Решение по дело №7403/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 21.12.2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

НЕДЕЛИНА СИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 7403 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Със съдебно решение от 16.02.2018г., постановено по гр.дело № 31950/2017г. по описа на Софийския районен съд (СРС), ГК, 28-ми състав, е осъдено „З.А.Д.(ЗАД) Д.Б.Ж.И З.” АД да заплати на ищеца Агенция „П.И.“ – Областно управление В.Т. на правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 407.56 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпването на 28.07.2015г. ПТП, в резултат на несъобразена скорост от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от Д.С.Д., при което били повредени 28 метра стоманена предпазна ограда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 74.30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 28.07.2015г. до 15.05.2017г.; както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 255.28 лв., представляваща направени до делото разноски. Със същото съдебно решение искът за главница е отхвърлен за разликата над уважената част от 407.56 лева до пълния претендиран размер от 638.56 лева, а искът за обезщетение за забава е отхвърлен за разликата над уважения размер от 74.30 лева до пълния претендиран размер от 116.27 лева. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 255.28 лева – съдебни разноски, а ищецът Агенция „П.И.“ е осъден да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД сумата от 54.27 лева – разноски по делото.

Срещу решението в частта, в която исковете са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца Агенция „П.И.“, в която са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон. Въззивникът излага оплаквания, че неправилно и необосновано СРС е приел, че искът е частично основателен, като е приспаднал овехтяване в размер на 20 % от определеното обезщетение за ограничителната система (стоманена предпазна ограда). Поддържа, че с оглед осигуряване безопасността на движението по републиканската пътна мрежа, увредените ограничителни системи се заменят изцяло с нови, като същите не подлежат на рециклиране и повторна употреба. В подкрепа на твърдението си, че не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените за ремонта части сочи съдебна практика на ВКС. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира направените разноски, с включено юрисконсултско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, в която изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на дължимото обезщетение е правилно определен, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представител по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски с включено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер пред двете съдебни инстанции. Представя писмено становище по съществото на спора.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба и поддържа отговора по изложените в него съображения. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Страните не сочат доказателства и не са правили доказателствени искания. Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки (и са липсвали отрицателните) за предявяване на иск, а съдът се е произнесъл именно по исковете с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 28 състав решение за неправилно в обжалваната част, поради следните съображения:

Предявени са за разглеждане осъдителни парични искове с правно основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отм. с ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът основава претенцията си на твърдение, че в резултат на настъпило ПТП по вина на водач, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, били повредени 28 метра стоманена предпазна ограда на стойност общо 1895.41 лв., след като водачът на автомобила губи контрол над управляваното МПС, не успява да спре и се преобръща извън пътното платно. Ответникът бил застраховател на лицето, което е причинило ПТП, поради което вредите на ищеца – собственик на оградата, се претендират от ответното дружество. Последното било поканено с писмо с рег.№ 53-00-145 от 15.03.2017 г., но не заплатило сумата изцяло, поради което ищецът претендира останалата част в размер на 638.56 лв., както и обезщетение за забава в размер на 116.27 лева за периода от 28.07.2015 г. – датата на увреждането до 12.05.2017 г.

Страните по делото не спорят по осъществяването на описаното от ищеца ПТП, както и за обстоятелството, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от водача Д.С.Д., към датата на настъпване на застрахователното събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е застрахован в „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД.

І. По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223 от КЗ (отм.) съдът приема следното:

Според чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.) при застраховка „Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.).

Съдът приема, че при застраховка „Гражданска отговорност” обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума – чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.). Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди (арг. от чл. 51, ал. 1 от ЗЗД), като целта на обезщетението е да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта.

В настоящия случай не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на третото лице Д.С.Д. за причинените от него вреди при настъпилото ПТП от 28.07.2015г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на същото ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, покриваща отговорността на Д.С.Д. като водач на автомобила.

В конкретния случай спорният въпрос с оглед доводите, изложени в постъпилата въззивна жалба, е размерът на следващото се обезщетение за претърпените вреди.

Съгласно чл.208, ал. 3 от КЗ (отм.) за имущественото застраховане е предвидено, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени. Настоящия въззивен състав счита, че неправилно е преценено от първостепенния съд, че действителната пазарна стойност на причинените имуществени щети на увредената предпазна мантинела при настъпилото ПТП, следва да бъде съобразено с приетото в заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, приспадане на вехтост от 20%.

Неоснователен е доводът в отговора на въззиваемата страна, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се съобрази с овехтяването на увредената предпазна мантинела, като след приспадането на вехтост от 20% стойността на обезщетението с ДДС е в размер на 1664.41 лв., а дължимото след приспадане на вече платеното е 407.56 лв.

Трайната съдебна практика приема, че при определяне на обезщетение с отчитане на процент на овехтяване, ще е налице обезщетяване на вредата, но то няма да репарира в пълен размер причинената действителна вреда. В случая дължимото застрахователно обезщетение има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта (да се приведе увредената предпазна мантинела в предишното й техническо състояние), поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. В този смисъл виж решение №79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д.№156/2009г., I ТО и решение №6 от 02.02.2011г. на ВКС по т.д.№293/2010г., I ТО. С решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че „при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 от КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ).”.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по средно пазарни цени, след прилагане на процент овехтяване. Като съобрази представените от ищеца и неоспорени от ответника стойностна сметка на ремонта по пазарни цени, съдът намира, че дължимото обезщетение възлиза на сумата в общ размер от 1895.41 лева. От същото следва да бъде приспадната платената преди образуването на първоинстанционото производство сума в размер на 1256.85 лева, поради което ответникът дължи заплащането на остатъка от 638.56 лева. Районният съд, като е определил застрахователното обезщетение при прилагане на процент овехтяване, е допуснал нарушение на материалния закон, поради което първоинстанционното решение – по главния иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), трябва да бъде отменено в частта, в която този иск е отхвърлен за разликата от 407.56 лв. до 638.56 лв. (съобразно пазарната стойност на уврежданията към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие определени в размер от 1895.41 лева, без прилагане на установения от САТЕ коефициент на овехтяване и след приспадане на възстановеното обезщетение от ответното дружество – 1256.85 лв.).

Следва, че решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над уважения от СРС размер от 407.56 лева до пълния претендиран размер от 638.56 лева, като на ищеца бъде присъдена разликата в размер на 231 лева.

ІІ. По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът приема следното:

След като главният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата - от момента на причиняване на настъпилия деликт до окончателното й заплащане – арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 223, ал. 2, изр. 1 от КЗ (отм.) – „Застрахователят заплаща обезщетение и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.”. Съдът приема, че делинквентът изпада в забава от момента на причиняване на вредите, без да е необходима покана – арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., TK, II отд.

Следователно, застрахователят обезпечава и причиняването на имуществени вреди поради неизпълнение от делинквента на неговото задължение за обезвреда във времево отношение, поради което и ответникът дължи заплащане на законна мораторна лихва върху застрахователното обезщетение от момента на настъпване на деликта – 28.07.2015 г., до окончателното заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

В изложения смисъл съдът приема, че за периода от 28.07.2015 г. до 15.05.2017 г. ответникът дължи обезщетение за причинените вреди на ищеца поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимото регресно задължение в размер на 638.56 лв. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за процесния период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, определя размера на изтеклата за периода от 28.07.2015 г. до 15.05.2017 г. върху главницата от 638.56 лв. законна мораторна лихва – 116.81 лв. Но с оглед на основния принцип в българското гражданско процесуално право – диспозитивното начало, акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен до пълния му предявен размер от 116.27 лв. Следователно, първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 74.30 лв. до пълния му предявен размер от 116.27 лв. и вместо него да постанови решение с което да го уважи и за сумата от 41.97 лв. – разликата до пълния размер.

ІІІ. По разноските съдът приема следното:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има само ищецът, поради което решението следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 54.27 лева. На ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата в размер на 144.72 лева, представляваща разлика между претендираните такива в размер на 400 лева – за платена държавна такса (100 лв.), юрисконсултско възнаграждение (150 лв.) и депозит по САТЕ (150 лв.) и присъдените от СРС разноски в размер на 255.28 лева.

На основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени направените и претендирани във въззиваната инстанция разноски в размер от 50 лева за платена държавна такса, както и в размер на 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (като съобрази претенцията за присъждане в минимален размер за двете съдебни инстанции и присъдени в първата инстанция 150 лв.).

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 16.02.2018 г., постановено по гр. д. № 31950/2017 г. на Софийски районен съд, ГК, 28 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, срещу „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК*******, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата над 407.56 лева до пълния предявен размер от 638.56 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпването на 28.07.2015г. ПТП, в резултат на несъобразена скорост от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от Д.С.Д., при което били повредени 28 метра стоманена предпазна ограда, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата над 74.30 лева до пълния претендиран размер от 116.27 лева, както и в частта, в която Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД разноски по делото в размер на 54.27 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“, бул. „Г. М. *******, да заплати на Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. В.Т., бул. „*********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сума в размер на 231 (двеста тридесет и един) лева – разлика над присъдения с решение от 16.02.2018 г., постановено по гр. д. № 31950/2017 г. на Софийски районен съд, ГК, 28 състав размер от 407.56 лева до пълния претендиран размер от 638.56 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпването на 28.07.2015г. ПТП, в резултат на несъобразена скорост от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от Д.С.Д., при което били повредени 28 метра стоманена предпазна ограда, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“, бул. „Г. М. *******, да заплати на Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. В.Т., бул. „*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 100 (сто) лева – разноски по въззивно гр. д. № 7403/2018г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	8090
Дата:	21 декември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия:	Любомир Луканов Луканов

Дело:	20181100507403
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	5 юни 2018 г.

Решение по дело №7403/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта