РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. *, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120101397 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, депозирана от К.
А. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *, чрез пълномощника адв. А. Й. –
БАК, срещу ОУ „Б.М.“, гр. *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, ж.к. „Б.М.“, представлявано от директора С.Л., с която се претендира
признаване уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „*“ в ответното
училище, осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за
периода от 06.02.2023г. до възстановяването й на работа, но за не повече от 6
месеца, в общ размер от 15908,40 лв., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане. Ангажирани са
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е заемала длъжност „*“ в
ответното училище по силата на сключен трудов договор от 2003г.
Сочи се, че на 06.02.2023г. й е била връчена Заповед №839/06.02.2023г.,
с която са й поискани обяснения за извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина на 12.12.2022г. и 30.01.2023г., като не й е даден срок за
депозиране на обяснения.
Твърди се, на следващо място, че веднага след връчване на
горепосочената заповед, на ищцата е връчена и Заповед №840/06.02.2023г., за
1
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ, вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ за „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл. 195, ал.1 от КТ“, като след
връчването на тази заповед на ищцата е казано, че вече не е на работа.
Връчена е и трудовата книжка на ищцата, надлежно оформена, с посочена в
нея причина за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.330, ал.1, т.6
от КТ.
В исковата молба се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на уволнението и неговата отмяна. Сочи се нарушение
на процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл.193 от КТ, като се
твърди, че в разглеждания случай работодателят не е изслушал ищцата, нито
е приел писмените й обяснения, а директно е пристъпил към налагане на
дисциплинарно наказание.
На следващо място, като основание за отмяна на заповедта за уволнение
като незаконосъобразна, се посочва нарушение на разпоредбата на чл.333 от
КТ от страна на работодателя. Сочи се, че ищцата е трудоустроена с
Експертно решение №0135/18.01.2022г., на втори състав на ТЕЛК към
УМБАЛ *, със срок на трайно намалена работоспособност от 2 години, като
според твърденията в исковата молба, работодателят не е поискал мнение на
ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда, нито пък е попитал ищцата
дали попада в някоя от категориите защитени лица по смисъла на чл.333 от
КТ. Сочи се, че уволнението е незаконно само на това основание и като
такова следва да се отмени.
На следващо място се излагат съображения, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна и поради обстоятелството, че ищцата не е извършила
вменените й нарушения на трудовата дисциплина, като се оспорва описаното
в текста на заповедта.
Посочва се, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и поради
обстоятелството, че не съдържа необходимите реквизити и не отговаря на
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.
Твърди се, че в резултат на незаконното уволнение, ищцата е останала
без работа, считано от 06.02.2023г., поради което има право на обезщетение,
на основание чл.225, ал.1 от КТ.
Така предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от
КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба от ответника ОУ „Б.М.“, представляван от директора С.Л.,
в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове,
като са изложени подробни съображения.
Твърди се, че с оглед обществената и социална значимост на
учителската професия, неспазването на задълженията от страна на учителя в
конкретния случай е довело до тежко нарушение на трудовата дисциплина и е
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание -
2
„уволнение“.
Сочи се, че заповедта за уволнение е издадена за допуснати от ищцата
нарушения на трудовите й задължения, които са безспорно установени в хода
на проведеното спрямо нея дисциплинарно производство.
Твърди се нарушение на правилника за вътрешния трудов ред, съгласно
който е вменено задължение на учителите, при невъзможност да се явят на
работа, поради състояние на неработоспособност, да уведомят директора най-
късно 30 минути преди началото на работния ден, като се настоява, че
спазването на това задължение е от изключителна важност с оглед избягване
оставянето на децата без надзор и гарантиране на тяхната безопасност.
Сочи се, че в конкретния случай, ищцата освен, че не е уведомила
своевременно за отсъствието си, не е уведомила прекия си ръководител, а
друго лице, чрез изпращане на имейл, поради което не може да се приеме, че
ищцата е изпълнила задължението си да уведоми директора.
На следващо място се сочи, че от известно време ищцата е изпълнявала
служебните си задължения във видимо неадекватно състояние, в резултат, на
което са постъпили множество жалби от родителите на учениците.
Описани са конкретни случай на явяване на ищцата в нетрезво
състояние, отсъствие от класната стая, оставяне на децата без надзор,
непрофесионално отношение към учебния материал и системна проява на
агресия към ученик от класа.
На следващо място се сочи, че заповедта за уволнение е издадена при
спазване на разпоредбата на чл.193 от КТ, като се твърди, че същата е
връчена на ищцата на 06.02.2023г., в 12:10 часа, след което тя е представила
своите устни обяснения по случая. Предложено й е да депозира и писмени
обяснения, в срок от два часа от връчване на заповедта за искане на
обяснение, което тя отказала да стори.
Оспорват се и твърденията на ищцата, че заповедта за уволнение е
издадена без да е преодоляна закрилата по чл.333 от КТ, като се излагат
съображения. Сочи се още, че преди връчването на заповедта за уволнение,
ищцата е поканена да предостави информация дали по отношение на нея
действа закрилата по чл.333 от КТ, но тя отказала да попълни предоставената
й декларация, което е удостоверено с подписите на присъствалите на този
разговор лица.
Оспорва се като неоснователен и искът за възстановяване на заеманата
длъжност, с оглед неоснователността на иска за признаване на уволнението за
незаконосъобразно.
Оспорва се и искът за изплащане на обезщетение, по отношение на
периода, за който е предявен.
Претендира се отхвърляне на предявените искове. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, представлява се от адв. Б.,
3
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. И., който
оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител адв.
Б. е направила изменение на предявения иск, с правно основание чл.225, ал.1
от КТ, чрез неговото увеличаване, както следва: предявеният иск да се счита
за предявен за сумата от 16178,40 лв., вместо първоначално предявения
размер от 15908,40 лв.
С протоколно определение от 20.06.2023г., съдът е приел така
направеното изменение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
представените по делото доказателства, че ищцата е работила в ответното
училище на длъжност „*“.
Видно от представената по настоящото дело Заповед №840/06.02.2023г.,
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание
чл.330, ал.2, т.6, вр. чл. 190, ал.1, т.7 за други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл. 195, ал.1 от КТ. Тази заповед се
оспорва в настоящото производство и се иска нейната отмяна.
В заповедта е посочено, че на 12.12.2022 г., до 13 часа ищцата не е
уведомила за отсъствието си директора на училището по надлежния ред,
съгласно чл.50, ал.1, т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред, при което
учениците са останали до 13:30 часа без надзор.
Посочено е още, че по време на родителска среща, проведена на
30.01.2023г., през време на ползван отпуск поради временна
неработоспособност, ищцата е била в нетрезво състояние и е проявила
несъобразено с професионалната етика отношение към родителите на
учениците от 1 Д клас на ОУ „Б.М.“.
По делото са представени и приети писмени доказателства – жалби от
родителския колектив на 1 Д клас до директора на училището, в които са
изброени конкретни случаи на неприемлИ. и недопустимо поведение от
страна на ищцата към учениците – гонене от клас, рязка промяна в
поведението, миризма на алкохол, споделяне на конфиденциална
информация, касаеща здравословното състояние на дете, споделена от
родителите на детето на учителката и разгласена от нея на всеослушание пред
целия клас, агресивно отношение към определени деца, отсъствие от клас,
оставяне без надзор на децата, неизпълнение на задълженията й свързани с
учебния материал. В депозираните жалби са изложени подробни съображения
от родителите за нарушаване на морално-етичните стандарти на учителската
професия от страна на ищцата.
По делото са разпитани свидетелите И.М.Б., Ф.Г.Т. и С.П.Т..
4
От показанията на свидетелката Б. се установява, че тя е била свидетел
на цялата процедура по налагане на дисциплинарното наказание на ищцата,
като заявява, че на К. е бил даден документ, с който същата е поканена да
даде обяснения в писмен вид. Ищцата първоначално отказала, след което
отново била поканена, отново отказала и накрая дала устни обяснения. По
отношение на декларацията за закрила, свидетелката сочи, че ищцата
първоначално не е прочела и е отказала да я разпише. Третият документ бил
заповедта за дисциплинарно уволнение, който ищцата също отказала да
разпише. Свидетелката заявява, че неколкократно на К. е било разяснено
съдържанието на всеки един документ. Часът бил около 11:00, 11:30, като
ищцата имала около два часа, да даде писмени обяснения в учителската стая,
но К. заявила „Няма за какво да давам обяснения“, като била категорична.
След този отказ й била връчена втората заповед за дисциплинарно уволнение.
Свидетелката сочи, че около 45-50 минути е продължила ситуацията, при
връчването в стаята са били директора, заместник-директора, свидетелката и
ищцата. Свидетелката е била там през цялото време. Твърди, че и трите
документа са били изложени пред ищцата, както и че не е имало проекти на
заповеди с посочено друго наказание в тях. Сочи още, че при отсъствие е
необходимо уведомяване по телефона на директора половин час преди
започване на работния ден, като директорката е уведомила всички работници
и служители в училището да й звънят на личния телефон и да я уведомяват
при отсъствие.
От показанията на свидетелката Т. се установява, че тя и ищцата са
работили в един и същи клас като двама преподаватели. Сочи, че на
12.12.2022г., свидетелката е била първа смяна на работа, а ищцата втора, като
е следвало да започне часа по математика в 13:30ч. От 12:40 до 13:10 децата
са имали час по английски език с външен преподавател. Свидетелката сочи,
че се наложило да се върне в класната стая, тъй като забравила там багаж и
решила да изчака колегата си. До 13:30 ищцата не се появила, поради което Т.
съобщила на зам.-директора, че К. я няма, попитала дали е в болничен, при
което той заявил, че няма информация. Свидетелката останала за първия час,
след това и за втория, като впоследствие разбрала, че ищцата е написала
личен имейл до зам.-директора, че е възпрепятствана, няма да отиде на работа
и не знае дали до края на седмицата ще отиде. Свидетелката сочи, че според
правилата в училището всеки учител следва да се яви на работа половин час
преди започване на учебните занятия. Сочи още, че учителите винаги си
предават децата, като няма вариант децата са останат сами и учителят да си
тръгне.
От показанията на свидетелката Т. – майка на дете от класа, която е
присъствала на родителската среща на 30.01.2023г. се установява, че ищцата е
била видимо много разстроена по време на тази родителска среща.
Свидетелката заявява, че знае за случаи на изгонени от класната стая деца.
Сочи още, че дъщеря й е разказала за непостоянно поведение на учителката
спрямо някои деца, включително и нея, което същата нарича „вкопчване“.
5
Сочи още, че знае от дъщеря си, че ищцата употребява алкохол.
Изготвена е и приета съдебно-икономическа експертиза, от
неоспореното заключение, на която се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата, служещо за база за определяне на обезщетението
за оставане без работа, възлиза на 2696,40 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
В производството по трудов спор за отмяна на уволнение работодателят
следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти,
даващи основанието му да упражни потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение на работника или служителя.
Процесната заповед за уволнение съдържа всички реквизити по чл. 195
ал. 1 КТ, в нея са индивидуализирани нарушителят и извършеното от него
нарушение, датата на извършване и установяване на нарушението, ясно е
посочено наложеното наказание и нормите от закона, на основание на които е
наказана ищцата, заповедта е мотивирана. Спазена е и регламентираната в
чл.193 ал.1 от КТ процедура по искане на обяснения от работника. Със
заповед № 839/06.02.2022 г., връчена на ищцата на същата дата, от нея са
поискани обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина.
Обясненията са поискани преди налагане на наказанието, каквото е
изискването на закона. От свидетелските показания се установи, че ищцата се
е възползвала от възможността да не даде писмени обяснения, като е
депозирала устни такива. Тук от значение е само факта на поискването им от
работодателя, /а не и даването им от страна на работника или служителя/
което е налице в настоящия случай, поради което следва да се приеме, че
процедурата по чл. 193 КТ е спазена от работодателя.
От представените доказателства се установи, че ищцата е била поканена
да попълни декларация по чл.333 от КТ, което тя е отказала да стори, като
това обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели, видно от
представената по делото декларация.
Работодателят е длъжен да изиска от работника/служителя информация
във връзка с трудоустрояването, което в настоящия случай е сторено. Ищцата
е отказала да я попълни, поради което следва да се приеме, че тя не е
уведомила надлежно работодателя за обстоятелства, свързани с
трудоустрояването, което води до извод за неоснователност възраженията в
исковата молба, за неспазена от работодателя процедура по чл.333 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установиха твърдените
нарушения на трудовата дисциплина.
Установи се, че ищцата не е уведомила по надлежния ред директора на
училището за отсъствието си, каквото задължение е имала съгласно
Правилника за вътрешния трудов ред, с който същата е запозната. В чл.50,
ал.1, т.1 Правилника за вътрешния трудов ред е посочено, че при отсъствие
следва да бъде уведомен директорът най-късно 30 минути преди началото на
6
работния ден, а от показанията на свидетелката Т. се установи, че при
отсъствие на работник или служител, същият следва да позвъни по телефона
на директора – нещо, което не е сторено в процесния случай, доколкото по
делото се установи, че ищцата е изпратила имейл, извън регламентирания
срок за уведомяване, като имейлът е изпратен на друго лице, а не на
директора. От това следва, че К. не е изпълнила задължението си за
уведомяване на работодателя за отсъствие 30 минути преди началото на
работния ден. В тази връзка са неотносими и неосноватени възраженията в
исковата молба относно сроковете за представяне на болничен лист,
регламентирани в подзаконов нормативен акт – Наредба за медицинската
експертиза, тъй като ищцата не е санкционирана за непредставяне на
болничен лист в срока, съгласно горепосочената наредба, а е санкционирана
за неуведомяване на работодателя си в срок при отсъствие.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установи
и другото нарушение – това на чл.13, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов
ред, който гласи, че учителите и служителите имат задължение да се явяват
на работа в състояние, което им позволява да изпълняват точно трудовите си
задължения.
От представените писмени доказателства и свидетелските показания на
свидетелката Т. се установи, че по време на родителската среща – 30.01.2022г.
ищцата е имала неприемлИ. поведение. Не се спори, че в деня, в който е била
проведена родителската среща, ищцата е била в отпуск, поради временна
неработоспособност. Въпреки това обаче е присъствала и е следвало да бъде в
състояние, съвместимо с професионалната етика.
Не са ангажирани доказателства по делото, че поведението на ищцата в
процесния ден е било в резултат от употреба на алкохол. Ангажирани са
обаче доказателства – показанията на свидетелката Т., жалбите от
родителския колектив до директора, от които може да се направи извод, че
ищцата употребява алкохол в работно време, т.е. поведението й по време на
родителската среща не е изолиран случай, като твърдения за употреба на
алкохол от ищцата са правили и самите ученици.
Всичко гореизложено води до извод за осъществени от страна на К.
тежки нарушения на трудовата дисциплина, които осъществяват състава на
чл.190, т.7 от КТ, което от своя страна е основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Следва да се отбележи, че горепосочените тежки
нарушения на трудовата дисциплина са извършени от учител, чиито трудова
функция е с висока публична и обществена значимост - свързана е с
обучението и възпитанието на деца, за които поведението на обучаващия
трябва да служи и за морален пример за следване, още повече, че в настоящия
случай, ищцата преподава на ученици в първи клас, които тепърва се
изграждат като личности. Отделно от това, в случая се става въпрос за малки
деца, които не могат да се грижат сами за собствената си безопасност, докато
са в училище, а това е задължение на учители и служители, поради което
7
оставянето им без надзор за неопределено време би могло да доведе до тежки
последици.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че действията на
ищцата обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание –
дисциплинарно уволнение.
Поради гореизложеното така предявеният иск – за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна, се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, съдът намира
следното:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно
основание чл.344, ал.1 от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
то и обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ,
съдът намира следното:
Искът за заплащане на обезщетение в размер на 16178,40 лв. за времето,
през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, като обусловен
от главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като предпоставя незаконно уволнение, каквото в
настоящия случай не се установи.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски, а такива се
дължат на ответника, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът, в депозирания
от него писмен отговор, е направил искане за присъждане на разноски, но не
са ангажирани никакви доказателства за реално сторени такива, поради което
разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. К., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: *, чрез пълномощника адв. А. Й. – БАК, срещу ОУ „Б.М.“, гр. *, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „Б.М.“, представлявано от
директора С.Л., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
вр. чл. 225, ал.1 от КТ, за признаване на уволнението, извършено със Заповед
№840/06.02.2021г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „*“ в ответното училище и за
заплащане на сумата 16178,40 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа, поради уволнението.
Решението подлежи на обжалване пред *кия окръжен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9