Р Е Ш Е Н И Е № 176

гр. Сливен, 22.10.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на шестнадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                      Ваня Костова                                                и с участието на прокурора                          Христо Куков                                            като разгледа докладваното от               председателя                             КАНД № 162        по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 257/06.06.2019 г., постановено по АНД № 387/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1972921/11.03.2018 г., издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на Б.В.Б. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът Б.В.Б. обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не бил обсъдил в мотивите си необходимостта от протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. за условията и реда за използване на АТСС. Не било спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от тази Наредба за наличие на снимка на разположението на уреда. Участъкът, в който било посочено, че е констатирано нарушението не бил надлежно обозначен чрез пътен знак за осъществяване на контрол чрез АТСС. Не било ясно и на какво разстояние от знака се намирало АТСС. Твърди, че Районният съд не е приложил правилно материалният закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени електронния фиш.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява.  В писмено становище от неговия пълномощника поддържа подадената жалба на основанията посочени в нея. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен.

В с.з. ответникът по касацията редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.03.2018 г. в 13:40 ч., на път II-66 в с. Злати войвода, до пазара за плодове и зеленчуци в посока гр. Сливен, контролните органи при сектор КАТ „Пътна полиция" при ОД на МВР-гр. Сливен са заснели с помощта на автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 570, находящо се в служебен автомобил, собственост на ОД на МВР-Сливен, МПС марка „Опел Омега" с ДК № ***, управлявано със скорост от 79 км/ч (доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра) при разрешена 50 км/ч за населено място въведено с пътен знак Д-11.

Въз основа на горната констатация на собственика на МПС - жалбоподател в настоящото производство е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Същия е издаден от ОД на МВР-гр. Сливен, като на жалбоподателя на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Към преписката са представени и приобщени като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция протокол за използване на автоматизирано техническо средство, снимка № 11743СС/0052485, Протокол № 8-45-17 от 14.11.2017 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от приложената към преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 50 км/ч., налагащо извода, че санкционираният Б. е извършил нарушение по чл. 21 ал.1  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на електронния фиш, като същият съдържал всички необходими реквизити по ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 11.03.2018 г. в 13:40 ч., на път II-66 в с. Злати войвода, до пазара за плодове и зеленчуци в посока гр. Сливен, контролните органи при сектор КАТ „Пътна полиция" при ОД на МВР-гр. Сливен са заснели с помощта на автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 570, МПС марка „Опел Омега" с ДК № ***, управлявано със скорост от 79 км/ч при разрешена 50 км/ч., видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности.

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.

РС Сливен е изложил подробни мотиви за процедурата по издаване на ЕФ, като е установил, че не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения. Изискванията относно издаването на електронен фиш са залегнали в ЗДП и Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената нормативна база електронния фиш следва да съдържа точно посочени реквизити, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което, съдът правилно приел, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.

От представените от АНО и приобщени от съда писмени доказателства, е установено, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570 е одобрено по реда на Закона за измерванията, видно от приложения по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От така посочения протокол се установява по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри. За установеното нарушение е изготвен и протокол за използването на процесното мобилно автоматизирано техническо средство, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от същия констатираното нарушение е било извършено в указания в протокола период на проверката, а протокола е оформен съобразно изискванията на Приложение № 1 към Наредбата.

Неоснователно е възражението на касатора, че издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, също за неоснователно. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, в разглеждания случай не е допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната процедура. С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт за регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 год. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия, регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата.

Не се споделя и довода на касационния жалбоподател, че не може нарушения, установени с мобилни системи за контрол да се санкционират с електронен фиш, а само по общия ред на ЗАНН. На първо място не се споделя направеното тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно – че електронен фиш се издава само при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган. Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От граматическото и функционално тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП става ясно, че езиковият смисъл на нормата е различен от твърдяния в процесната жалба. Синтактичният  разбор на разпоредбата и поставените препинателни знаци и в частност запетаята след словосъчетанието „техническо средство” и предшестваща израза „в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане…” явстват, че в отсъствието на контролен орган и нарушител се извършва не установяването на нарушението, а издаването на електронния фиш. Следователно, вложеният от законодателя смисъл в тази норма (изведен по правилата на граматиката, формалната и правна логика) касае процедура по издаване на санкционен акт, провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и нарушител и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане на нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към вида на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде стационирано с цел експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с техническо средство по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на административното деяние, нито да постави под въпрос неговото извършване. Както се отбеляза по – горе в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство (мобилно или стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че установяването на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за да се процедира по този ред на санкциониране.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 257/06.06.2019 г., постановено по АНД № 387/2019 г.  по описа на Районен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.