ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 76119.11.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500625 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. М. , чрез пълномощника адв. С. В.
С., против определение № 473 от 07.08.2020 г. по гр. дело № 33 по описа за 2020 г. на
Радомирския районен съд, с което решение № 53, постановено на 09.07.2020 г. по същото
дело на РРС, е изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, с която „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдено да заплати на жалбоподателката сумата в размер на
555,43 лева (петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) - направени
разноски по делото, като искането на жалбоподателката за присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК е отхвърлено, а на основание чл. 78, ал. 2 ГПК същата е осъдена
да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.
Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено. Твърди, че
липсват кумулативните предпоставки за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК на ответната
страна за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Посочва, че е
със свален електромер и прекъснат ток, като ответникът отказва да го включи. Навежда
доводи, че по този начин ответното дружество пречи да ползва и да се разпорежда с
недвижимия имот. На следващо място, твърди, че с молбата си по чл. 248 ГПК ответникът
не е претендирал присъждане на парични суми, а е поискал само разноските да останат в
тежест на ищцата.
Ответната страна- „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявана от юрисконсулт
Л. М., в писмен отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва
частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Поддържа, че са осъществени предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, като счита, че ответникът
1
не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и допустима
като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 33 по описа за 2020 г. на Радомирския районен съд е
образувано по искова молба, подадена от С. С. М. , чрез пълномощника адв. С. В. С., с която
срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл 124 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че поради
погасяване по давност ищцата не му дължи сумата от 2958,47 лева (две хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия по кл. № ***, за електроснабден имот, представляващ жилище –
апартамент № **, бл. *, вх. „*“, находящ се в ***, за периода от 20.11.2009 г. до 25.01.2012 г.
Ответното дружество „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е подало писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е признало иска, посочило е, че не е дало повод за
предявяване на иска и е поискало съдът да се произнесе с решение при признание на иска,
както и да възложи разноските по делото на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
С влязло в сила като необжалвано решение № 53, постановено на 09.07.2020 г. по
гр. дело № 33/2020 г., Радомирският районен съд е уважил изцяло иска и е осъдил ответника
да заплати на ищцата С. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 555,43 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
За да постанови обжалваното определение, с което е уважена молбата на ответника
по чл. 248 ГПК и е изменено в частта за разноските горепосоченото първоинстанционно
решение, Радомирският районен съд е приел, че са осъществени предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК. Позовайки се на практиката на ВКС, РРС е изложил мотиви, че извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е
повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Оттук
първоинстанционният съд е формирал, извод, че ответното дружество не е дало повод за
завеждане на делото и тъй като с отговора на исковата молба е направило признание на
иска, отговорността за разноски следва да бъде възложена на ищцата, поради което РРС е
изменил решението си по реда на чл. 248 ГПК и е осъдил ищцата да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
2
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че с отговора на исковата молба, подаден в
срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е направило признание на иска, с което е
заявило, че се отказва от защита срещу иска, защото той е основателен, тъй като вземането
му е погасено по давност. Ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД не е дал повод за
предявяване на иска, макар и в информационната му система да излиза задължение на
ищцата за заплащане на суми за ползвана електрическа енергия. Според трайната съдебна
практика чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено
по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането
на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата
на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/.
Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако
длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и след
влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск/.
Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото
задължение, макар за част от него или за цялото, да е изтекъл давностният срок, не са
неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на
иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на
недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи
извънсъдебни претенции /от кредитора или негови универсални и частни правоприемници/,
след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение
при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не
е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал друг повод за предявяването на иска.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е уважил молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение
в частта за разноските на първоинстанционното решение, като е приложил нормата на чл.
78, ал. 2 ГПК. Предвид на това обжалваното определение следва да се потвърди, а
подадената против него частна жалба- да се остави без уважение като неоснователна.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в производството
относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение / в
този смисъл - определение № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о.
3
на ВКС, определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г. о. на ВКС и
др./. Поради това, искането на ответната по частната жалба страна за присъждане на
разноски за настоящото производство по обжалване на определение, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 473 от 07.08.2020 г. по гр. дело № 33 по описа за
2020 г. на Радомирския районен съд, с което решение № 53, постановено на 09.07.2020 г. по
същото дело на РРС, е изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, с която „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдено да заплати на жалбоподателката сумата в размер на
555,43 лева (петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) - направени
разноски по делото, като искането на жалбоподателката за присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК е отхвърлено, а на основание чл. 78, ал. 2 ГПК същата е осъдена
да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4