Р Е Ш Е Н И Е № 2060
гр.Пловдив, 11.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5393/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Н.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 337712-F369355 от 17.05.2018 г.,
издадено от Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 355
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 1 ал.2 от Наредба за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
В жалбата се излагат съображения,
че извършената от жалбоподателя работа е от случаен характер. Посочва се, че
същият има призната степен на инвалидност. Посочва, че за една година,
управляваната от него фирма е работила не повече от 14 дни.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично. По същество излага
съображения, че е подписал подадената от него декларация, но без да се запознае
с нейното съдържание.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно уведомена, представлява се от юрк. Т., която представя
пълномощно. По същество излага съображения за доказаност на извършеното
административно нарушение. Навеждат се доводи за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН и за съответност на наложената санкция с целите по чл. 12 ЗАНН.
Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На
08.01.2018 г. в ТД на НАП Пловдив била входирана декларация за самоосигуряващо
се лице 160-363, от името на Н.А.И., ЕГН: **********. Със същата жалбоподателят
декларирал, че е започнал дейност от 28.04.2017 г. Декларацията била лично
подписана от Н.И., но подадена от негов пълномощник – М.Д..
Декларацията
била приета от свидетелката С.В., която работила в сектор „***”. Тя
констатирала, че декларацията не е подадена в седемдневен срок от започване на
дейността, поради което на 12.01.2018 г. съставила на жалбоподателя АУАН № F369355, с който му вменила нарушение на чл. 1 ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Актът
бил съставен и връчен на пълномощника на жалбоподателя - М.Д.. Въз основа на издадения АУАН, било
съставено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.В..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – декларация за самоосигуряващо се лице
160-363/08.01.2018 г.; АУАН № F369355/12.01.2018
г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя
и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
В допълнение на изложеното
настоящият съдебен състав намира, че независимо, че АУАН е съставен и връчен на
пълномощник на жалбоподателя, то на последния не е ограничено правото да участва
в административнонаказателното производство, доколкото по делото е налично
изрично пълномощно за представителство пред НАП и в частност подписване и
получаване на АУАН и НП. За посоченото пълномощно ЗАНН не е предвидил като
форма и съдържание как следва да бъде оформено пълномощното, респ. по отношение
на същото се прилагат общите правила. В действащото българско
законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за
съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка
или на последващата я правна сделка или действие, извършени чрез пълномощника.
При възприетия от законодателя в общата уредба на упълномощаването принцип на
свободата на договаряне, единственото общо правило, което може да бъде изведено
по тълкувателен път е, че за да е налице упълномощаване с последиците,
необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена
волята на упълномощителя за извършване на правни сделки или действия от негово
име чрез пълномощника, като последният също следва да е ясно и еднозначно
посочен в пълномощното /така Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК/. В настоящия случай, по делото е представено пълномощно, в
което са индивидуализирани по несъмнен начин упълномощителя – Н.А.И., ЕГН: **********,
пълномощника – М.Р.Д., ЕГН: **********, и действията, които могат да бъдат
извършвани от името на упълномощителя, между които и подписване на АУАН и НП.
Поради изложеното, съдът намира, че несъмнено пълномощникът е имал
представителна власт при съставянето на АУАН, което не е ограничило правото на
защита на жалбоподателя.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на
всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден
образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за
прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за
социално осигуряване.
Следователно, за да е налице извършено нарушение по посочения текст,
следва да са налице следните елементи от фактическия състав на нормата: лицето
да е самоосигуряващо се, да е започнало, прекъснало, възобновило или прекратило
на трудова дейност, и да не е подало декларация по образец до ТД на НАП в
седемдневен срок от събитието, както и да не попада в обхвата на чл. 9 ал.2 т.5 КСО.
В настоящия случай, съдът намира, че жалбоподателят има качеството на
самоосигуряващо се лице.
Като управител на търговско дружество, вписан в търговския регистър,
жалбоподателят следва да се осигурява като управител по чл. 4 ал. 1 т. 7 от КСО -
задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица. Осигуряването на управителя за рисковете по чл. 4 ал. 1 т. 7 от КСО е
задължително и не зависи от намерението или желанието на лицето, което
изпълнява тази функция.
На следващо място жалбоподателят е започнал дейност, считано от
28.04.2017 г., както сам е декларирал в подадената декларация. Съдът намира за
неоснователно оспорването на посочения документ с аргумент, че авторът не е
знаел съдържанието му. Същият изрично признава, че го е подписал, след като
вече документът е бил изготвен, респ. се установява по несъмнен начин неговото
авторство или че именно жалбоподателят е автор на посочените в декларацията
изявления. На следващо място следва да се има предвид, че се касае за управител
на търговско дружество, който следва да полага необходимата грижа за
упражняване на дейността на управляваното от него дружеството, респ. да понася отговорност
за неизпълнение на свои задължения, включително и подробно запознаване с
необходимата документация.
В допълнение следва да се посочи и че жалбоподателят не попада в
изключенията, визирани в чл. 9 ал.2 т.5 КСО.
Поради изложените съображения съдът намира, че несъмнено жалбоподателят е
осъществил нарушение по чл. 1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ и правилно е санкциониран на
основание чл. 355 ал.1 КСО.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според
съдебния състав се явява неприложима.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 337712-F369355 от 17.05.2018
г., издадено от Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на Н.А.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 1 ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС