РЕШЕНИЕ
№
………, 27 април 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в
публичното заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 2875по описа за 2017г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.92 от ТЗ.
Ищецът „С.И.Т.- МО“ ЕООД твърди, че по
комисионен договор с М.НА О.е приело да продава имущество, собственост на
последното и в изпълнение на този договор на 15.10.2008г. е сключило договор с
ответника за продажба на стоки, принадлежащи на министерството. Поддържа, че
първоначално уговорения срок за изпълнение на договора е бил продължаван
неколкократно по искане на ответник, който не е имал готовност да приеме
купените стоки. Твърди, че с анекси и допълнителни споразумения към договора
срокът е изменян, а от страна на Министерството са издаване няколко нареждания
за предаване на закупените стоки, но в по-голямата си част те не са получени от
ответника. Ищецът твърди още, че с допълнително споразумение към договора от
19.08.2012г. е уговорена и неустойка за забава на ответника да получи стоките и
срокът за получаването им е бил продължен, но само при условие, че
ответникът заплати дължимата неустойка
за забавата до този момент. Поддържа, че ответникът отново е изпаднал в забава
по отношение на това си задължение, считано от 24.10.2012г., въпреки че от
страна на Министерството са издадени нови нареждания и е имало готовност за
предаване на стоките. Според ищеца, от момента на забавата ответникът дължи
неустойка в размер 3% месечно върху стойността на неполученото количество,
което възлиза на 77 177,64лв. Така определената неустойка възлиза на 2
315,33лв. месечно. Ищецът предявява иск за осъждане на ответника да заплати
така определената неустойка за времето на забава за периода от 24.01.2014г. до
1.10.2017г., която възлиза общо на 104 189,85лв. Претендира освен това
законната лихва върху посочената сума, както и разноски.
Ответникът А.- Д“ ЕЕОД оспорва иска като
неоснователен. Поддържа, че нареждания, издадени от М.НА О.на 24.09.2012г. не
са му връчени и че ищецът не му е оказал нужното съдействие, за да може да
изпълни задълженията си. По тази причина счита, че не е изпаднал в забава на
24.10.2012г. В допълнение оспорва и твърденията за наличие на забава за исковия
период и поддържа, че в изпълнение на издадените през 2014г. нареждания от М.НА
О.е получил изцяло всички стоки, предмет на договора за продажба. Претендира
разноски.
Софийски градски съд намира за
установени следните факти от значение за решаване на правния спор:
По силата на комисионен договор от
9.10.2008г. с М.НА О.„С. иТ.- МО“ ЕООД е
приело да сключи от свое име и за сметка на министерството договор за продажба
на имущество, посочено в приложение към договора, на стойност съответно 96
873,20лв. и 250 000лв. без ДДС.
С договор за покупко-продажба № 70/10 от
15.10.2008г. „С. иТ.- МО“ ЕООД се е задължило да продаде на „А.“ ЕООД, а
последното – да плати и получи стоки, описани в приложение към договора
(осколочно-фугасни снаряди, полубронебойни снаряди и патрони със запалителен
куршум), на обща стойност 127 928,94лв. Страните са уговорили авансово плащане
на цената и предаване на стоките в склада на продавача. Срокът на действие на
договора е бил 5 месеца. На същата дата ищецът е издал и фактура на ответника
за посочената сума. Фактурата е получена от представител на ответника.
На основание писмо от ответника с искане
за продължаване на срока на договора, с анекс от 9.03.2009г. страните са констатирали,
че купувачът не е започнал изтеглянето на закупените стоки поради необходимост
от технологично време и са се съгласили да продължат срока на действие на
договора до 31.08.2009г.
С последващ анекс № 2 от
6.08.2009г.срокът на договора е бил продължен
до 30.06.2011г. на основание на писмо от командир на поделение 48960,
съгласно което боеприпасите могат да бъдат изтеглени от базите до посочената
дата.
С последващо споразумение от 7.01.2012г.
страните са констатирали, че срокът на изпълнение на договора, продължен с
цитираните анекси, е изтекъл. Ищецът е поел задължението в 15-дневен срок да
поиска от М.НА О.нови нареждания за изтегляне на стоките, а при наличието на
такива нареждания ответникът сее задължил в срок не по-късно от 6 месеца от издаването
им да изтегли неполучените стоки. Страните са уговорили и неустойка в размер 3%
от стойността с ДДС на неизтеглените количества за всеки просрочен започнат
месец в случай, че купувачът не изпълни задължението си да получи стоката. Предвидена
е и възможност за продължаване на посочения 6-месечен срок, ако купувачът
заплати посочената неустойка за времето, с което иска продължаване на срока.
На 20.02.2012г. от поделение на М.НА О.са
издадени три броя нареждания за предаване на имущество на основание посоченото
споразумение между страните от 7.01.2012г. На 19.08.2012г. е подписано
допълнително споразумение към посоченото споразумение, в което страните са
констатирали предстоящото изтичане на 6-месечния срок и невъзможността на
ответника да получи всички стоки, предмет на договора. Страните също така са се
съгласили, че ответникът следва да заплати на ищеца неустойка от 2 315,33лв. и
че ищецът ще получи нови нареждания за
изтегляне на стоките, а срокът на действие на споразумението ще бъде 1 месец
след получаването им. Посочената сума е била платена на 12.09.2012г.
С писмо от 23.08.2012г. командирът на военноморските
сили е уведомил ищеца, че остават за получаване още значителен брой от
боеприпасите, предмет на договора и е поискал установяване на контакт с
купувача и определяне на нов срок за изпълнение на договора. С писмо от
27.08.2012г. ответникът е поискал ново продължаване на срока за получаване на
стоките. По искане на ищеца, на 24.09.2012г. са издадени две нови нареждания за
предаване на имущество на основание споразумението между страните от
7.01.2012г.
Междувременно на 14.09.2012г. ответникът
е поискал спиране на действието на
споразумението поради невъзможност от негова страна да го изпълни, тъй
като трето лице, с което ответникът е имал договор, го е уведомило, че има
нужда от технологично време за съхраняването и приемането на стоките. С последващо
писмо от 14.06.2013г. ответникът е уведомил ищеца, че продължава да се намира
във форсмажорни обстоятелства и че при наличие на валидни нареждания за
изтегляне на стоката това може да стане в рамките на три месеца.
На 17.12.2013г. от М.НА О.е издаден
план-трафик за натоварване и извозване на неизтеглени боеприпаси от контрагенти
на ищеца, а на 23.01.2014г. са издадени три броя нареждания за получаване на
боеприпасите на основание договора между страните и посочения план-график, всяко
от които със срок на действие до 19.12.2014г. На гърба на тези нареждания има
писмено удостоверяване, че са получени на 3.02.2014г. Впоследствие, на
15.04.2015г. са издадени още два броя нареждания със срок на действие до
30.10.2015г.
С писмо от 12.05.2014г. ищецът е
уведомил ответника, че остават неизтеглени количества боеприпаси и е поискал
предприемане на необходимите действия за изпълнение на утвърдения план-график.
В отговор, с писмо от 2.06.2014г. ответникът е уведомил че е започнал
изпълнение на договорите, чиито срокове изтичат първи, сред които и договор №
70 от 15.10.2008г. и че трети лица, с които той е сключил договори за
съхранение не разполагат със свободни складови площи. Аналогична информация
ответникът е дал и в последващо негово писмо до ищеца от 13.06.2014г.
С писмена покана, връчена на ответника
на 12.11.2014г. ищецът е уведомил ответника, че не е изпълнил задълженията се
по договора и споразуменията към него и че остава неизтеглено количество
боеприпаси на стойност 77 177,64лв. с ДДС, поради което дължи уговорената със
споразумението от 7.01.2012г. неустойка за времето от 24.10.2012г. Поискано е
изплащането на неустойката.
В изпълнение на договора между
страните ответникът е получавал от различни военни поделения боеприпаси, предмет на същия договор, с
приемо-предавателни протоколи от 14.04.2014г.; 16.04.2014г.; 17.06.2014г.;
26.08.2014г.; 28.08.2014г.; 18.09.2015г.; 1.10.2015г.; 5.10.2015г.;
8.10.2015г.; 21.10.2015г.; 26.10.2015г.; 28.10.2016г. и 9.11.2015г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изнесените количества по договора до 9.11.2015г. включително са на обща стойност 77 177,28лв.,
а дължимата според договора неустойка за забава възлиза на 104 189,40лв.
Свидетелят Н.Н.дава показания, че от
2010г. работи в ищцовото дружество и се занимава с осъществяване на сделките с М.НА
О.и от посочения период е поел и проследяването изпълнението на договора с
ответника. Една от основните причини за неизпълнение на договора от страна на
ответника е била липсата на складови площи. Документи и протоколи за предаване
на боеприпасите са били изготвяни през 2008, 2009, 2012, 2014 и 2015г. за едни
и същи боеприпаси, като срокът за получаването им е продължаван многократно, но
по причини при купувача те не са били
получени. Свидетелят поддържа непрекъснат контакт с дружествата-купувачи и при
него не са постъпвали данни да не е получено издадено нареждане. За 2014г.
управителят на ответника се е подписвал на гърба на съответното нареждане, че
го е получил, поради кратките срокове за изпълнение. Още от 2012г. свидетеля е
бил предоставил информация в съответните поделения, че става въпрос за една и
съща продукция, поради което е било необходимо на ответника само да се съобщи
по телефона, че нарежданията се намират в поделението и той да си ги получи.
При тези обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи:
Между страните е бил сключен валиден
договор за продажба на боеприпаси № 70/10 от 2008г, по който основните
задължения на ищеца са били да предаде закупените стоки, а на ответника – да заплати цената им
и да ги получи. Срокът на действие на договора е изтекъл, но действието му е
било подновено и продължено със споразумението 7.01.2012г. при същите условия.
С цитираното споразумение страните изрично са уговорили и задължени на
ответника за неустойка в размер 3% върху стойността на неполучените количества
за всеки започнат месец на забава. Впоследствие действието на договора е било
продължавано изрично или с конклудентни действия на страните до получаването на
всички закупени боеприпаси с последния протокол от 9.11.2015г. Доколкото няма
твърдения или изявления в противен смисъл, съдът приема, че продължаването на
действието на договора се е отнасяло и до клаузата за неустойка.
От събраните доказателства се
установява, че задължението на ответника да получи стоките, предмет на
договора, е останало неизпълнено за дълъг период от време. Въпросното
неизпълнение се дължи на обстоятелството, че трети лица, с които ответникът е
договарял за съхранение на боеприпасите, не са имали възможност да сторят това.
Тази причина е изрично призната от ответника в изявления до ищеца. Посоченото
обстоятелство обаче не освобождава ответника от отговорност за забавеното
получаване на стоките, защото се квалифицира като причина за неизпълнението, за
която той носи отговорност. Затова следва да се приеме, че е налице виновна
забава на ответника при получаване на купените боеприпаси и че са налице
предпоставките за пораждане на акцесорното задължение за неустойка за забава в
негова тежест.
Неоснователен е доводът на ответника, че
не е изпадал в забава през 2012г., доколкото този период не се включва в
рамките на исковата претенция. Същевременно, за периода от издаването на трите
нареждания за получаване на боеприпасите
през м.януари 2014г., получени на 3.02.2014г., до получаване на всички
боеприпаси на 9.11.2015г., забава на ответника е била налице и тази забава е
била виновна.
Претенцията на ищеца за неустойка обаче
е частично основателна, защото търсената с исковата молба сума се явява
резултат на неправилно определяне на размера и на периода на неустойката. Така
ищецът претендира неустойка върху неполучени стоки на стойност 77 177,28лв. за
45 месеца. Реалната забава на ответника обаче е траела от м.февруари 2014г. –
първият започнат месец от получаването на
нарежданията за изтегляне на боеприпасите, до м.ноември 2015г., когато
всички боеприпаси на обща стойност 77 177,28лв. са били окончателно получени от
ответника, или общо 22 месеца. За въпросния период от 22 месеца неизпълнението
на ответника като стойност е намалявало постепенно при отчитане стойността на
получаваните от него периодично стоки чрез всеки от приемо-предавателните
протоколи, описани по-горе. Така неизпълнение на стойност 77 177,28лв. е имало
само за три месеца – до м.април 2014г. включително, когато ответникът е получил
част от боеприпасите, а останалите неполучени са били на стойност
63 409,32лв. За посочената стойност забава е била налице за следващите 4
месеца, до м.август 2014г. включително, когато ответникът е получил още част от
боеприпасите. Съответно, дължимият размер на неустойката върху стойността на
неполучените стоки от 2 315,32лв. месечно, представляващи 3% от
77 177,28лв., е приложим само за три месеца, а за следващите 4 месеца той
е 1902,28лв. месечно (3 % от 63 409,32лв.). Преценявайки по същия начин и следващите
дати на получаване на боеприпаси чрез протоколите, описани по-горе и установени
също и от съдебно-счетоводната експертиза, стойността на полученото, съответно
на неполученото имущество за всеки започнат месец и уговорката за неустойка в
размер 3%, съобразно клаузата от споразумението, се установява, че след август
2014г. ответникът е дължал неустойка в размери както следва: за 13 месеца
(август 2014 – септември 2015г) в размер 1 588,29лв. месечно, за 1 месец
(септември 2015г.) в размер 1 482,99лв., за 1 месец (октомври 2015г.) в
размер 1 297,43лв. месечно и за 1 месец (ноември 2015г.) в размер
185,56лв. Този начин на определяне на неустойката следва от точния смисъл на
разглежданата клауза от споразумението от 7.01.2012г. и отчита намаляващото
като стойност неизпълнение на задължението на ответника с получаването на всяка
следваща партида от стоките. Определена по този начин, дължимата неустойка
съгласно договора е 38 168,83лв. и до този размер искът е основателен. В
останалата част искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху посочената сума за времето от
предявяване на иска до окончателното й изплащане. В полза на ищеца следва да се
присъдят и разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от
иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ищеца също следва да се
присъдят разноски, съответни на отхвърлената част от иска. Двете страни са
представили списъци на разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното
плащане на разноски.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, *** да заплати на „С.И.Т.–
МО“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул. „*******на основание чл.92 от ЗЗД сумата
38 168,83лв. (тридесет и осем хиляди сто шестдесет и осем лева и 83ст.)
неустойка за забавено получаване на стоки, предмет на договор за продажба № 70/10 от 15.10.2008г., за периода от
м.февруари 2014г. до м. ноември 2015г. включително, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 6.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и 3 220,19лв.
(три хиляди двеста и двадесет лева и 19ст.) разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.92 от ЗЗД, предявен
от „С.И.Т.– МО“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул. „*******срещу „А.“ ЕООД, *** в останалата част до пълния предявен размер от
104 189,85лв.
ОСЪЖДА от „С.И.Т.– МО“ ЕООД, ЕИК *******,
гр.София, ул. „*******да заплати на „А.“ ЕООД, *** сумата 2 737,41лв. (две
хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 41ст.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: