Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76
Гр. Габрово, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 07.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря КРАСИМИРА
НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2154 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Д.Й.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ОД на МВР Габрово, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. Орловска № 50 за заплащане на трудово възнаграждение за
извънреден труд.
І. Искания и възражения на
страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните
права и възражения:
1. От страна на
ищеца:
Твърди, че работи от
1984 г. в Районно управление - Габрово при Областна Дирекция на МВР - Габрово,
като към настоящия момент заема длъжност „младши експерт - младши оперативен
дежурен".
При осъществяване на
трудовата си дейност и служебните си задължения работел по утвърдени протоколи
и графици, при режим на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа, с
продължителност на всяка смяна 12 часа, при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
През периода от
11.11.2016 г. до 11.11.2019 г. работил между 6-8 нощни дежурства месечно, за
които не е получавал трудово възнаграждение за положения от него извънреден
груд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв .
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на
министъра на вътрешните работи.
През процесния период,
обхващащ времето от 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г. в сила била Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г„
в сила от 02.08.2016 г.),
като в нея
липсвала изрична норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен,
аналогична със тази на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407
11.08.2014 г.
Това не следвало да се
тълкува като законово въведена забрана, тъй като такава щяла да бъде
противоконституционна и щяла да постави служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките.
При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Съгласно сочения нормативен акт, в чл. 9, ал. 2 - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното място,
който коефициент в настоящия случай бил 1,143.
В процесния период
обхващащ времето от 27.11.2016 г. до 27.11.2019 г. работил около
1680 часа нощен труд, приравнен с коефицент 1,143 възлизащ
на 1920 часа и разликата от приравнените часове нощен труд и неплатени
от ответника били 240 часа. Ставката за изчисляване на извънреден труд бишла 6,61
лв., респективно сумата, която ответникът дължал на ищеца за положения от него
нощен труд била 1588 лв. (
хиляда петстотин осемдесет и осем лева).
Не бил получавал
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г.
Искането на ищеца след допуснатото изменение
на иска с протоколно определение от 07.02.2020 г. е е
съдът да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР Габрово да му заплати
сумата в размер на 1734,94 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 11.11.2016 г. до
11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата
на завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на вземането.
Б.
От страна на ответника:
Твърди
се, че през исковия период ищецът бил служител на МВР съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статута на тези
служители се уреждала единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, поради това в този случай не били приложими разпоредбите
на Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
В закона нямало
препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както
разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Ако нещо следвало да се
допълва, изменя или променя, то трябвало да стане със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
ЗМВР бил специален
нормативен акт, регламентиращ статута на работещите по служебно правоотношение
като обосновавал различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно
специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и
заповеди.
Съгласно разпоредбата на
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
За процесният период
правната уредба на нощният труд на служителя в МВР била регламентирана в
чл.179, ал.1 от ЗМВР във вр. с ал.3 и чл.187, ал.1 и ал.3 т същия закон, както
и в Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, които били съобразени както с функциите на МВР,
така и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове
изчерпвали правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и било
недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Тази наредба била подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не можела
да се прилага както субсидиарно, така и по аналогия.
От друга страна в
чл.187, ал.3 от ЗМВР било предвидено, че за работещите на смени работното време
се изчислявало сумарно, а в чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсирала с възнаграждение за отработени до 70 ч. на
отчетен период. Ноторно известно било, че извънредният труд е налице само ако
работникът или служителят действително работил извън установеното за него
работно време, като това не било налице в конкретния случай. Ищецът като
служител на ОД на МВР - Габрово, за периода 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г., заемал длъжността „младши експерт - младши
оперативен дежурен" в РУ Габрово при ОДМВР - Габрово. За посочения период
същия осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим
на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредба на чл.187,ал.3 от ЗМВР. В процесния период по отношение на
регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., обнародвана в
ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от деня на обнародването й. Неправилно
ищецът посочил, че за процесния период следвало да се приложи субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно
разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент
1,143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.3 НСОРЗ по
отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там може да се направи
обоснован извод, че същата е и неприложима за държавни служители - полицейски
органи, чийто статут е уреден със специален закон.
В случая не била налице
празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по
аналогия, тъй като в процесния период действал подзаконов нормативен акт -
наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично
съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22,00 ч.
- 06,00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0,25
лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия
ред.
На ищеца редовно било
заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд по 0.25 лв. на
час и не следвало да се прави преизчисление и прехвърляне
нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането. Трудът положен в интервала 22.00ч. –
6.00ч.. следвало да бъде отчетен само като нощен, както бил отчетен и заплатен,
а не да се трансформира в дневен. Ищецът не можел да избира едновременно да иска
допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като
дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.
Претенцията
за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от ищеца като работещ на 12/24 - часови смени и полагащ нощен труд по
правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основавала на нормативен акт, който не можел да намери приложение в служебното правоотношение между страните.
За да се приложи
разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата относно нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в
чл.187 ал.1 и ал. 3 от ЗМВР, трябвало да са налице нейните предпоставки: а)
подневно отчитане на работното време; б) работа на смени; в) продължителност на
нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; г) трудово
възнаграждение за работено по трудови норми. Само при кумулативното наличие на
посочените 4 необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. От посочените 4 необходими предпоставки, две- по
б."в" и „г" не били
налице. В чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с
една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми
за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 КТ.
На държавни служители -
полицейски органи в МВР работещи на нормирано работно време им се заплащала
цялата продължителност на съответната 12 часова смяна, като в нея влизали и
ползваните от служителя време за хранене от 30 минути, време за отдих - два
пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути - регламентирани
със Заповед 264з-1082/18.08.2016 г., Заповед №264з-327/26.02.2018 г., Заповед №
264з-2403/28.11.2018 г„ Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор ОДМВР -
Габрово, относно „Реда за разпределяне на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР - Габрово".
С направеното искане
ищецът претендирал да му се изплати по един допълнителен час - 13 -ти (
извънреден), за всяко нощно дежурство, за посочения в исковата молба период,
който дефакто не бил заработил, а получил като умножил 8 х 1,143 и получил
9,144 часа и към тези часове прибавил 4 часа дневен труд, като получил 13 часа
отработени, при 12 часова смяна. При прибавяне към неговата смяна и часовете на
другата дневна смяна 12 часа се получавало, че
тези служители на МВР работели 25 часа при 24 часово денонощие.
Към казуса било относимо
и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане
на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва
ежемесечно, което представяме и моля да приемете като доказателство по делото.
В посоченото писмо, публикувано в „Сиела" било записано, че получените часове
в повече при преизчисляване на дневния и дневния и нощния труд създавали
неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден
труд бил налице само ако работниците и служителите действително работели извън
установеното за тях работно време, което не било налице в конкретния случай.
Според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни било
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с
0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и
заплащането на извънреден труд.
В разпоредбата на чл.32,
ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. било определено компенсирането на
положения труд извън редовното време при условията и в размерите, определени в
ЗМВР.
ЗМВР бил специален
закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. Техните
права и задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни
възнаграждения били посочени в ЗМВР от законодателя, те не се определяли от
работодателя, а той бил длъжен да спазва стриктно закона. Ако законодателят бил
счел, че следва да се прилага по аналогия КТ и издадените въз основа на него
подзаконови актове, то щял да изрази тази си воля изрично, с едно изречение и
нямало да променя ЗМВР в годините и да урежда изчерпателно служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, а щеше да посочи както за лицата
работещи по трудово правоотношение - чл.142, ал.5 от ЗМВР, а именно, че статутът на лицата, работещи по трудово
правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този
закон."
Исковата претенция била
неоснователна и недоказана, и искът следвало да бъде оставен без уважение, като
му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. /триста
лв./ при условията на чл.7,ал.1,във връзка с ал.2,т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на
страните, и данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация
на претендираните права:
Ищецът основава
претенцията си на чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
2. От фактическа страна :
Не е предмет на спор, че
през процесния период от 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г., ищецът
заемал длъжността „младши експерт - младши оперативен
дежурен" в РУ Габрово при ОДМВР - Габрово.
При осъществяване на
трудовата си дейност и служебните си задължения работел по утвърдени протоколи
и графици, при режим на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа, с
продължителност на всяка смяна 12 часа, при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. При това през периода
от 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г.
той положил нощен труд в размер на 1714 часа.
3. От правна страна:
През
процесния период от
11.11.2016 г. до 11.11.2019 г. ищецат
е държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР,
с работодател ответникът. Правата и задълженията му, произтичащи
от заеманата от него длъжност, се уреждат от ЗМВР (Обн. - ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.). Той има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, а чл. 142, ал. 2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните
служители в МВР се урежда с този закон (ЗМВР), който има характер на специален.
Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови
смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР урежда начините
на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно,
като за служителите, работещи на смени е предвидено възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което съгласно ал.
6 на същия член се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Постановена е забрана за полагане на извънреден труд надвишаващ
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно (чл. 187, ал. 7 ЗМВР). Съгласно
чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Такава е издадена и през процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от същата
дата). Посочената наредба съдържа изчерпателна регламентация на отчитането и
компенсирането на положения от държавните служители към МВР, както нощен (по
0.25 лева на час), така и извънреден труд. Това, че в специалната нормативна
уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата
такава не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по
аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Тъй като не е налице празнота в специалния закон и в
подзаконовата нормативна уредба, регулираща тези отношения, не са налице
предпоставките за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, съдържаща общи разпоредби по тази материя.
В този смисъл е постановеното решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. №
786 / 2019 г., IV ГО на ВКС постановено по реда на 290 ГПК, в което е прието,
че разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение на
правото на допълнителен отпуск по чл.229 ал.1 т.9 (предишна т.8) ЗМВР 1997 г.
(отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.), тъй като отношенията, уредени с
посочените закони, не са сходни, а са различни. В този смисъл е и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/
2014 г., ІІІ г.о. на ВКС, съгласно което „отношенията между
страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се
уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, на
които се позовава касаторът за пълно овъзмездяване на положения извънреден
труд, са неприложими”.
Неоснователни са и останалите аргументи, на които основава иска си ищецът:
Цитираното от него
решение № 311 от 08.01.2019 г. по гр. дело
№ 1144/2018 г. на ВКС, IV ГО касае различен казус и в него въобще не е
застъпено становище за конвертиране на часовете труд, положен през
нощта, в дневни часове. Въпросното решение касае хипотеза, при
която е налице изрична разпоредба в ЗМВР от 2006 г. (отм.), която е предвиждала
субсидиарното приложение на ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през
официалните празници на държавните служители от системата на МВР, която
разпоредба в последствие е била отменена, но след това отново е приета
разпоредба, в която е предвидено да се заплащат допълнителните възнаграждения
за труд през нощта и на официалните празници. В този случай за периода от време
между отмяната и приемането на разпоредба, не е имало въобще разпоредба за
заплащането на допълнителни възнаграждения за труд през нощта и на официалните
празници на
полицейските органи, т.е. имало е
непълнота в правната уредба /какъвто не е настоящият случай/ и тъй като съдът е
приел, че държавните служители от системата на МВР не могат да бъдат лишени от
тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните
празници, по аналогия и субсидиарно е приложил вече отменената разпоредба за
заплащането на този труд. В самото решение обаче е посочено, че „и след отмяната на §1 от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.) следва да
се приеме, че след тази отмяна и независимо от нея и разпоредбите на чл. 67 ал.
7 т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през
официалните празници продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на
държавните служители в системата на МВР – до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР
от 2006 г. и влизането в сила на действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179 ал.
1 /от него/”. Т.е. разпоредбата на
чл. 179 ал. 1 от действащия
ЗМВР и издадената въз основа на нея наредба изключва субсидиарното приложение
на текстове, уреждащи тази материя за друга категория служители.
Неоснователна
е прокарваната теза за пълна аналогия в уредбата на нощния труд в ЗМВР и КТ,
която по своята същност стои в основата на искането за приравняване на
изработените нощни часове към дневни с коефициент 1,143. Действително, разпоредбата
на чл. 140 от Кодекса на труда и тази на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР идентично уреждат понятието "нощен труд". И в
двете разпоредби е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00 часа
до 06.00 часа. Но различно е уреден въпросът за нормалната продължителност на
нощния труд. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че последният не следва да
надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов
период /която норма е специална/. Законодателят е допуснал съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи
на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е
предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, от което съотношение изработените
нощни часове за тези работещи се приравняват към дневни с коефициент 1,143
/8:7=1,143/. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ намира приложение само при
работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от
тази на дневното, а настоящият случай не е такъв.
Отделно от
изложеното, превръщането на нощните часове в дневни с посочен коефицент не води
до възникване на извънреден труд. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на
работното време цели да определи възнаграждението на работника и служителя
така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово
възнаграждение за осем часа, а не води до възникване на извънреден труд, макар
при преизчислението на нощния към дневен труд да са се получили повече часове.
За тези часове се заплаща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а
не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице, ако работниците и
служителите са работили действително извън установеното за тях работно време.
Извънредният труд, според легалната дефиниция на чл. 143, ал.1 КТ, е работата
по трудовото правоотношение между служителя и работодателя, извън установеното
от него работно време. При сумираното изчисляване на работното време извънреден
труд би бил налице, ако има отработени часове по график извън месечната норма.
В този случай се заплаща, както определеното допълнително възнаграждение за
нощен труд, така и възнаграждение за извънреден труд по правилата на чл. 187,
ал. 6 ЗМВР. В случая обаче ищецът нито твърди, нито се установява да е полагал
труд извън установеното му работно време.
Не е налице и
соченото от процесуалния представител на ищеца противоречие между разпоредбата
на чл.179, ал. 2 ЗМВР и тази на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, съгласно която държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Посочената разпоредба е
неотносима към настоящия казус. Същата препраща към гл. XV КТ – Специална закрила
на някои категории работници и служители.
Изложените
правни аргументи налагат извода за неоснователност на заявения иск, поради
което същият следва да
бъде отхвърлен.
4. Такси и разноски:
От
страна на ответника се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което с оглед отхвърлянето на иска е основателно.
В чл. 23 т. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100
до 300 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело
следва да бъде определено възнаграждение над минималното, а именно в размер на 120
лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ОД НА МВР ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
Орловска № 50 иск за заплащане на сумата 1734,94 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода от 11.11.2016 г. до
11.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на
настоящия иск до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Й.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД НА МВР
ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул. Орловска № 50 сумата 120,00 лева -
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от 21.02.2020 г., за
което на страните е съобщено в откритото съдебно заседание по делото.
Районен съдия :