Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. Сливен,23.07. 2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
откритото заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Ивайла Куманова и прокурор Ваня Белева, като разгледа докладваното от Мартин Сандулов ЧНД № 402 по описа за 2019 год. на СлОС, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано
по повод на получено искане
за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган №
3062 5422 2101 4763 от 06.11.2018 г. на Politie/DLOC/OIV/, Кралство Нидерландия/ за налагане на
финансова санкция – парична сума в размер на 230 евро, за деяние по Закона
относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по
пътищата чл.2 по отношение на българския гражданин Х.С.Х. – роден на *** г., придружени с
удостоверение, преведено на български език, издадено по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по реда на
чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и с
копие от решението на съдебния орган.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на
органа на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което
настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението и същото да
бъде изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява.
Представлява се от назначения си служебен защитник адв. Долапчиева.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът
прие за установено следното:
С Решение № 3062 5422 2101 4763 от 06.11.2018г. влязло в сила на 18.12.2018г., посоченият несъдебен
орган е наложил санкция на българския гражданин Х.С.Х. – роден на *** г., за
това, че на 28.10.2018 г. е държал в
ръка мобилен телефон по време на шофиране.
На засегнатото лице е наложена е финансова санкция в
размер на двеста и тридесет евро.
Посочена е правна квалификация на деянието – Закона относно
административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата
чл.2.
Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансова санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на
финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на
държава членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на
парични суми за извършено деяние, представляващо нарушение на установените в
изпращащата държава правила за движение по пътищата. За посоченото деяние не се
изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т. 1 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансова санкции, доколкото се касае за санкционирано
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението
за налагане на финансова санкция е представено като заверено копие от органа,
който го е издал и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който
орган е удостоверил и неговото
съдържание.
От
съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите реквизити
предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на
Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции и то съответства на решението за налагане на
финансова санкция.
Наложеното
от несъдебния орган на искащата държава наказание – парична сума, представлява
финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Не
са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е издадено и/или
изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за
деяние подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира
въпроса за евентуално изтекла давност на българското законодателство;
засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася
за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение
на физическо лице, което е наказателно отговорно. В удостоверението изрично е
посочено, че производството е било
писмено. Лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението.
В
удостоверението също така е посочено изрично, че по информация на органа, който
издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение
срещу същото лице, както и че няма такова решение, което е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняващата.
Ръководен
от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице
предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган – Politie/DLOC/OIV, Кралство Нидерландия/ за налагане на
финансова санкция – парична сума в размер на 230 евро, за деяние по Закона
относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по
пътищата чл.2 по отношение на българския гражданин Х.С.Х. – роден на *** г.
Равностойността
на наложената финансова санкция в размер 230 евро възлиза на 449,85 лева.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото
заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на
последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва
незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото
решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Ръководен
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение № 3062
5422 2101 4763 от 06.11.2018г. на несъдебен
орган /Politie/DLOC/OIV/, Кралство Нидерландия/ влязло в сила на
18.12.2018г., с което е
наложена на българския гражданин Х.С.Х. – роден на *** г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
финансова санкция, включваща парична сума в размер на 230 евро с левова
равностойност 449,85 лева. за извършено деяние по Закона
относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по
пътищата чл.2.
ИЗПРАЩА решение № 3062
5422 2101 4763 от 06.11.2018г. на несъдебен
орган /Politie/DLOC/OIV/, Кралство Нидерландия/ влязло в сила на
18.12.2018г., ведно с
препис от настоящото решение на органите на НАП за ИЗПЪЛНЕНИЕ, незабавно след
влизането на последното в сила.
Решението може да бъде обжалвано или
протестирано пред Апелативен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.
ДА
СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: