№ 29
гр. Сливница , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Г. Н. Николов
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Г. Н. Николов Административно наказателно
дело № 20201890200306 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
П. К. Н., ЕГН ********** от град З., ул. „Д.“, № 7, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-1204-003962 от 03.02.2020 г. на Началник Група към ОДМВР –
София, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, затова, че на
18.12.2019г. в 01.56 часа, на ПП № 1-8 в района на 01-ви км. на ГКПП „Калотина“ вход леки
автомобили, управлява лек автомобил „ТОЙОТА АВЕНСИС“, с френски рег. № **, като
при извършена проверка се установило, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, за
което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като
претендира същото да бъде отменено, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
сторените в хода на производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от мл. адв.
Св. Микушински, който поддържа жалбата и излага съображения по съществото на правния
спор.
Административнонаказващият орган – ОДМВР София, редовно уведомен, не
изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита в която се излагат аргументи
за неоснователност на така подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от
1
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че на посочената в НП и АУАН, дата, място и време,
жалбоподателят е управлявал описаното МПС, като е преминал през границата на страната
и е влязъл на територията на Р България. При извършена проверка от граничен служител,
водача представил на същия френско СРМПС № ***, което според мл. инспектор Г. К.
(видно от докладна записка л. 12 от делото) от РДГП – Драгоман било анулирано. Поради
горното последния потърсил съдействието на служители на ОДМВР - София, с-р „Пътна
полиция“, като на място се отзовал свидетелят М. К. А.. Установено е при проверка на
документите на автомобила, че свидетелството за регистрация било анулирано от френските
власти, чрез ръкописно изписване върху него на текст на френски език и посочване на
датата, на която същото е дерегистрирано. За посоченото нарушение, свидетелят А.,
съставил на жалбоподателя АУАН № 19625. Актът бил връчен срещу подпис на водача.
Видно от представеното към преписката Сведение ръкописно попълнено от П.Н., същия още
към момента на съставяне на АУАН е изразил своето несъгласие със същия. В срока по чл.
44 ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от страна на санкционираното лице,
което не е било взето предвид при издаване на оспореното наказателно постановление. По
преписката не е представена справка за твърдяната от свидетелите дерегистрация на
автомобила.
Копие от френско СРМПС № *** е приложено към административно наказателната
преписка – л. 16 от делото.
На база съставения АУАН и доказателства АНО е издал обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като
нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице
е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На
първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от
2
което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде
установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени
формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на
административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и
издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат
предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат
изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на императивни
разпоредби на ЗАНН.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение, изготвен от
компетентно длъжностно лице от съответния административен орган, което има права да
осъществява функции по контрол по ЗДвП - актът е съставен от св. Иван Тодоров в
качеството му на мл. автоконтрольор при ОДМВР - София, при спазване разпоредбите на.
чл. 37, ал. 1 от ЗАНН.
Според обстоятелствената част на наказателното постановление управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил регистриран на територията на Р Франция, а впоследствие е
бил отчислен от службата за регистрация в посочената държава и не е бил регистриран в
службата за регистрация в България. Констатацията, че автомобилът е бил дерегистриран
във Франция, се подкрепя единствено от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, като в кориците на административно наказателната преписка, такива
доказателства липсват.
Не се спори в производството, че санкционираното лице е представило пред
служителите на Гранична полиция, френско свидетелство за регистрация на автомобила.
Както беше посочено по - горе обаче, липсват данни по преписката да са представени
доказателства, че автомобилът действително е бил отчислен от френските власти. Липсват
също така и данни, дали от съответните компетентни власти е изисквана официална справка
свързана с актуалната регистрация на процесния автомобил в Р Франция.
Предвид изложеното по-горе не може да се приеме за доказано обстоятелството, че
регистрацията на автомобила във Франция е била прекратена към момента на установяване
на твърдяното нарушение.
Тук е мястото да се отбележи, че задължение на административно наказващия
3
орган е да ангажира достатъчно по обем и качество доказателства от които да бъде
установено по несъмнен и безпротиворечив начин описаното в НП нарушение. В случая,
както беше посочено по – горе, не са посочени номерът на рамата на управлявания от
жалбоподателя автомобил /доколкото при наличието на твърдения за липса на регистрация
по установения ред, това е основният индивидуализиращ белег на МПС/, фактическото и
правното основание, по силата на което е прекратена регистрацията на този автомобил във
Франция, както и актът за прекратяване на регистрацията на автомобила и компетентният
орган на Френската република, който е издал този акт. Освен че водят до нарушаване на
правото на защита на санкционираното лице, посочените пропуски изправят съда пред
невъзможност да прецени законосъобразността на издаденото наказателното постановление,
както и да провери правилно ли е приложен материалния закон, досежно възприетата от
АНО фактическа обстановка, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя
автомобил е била прекратена към посочената в наказателното постановление дата на
вмененото нарушение. Следва също така да бъде посочено, че отбелязването върху талона
на автомобила с ръкописен текст на френски език „VENDU“ /продаден/, само по себе си не
означава, дерегистрация на автомобила, а единствено установява трансформация на
собствеността. За да бъде прекратена неговата регистрация е необходим конкретен акт на
съответната компетентна администрация, според който по недвусмислен начин да се налага
извода, че поставените регистрационни табели са невалидни и съответно движението на
автомобила с тях го квалифицира като такъв, който не е регистриран по надлежния ред.
В този смисъл обжалваното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата
на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като не са посочени доказателствата които потвърждават
извършването му. В конкретния случай такива липсват по делото и не са ангажирани в хода
на АНП.
Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на
настоящата инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което
предполага отмяната на обжалваното НП.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за възлагане на
разноски, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, за присъждане на сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени надлежни
доказателства (договор за правна помощ и съдействие – л. 9 от делото).
Ето защо, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя, сторените в
производството разноски. Предвид направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 63 ал. 4 от ЗАНН и като съобрази
правната и фактическа сложност на настоящото производство, съдът приема същото за
основателно до минимално предвидения размер от 300 лв., като до пълния претендиран
размер от 500 лева претенцията се явява неоснователна. Така определеното възнаграждение
е в съответствие с разпоредбата на чл. 8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
4
размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с относително ниската правна и
фактическа сложност на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-
1204-003962 от 03.02.2020г. на Началник Група към ОДМВР – София, с което на П. К. Н. ,
ЕГН ********** от град З., ул. „Д.“, № 7, за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП, затова, че на 18.12.2019г. в 01.56 часа, на ПП № 1-8 в района на 01-ви км. на ГКПП
„Калотина“ вход леки автомобили, управлява лек автомобил „ТОЙОТА АВЕНСИС“, с
френски рег. № **, като при извършена проверка се установило, че МПС не е регистрирано
по надлежния ред, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, му
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК, ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СОФИЯ, да заплати на П. К. Н., ЕГН ********** от град З., ул.
„Д.“, № 7, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5