  06.07. 2018 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на девети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ        

                                       ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Г. Чамбов в.търг.дело № 487 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивната жалба на „Ф. ****- ФЕЕИ“ АДСИЦ против Решение № 64 от 19.06.2017 г., постановено по търг.д. № 139 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените частични искове от „Ф. ****– ФЕИИ“ АДСИЦ, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „г.м...., ЕИК ***, срещу „МБАЛ“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, за заплащане на сумата от 542 965.32 лева, представляваща частична претенция от 1 402 660.41 лева по договор за цесия от 26.04.2012 г., сключен между ищеца, като цесионер, и „Е.“ АД, ЕИК ****, като цедент, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 43 437.24 лева, представляваща частична претенция от 112 212.87 лева (неустойка за забава) по договора за цесия от 26.04.2012 г., сключен между ищеца, като цесионер, и „Е.“ АД, ЕИК ****, като цедент, на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователни; и с което „Ф. ****– ФЕИИ“ АДСИЦ, е осъден да заплати на „МБАЛ“ АД сумата от 20 069 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е необосновано и неправилно и постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Искането е да се отмени решението и вместо това се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове, както и да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника „МБАЛ“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което се иска решението на Пазарджишкия окръжен съд да се потвърди, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

 Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от „Ф. ****- ФЕИИ“ АДСИЦ, против „МБАЛ“ АД („МБАЛ – П.“ АД), обективно, кумулативно съединени частични осъдителни искове, за заплащане на следните суми:

- 542 965.32 лева като част от вземане в общ размер от 1 402 660.41 лева по договор за цесия от 26.04.2012 г., сключен между ищеца, като цесионер, и „Е.“ АД, като цедент, представляващо неплатени изискуеми 12-месечни вноски от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия, дължими за периода от 10.01.2014 г. до 10.12.2014 г., по Договор от 13.06.2011 г., сключен между „Е.“ АД и „МБАЛ – П.“ АД;

- 43 437.24 лева, като част от вземане в общ размер от 112 212.87 лева по договор за цесия от 26.04.2012 г., сключен между ищеца, като цесионер, и „Е.“ АД, като цедент, представляващо натрупана неустойка за 12 забавени месечни вноски от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия дължими за периода 10.01.2014 г. до 10.12.2014 г., включително и за забавени и неплатени 12 месечни вноски от цената на извършените съпътстващи ремонтни работи, за периода януари 2014 г. – декември 2016 г., по Договор от 13.06.2011 г., сключен между „Е.“ АД и  „МБАЛ – П.“ АД.

Исковете се основават на следните, установени по делото обстоятелства:

Ищецът „Ф. ****- ФЕЕИ“ АДСИЦ се легитимира като носител на спорните права по силата на сключени с трето за спора лице - „Е.“ АД договори за цесия, както следва:

- Договор от 26.04.2012 г. за покупко-продажба на вземане, възникнало на основание договор от 13.06.2011 г. в размер на 1 838 182.67 лева за изпълнението на енергоефективните мероприятия по чл. 11, ал. 1 от договор от 13.06.2011 г., сключен между „Е.“ АД и  „МБАЛ – П.“ АД, и представляващо остатък от задължението на длъжника, цялото в размер на 1 883 016.41 лева, заедно с привилегиите, обезпеченията, лихвите така както са описани в договора, срещу заплащане на уговорената за прехвърленото вземане цена в размер на 1 250 347.04 лева, включетелно и на предвидената в същия договор уговорка за неустойка в размер на 0.5 %, но не повече от 8 % от стойността на неизплатената сума;

- Договор от 26.04.2012 г. за покупко-продажба на вземане, възникнало на основание договора от 13.06.2011 г. в размер на 1 872 079.71 лева за изпълнението на съпътстващи ремонтни работи по чл. 11, ал. 2 от договор от 13.06.2011 г., сключен между „Е.“ АД и  „МБАЛ – П.“ АД, и представляващо остатък от задължението на длъжника, цялото в размер на 1 917 740.19 лева, считано от 10.06.2012 г. до 10.03.2019 г., както и на предвидената в същия договор уговорка за неустойка в размер на 0.5 %, но не повече от 8 % от стойността на неизплатената сума, и ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите така както са описани, срещу заплащане на уговорената за прехвърленото вземане цена в размер на 1 250 347.04 лева.

По делото е безспорно установено, че длъжникът е бил уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на процесните вземания.

Установено е също, че в резултат на проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка и последващо решение № 12 от 02.06.2011 г. за определяне на изпълнител, на 13.06.2011 г. между „МБАЛ – П.“ АД, като възложител и „Е.“ АД, като изпълнител, е сключен Договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „МБАЛ – П.“ АД, обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи.

Предметът на договора включва изпълнение на инженеринг за подобряване на енергийната ефективност на сграда на Основен болничен корпус и на сграда на Първо и Второ вътрешно отделение, като е предвидено дейностите да се осъществят на два етапа:

- първи етап, включващ анализ на енергоефективните мерки от докладите за обследване, изготвяне на технически проект за изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки и необходимите за това съпътстващи ремонтни работи, които да гарантират експлоатационната годност на сградите, вкл. съгласуване на проектите и набавяне на необходимите разрешителни за изпълнение на СМР и осигуряване на финансиране и съответно изпълнение на необходимите СМР ;

- втори етап, включващ  мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция.

В чл.4 от описания договор е постигнато съгласие относно числените стойности на базисното годишно енергопотребление, както и тези на гарантираното годишно потребение на енергия на обектите предмет на договорената инвестиция. 

Страните са постигнали съгласие изпълнителят да финансира дейностите и мероприятията предмет на договора, като общият размер на инвестицията възлиза на 2 949 947.22 лв., без ДДС. Самата цена на договора т.е. дължимата от възложителя, е образувана на базата на така определените инвестиционни разходи, плюс стойността на оскъпяване на инвестицията, заради уговореното разсрочено плащане, изчислено при 7,5 % годишно оскъпяване за срок от седем години, колкото е и срокът на изплащане – чл.11. Самият начин на плащане, уговорен в чл.11 от договора предвижда уговорената цена за всеки от етапите на изпълнение /стойността на инвестицията, оскъпена с процента за разсрочено плащане/ да се извършва на 84 равни месечни вноски, не по-късно от 10-то число на месеца – чл.12.

От доказателствата по делото е установено, че след извършено обследване на енергийната ефективност на сградите на МБАЛ – П., предмет на договора с изпълнителят „Е.“ АД, за което е подписан констативен протокол от 20.06.2011 г., са извършени и предвидените по Етап 1 дейности и енергоефективни мерки, приети с приемо-предавателен протокол от 01.12.2011 г., съставен на основание чл.26 от Договора от 13.06.2011 г.

На тези обстоятелства, както и на данните от извършения мониторинг през периода от ноември 2011 г. до ноември 2012, установен с приемо-предавателен протокол от 22.11.2012 г., съставен на осн. чл. 27, ал. 2 от Договора от 13.06.2011 г., се основава претенциите за вземанията по първия иск. Неизпълнението на тези задължения – плащане на уговорените месечни вноски за процесния период на свой ред обуславят и искането за заплащане на уговорената с договора между цедента и отвеника неустойка.

За да отхвърли предявените искове, Пазарджишкият окръжен съд е възприел основното възражение на ответника за нижощност на договора между цедента „Е.“ АД и ответника „МБАЛ – П.“ АД, което изключвало възникването на процесните вземания на заявеното основание.

В тази насока първоинстанционният съд е приел, че уговореният начин на изплащане на инвестицията чрез анюитетни месечни погасителни вноски противоречи пряко на нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ от 2008 г. (отм.), която, доколкокото е създадена в обществен интерес, имала императивен характер, поради което договорът от 13.06.2011 г. бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ от 2008 г. (отм.), като сключен в противоречие със закона.

Пловдивският окръжен съд е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите за нижощност на договора от 13.06.2011 г., които се подкрепят от въззивната инстанция. В допълнение и във връзка с поддържаните във въззивната жалба на ищеца възражения, е необходимо да се добави следното: 

Неоснователно е преди всичко съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че първоинстнационният съд неправилно е определил вида и основните характеристики на договора между цедента „Е.“ АД и ответника „МБАЛ – П.“ АД. Изразеното в тази насока становище, че основанието на цедираните процесни вземания е договор за инженеринг /изработка/, както и че тяхната изискуемост е обусловена от приемането на извършената работа по този договор, не могат да бъдат споделени.

Инженерингът може да бъде дефиниран като сложна съвкупност от разнородни дейности, извършвани в определена последователност, насочени към изграждане или реконструиране на определен обект, система или съоръжение. В този смисъл инженерингът е форма на изработка, при която изпълнителят на тези дейности се задължава да ги осъществи в определена технологична последователност (проучване, проектиране, доказване на икономическата целесъобразност, строителство, монтаж, пускане в експлоатация), включително и предаването на обекта за експлоатация, както и извършване на мониторинг във връзка установяването на гарантирания резултат, съответно – реализирането икономия на енергия, както и нейната стойност.

В конкретния случай, предметът на обществената поръчка и съответно - на сключения договор действително включва такава съвкупност от специфични дейности, чиито цели и съществени характеристики се обуславят от специалните изисквания на Закона за енергийната ефективност /ЗЕЕ/ и производни на него подзаконови актове.

Тази обусловеност на възникналото правоотношение между праводателя на ищеца т.е. изпълнителя по договора с гарантиран резултат и ответника – възложител по същия договор, с императивните разпоредби на специалния закон, води до извода, че същото не се свежда само до договор за изработка, поради което правата и задълженията на страните не произтичат единствено и главно от правоотношение по такъв договор, а са подчинени на специалните изисквания на ЗЕЕ и предвидените по силата на този закон подзаконови актове.

Действително цялата инженерингова дейност се осъществява от изпълнителя въз основа на извършеното чрез процедурата за обществена поръчка възлагане от МБАЛ – П.. Вярно е също, че стойността на инвестицията включва и стойността на различните видове дейности, включени в инженеринга – проучване, проектиране, СМР т.е. на извършените услуги и изработеното, както е при изработката. От това обаче не следва, че основанието за заплащане на възнаграждението възниква само и единствено по правилата на изработката – след приемане от възложителя на извършената работа.

Като договори с гарантиран резултат, така наречените ЕСКО договори имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия и промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя  възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.

         Целта на такива договори е да се инвестира в енергоспестяващи мероприятия и дейности, като направената инвестиция се изплаща на 100% от гарантираните спестявания, а инвестиционния риск се поеме от ЕСКО дружеството. 

Тези характеристики, както и крайната цел на договора, определят и особеностите при изпълнението му. Доколкото дължимото възнаграждение е обусловено от ефективността на изпълнението, размерът на инвестицията и срокът за нейното изплащане се определят след задълбочен анализ на съществуващото енергийно потребление от възложителя и определяне на обем от енергийно ефективни мероприятия /ЕЕМ/, водещи до реализиране на икономии – гарантиран резултат.

Предвид специфичния характер на процесния договор, както и обвързаността на предмета и съдържанието му с изискванията на специалния закон, може да се изведе, че фактът на приемане на извършените инженерингови дейности от страна на възложителя не е единственият релевантен факт, обуславящ основателността на исковата претенция. Установяването на обстоятелствата относно извършването и приемането на проучвателни, проектантски, строителни и др. дейности при ЕСКО договорите е свързан с установяване размера на инвестицията, извършена от изпълнителя. Това обаче не означава, че стойността на инвестицията във всички случаи подлежи на изплащане от възложителя. Това е така, тъй като са различни условията за изплащане, които, за разлика от договора за изработка, при ЕСКО договорите се свързват не просто с факта на приемане на работата, а са за сметка на реализираните икономия на енергия за определен период от време. Това означава, че дължимата насрещна престация от страна на възложителя е функция на гарантирания резултат. Следователно, ако вследствие на извършените енергоспестяващи мероприятия и дейности не се постигне гарантираната икономия на енергия, разходите остават за сметка на инвеститора, дори работата във връзка с изпълнението на тези мероприятия и дейности да е призната и приета от възложителя.

Специфичните изисквания към конкретната поръчка, характеризиращи процесния договор като ЕСКО договор, са заложени още в публичното й обявяване от ответното дружество по Закона за обществените поръчки, чрез препратката към чл.49, ал.3 от действащия към онзи момент Закона за енергийната ефективност /л.154 – л.159/. Тези особености, обуславящи специфичния характер на поръчката, се съдържат и в изготвените във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка „Специални условия, свързани с изпълнението на обществената поръчка по отношение на гарантирания енергоефективен резултат, финансирането на обществената поръчка, допустимостта на разходите, плащанията и неустойките“. Самото наименование, предметът и основното съдържание на договора потвърждават, че страните са сключили договор с гарантиран резултат по смисъла на чл.48 ЗЗЕ /отм./, което на свой ред означава, че този договор трябва да бъде съобразен с императивните изисквания на  специалния закон.

Предвид поддържаното от ответника основно възражение за нищожност на договора му с „Е.“ АД, на чието действие ищецът основава придобитите чрез договорите за цесия процесни вземания, основните спорни въпроси, на които следва да бъде даден отговор са: дали предметът и съдържанието на договора от 13.06.2011 г., сключен между „Е.“ АД и „МБАЛ – П.“ АД, са съобразени с предмета и условията на обществената поръчка, както и с императивните изисквания на специалния закон и подзаконовите актове.

 Установените по делото факти относно съществените условия на този договор, в това число и относно основанието и начина на формиране на процесните задължения, както и приетата от страните като неразделна част от договора Методика за отчитане на гарантирания резултат, налагат отрицателен отговор на тези въпроси, поради следните съображения:

Възложителят на обществената поръчка, въз основа на която е определен изпълнителя и е сключен процесният договор с гарантиран резултат - „МБАЛ – П.“ АД е търговско дружество, 100 % от капитала на което е държавна и общинска собственост. Следователно правилата за определяне, планиране и изплащане на средствата по процесния договор се определят по реда и начина, регламентиран в Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 28 от 14.04.2009 г., в сила от 14.04.2009 г.

В наредбата е възприет принципа, съдържащ се в чл.48 ЗЕЕ /отм./, че изплащането на средства по договори с гарантиран резултат, се извършва при достигане на определено в договора с гарантиран резултат ниво на енергийно потребление на сградите в съответствие с наредбата по чл. 15, ал. 3 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) с цел сертифициране на сградите, като същият е отнесен към сградите, представляващи държавна и/или общинска собственост – чл.1, ал.3.

 Съгласно чл.4, ал.1, възстановяването на направената от лицата по чл.3 инвестиция за изпълнение на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и изплащането на дължимото по договора с гарантиран резултат възнаграждение, се извършват за срока на действие на договора за сметка на реализираната икономия на енергия, удостоверена с констативен протокол по чл. 3, ал. 2.

 Определянето на размера на средствата по договора с гарантиран резултат се извършва на база паричната равностойност на гарантираната икономия на енергия, остойностена по актуалната цена на енергията – чл.6, ал.4.

 Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредбата, гарантираната икономия на енергия се определя като разлика между нормализираното енергийно потребление, изчислено преди изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност, предвидени в договора, и гарантираното потребление на енергия в сградата след тяхното изпълнение.

В съответствие с тези основни положения, отчитащи както спецификата на договорите с гарантиран резултат, така и обстоятелството, че инвестицията подлежи на възстановяване от бюджетите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити средства, в наредбата е предвидено минималното изискуемо съдържание на тези договори – чл.19, както и реда за възстановяване на инвестициите и изплащане на възнагражденията - чл.20 – чл.26.

От изложеното следва преди всичко, че основното задължение на възложителя по договора с гарантиран резултат, макар да е предназначено за възстановяване на извършената от изпълнителя инвестиция за повишаване на енергийната ефективност, не произтича пряко от стойността на тази инвестиция, а - от предвидените от закона реални последици от нея – гарантирания резултат или остойностената по актуални цени реално икономисана в резултат на инвестицията енергия. Ето защо една от основните предпоставки за коректното определяне на насрещната престация на възложителя, с оглед целите на такъв договор, е изискването за изискуемо съдържание, предвидено в чл.19 от Наредбата.

Въпреки, че формално следва структурата на договорите с гарантиран резултат, процесният договор не отговаря на задължителните изисквания на  Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г.

На първо място не е изпълнено изискването на чл.19, т.1, б.“д“  от описаната наредба, тъй като, макар да са отбелязани стойностите на актуалното енергопотребление преди изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност; на нормализираното енергопотребление и на енергопотреблението след въвеждане на мерките за повишаване на енергийната ефективност, липсва уговорка относно параметрите на гарантираната икономия на енергия за сградите, повишаването на чиято  енергийната ефективност е предмет на обещаната инвестиция. Това означава, че липсва задължителна по смисъла на Наредбата уговорка, релевантна за определянето на гарантирания резултат, съответно – за определяне размера на насрещната престация.

По-нататък следва да се отбележи, че съдържанието на договора не отговаря в пълна степен и на други изисквания от Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г. Макар в чл.9 страните да са уговорили, че обемът на инвестицията ще бъде възстановяван и изплащан от възложителя с планирани в неговия бюджет бюджетни средства, като в изплащането на инвестицията участие ще вземе и реализираната през периода на изплащане парична равностойност на икономисаната енергия, не е отбелязано каква част от инвестицията ще бъде изплащана за сметка на гарантирания резултат, каквото е изискването на чл.10, ал.3, чл.19, т.4 от посочената наредба.

   Яснота по този важен за съществените условия на договора въпрос не внасят и уговорките, съдържащи се в чл.16, чл.17 и чл.18 от договора. В посочените уговорки е постигнато съгласие страните да извършват годишно изравняване на плащанията в зависимост от получената за съответната мониторингова година парична равностойност на достигнатото годишно потребление. Когато разликата между паричната равностойност на гарантираното годишно потребление на енергия от процесните обекти и паричната равностойност на достигнатото годишното потребление е положителна, предвидено е тази разлика да се разпределя поравно между възложителя и изпълнителя, а когато е отрицателна – да бъде сметка на изпълнителя.         

   Очевидно е също, че уговореният в раздел V от договора механизъм за определяне задължението на възложителя и начина на плащане, противоречи на разпоредбите на Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г. поради следното:

Задължението на възложителя за възстановяване на инвестицията, съдържащо в чл.11 от Договора е формирано на база стойността на изпълнените енергоефективни мероприятия и съпътстващи ремонтни работи, с добавено годишно оскъпяване от 7,5 % и разделена на 84 равни месечни вноски. Това означава, че задължението не е обвързано с гарантирания резултат, в нарушение на изискванията на закона – чл.48 ЗЕЕ /отм./, чл.21 и чл.22 от  Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г.

На следващо място, не е уговорен годен механизъм за определяне на гарантирания резултат. В тази насока от събраните по делото доказателства, и преди всичко от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, включително и от дадените пред двете инстанции разяснения на изготвилото това заключение вещото лице К.Б., се установява, че са налице различия между заложените в договора референтни параметри, касаещи енергийната ефективност на сградите спрямо тези от обследването на „Е.“ АД, което е пречка за правилната оценка на реализираните икономии на енергия. Освен това, приложената към договора Методика за отчитане на гарантирания резултат не съответства на ПМС № 79/01.04.2009 г., поради което е приложима за измерване и оценка на достигнатите енергийни резултата в сградите с приемлива точност, и то в строго ограничени и изчерпателно дефинирани случаи. Съществен недостатък на предвидения в договора механизъм е, че поради неправилно заложени референтни оценъчни „гарантирани“ стойности на очакваните енергийни резултати, всяка методика /включително и уговорената/ не би могла да постигне приемлив резултат за оценяване на енергийните икономии.

Най-накрая, уговореният в чл.16, чл.17 и чл.18 механизъм за „изравняване“ на плащанията, освен, че не е конкретизиран, е в пълно противоречие със задължително предвидения в разпоредбите на Глава четвърта от Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г. ред за възстановяване на инвестициите и изплащане на възнагражденията по договорите с гарантиран резултат.

Според наредбата, инвестициите и възнагражденията за ЕСКО услуги по договори с гарантиран резултат, извършени от изпълнителите на ЕСКО услуги, се възстановяват, съответно изплащат, за сметка на реализираните икономии на енергия, която се остойностява, измерва и доказва от изпълнителите на ЕСКО услуги. Остойностяването й се извършва ежегодно по ред, предвиден в методиката за отчитане на гарантирания резултат – чл.21 и чл.22.

Според договора, инвестицията и възнагражденията се изплащат на уговорени месечни вноски, независимо от наличието на гарантирания резултат.

Според наредбата, в случай, че отчетената икономия на енергия, отразена в констативния протокол, е по-голяма от гарантираната, паричната равностойност на разликата, изчислена чрез цените на енергията, използвани при определянето на размера на договора, не подлежи на връщане в държавния бюджет и се разходва целево за заплащане по договора като авансова вноска за следващата година.

В случай, че отчетената икономия на енергия е по-малка от гарантираната, финансовият риск е за сметка на изпълнителя на ЕСКО услугата. Под гарантирана икономия на енергия, с чиято парична развностойност се изплаща инвестицията по смисъла на наредбата се разбира разликата между нормализираното енергийно потребление, изчислено преди изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност, предвидени в договора, и гарантираното потребление на енергия в сградата след тяхното изпълнение.

В договора, за разлика от наредбата, изобщо не е предвиден механизъм на възстановяване на инвестицията, а е предвидено „годишно изравняване“, при това частично, на вече извършени плащания, без да е уговорен конкретен механизъм и за това изравняване. Различна е и величината, чрез която се извършва „изравняването“ – това е разликата между паричната равностойност на гарантираното годишно потребление на енергия от процесните обекти и паричната равностойност на достигнатото годишното потребление, а не на базисното годишно потребление преди сключване на договора, каквото е изискването на чл.21 от Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г.

От изложеното се налага изводът, че уговорките относно същественото съдържание на договора от 13.06.2011 г., сключен между праводателя на ищеца - „Е.“ АД и ответника, противоречат на императивни разпоредби на действащия при сключването на сделката Закон за енергийната ефективност /отм./, както и на Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост. Този противоречия обуславят нищожността на процесния договор, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което този договор не е породил желаните от страните правни последици, съответно - в полза на изпълнителя – цедент „Е.“ АД не са възникнали процесните вземания и същите не са преминали в патримониума на ищеца - цесионер чрез договорите за покупко - продажба.    

От изложеното следва, че предявеният главен иск е неоснователен, което обуславя неоснователността и на акцесорния иск за неустойка, доколкото същият се основава на забавено плащане на недължима на заявеното договорно основание главница.

 В същия смисъл е постановено и обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд, поради което същото представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, въззиваемият ответник има право на разноски за това производството, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, възлизащи на 15000 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. От процесуалния представител на въззивника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, което съдът преценява като неоснователно. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото, с оглед определения материален интерес според чл.7, ал.2, т.4 и т.5 вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 14222,41 лева. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение превишава незначително минималното, поради което, предвид значителната фактическа и правна сложност на спора, не е прекомерно. Ето защо разноските за него следва да се присъдят в пълния им размер в тежест на ищеца.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64 от 19.06.2017 г., постановено по търг. дело № 139 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ф. ****– ФЕИИ“ АДСИЦ, ЕИК ***, да заплати на „МБАЛ“ АД, ЕИК **** сумата 15 000 лева – деловодни разноски за производството по настоящото в.т.д. № 487 по описа за 2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: