Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.11.2017г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-А състав, в
закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.дело № 11375
по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.Б.М.
срещу Постановление от 06.06.2017г. на ЧСИ С.А.по изпълнително дело №
20169190400347, с което е потвърдено претендираното от взискателя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 357 лв., начислените, платени и
приети за събиране авансови такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ към датата на
издаване на постановлението в общ размер на 140.10лв., както и определените
пропорционални такси за събиране на паричното вземане съгласно т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, във връзка с подадено от длъжника възражение с вх.№ 09295/19.05.2017г. Частният
жалбоподател оспорва начислените разноски за юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело в размер на 357 лв. Счита, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер, не по-висок от 100 лв. При условията на
евентуалност излага, че начислените в полза на взискателя разноски за
юрисконсултско възнаграждение са прекомерни, тъй като единственото действие,
извършено от процесуалния представител на взискателя, е подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че в молбата по чл.426 ГПК взискателят ,,Т.С.” ЕАД е възложил на ЧСИ А.,
във връзка с изпълнителното производство, да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., да определя
начина на изпълнението. Твърди, че същински действия по принудително
удовлетворяване вземанията на взискателя, които да обосноват прилагане на
разпоредбите на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., не са извършвани. На следващо място частният жалбоподател
оспорва размера на начислените по изпълнителното дело такси в общ размер на
319,75 лв., от които 140,10 лв.-авансови такси по ТТР към ЗЧСИ, и 179,65
лв.-пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Посочва, че в съобщението за
образуване на изпълнителното дело, изпратено от ЧСИ А., липсва индивидуализация
как е формирана сумата от 319,75 лв., на какво основание е начислена и дали в
сбора й е включен ДДС. Излага, че таксата по т.26, б.,,б” от ТТР към ЗЧСИ по изпълнителното
дело в размер на 179,65 лв. е неправилно изчислена върху размер на дълга от
1979,78 лв., формиран не само от сбора на присъдените главница-764,29 лв.,
лихви -100,87 лв. и разноски-325 лв. по изпълнителния лист от 21.01.2016г. по
ч.гр.д.№ 48730/2015г.
по описа на СРС, ГО, 141 състав, но и от сумата от 112,87 лв.-законна лихва
върху главницата за периода от 14.08.2015г. до 26.01.2017г., 357 лв.-разноски
по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение и 319,75 лв.-такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че материалният интерес, върху който се
изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния
лист, както и че при определяне на дължимата пропорционална такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ не се включват и начислените разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение. С оглед така заявените доводи частният жалбоподател моли съда
да отмени обжалваното постановление и да намали размера на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, претендирано от взискателя по изпълнителното
дело, от 357 лв. на 50 лв., както и да намали размера на начислените по
изпълнителното дело такси в общ размер на 319,75 лв. При условията на евентуалност, моли съда да
отмени като неправилно обжалваното постановление и да намали разноските за
юрисконсултско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното
дело, от 357 лв. на 200 лв., съгласно т.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.А.с
рег.№ 347 на КЧСИ, в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 20169190400347 по
описа на ЧСИ С.А.с рег.№ 919 на КЧСИ е образувано по молба от 21.04.2016г. на взискателя ,,Т.С.”ЕАД
срещу длъжника Н.Б.М.-за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист
от 21.01.2016г., издаден от СРС, ГО, 141 състав по гр.д.№ 48730/2015г.-сумата от 764,29 лв., от които
745,93лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и 18,36 лв. за дялово
разпределение за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната
лихва за периода от 14.08.2015г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 100,87 лв., от
които 98,33 лв. начислена върху главницата с предмет доставена топлинна енергия
и 2,54 лв.-с предмет дялово разпределение, дължима за периода от 31.12.2012г.
до 06.08.2015г., и 325 лв.-разноски по делото, а именно 25 лв. държавна такса,
и 300 лв.-възнаграждение на юрисконсулт. С молбата взискателят
,,Т.С.”ЕАД
е възложил на съдебния изпълнител, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ, да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, както и да определи
начина на изпълнението. Направено е искане за присъждане на сумата 357 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене
на изпълнителното дело.
До длъжника Н.М. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена й на 12.05.2017г., с която
съдебният изпълнител я е поканил да изпълни задължението си в двуседмичен срок
от връчването, като заплати дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист,
както и таксите и разноските по изпълнението, включително сумата от 357
лв.-юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 319,75 лв.-такси и разноски по
Тарифата към ЗЧСИ.
С възражение вх.№ 09295/19.05.2017г. длъжникът Н.М. е възразила
срещу таксите и разноските по изпълнителното дело и е направила искане същите
да бъдат намалени от съдебния изпълнител.
С обжалваното постановление от
06.06.2017г. на ЧСИ С.А.по изпълнително дело № 20169190400347 е потвърдено
претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 357 лв.,
начислените, платени и приети за събиране авансови такси и разноски по ТТР към
ЗЧСИ в общ размер на 140,10 лв., както и определените пропорционални такси за
събиране на паричното вземане, съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435, ал.2 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител–постановление от 06.06.2017г., с което е оставено без уважение
възражение вх.№ 9295/19.05.2017г. на длъжника Н.М. за намаляване на таксите
и разноските по изпълнението, поради което същата е процесуално допустима.
Обжалваното постановление е частично неправилно. При
постановяването му съдебният изпълнител неправилно не е съобразил действащата
към този момент и към момента на сезирането с молбата на длъжника уредба
относно размера на дължимото в полза на взискателя юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в изпълнителното производство.
Нормата по чл.
78, ал. 8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е
приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в действащата й редакция, приета с ДВ, бр.8
от 24.01.2017г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37 от ЗПрП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.
27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за
представителството в изпълнителното производство възнаграждението е от 50 до
100 лева. Предвид конкретните
обстоятелства, които се преценяват при заплащането на правната помощ - чл. 37 от
ЗПрПом и с оглед осъществените от юрисконсулта на взискателя действия,
изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело по чл. 426 ГПК, размерът на задължението и липсата на фактическа и правна
сложност, възнаграждението следва да се определи в размер от 50 лв.
С
оглед гореизложеното направеното от длъжника Н.М. възражение по отношение
следващите се на взискателя ,,Т.С.” ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение
е основателно и обжалваното постановление на съдебния изпълнител в частта на
отказа му да уважи това възражение следва да се отмени, като се постанови
намаляване на разноските за юрисконсултско възнаграждение от претендирания
размер от 357 лв. до размера от 50 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и
други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
В случая, основателна се явява жалбата
срещу постановлението за разноски от 06.06.2017г. в частта на определената от
ЧСИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 26, б. ,,в” от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която, ако е от 1000 лв. до 10000 лв., е 100 лв. + 8 % за горницата над 1000 лв. Според забележка 4 към т. 26
от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
т.е. в настоящия случай - сумата от 1303. 03 лв. Съгласно забележка 27а към т. 26
от Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т.26 не може да
надвишава една десета от вземането. Ето защо и в настоящия случай дължимата
такса по т.26 при така определената сума в размер на 1303. 03 лв., е в размер
на 124 .24 лв., като начислената от частния съдебен изпълнител такса в повече
(за горницата над тази сума до 179. 65 лв.) е без основание. Така общият дължим размер на таксите по
ТТРЗЧСИ е 264. 34 лв., от които 140. 10 лв. авансови такси.
По
отношение на останалите такси – извън пропорционалната, единственият въведен в
жалбата довод е относно липсата на тяхната индивидуализация. Оплакването е
изцяло неоснователно, тъй като същите са напълно индивидуализирани по пера
както в обжалваното постановление, така и в отделни сметки.
Предвид
изложеното, обжалваното постановление следва да се отмени в частите по т.1. и
т. 3 и съдът да се произнесе съобразно гореизложеното и да се потвърди в частта
по т. 2.
Претендираните
от жалбоподателя разноски не могат да бъдат присъдени, тъй като настоящото
производство не е състезателно исково и липсва процесуално основание за подобно
процедиране. Общите правила за разпределение на отговорността за разноски по
чл. 78 ГПК са неприложими в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на длъжника Н.Б.М. постановление от 06.06.2017г. по изпълнително
дело № 20169190400347 на ЧСИ Сийка А., рег. № 919 на КЧСИ, в частта по т.1 и по т. 3, с които е
оставено без уважение искането на длъжника по изпълнението за намаляване на претендираните от взискателя ,,Т.С.“
ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение и в частта за потвържадаване
на определената пропорционална такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за претендирано
от взискателя ,,Т.С.” ЕАД и дължимо от длъжника Н.Б.М. по изпълнително дело № 20169190400347
по описа на ЧСИ С. А., рег.№ 919 при КЧСИ, юрисконсултско
възнаграждение, от 357 лв. на 50 лв.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително
дело № 20169190400347 по описа на ЧСИ С. А., рег.№ 919 при КЧСИ, дължима на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размер на 124. 24 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 06.06.2017г. по
изпълнително дело № 20169190400347 на ЧСИ С.А., рег.№ 919 на КЧСИ, в останалата обжалвана част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.