РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Бургас , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20202120104732 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Теленор България“ АД
против Г. П. Г. с ЕГН ********** и е за установяване на дължимост от ответника на
ищеца на суми по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедно
производство по ч. гр. дело № 2898/2019 г. по описа на РС Казанлък.
С определение от 21.12.2020 г. съдът е приложил по делото съобщението до
ответника, с което са му изпратени препис от исковата молба и от приложенията към
нея за депозиране на отговор, като му е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на разноски на ищеца. За такъв АК – Бургас определя адвокат
Д.И., който депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на устните състезания, процесуалният му представител
депозира становище, с което моли да бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени на
страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между ответника и оператора е сключен Договор за мобилни услуги №
1
********* от 31.08.2017 г. за мобилен номер *** за срок от 24месеца, по силата на
който на Г. е предоставено мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Black. Договорът е
изменен с Допълнително споразумение № ********* от 01.02.2018 г, валидно за срок
от 24м.
Според чл.26 от Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (за краткост
ОУ) при използване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
заплащане на дължимите суми
За задължения на ответника операторът издава следните фактури: Фактура №
**********/05.02.2018г. за отчетен период 05.01.2018г. – 04.02.2018г. за сума от
112.27лв без ДДС; Фактура № **********/05.03.2018г. за отчетен период 05.02.2018г.
– 04.03.2018г. за сума от 61.18лв. без ДДС, както и Фактура №
**********/05.04.2018г. за отчетен период 05.03.2018г. – 04.04.2018 г. за сума от
32.48лв. без ДДС.
Сумите по фактурите не са платени. На ответника е изпратена последна покана
за доброволно плащане от 11.05.2018г. чрез куриер. Писмото е доставено на
18.05.2018г. на адреса на ответника, но няма доказателства да е получено от последния.
Според чл.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора, той има право
едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им.
В чл.11 от договорите се съдържа клауза, според която в случай на предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка
не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без ДДС. В допълнение абонатът дължи и: част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните; част от стойността на
отстъпките за предоставени потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
2
На 25.10.2019 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № 2898/2019 г. по описа на РС Казанлък.
От заключението на назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза
се установява, че дължимите от ответника суми за 05.01.2018г. до 04.04.2018г. възлиза
на сумата от 430.34лв. В тази сума влиза сума в размер на 195.66лв.-месечни
абонаментни такси и сума в размер на 234.68лв.-неустойка.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че за периода от 05.01.2018г. до 04.04.2018г. ответникът е бил заведен в
билинг системата на „Теленор България“ ЕАД под клиентски номер ********* и му е
било предоставено потребление по посочения мобилен номер.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно предявяване установителни
иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, които са
допустими. Указанието за предявяване на иск е получено на ищеца на 11.05.2020г.,
като е подадена по пощата на 08.06.2020г. видно от приложената разписка.
По отношение на претенциите за абонаментни такси по договора:
По силата на сключения договор за мобилни услуги ищецът се е задължил да
предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги
електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план.
От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите
месечна абонамента такса.
Следователно ищецът се явява изправна страна по договора като е предоставил
достъп на ответника до предлаганите от него услуги за процесния период. Следва да се
отбележи, че уговорения размер на месечните абонаметни такси се дължи от абоната за
срока на договора, независимо дали полза услугите по него, като плащанията е
следвало да се извършват в срока, посочен във фактурата- в този смисъл и Решение №
260306 от 16.04.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2626/2020г.
По отношение на размера на задължението на първо място следва да се
отбележи, че ответникът не е оспорил издадените спрямо него фактури, след като
същите са били издадени, за което има право съгласно общите правила. На следващо
място по делото е назначена СИЕ, която е определила стойността на задълженията,
които не са били изплатени от ответника в предоставените срокове. Посочените от
вещото лице размери на задълженията съответстват на заявените в исковата молба,
поради което същите следва да бъдат уважени.
3
Възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно предвид
факта,че заявлението е подадено на 25.10.2019г.
По претенциите за присъждане на неустойка:
Дружеството твърди, че изпращайки последна покана за доброволно плащане от
11.05.2018г. е положило дължимата грижа да сведе до знанието на ответника
евентуалната неблагоприятна последица от неизпълнението на договорните му
задължения. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно
волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните
последици в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението за разваляне да
достигне до неизправния длъжник – в този смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на
ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о.
Доколкото специалният закон /ЗЕС/ и договорът между страните, включително
Общите условия, не съдържат ред за прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя /виж чл.20а, ал.2 от ЗЗД/, то за
едностранното прекратяване на договорната връзка поради виновно неизпълнение на
едната от страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД-
двустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно
волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като процесния договор е
сключен в писмена форма/, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
От цитираната разпоредба става ясно, че предупреждението, че договорът ще бъде
развален следва да е ясно и недвусмислено заявено. В случая представената от ищеца
последна покана за доброволно плащане /л.73/ не съдържа подобно изявление.
Действително, в поканата е посочен неплатения размер на задължението, както и
размерът на дълга преди и след начисляване на неустойката за забава, в размерите,
които се претендират в заповедното и исковото производство по чл.422 ГПК. Даден е и
10- дневен срок за доброволно изпълнение на задължението, макар че некоректно е
посочено, че същия започва да тече от датата на писмото, а не от неговото получаване.
В поканата обаче е записано следното предупреждение към длъжника:
„При неплащане на дължимата сума, ще бъдем принудени да предприемем
следните действия:
- договорът ви с Теленор за предоставяне на мобилни/ фиксирани услуги ще
бъде прекратен, след което използването на съответния мобилен/ фиксиран номер няма
да бъде възможно;
- към посочената дължима сума ще бъде добавена неустойка в размер съгласно
4
Вашия договор;
- всички оставащи лизингови вноски, в случай, че сте закупили устройство на
лизинг, ще станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг“.
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.20 от
ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като ответникът не плати
доброволно задълженията, посочени в поканата в дадения му срок, ищецът ще
пристъпи към описаните по-горе действия- ще прекрати договора, ще начисли
неустойка и ще направи предсрочно изискуем остатъка от лизинговите вноски. На
основание чл.87, ал.1 ЗЗД това последващо прекратяване обаче следва да стане с ново
волеизявление на ищеца до ответника в този смисъл- Решение V-246 от 07.06.2021г.,
постановено по в.гр.д. № 2348/2020г. по описа на БОС.
Данни, нито дори твърдения, че това е станало до подаването на заявлението по
чл.410 ГПК по делото няма. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е
упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на
ответника на задълженията му да заплати процесните фактури, поради което не е
възникнало правото му да получи уговорените неустойки по двата договора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че приложеното удостоверение
от „Тип- Топ Куриер“ АД, няма материална удостоверителна сила. С такава се ползват
единствено препоръчаните пратки по чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенски пратки и колети, тъй като се връчват срещу подпис на лицето,
получило пратката /така- решение №101 от 19.08.2019г. по търг.д.№439/17г. на ВКС,
второ търг.отд./.
Според Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о. при
наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Към момента обаче,
когато особеният представител получава препис от исковата молба, срокът на договора
е изтекъл – срокът на договора изтича на 01.02.2020г, а няма доказателства действието
им да е продължено.
Ето защо няма как договорите да бъдат развалени в последващ момент, а това е
условие за дължимост на неустойката. Ето защо операторът няма вземане за неустойка,
дължима поради предсрочно прекратяване на договорите и този иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и
ответникът, но последният не е направил такива, защото е представляван от особен
5
представител, поради което и не следва да му се присъждат суми за разноски. Предвид
уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното
производство разноски в размер на 175.04 лева (част от заплатените държавна такса и
адвокатско възнаграждение), а за исковото производство разноски в размер на 447.84
лева (част от заплатените държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за
възнаграждение за особен представител и депозит за възнаграждение за вещи лица).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Г. с ЕГН **********, че
съществува вземане на „Теленор България” ЕАД, ЕИК – ********* за сумата от 195,
66 лева - незаплатени месечни абонаментни такси и други такси за ползвани
съобщителни услуги за периода от 05.01.2018г. до 04.04.2018г, ведно със законната
лихва върху тази суми от 25.10.2019г. до окончателното им изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1712 от 28.10.2019г. по ч. гр. д. № 2898/2019г. по
описа на Районен съд - Казанлък.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК – *********,
против Г. П. Г. с ЕГН ********** иск за приемане за установено, че Г. дължи на
дружеството сумата от 234, 68 лева - неустойка за предсрочното прекратяване на
договора, от която 77, 46 лева - сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС, и 157, 22 лева - разликата между стандартната цена на HHAWEI
Р10 Lite Black без отстъпка, съгласно последно актуалната към 31.08.2017 г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2020г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1712 от
28.10.2019г. по ч. гр. д. № 2898/2019г. по описа на Районен съд - Казанлък
ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК – *********, сумата от 175.04лв, представляваща разноски по ч. гр. дело №
2898/2019 г. по описа на Районен съд - Казанлък, и сумата от 447.84 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, и двете суми съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала
А.Т.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/_____________________
7