РЕШЕНИЕ
гр.София,
28.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на пети април през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Д. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 17 по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно
съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба на Ю.А.Ю., с.Сливенци, С.Г.А. и А.Е.Ю., с.Е.Б. – последният
малолетен, действащ чрез законния му представител – майка С.Г.А., с уточненията
към нея, се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2013 г. около 19,30
– 20,00 часа по вина на водача на л.а. „Фолкс-ваген Пасат 1.9 ТД ЦЛ“ с рег.№ ********
Н., който движейки се по пътя с.К. – с.Т. със
скорост от около 107 км/ч., изгубил контрол над авто-мобила, в резултат на
което същият се е завъртял надясно, преминал е върху десния банкет и се е
ударил в крайпътно дърво, е причинена смъртта на пътуващия на предна дясна
седалка в автомобила Е.Ю.А. – син на първия ищец, съпруг на втората ищца и баща
на третия ищец. Поддържа се, че от смъртта на последния на ищците са причинени
изключител-ни болки и страдания, както и че виновният водач е бил застрахован
по риск „Гражданска отговорност“ в ответното дружество – полица № 02112002761086,
с период на валидност: 31. 12.2012 г. – 30.12.2013 г., прекратена на 15.10.2013
г., по която последното следва да ги обез-щети за тези им вреди.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди З.Д. „Б.И.“ АД да им заплати обезщетения за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на Е.Ю.А. в размер на 120 000,00 лева – за Ю.А.Ю., и по 150 000,00 лева – за С.Г.А.
и А.Е.Ю., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното заплащане на сумите и направените по делото разноски,
както и сумите: 5 444,20 лева,
представляваща
мораторна лихва за забава, считано от 18.07.2013 г. до 27.12.2013 г. вкл. – за Ю.А.Ю., и по 6 802,25 лева мораторна
лихва за забава, считано от 18.07.2013 г. до 27.12.2013 г. вкл. – за С.Г.А. и А.Е.Ю..
Представят писмени бележки.
Ответникът – З.Д. „Б.И.“ АД, гр.София
оспорва изцяло предявените искове – и по основание и по размер. Оспорва
наведените в исковата молба твърдения за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Граж-данска отговорност“; че е извършен деликт и
че последният е извършен от М.Г. Н., като при условията на евентуалност излага
и съображения, че не съществува задъл-жение в тежест на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за обезщетяване на вреди, за които застрахованият не
отговоря съгласно българското законодателство. При същите условия се поддържа и
че исковете са завишени като размер и не съответстват на нормата на чл.52 ЗЗД,
като се релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че се е
качил в автомобил, управляван от пиян водач, с което се е поставил в повишен
спрямо нор-малния риск и е съпричинил собствените си вреди.
Третото лице-помагач на страната на ответника – С.Г.Н.,***
в депозиран по пощата на 23.02.2015 г. отговор оспорва основателността на заяве-ните
претенции на тримата ищци, а при условията на евентуалност оспорва същите и по размер.
Поддържа и изложените от ответника възражения, касаещи отговорността по застра-ховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва твърдението на ответника, че починалият М. Н.
при настъпилото ПТП на 18.07.2013 г. е управлявал автомобила след употребата на
алкохол.
Представен
е социален доклад, приложен в процеса по реда на чл.15, ал.6 ЗЗДт, Дирекция
„Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ – гр.Д..
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори в процеса, което се констатира и от
приетите по него в заверени копия протокол за оглед на местопроизшествие от
18.07.2013 г. на РУП – гр.Д. със скицата и фотоалбума, неразделна част от него
и протокол за оглед на труп от 19.07.2013 г. на РУП – гр. Д., неоспорени от
страните, че на 18.07.2013 г. на пътя с.К. – с.Т., област Д. на около 1 км.
преди с.Т. е възникнало пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на л.а.„Ф.П.“
с ДК № ********, управляван от М.Г. Н. и с пътник на предна дясна седалка Е.Ю.А.,
ЕГН **********.
За изясняването на въпросите, касаещи настъпването
на произшествието, неговия механизъм и последици, по делото е допусната и
изслушана комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещите лица инж.И.Т. и
д-р А.М.. От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на същата се
констатира, че процесното ПТП е настъ-пило по пътя с.К. – с.Т., на прав пътен
участък, състоящ се от едно платно и предназначен за двупосочно движение, с по
една пътна лента за всяка посока, разделени с единична прекъсната линия, при
условията на суха асфалтова настилка, без посипаности и неравенства; че л.а.
„Фолксваген“ се е движел по пътя в посока от с.К. към с.Т. със скорост 102
км/ч. и приближавайки мястото на произшествието на около 1 км. преди с. Т., по
неизвестни причини се е отклонил вдясно от посоката му на движение, като го е
напуснал вдясно, завъртайки се по посока на часовниковата стрелка, и е
реализирал удар с лявата страна на автомобила странично в крайпътно дърво,
намиращо се на 3 м. вдясно от десния край на платното за движени. След удара
автомобилът се е завъртял около дървото, преминал е от лявата му страна и се е
установил в близост до него, където е намерен.
Установява се и че от техническа гледна точка
причината за настъпване на произ-шествието е в субективните действия на водача
с органите за управление на автомобила, кой-то го е отклонил на дясно за
посоката му на движение, което е станало причина за излизането му от платното
за движение и удара в крайпътното дърво; че скоростта на автомобила от 102
км/ч. е била по-висока от максимално допустимата за извън населено място
скорост за леки автомобили от 90 км/ч.; че Е.Ю.А. е получил съчетана травма:
черепно-мозъчна травма, кръвонасядане на клепачите на лявото око, напречно
счупване на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия
на мозъка, състояние след оперативно отваряне на черепа; травма на крайниците:
ожулвания по предната повърхност на ляво рамо и предмишница; две рани по
предно-външната повърхност на лява подбедрица, които уврежда-ния се дължат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да
се получат при ПТП, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените увреждания и смъртта на Е.Ю.А., настъпила в резултат на получената черепно-мозъчна
травма.
Видно е и че в аутопсионния протокол на Е.Ю.А. не са
описани увреж-дания, които да мотивират извод дали е бил или не с правилно
поставен предпазен колан по време на ПТП; че най-тежките деформации на
автомобила са около мястото на водача, като съгласно данните от двата аутопсионни
протокола на лицето М.Г. Н., неговите увреждания, които освен по главата, са и
по гръдния кош и крайниците, отговарят да са получени от силно притискане между
волан и бордтабло и седалката и мотивират из-вода, че той е бил водач на
автомобила.
Във връзка с възражението на ответника, че пътникът
се е качил в автомобил, управляван от пиян водач, с което се е поставил в
повишен спрямо нормалния риск, е представено заверено копие на протокол за
химическа експертиза № 170/25.09.2013 г. от из-вършено химическо изследване на
кръвна проба за алкохол, взета от трупа на водача на автомобила – М.Г. Н., ЕГН **********;
допусната е съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и са събрани гласни
доказателства.
В първото визирано доказателство е отразено, че в трупната
кръв на водача на авто-мобила М. Н. е констатирано наличието на 1,47 промила
етилов алкохол.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р
М.М. – специалист по клинична токсикология, въз основа на материалите по
делото, което съдът приема за компетентно дадено и обосновано, се установява,
че определянето на степента на алкохолна интоксикация приживе на починал
изисква съпоставяне на данни от три направления: на първо място – сведения за
здравословното състояние, навици по отношение прием на алкохол и наличие на
толеранс, данни относно конкретен прием на алкохол, поведение и състояние; на
второ място – находка при аутопсията на кръвта и на трето място – ТХА за
алкохол в раз-лични телесни течности. Вещото лице е посочило, че в случая
сведенията са изключително оскъдни – няма данни за прием на алкохол /като факт,
време, място, количество, вид и т.н/, за навиците на лицето по отношение на
алкохола и наличието на толеранс; не са ангажирани медицински документи относно
здравословното състояние на това лице, а единствено твърде-ния на съпругата му
и свидетелят С., че водачът е страдал от диабет и се е лекувал с инсулин. Описаната
находка при аутопсията на трупа не съдържа никакви данни за остра алкохолна
интоксикация, а извън получените тежки травматични увреждания, вътрешните
органи не показват болестни промени, които да се свържат с хронична употреба на
алкохол, усложнения от захарен диабет или други хронични заболявания. Отчетено
е обстоятелството, че интерпретираното на резултатите, получени от мъртви, се
затруднява от микробната алко-холна продукция – новосинтезиране на алкохол от микроорганизми,
и алкохолната дифузия – механизъм за абсорбация на алкохол, който продължава и
след смъртта и артефактно пови-шава концентрацията на алкохол.
Констатира се, че въпросът дали водачът е страдал от
захарен диабет е съществен за достоверността на кръвната проба, тъй като при
инжектиране на инсулин може да се развие хипогликемия /понижаване на кръвната
захар/; че алкохолът действа синергично и че обратно – при хипергликемия кръвта
е благоприятна среда за развитие на бактерии, включително и алкохол продуциращи
и това може да компрометира алкохолната проба. Същевременно се посочва, че
аутопсионната находка не съдържа описание на пункционни места, каквито
най-често са видими при ежедневни апликации на инсулин; липсват и патологични
изменения на вътрешните органи, вкл. и на задстомашната жлеза, което при
възрастен човек говори за липса на хронични заболявания или за отличен
дълготраен контрол на диабета и липса на усложнения.
Отразено е и че кръвната проба, взета при
аутопсията, е изследвана след повече от 2 месеца, без да е изяснено какво е
наложило забавянето и при какви условия е съхранявана пробата, но в протокола
за химическа експертиза изрично е отбелязано, че опаковката е отговаряла на
изискванията и мирисът е бил на кръв, т.е. не е имало явни данни за гнилостни
процеси; че при хладилни условия кръвна проба може да се съхранява
продължително време, като в Наредба № 30/2001 г. има изискване за съхраняване
на проби за повторно изследване минимум 3 месеца.
Мотивиран от изложеното вещото лице д-р М. е
констатирал, че по делото няма достатъчно факти, които да обосноват категорично
заключение, но същевременно установеният с газхроматографско изследване етилов
алкохол не може да бъде подценен и да се твърди без сериозни доказателства, че
наличието му е артефакт, поради което е приел за много вероятно към момента на
ПТП М.Г. Н. да е бил под въздействие на алкохол с концентрация, близка до
установената от 1,47 промила; че тя отговаря на лека степен на алкохолно
опиване, която се проявява в подобряване на настроението, оживяване на речта,
повишена инициативност и склонност към надценяване на собствените възможности и
недооценяване на околната среда и риска, както и че при тази степен все още
липсват или са дискретно проявени координационни нарушения, разстройства на
говора и походката, дизметрия и т.н., които да са лесно разпознаваеми от
страничен наблюдател.
В съдено заседание по реда на чл.200, ал.2 ГПК
вещото лице е уточнило, че границата, която съдебните медици приемат между лека
и средна степен на опиянение е 1,5 промила, като е възможно да има прояви,
които в някаква степен се отнасят и към по-тежката степен, както за промените в
речта, така и в промените във вестибуларната функция; че при вербален контакт с
лице с такава степен на алкохолно опиване е възможно да се забележат външно
проявени обективни факти, които да навеждат най-малкото на съмнение, че това
лице е употребило алкохол, както е възможен и другият отговор – при повлияни от алкохол с висок толеранс и
при по-висока алкохолна концентрация да няма видими прояви на въз-действието на
алкохола и това зависи от наличния толеранс.
При разпита му свидетелят А. С.Н. поддържа, че
същият не знае и не е бил свидетел наетите от него работници М.Г. Н. и Е.Ю.А. да
са употребявали заедно алкохол непосредствено преди да потеглят и да настъпи
произшествието. Заявява, че докато е бил при тях през деня, не е имало употреба
на алкохол и не знае какво е станало, след като са се разделили; че в деня на
инцидента двамата са бали-рали слама на нивата му в с.С.; че вечерта свидетелят
се е прибрал с трактора с ремар-кето, заедно със сламата, а двамата работници е
трябвало към 18,00 ч. да оставят другия трактор в парка, където се съхраняват
машините, да извадят сезала от него и да се приберат с лекия автомобил, но не
са се прибрали, както и че след произшествието същият е питал по пътя по
бензиностанциите и други места евентуално дали са спирали някъде, но всички са
казали, че не са спирали никъде.
Другият изслушан свидетел В.П. С. сочи, че познава
пострадалите в процесното ПТП М.Г. Н. и Е.Ю.А. – с първия са израснали заедно,
а вторият е бил негов ученик; че процесният л.а.„Ф.П.“ с рег.№ ******** е тяхна
семейна собственост и се водел на името на доведения му син А. С.Н.; че за
инцидента е разбрал от съселяни, които са видели автомобила блъснат в дър-вото
и са се обадили на А., като на десетата минута са пристигнали на мястото на
ПТП, което е било близо до селото. Твърди и че колата е била блъсната в дърво,
като М. Н. и Е.А. са били още живи; че А. се е върнал до селото, за да вземе
трактор и да откопчаят колата, сигнализирали са на тел.112, но докато дойдат служителите
им, те са освободили автомобила от дървото и са извадили двамата пострадали. Депозира
показания, че от удара е било невъзможно да се отвори лявата врата на
автомобила, поради което са счупили единия прозорец и са ги извадили през
задната врата, след което са ги положили все още живи на тревата, на банкета, като
Е. е имал кръв по главата; че той лично е отрязал предпазните им колани, както
и че М. е бил диабетик.
Съгласно
данните от представения в заверено копие дубликат на удостоверение за раждане,
издаден на 24.07.2013 г. от Община Д. въз основа на акт за раждане № 0492/05. 03.1986
г., като баща на Е.Ю.А., роден на ***
г., е посочен Ю. А.Ю. с ЕГН **********. От приложеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена с изх.№ 51/22.05.2015 г., се установява,
че Ю.А.Ю., ЕГН **********, и Ю. А.Ю., са имена на едно и също лице.
По делото е прието и заверено копие от удостоверение
за сключен граждански брак, издадено на 22.06.2012 г. от Община К. въз основа
на акт № 0009/23.06.2012 г., от което е видно, че на 23.06.2012 г. Е.Ю.А. и С.Г.
О., са сключили граждански брак, а в удостоверение за раждане № **********, издадено
на 23.01.2013 г. от Община Д. въз основа на акт за раждане № 0065/23.01.2013
г., е удостоверено, че Е.Ю.А., ЕГН **********
и С.Г.А., ЕГН ********** са родители на А.Е.Ю., ЕГН **********.
Съгласно удостоверение за наследници с изх.№
ГР-04-188/22.07.2013 г. на Община К., Е.Ю.А. с ЕГН ********** е починал на
19.07.2013 г., като след смъртта му същият е оставил за негови наследници по
закон съпругата му С.Г.А., ЕГН ********** и синът му А.Е.Ю., ЕГН **********.
От приетата в производството справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд от 15.06.2015 г. /неоспорена от ответника/, от
която е видно, че ЗД „Б.И.” АД е предоставило данни пред фонда, че на 07.03.2013 г. е
сключил договор за задължителна застраховка по риск „Гражданска отговорност”
относно МПС с рег.№ ********
по полица № 02112002761086 с период на валидност: 31.12.2012 г. – 30.12.2013
г., както и че това дружество е подавало информация в
Информационния център за прекратяване на полицата на 15.10.2013 г. – след датата на инцидента от 18.07.2013 г.
За установяване на твърдените неимуществени
вреди по искане на ищците са събрани гласни доказателства: показанията на свидетеля
А. Ю.А. – брат на почи-налия Е.Ю.А.,
който поддържа, че е разбрал за станалото произшествие от баща им; че на
19.07.2013 г., когато от болницата са им съобщили за смъртта на брат му, баща
му е припаднал; че брат му и баща му са имали отлични отношения, обичали са се
много, не са имали караници и са се разбирали много добре; че допреди няколко
години са живеели заедно, но баща им е станал зет в друго село – на 20 км. от
тяхното, и е отишъл да живее там, но е идвал почти всеки ден при тях, както и
че към момента на смъртта на брат му баща им вече е живеел в другото село. Свидетелства
и за отношенията между брат му и неговата съпруга, като ги описва като любящо
семейство, в добри отношения, в което не е имало кавги; че брат му и снаха му са
живеели заедно в едно домакинство в с.Е.Б., като за семейството се е грижел
брат му, намирал си е работа на нивата, грижел се е за жена си и сина си.
Поддържа, че за брат му семейството е било на първо място; че същият много се е
радвал при раждането на детето, което към момента на смъртта му е било на 6
месеца, като свидетелства за съществувала между тях връзка, за изградената
близост и грижите на Е. към сина му.
Сочи и че близките му тежко са понесли погребението
на брат му – като
е пристиг-нала катафалката снахата му е отишла до ковчега, прегърнало го е и
със силен глас е започнала да вика, че не може да повярвам, че се случило, като
тогава й стана лошо и за 10-15 минути не е била в съзнание, а баща му е коленичил
пред ковчега, запалил е цигара и е поч-нал да плаче, че това е кошмар и че това
не може да е истина; че през следващите месеци снаха му е станала нервна,
не е излизала от стаята си, постоянно е гледала снимките на починалия си съпруг
и е плачела, а баща му е сменил вече втора работа, има проблеми с кръвното и
нервите, каквито не е имал преди и за които приема медикаменти; че често ходят
на гробището. Твърди, че все още не са преодолели загубата на брат му; че
детето вече е на 2 г. и 4 м., вече говори и когато го види го нарича „татко“, и
въпреки, че майка
му му казва, че не му е татко, но пак продължава да го нарича така, при което
снаха му С. веднага почва да плаче, както и че снаха му и
племенникът му все още живеят в къщата, където са живеели заедно с брат му.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични и последователни, основа-ващи се на лични впечатления, с изключение на
частта относно връзката между влошеното здравословно състояние на Ю.Ю. и
смъртта на Е., тъй като намира, че тези обстоятелства могат да се установят по
безспорен начин с медицински документи и ли СМЕ, каквито не са ангажирани по
делото, тъй като изискват специални знания в областта на медицината, а в
производството не са налице данни, че свидетелят притежава медицинска
квалификация. Освен изложеното, следва да се има предвид, че повишеното кръвно
налягане може да бъде причинено от много различни фактори, поради което дори и такова
да е налице у първия ищец, не може да се приеме обосновано и еднозначно, че то
се дължи единствено на последиците от процесното ПТП.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото дока-зателствен
материал, настоящата инстанция намира, че са налице условията за частичното
ангажиране на отговорността на ответника по заявените срещу него искове с правно основа-ние чл.226, ал.1 КЗ /отм./, с
която норма е признато правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият
по разглеждания риск – собственикът на МПС и всеки ползващ го на законно
основание водач /чл.257, ал.2 КЗ отм./, е отговорен по правилата на чл.45 и сл. ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото му се
обезщетение в границите на застрахователната сума, определена в договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.223, ал.1 КЗ /отм./.
Безспорно
бе установено в производството – от приетите за безспорни факти, събра-ните
писмени доказателства във връзка с реализирането на произшествие и изслушаната комплексна
съдебна експертиза, че на 18.07.2013 г. се е осъществило ПТП – предмет на спо-ра,
в резултат на което е настъпила смъртта на Е.Ю.А.. Доказано бе и че това
събитие е настъпило в резултат на виновните действия на водача М.Г. Н. при
управлението на л.а.„Ф.П.“ с ДК № ******** – презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не
бе оборена в производството от страна на ответника, чието поведение от друга
страна се явява и противоправно, тъй като това лице, в качеството му на водач
на МПС е нарушило правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.5, ал.1 ЗДвП,
чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, касаещи задълженията на водачите на ППС: с
поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората; да контролират
непрекъснато пътните пре-возни средства, които управляват, и при избиране
скоростта на движението да не превишават установената в чл.21, ал.1 ЗДвП
стойност за извън населени места от 90 км/ч. Ако водачът на МПС бе управлявал
същото в съответствие с вменените му от закона задължения, същият е разполагал
с техническа възможност да преодолее безпрепятствено процесния пътен участък и
ПТП не би настъпило.
Доказано
бе и че вследствие на този деликт е починал Е.Ю.А., а от показанията на
разпитания свидетел А. А. бе констатирано и че тримата ищци са пре-търпели
претендираните по делото неимуществени вреди във връзка със смъртта на техния
близък – страдания, психо-емоционален дискомфорт, неудобства, промени в начина
им на живот, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от
настъпването на това деяние.
На последно място: настоящият състав приема за доказан и фактът, че към
момента на събитието през м.07.2013 г. е налице и валиден застрахователен
договор по риск „Граж-данска отговорност”, сключен с ответното дружество – в
качеството му на застраховател, относно моторното превозно средство, от чието
неправомерно управление са причинени уврежданията на ищцит. В изпълнение на
нормативните му задължения по чл.294 КЗ /отм./ ЗД „Б.И.” АД е отчело в
Информационната система, администрирана от Гаранционния фонд, подписаната от
него на 07.12.2012 г. полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” относно л.а.„Ф.П.“ с ДК № ******** със срок на действие:
от 31.12.2012 г. до 30.12.2013 г., прекратена на 15.10.2013 г. По силата на
разпоредбата на чл.295, ал.7 КЗ /отм./ до доказване на противното издадената от
Гаранционния фонд справка въз основа на данните от Информационния център,
удостоверява: застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, на-чалната и крайната дата на
покритието, регистрационния номер и номера на рамата на МПС, име/наименование и
адрес/адрес на управление на собственика на същото – обстоятелства,
които не бяха оборени в процеса.
Наличието
на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на института на
непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД в дадената хипотеза, както и
съществуването на валиден застрахователен договор към датата на събитието,
сключен с ответника по риск „Гражданска отговорност“, имащ за предмет лекия
автомобил, управляван от виновния за деянието водач, обуславят основателността
на предявените по делото претенции за заплащане на обезщетения за репарирането
на визирания вид вреди на ищците по разглеждания ред.
Решаващият състав на СГС намира за
неоснователно релевираното от ответника въз-ражение, че застрахователят не
следва да отговаря по заведените претенции с оглед липсата на правосубектност
на виновния водач. Смъртта на деликвента и свързаната
с нея невъзмож-ност да се реализира наказателната, административна, дисциплинарна
и гражданска отговор-ност на същия, не са обстоятелства, които изключват и/или
погасяват отговорността на заст-рахователя по риск „Гражданска отговорност”,
тъй като пораждането и съществуването на последната е обусловено от
възникването на деликтната отговорност на застрахования извър-шител към момента
на осъществяване на деянието, но не и от настъпилите впоследствие факти,
касаещи правоспособността на това лице.
За
да се произнесе по въпроса относно размера на дължимите се обезщетения за
неимуществени вреди в съответствие с изискванията на т.11 на ППВС № 4/1968 г.,
съдебният състав взе предвид: момента на настъпване на инцидента – м.07.2013
г.; данните относно възрастта на починалия /27 г./ и тази на ищците Ю.А.Ю. /49
г./, С.Г.А. /21 г./ и А.Е.Ю. /6 месеца/ към същия период; съдържанието на
съществу-валите отношения между съпрузите, съгласно показанията на свидетеля А.
А.; обстоя-телството, че същите са живеели
съвместно, имали са ежедневни контакти, обща среда и са отглеждали заедно
техния син; съдържанието на отношенията родител-дете между починалия и неговия
син, съобразно данните от същите гласни доказателства; обстоятелството, че към
момента на смъртта на баща му, А.Ю. е бил малолетен и изцяло зависим от почи-налия
му родител; обуславящата роля на моралната и материална подкрепа и грижи на
бащата за пълноценното развитие на детето като личност; обстоятелството, че този
ищец е бил лишен от тази подкрепа и грижи от самото начало на неговия живот; съдържанието
на съществувалите отношения между починалия и неговия баща, характеризиращи се
с близост, разбирателство и постоянство, въпреки, че в последните години същите
са живеели в различ-ни домакинства; тежкото
приемане на кончината на Е.А.
от страна на неговите близки; средната продължителност на живот в страната;
невъзвратимостта на загубата; неб-лагоприятното
отражението на последната върху емоционалното и душевно състояние на ищ-ците;
факта, че
първите двама ищци и починалият са пълнолетни, правоспособни и тру-доспособни
лица, асоциирани в обществото, както и установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД
принцип на справедливостта, съобразно които СГС, І-во ГО, 11 с-в приема, че за
неимущест-вените вреди, произтичащи от процесното ПТП следва да се определят
обезщетения в след-ните размери: 110 000,00 лева - на Ю.А.Ю.,
120 000,00 лева – на С.Г.А. и 130 000,00 лева – на А.Е.Ю., които се
покриват изцяло от лимита по полицата.
До
визираните стойности заявените по реда на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ претенции
относно неимуществените вреди на ищците следва да бъдат уважени, а в останалата
част – до претендираните размери,
последните трябва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Неоснователно
е наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на наследодателя на ищците. Дори да се приеме, че М. Н. е
управлявал л.а.„Ф.П.“ с ДК № ********
след употреба на алко-хол над допустимата от закона норма, съгласно разясненията,
дадени в т.7 от ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, за да е налице е
съпричиняване на вредата, когато постра-далото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоус-тановения минимум, е
необходимо този факт да му е бил известен. С ангажираните в произ-водството
доказателства ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване,
че Е.Ю.А. е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол. Такова знание не
се установява, както от показанията на свидетеля А. Н., така и от приетата СМЕ
по делото. Посоченият свидетел изрично е посочил, че преди инцидента в негово
при-съствие водачът и починалият пътник не са употребили алкохол, а от
заключението на СМЕ се констатира, че дори да се приеме за достоверна концентрацията
на алкохол в кръвта на водача на автомобила съответства на лека степен на
алкохолно опиване, при която все още липсват или са дискретно проявени
координационни нарушения, разстройства на говора и походката, дизметрия и т.н.,
които са лесно разпознаваеми от страничен наблюдател. Дока-зателства, че такива
нарушения са били налице у водача Н. преди ПТП и че те са били видими за пострадалия
пътник, по делото не са ангажирани.
Обезщетението
за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и
възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното
му задължение. С оглед нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД забавата при задълженията от
непозволено увреждане настъпва в деня на извършване на деликта, тъй като
„длъжникът се смята в забава и без покана“. С оглед горното и предвид
обстоятелствата, че причинителят на вредата е известен към момента на
увреждането и че неговият застраховател отговаря за всички причинени от това
лице вреди, които са пряка и непосредствена последица от него-вите виновни и
противоправни действия, първоинстанционният съд намира, че на ищците се дължи
обезщетение за забавено изпълнение на задължението на ответника по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за периода от датата на увреждането им: 19.07.2013 г. – датата на
смъртта на техния близък, до датата на подаване на исковата им молба по пощата
на 27.12.2013 г.
За
да се произнесе по размера на визираните вземания съдът взе предвид данните относно
лихвените проценти на БНБ относно законната лихва за този период, съгласно
които на основание чл.162 ГПК намира, че тези претенции /в размер на законната
лихва/ за времето от 19.07.2013 г. до
27.12.2013 г. се явяват доказани, съответно за сумите: 4 959, 31 лева – по
претенцията на Ю.Ю.; 5 410,15 лева – по претенцията на С.А. и
5 861,00 лева – по претенцията на А.Ю..
До
тези стойности исковете на ищците по чл.86, ал.1 ЗЗД за посочените периоди следва
да бъдат уважени, а в останалата им част до пълните заявени размери и за
18.07.2013 г. последните трябва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Съобразно
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците и законната лихва върху
присъдените като главница суми, считано от 27.12.2013 г. – датата на подаване
на исковата молба по пощата, до окончателното им заплащане, както и по сметката
на СГС сумата от 15 049,22 лева – държавна такса по делото на основание
чл.78, ал.6 ГПК, съответна на уважената част от искове.
На основание чл.38, ал.2 ЗА ответното дружество
следва да заплати на пълномощ-ника на ищците адвокатско възнаграждение в размер
7 974,61 лева, определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
й редакция от 08.06.2010 г./.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направени в хода на процеса разноски съответно на отхвърлената част
от исковете, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, изчислено при условията на
чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното от процесуалния представител на същите в
последното съдебно заседание възра-жение за прекомерност, което съдът намира за
основателно с оглед липсата на съществена фактическата и правна сложност на
спора, броя на проведените открити съдебни заседания по делото, обема на
осъществената защита и изискванията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09. 07.2004
г. на ВАдС /в приложимата му редакция от 28.03.2014 г./, възлизащи общо на
1 634,09 лева, от които: 499,31 лева – от ищеца Ю.Ю., 590,09 лева – от ищцата
С.А. и 544,70 лева – от ищеца А.Е.Ю., по компенсация с дължимите се на ищците
разноски по чл.78, ал.1 ГПК в общ размер от 355,62 лева.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на Ю.А.Ю. ***, ЕГН **********, сумата
110 000,00 /сто и десет хиляди/ лева
– обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
във връзка със смъртта на сина му Е.Ю.А., ЕГН **********, настъпила на 19.07.2013 г., вследствие на ПТП от 18.07.2013
г., заедно със законната лихва, считано от 27.12.2013 г. до окончателното
заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на Ю.А.Ю. ***, ЕГН **********
сумата 4 959,31 лева /четири хиляди деветстотин петдесет и
девет лева и тридесет и една стотинка/ – по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 19.07.2013 г. до 27.12.2013 г., като ОТХ-ВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от
5 444,20 лева и за 18.07.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“
АД със
седалище и адрес ***, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ
на С.Г.А. ***, ЕГН ********** сумата 120
000,00 /сто и двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка със смъртта на съпруга
й Е.Ю.А., ЕГН **********,
настъпила на 19.07.2013 г., вследствие на ПТП от 18.07.2013 г., заед-но със
законната лихва, считано от 27.12.2013 г. до окончателното заплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 150 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на С.Г.А. ***, ЕГН **********
сумата 5 410,15
лева /пет
хиляди четиристотин и десет лева и петнадесет стотинки/ – по иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 19.07.2013 г. до 27.12.2013 г., като ОТХ-ВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 6 802,25 лева и за 18.07.2013
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на А.Е.Ю. с ЕГН **********,
малолетен – действащ чрез законния му представител – майка С.Г.А., ЕГН **********
и двамата с адрес: с.Е.Б., Община К., ул.„П. № 10, сумата 130 000,00 /сто и тридесет хиляди/ лева – обез-щетение за
неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка
със смъртта на баща му Е.Ю.А., ЕГН **********,
настъпила на 19.07.2013 г., вследствие на ПТП от 18.07.2013 г., заедно със
законната лихва, считано от 27.12.2013 г. до окончателното заплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 150 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на А.Е.Ю. с ЕГН **********,
малолетен – действащ чрез законния му представител – майка С.Г.А., ЕГН **********
и двамата с адрес: с.Е.Б., Община К., ул.„П. № 10, сумата 5 861,00
/пет осемстотин шестдесет и един/ лева – по иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за периода от 19.07.2013 г. до 27.12.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 6 802,25 лева и за 18. 07.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на адвокат М.Д.Я. ***, с адрес
на кантората: гр.Д., ул.„*********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 7 974,61 лева /седем хиляди девет-стотин
седемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинка/ – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********
на основание чл.78, ал.3 ГПК по компенсация сумата 499,31 лева /четиристотин деветдесет и девет лева и тридесет и една
стотинка/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Г.А. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********
на основание чл.78, ал.3 ГПК по компенсация сумата 590,09 лева /петстотин и деветдесет лева и девет стотинки/ – разноски
по делото.
ОСЪЖДА А.Е.Ю. с ЕГН **********, малолетен –
действащ чрез законния му представител – майка С.Г.А., ЕГН ********** и двамата
с адрес: с.Е.Б., Община К., ул.„П. № 10, да ЗАПЛАТИ на З.Д. „Б.И.“ АД
със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 ГПК по компенсация сумата 544,70
лева /петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ – разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********,
да ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 15 049,22 лева /петнадесет
хиляди четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ лева – държавна
такса.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на страната на
ответника – С.Г.Н., ЕГН **********.
Решението
може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: