Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 08.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 08.03.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 5351 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Обратни искове с правно основание чл. 435 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД вр.чл. 429, ал.3 от КЗ.
Ищецът
И.А.А. е предявил на 18.07.2018г. иск против М.Д.И., за заплащане на
обезщетение в размер на 14 666.30 лв., впоследствие уточнен и изменен на 2
444.40лв., както и мораторна лихва в размер на 955.20лв. върху сумата от 14
666.30 лв. за периода 27.11.2017г. - 18.07.2018г., ведно със законната лихва от
образуване на делото до окончателното изплащане и разноски. Твърди, че е
собственик на л, ***, понастоящем ***, който автомобил е претърпял ПТП на
27.11.2017г. в 17.45ч. в гр. П., на кръстовището на ***и ***, по вина на
ответника М.Д.И.. Твърди, че по отношение на ответника и неговия застраховател -
Лев Инс АД - е проведена процедура по
чл. 207 от ГПК по ч.гр.д. 9251/2017г. на ПлРС, за събиране на доказателства и
остойностяване на щетите, и че те възлизат на 14 666.30 лв. с ДДС. Твърди, че
към датата на подаване на иска тези щети не са възстановени и ги претендира от
ответника, ведно със лихва от 955.20лв. за периода 27.11.2017г. до 18.07.2018г.
С молба от 28.08.2018г. ищецът е посочил, че на 09.08.2018г., застрахователното
дружество му е заплатило сумата от 12 221.92лв., поради което претендира
обезщетение само в размер на 2 444.40лв., без промяна в претенцията за лихва.
Ответникът
оспорва предявения иск за обезщетение по чл. 45 от ЗЗД като неоснователен, а
претендирания иск по чл. 86 от ЗЗД – като частично неоснователен. Не оспорва, че на посочената дата е настъпило
ПТП, че пострадал от него е ищеца, и че е проведено производство по чл. 207 от ГПК, като се сочи, че посочената сума от вещото лице в това дело е 12 221.92
лв. без ДДС. Счита, че исковата претенция е само за ДДС върху действителното
обезщетение, че такова не е дължимо, т.к. автомобилът е собственост на
физическо лице, а също и че ищецът не е представил доказателства за извършени
ремонтно-възстановителни дейности на автомобила със съответната стойност на
ДДС, за да може да се приеме, че ДДС е разход за ищеца, който да влиза във
възстановителната стойност на причинената щета. Счита, че претенцията за лихва
е частично основателна, т.к. тази лихва следва да бъде начислена върху сумата
от 12 221.92 лв., и следва да бъде в размер на 796.08лв. Моли съда да отхвърли
претенцията по чл. 45 от ЗЗД и частично да уважи претенцията по чл. 86 от ЗЗД. Привлякъл
е като трето лице – негов помагач застрахователя Лев Инс АД и е предявил против
него обратни искове за сумата от 2 444.40лв., представляваща разликата между 14
666.30 лв. – размер на имуществените вреди от процесното ПТП, и от заплатената
сума от 12 221.92лв., както и за 955.20лв. - мораторна лихва за периода
27.11.2017г. - 18.07.2018г.
На
осн. чл. 219 от ГПК като трето лице – помагач на ответника е конституиран Лев
Инс АД. Третото лице – помагач и ответник по обратния иск, оспорва предявения първоначален
иск и обратния такъв, като неоснователни и недоказани. Счита, че се е съобразил
при изплащане на обезщетението с приетата експертиза по ч.гр.д. 9251/2017г. на
ПлРС, по която стойността на ремонта е била определена на 12 221.92лв. Счита,
че не е дал повод за завеждане на делото. Моли исковете да бъдат отхвърлени, да
не се присъждат разноски на ищеца, претендира разноски.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между
страните, че на 27.11.2017г. в 17.45ч. в гр. П., на кръстовището на ***и ***,
по вина на ответника М.Д.И., е настъпило ПТП, при което ответникът,
управлявайки ******, не е спазил пътен знак В 1, не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство л, ***, управляван от ищеца И.А.А., който го е ударил, вследствие
на което е реализирано ПТП с материални щети. Обстоятелствата при
произшествието са обективирани в Протокол за ПТП№ 1693605/27.11.2017г. на
ОДМВР-П./л. 8 от приложеното ч.гр.д. 9251/2017г./. Не е спорно между страните, че
първоначално лекият автомобил на ищеца, съгласно разрешение за временно
движение /лист 4 от ч.гр.д.№ 9251 от
Не е
спорно между страните, че третото лице помагач, застраховател на ответника е
извършил плащане на 09.08.2018г., на сумата от 12 221.92 лв. на ищеца -
обстоятелство признато от него, като това плащане е твърдяно и от ответника, и
от третото лице-помагач, ответник по обратния иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По исковете по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД: За основателността на
прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на ответника, той е претърпял имуществени вреди, както и
техния размер. С оглед съдържанието на приетия Протокол за ПТП №
1693605/27.11.2017г. на ОДМВР-П., съдът приема следното: Протоколът за ПТП е
съставен след посещение на длъжностно лице на мястото на произшествието. Ето
защо, по отношение на възприетите от съставителя факти - наличие на имуществени
вреди по собствения на ищеца лек автомобил и разположението на претърпелите
инцидента МПС в пространството, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради
което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила. Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила
относно самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е
осъществило в присъствието на съставителя на акта. Това обаче не означава, че
инцидентът не се е реализирал по начина, описан в протокола, доколкото страните
в процеса не са оспорили обстоятелствата, описани в него, напротив –
твърденията им са само в този смисъл. Поради изложеното, съдът намира за
доказано, че инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца механизъм и при
действия на ответника, отразени в протокола за ПТП, като в този случай е налице
виновно поведение на ответника, съгласно презумпцията на чл. 45 ал 2 от ЗЗД,
неоспорена от страните. Поведението му – неспазване на пътен знак В1 – е било
противоправно, т.к. съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП, всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. По делото е установено, че ПТП е настъпило след
като ответникът се е движил по път без предимство, обозначен със знак В1 “Пропусни
движещите се по пътя с предимство”, като не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил, управляван от ищеца. Следователно налице е
противоправно поведение, доколкото ответникът не е спазил правилото на чл.50,
ал. 1 ЗДвП, според което на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища, са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. С оглед
горното, съдът приема, че ПТП и вредите по автомобила, собственост на ищеца,
описани в заключението на техническата и оценъчна експертиза по ч.гр.д.
9251/2017г., са настъпили именно в причинна връзка с поведението на ответника,
който е нарушил посочените правила за поведение при управление на МПС, и по
този начин е причинил имуществени вреди другиму. Размерът на вредите също се
установява от експертизата, в нея те са изброени, посочено е, че са основно в
предната част на автомобила и съотносими на механизма на настъпване на ПТП. В
експертизата стойността на вредите е посочена като размер – 12 221.92лв.
без ДДС, но действителната стойност може да се установи, чрез прибавянето на
20%, в какъвто размер е ДДС, съгл. чл.66 ал. 1 от ЗЗДС. В случая размерът на
ДДС е 2444.38лв., а общият размер на обезщетението възлиза на 14 666.30лв.
Ищецът, претърпял вредите, е физическо лице, което изцяло следва да заплати ДДС
върху получените стоки и услуги, поради което не може да се поставя въпросът дължи
ли той ДДС при заплащане на услугите за ремонт на увреденото МПС и закупуване
на нови части за този ремонт. Това е видно и от плащането на 20.02.2018г. на
суми по ремонта на автомобила/непълен/, при което плащане е начислено и
заплатено 20% ДДС. Обстоятелството, че вещото лице е посочило в заключението си
сума без ДДС, не обвързва съда да приеме, че действителната сума, дължима като
обезщетение е в посочения от вещото лице размер, още повече, че експертът
коректно е посочил, че сумата е без данък, и съдът ще прецени следва ли такъв
да се начислява или не. В случая съдът приема, че обезщетението се следва за
вредата, която е понесъл ищецът от неправомерното деяние на ответника и тя
включва всички разходи по възстановяване на автомобила, включително и данъкът,
които е част от цената на частите и услугите по възстановяване. При това
положение, претенцията на ищеца за общата сума от 14 666.30лв. е била
основателна към датата на подаване на иска, основателна е и при изменението в
размер до 2 444.40лв., както и към датата на устните прения, поради което искът
по чл.45 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По акцесорната претенция за законна лихва: Ищецът е признал
неблагоприятен за него факт, който не се оспорва, а се потвърждава от другите
страни в делото, а именно – плащането на сума от 12 221.92лв. от страна на
третото лице-помагач на 09.08.2018г., и съдът приема, че именно на тази дата
задължението на ответника към ищеца се е погасило до този размер. Към датата на
исковата молба обаче пълният размер на обезщетението е бил 14 666.30лв. и върху
тази сума следва да бъде изчислено и обезщетението за забава. Началният период
на забавата е датата на увреждането - 27.11.2017г., т.к. съгласно разпоредбата
на чл. 84 ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана. В съответствие с чл. 86 ЗЗД, при забава в
изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва, и за периода от 27.11.2017г. до датата на подаване на иска –
18.07.2018г., изчислено чрез електронен калкулатор, същото възлиза на 955.20лв.,
поради което предявената претенция за тази сума следва да бъде изцяло уважена.
По предявените обратни искове с правно
основание чл.435 от КЗ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.429, ал.3 от КЗ:
Претенцията
на ответника против третото лице помагач е предявена при евентуално уважаване
на главния иск по чл.45 от ЗЗД, каквато е хипотезата и в настоящия случай. Предвид
уважаването на иска на увредения срещу делинквента е налице сбъдване на
процесуалното условие за разглеждане на обратния иск срещу застрахователя. В
мотивите си по прекия иск съдът е посочил, че приема както наличието на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, така и че общата сума, дължима за обезщетение
на причинените вреди е в размер на 14 666.30 лв., и че в хода на делото
застрахователят е заплатил на увреденото лице сумата от 12 221.92 лв.
Приел е, че остатъкът, който не е заплатен, е дължим от ответника, респективно
и от неговия застраховател, тъй като установеното ПТП представлява покрит от
застрахователя риск, който е настъпил в периода на действие на застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена между М.И. и третото лице-помагач „Лев Инс”
АД. Съгласно разпоредбата на чл.435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор. В случая, чрез осъдителния диспозитив
на решението, съдът приема, че ответника М.Д.И. се явява длъжник на ищеца И.А.А.,
и независимо от липсата на плащане към датата на устните състезания, то ищецът
би могъл по всяко време да се снабди с изпълнителен лист и да реализира
вземането си, поради което за целите на настоящето производство, следва да се
приеме, че е налице удовлетворяване на увредения. Лимитът на отговорност на ответника
по обратния иск към датата на увреждането е в размер на 2 000 000 лв., съгласно
чл. 492 т. 2 от КЗ, поради което установения общ размер на щетите от
14 666.30 лв. е дължим, в него се включва незаплатената част от
2 444.40 лв., и доколкото ответникът е осъден да заплати тази сума на
ищеца, то и третото лице - негов застраховател, му я дължи съгласно
разпоредбата на чл.435 от КЗ.
Дължима
е и лихвата за забава, тъй като тя също се явява покрит риск и се включва в
застрахователното обезщетение, съгласно чл.429, ал.2 т. 2 от КЗ, но съобразно
чл.429, ал.3 от КЗ, тази лихва се дължи от застрахователя не от датата на
увреждането, както се дължи от прекия причинител, а от датата на уведомяването
му от застрахования или от увредения в зависимост от това коя дата е по–ранна.
Независимо от указаната доказателствена тежест на ищеца по обратния иск, че в
негова тежест е да докаже кога е уведомил застрахователя Лев Инс АД за
застрахователното събитие или кога увреденото лице го е уведомило, такива
доказателства по делото тази страна не представи. Представения от главния ищец
опис на необходимите документи за приключване на щета, сочи, че той е представил
пред Лев Инс АД уведомление за настъпило застрахователно събитие на 30.11.2017г.,
и поради това обезщетението за забава, което това трето лице дължи, следва да
бъде изчислявано от тази дата. Размерът на законната лихва за периода от
30.11.2017 г. до 18.07.2018 г. е в размер на 941.06лв. и до този размер,
предявения обратен иск за законна лихва от М.Д.И. против „Лев Инс” АД се явява
основателен и доказан и в този размер следва да бъде уважен като за разликата до
претендираната сума от 955.20лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
Първоначалните
искове в настоящето производство са изцяло уважени, поради което ответникът
дължи на ищеца направените разноски в обезпечителното производство, възлизащи
на 224.81 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на
1000лв. адвокатско възнаграждение и 147.62 лв. държавна такса, поради което на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът му дължи разноски в общ размер 1 372.43
лв. С оглед обстоятелството, че ответникът е бил представляван по настоящето
дело от един адвокат, който едновременно е осъществявал защитата срещу главните
искове и същевременно го е представлявал по предявените срещу третото лице помагач
обратни искове, съдът намира, че за тези две действия следва да раздели
платения адвокатски хонорар на представителя на ответника поравно за всяка една
от тях. Поради горното, от заплатената сума за адвокат от 400 лв. и при
уважаването на обратните искове, ответника по тях дължи на М.Д.И. сумата от 200
лв. адвокатски хонорар и цялата внесена държавна такса по обратния иск в размер
на 147.78 лв. В обратния иск е направено искане за заплащане от ответника по
обратния иск на разноските по воденото обезпечително производство и настоящето
такова, която сума е дължима съгласно разпоредбата на чл. 429 ал.5 от КЗ,
сочеща, че застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума и
разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса. При изпълнени предпоставки на тази
разпоредба, ответникът по обратния иск, следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по обратния иск разноските от 1 372.43 лв. – присъдени в полза на
увреденото лице, както и сумата от 347.78лв. – разноски за самите уважени
обратни искове.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл.45 от ЗЗД, М.Д.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.А. с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, обезщетение за вредите ***, ***, понастоящем ***, който
автомобил е претърпял ПТП на 27.11.2017г. в 17.45ч. в гр. П., на кръстовището
на ***и ***, по вина на М.Д.И., в размер на 2 444.40 лв., представляващи разлика между пълния
размер на имуществени вреди от 14 666.30 лв. и заплатена от ЗК Лев Инс АД
сума от 12 221.92 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
2 444.40 лв. от 19.07.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.86 от ЗЗД, М.Д.И., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.А. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата от 955.20 лв. - лихва за забава
върху обезщетение за вреди в размер на 14 666.30 лв., за периода
27.11.2017 г. до 18.07.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 435 от КЗ, ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 444.40 лв. – застрахователно
обезщетение за ПТП на
27.11.2017г. в 17.45ч. в гр. П., присъдени на увреденото лице И.А.А. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.429, ал.3
от КЗ, ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на М.Д.И. с ЕГН ********** ***, сумата от
941.06 лв. –
обезщетение за забава на изплащане на обезщетение за претърпяно ПТП с увредено
лице И.А.А. с ЕГН **********, за периода от 30.11.2017 г. до 18.07.2018 г.,
като претенцията до размер на 955.20 лв., като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал. 1 от ГПК, М.Д.И., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.А.А. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, разноски по настоящето и
по ч.гр.д. 9251/2017г. на ПлРС, в общ размер на 1 372.43 лв.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
и чл. 429 ал.5 от КЗ, ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И. с ЕГН **********
***, деловодни разноски от 1 372.43
лв. – присъдени в полза на увреденото лице, както и сумата от 347.78лв. – разноски на
ответника М.Д.И. по обратния иск.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: