№ 11240
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110105820 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „А.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от Д.К.Б., срещу „М.С.П.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.И.Х., за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7619,67 лв., представляваща
неизплатено задължение за продажба и доставка на стоки, за което са издадени фактура №
000000****/14.12.2023 г. на стойност 3864,08 лв. и фактура № 000000****/22.12.2023 г. на
стойност 3755,59 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.10.2024 г., до изплащане на
вземането.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че за процесната сума по негово заявление била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № 59357/2024 г. по описа на СРС, 159 с-в, като ответника извършил
частично плащане, но останали дължими сумите по фактура № 000000****/14.12.2023 г. и
фактура № 000000****/22.12.2023 г. Твърди, че с ответника имал договорни отношения, по
силата на които ищеца продал на ответника М. SEC-KIT-T80 ЗА R5+PLUS 3PHASE - 1 бр.,
SEC-C Комуникационен модул - 1 бр., СОЛАРЕН ИНВЕНТОР SAJ 5 KW 380 V-1 бр.,
СОЛАРЕН ИНВЕНТОР SAJ 10 KW 380 V-1 бр., на стойност 3864,08 лв., с включен ДДС
съгласно Фактура № 000000****/14.12.2023 г. и SEC-C Комуникационен модул - 1бр.,
СОЛАРЕН ИНВЕНТОР SAJ 36 KW 380 V 3PHS+ESOLAR АЮЗ MODULE- 1 бр., на
стойност 3755,59 лв., с включен ДДС, съгласно Фактура № 000000****/22.12.2023 г., но
ответника не заплатил дължимите суми по фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор. Не оспорва, че между
страните са съществували посочените от ищеца договорни взаимоотношения, като твърди,
че е заплатил исковите суми, за което ангажира доказателства. Моли съда да отхвърли
исковете, поради извършено плащане.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ч., която поддържа исковата
молба, като заявява, че по сметка на дружеството, е постъпила сумата от 7919,67 лв., с която
1
са заплатени главниците по фактурите. Претендира законна лихва и съдебни разноски, за
които представя списък.
Ответникът се представлява от юрк. А., която поддържа писмения отговор и моли
съда да постанови решвние, съобразно извършеното плащане.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 59357/2024 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 9 309,14 лева представляваща неизплатено задължение за
продажба и доставка на стоки, за което са издадени фактура № 000000****/14.11.2023 г.,
фактура № 000000****/14.12.2023 г., фактура № 000000****/22.12.2023 г., фактура №
000000****/29.03.2024 г., ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на
вземането. С възражение от 04.12.2024 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не
дължи.
По делото са представени фактура № 000000****/14.12.2023 г., ведно с 2 бр.стокови
разписки и приемо-предавателен протокол, фактура № 000000****/22.12.2023 г., ведно с 2
бр.стокови разписки и приемо-предавателен протокол, потвърдително писмо за
задължения/вземания, потвърждение на разчети, писмо до ответника, ведно с
товарителница, справка от 27.01.25г.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответника не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото за
продажба и доставка на стоки, за което са издадени процесните фактури.
Ищеца признава, че вземаните по процесните фактури са платени в хода на процеса,
като претендира законна лихва върху главниците, считано от дататат на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 07.10.2024г., в размер на сумата от 471,25 лв., за периода
25.02.2025г. до 10.04.2025г. Ответника не оспорва така посочените претенции, поради което
иска за лихва следва да бъде уважен в посочения размер и за посочения период.
Претенцията за главница следва да се отхвърли, поради извършено в хода на процеса
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото.
С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1802,58 лв., от които 338,58
лв. за ДТ и 1464,00 лв. за адвокатско възнаграждение по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от Д.К.Б., за признаване за установено по отношение на ответника
2
„М.С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано
от Д.И.Х., че последното дължи на ищеца сумата от 7619,67 лв., представляваща
неизплатено задължение за продажба и доставка на стоки, за което са издадени фактура №
000000****/14.12.2023 г. на стойност 3864,08 лв. и фактура № 000000****/22.12.2023 г. на
стойност 3755,59 лв., за която сума е издадена Заповед №32048/11.10.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 59357/2024 г. на СРС, 159 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.С.П.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.И.Х., че дължи на „А.Е.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.К.Б.,
сумата от 471,25 лева (четиристотин седемдесет и един лева и 25 стотинки),
представляваща законна лихва върху погасената в хода на процеса главница от 7619,67 лв.,
за периода от 07.10.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до 10.04.2025г.- датата на последното плащане, за която
сума е издадена Заповед №32048/11.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 59357/2024 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „М.С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от Д.И.Х., да заплати на „А.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.К.Б., сумата от 1802,58 лева (хиляда
осемстотин и два лева и 58 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 59357/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 59357/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3