№ 15
гр. Брезник, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20231710200140 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на О. О. С., с ЕГН: **********, с адрес гр.
***********, против Наказателно постановление № 274 от 21.08.2023 г., издадено от
Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл.
108, ал. 3 от ЗГ, вр чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, на
жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Претендира се отмяна на атакуваното
постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото.
Наказващият орган, чрез юрисконсулт Е., изразява становище за неоснователност
на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на
издаденото наказателно постановление.
Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 19.04.2023 г. служители на ИАГ, извършили проверка на горски участък в
землището с. Бабица, общ. Брезник, подотдел 68 „М“. При проверката за която били
съставени Протокол вх. № КП1-832 от 20.04.2023 г., Констативен протокол № 142941
от 19.04.2023 г. и Констативен протокол № 143479 от 19.04.2023 г. било установено, че
жалбоподателя О. С., като регистрирано лице по чл. 235 от ЗГ, с удостоверение за
лесовъдска практика № 12103 от 04.11.2015 г., в периода от 12.01.2023 г. до 19.04.2023
г. е допуснал и не е предотвратил сеч на немаркирани с контролна горска марка в
основата на стъблата дървета в голи площи с размер 5 дка. и 3.4 дка. в подотдел 68 „М“
на ТП ДГС Брезник, в землището на с. Бабица.
При тези данни актосъставителят А. Й. А. приел, че С. е нарушил разпоредбата на
257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба
№ 8 за сечите в горите и му съставил АУАН № 277 на 05.06.2023 г. за това, в периода
1
от 12.01.2023 г. до 19.04.2023 г. е допуснал и не е предотвратил сеч на немаркирани с
контролна горска марка в основата на стъблата дървета в голи площи с размер 5 дка. и
3.4 дка. в подотдел 68 „М“ на ТП ДГС Брезник, в землището на с. Бабица, от дървесни
видове бял бор и черен бор с общ обем 202.30 куб.м., както следва: за 5 дка. бял бор –
26.72 куб.м., черен бор – 84.56 куб.м. и за 3.4 дка. бял бор – 36.20 куб.м. и черен бор –
54.82 куб.м.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети
констатациите в него и е наложено наказание по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът
им дава вяра и ги кредитира.
Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити.
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Не е съществено нарушение, имащо за последица незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление непроизнасянето на административно-
наказващия орган в рамките на инструктивния едномесечен срок, регламентиран в чл.
52, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено преди изтичане
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и следователно административно-наказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана в рамките на срока, изрично посочен в
закона, в който това може да бъде сторено законосъобразно.
Настоящият състав констатира, че в обстоятелствената част на АУАН и в НП
нарушението е пълно описано и то по начин от който става ясно какво точно
нарушение се твърди да е извършил жалбоподателят, поради което правото му на
защита не е било ограничено. В случая, видно от съдържанието на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, административнонаказателната отговорност на О.
С. е ангажирана, за това, че в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ – лице,
регистрирано да упражнява лесовъдска практика (Удостоверение № 12103 от
04.11.2015 г.), на което като лицензиран лесовъд на „Граово Транс Лес“ ЕООД, е
издадено Позволително за сеч № 705460 от 12.01.2023 г. за отдел 68, подотдел „М“, в
землище с. Бабица, не е изпълнил контролните си правомощия по чл. 108, ал. 3 от ЗГ,
като в периода от в периода от 12.01.2023 г. до 19.04.2023 г. е допуснал и не е
предотвратил сеч на немаркирани с контролна горска марка в основата на стъблата
дървета в голи площи с размер 5 дка. и 3.4 дка. в подотдел 68 „М“ на ТП ДГС Брезник,
в землището на с. Бабица, от дървесни видове бял бор и черен бор с общ обем 202.30
куб.м., както следва: за 5 дка. бял бор – 26.72 куб.м., черен бор – 84.56 куб.м. и за 3.4
дка. бял бор – 36.20 куб.м. и черен бор – 54.82 куб.м. От това описание следва, че
лицето е наказано за конкретно посочено деяние – неосъществени контролни
правомощия по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, относимо към санкционната разпоредба на чл. 257,
ал. 1, т. 1 от ЗГ. На следващо място, освен на съставения АУАН, процесното НП е
основано и на Протокол вх. № КП1-832 от 20.04.2023 г., препис от който е връчен на
жалбоподателя. Ето защо и неоснователни са наведените доводи в жалбата, за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
2
на правото на защита, поради липсата на пълно описание на нарушението, както и на
конкретизация на изпълнителното деяние, което се твърди жалбоподателят да е
извършил. Съдът счита, че наказаното лице е осъществило правото си на защита в
пълен обем съобразно изложените обстоятелства. Предвид обстоятелството, че
позволителното за сеч е издадено на 12.01.2023 г., а проверката е извършена на
19.04.2023 г., проверяващите са отразили, че нарушението е извършено именно в този
период от време. С посочването на начален и краен момент са изпълнени изискванията
на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за установяване на периода през който е
реализирано деянието. Касае се за нарушение, което се реализира чрез бездействие, тъй
като субектът е следвало да изпълни определено задължение, неизпълнението на което
е скрепено с административна санкция, поради което то се осъществява непрекъснато
във времето до момента, в който се установи от контролния орган. Ето защо и
бездействието не е свързано с определена точна дата, а с определен отрязък от време.
Не може да бъде споделено направеното възражение в жалбата относно правната
квалификация на деянието, тъй като съдът намира, че тя отговаря в пълна степен на
описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП. Разпоредбата на
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ няма единствено санкционен характер, тъй като същата
обосновава и неизпълнение на възложените по силата на закона правомощия на
лицензирания лесовъд да вземе мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
дейности в горите, като чрез бездействието си в конкретния случай, жалбоподателят е
допуснал и не е предотвратил сеч на немаркирани с контролна горска марка в основата
на стъблата дървета. Ето защо и тази норма е част от правната квалификация на
нарушението. Без основание са доводите в жалбата за недоказаност на нарушението за
което е санкциониран жалбоподателя. Безспорно е по делото, че с Позволително за сеч
№ 705460 от 12.01.2023 г. на „Граово Транс Лес” ЕООД, с нает регистриран лесовъд –
О. С., е разрешен добив на дървесина в отдел 68, подотдел „М“, находящ се в
землището на с. Бабица, т.е. по отношение на разрешения добив на дървесина в
определената територия и в указаните срокове, жалбоподателят е лицето по чл. 108, ал.
3 от ЗГ, тъй като е вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдна
практика (Удостоверение № 12103 от 04.11.2015 г.) и е носител на задълженията,
вменени му с чл. 108, ал. 3 от ЗГ по упражняване на контрол за спазване на одобрения
технологичен план. Установява се от приложения по делото Констативен протокол,
както и от показанията на свидетеля Р. Д. Д., че на 19.04.2023 г. е установена сеч на
немаркирани с контролна горска марка в основата на стъблата дървета. При тези
факти, съдът намира за установено по делото, че жалбоподателят не е изпълнил
контролните си правомощия, респ., неоснователен е доводът в жалба, че С. не е субект
на вмененото му нарушение. Дължимият от лицето по чл. 108, ал. 3 от ЗГ контрол,
включително съгласно чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите е за
изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, което е свързано със
спазването на изискванията и на чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба – да се секат само
определените и отбелязани за сеч дървета. С не упражняването на контролни
правомощия от жалбоподателя, следствие от което бездействие е извършена сеч на
немаркирани с контролна горска марка дървета в основата на стъблата, в отдел 68,
подотдел „М“, находящ се в землището на с. Бабица, лицето по чл. 108, ал.3 от ЗГ е
реализирало вмененото му административно нарушение. Не установяването на
фактическия извършител на деянието не оневинява С., тъй като изпълнителното
деяние на вмененото нарушение се изразява в неизпълнение на контролни
правомощия. Неоснователно е възражението за маловажност на случая. Процесното
нарушение е формално, тъй като за него не се предвижда настъпването на определени
3
последствия, като то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. При определяне на наказанието
АНО е определил същото при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, тъй като е отмерил минимално предвидения размер в чл. 257, ал. 1, т. 1
от ЗГ.
По вида и размера на административната санкция:
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда глоба от 300 до 5000 лв., ако
не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, който не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретния
случай е наложен минимално предвидения в закона размер от 300 лева, поради което и
същият не може да бъде допълнително редуциран от съда.
По разноските:
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение за
разноски на жалбоподателя, каквито се претендират.
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на Регионална
дирекция по горите Кюстендил сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 274 от 21.08.2023 г., издадено от
Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл.
108, ал. 3 от ЗГ, вр чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, на О. О.
С., с ЕГН: **********, с адрес гр. ***********, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА О. О. С., с ЕГН: **********, с адрес гр. ***********, да заплати на
Регионална дирекция по горите Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“, №
33 сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4