Решение по дело №891/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260230
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Валери Митков Ненков
Дело: 20201720200891
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                       В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                        11.ДЕКЕМВРИ.2020година

Номер 260230                                                                                      гр. Перник

Пернишки  районен съд                                                                  01- Н. състав

На  10.ХІ.                                                                                        година  2020г.

В  открито  съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Валери   Ненков

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :

                                                                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

Секретар:  Биляна Миткова

ПРОКУРОР    

      Като разгледа докладваното от Председателя  ЧНД № 00891/20год. по  описа  на съда за 2020година, за да се произнесе  взе предвид следното:

       Производството е по реда на   чл.145   и  сл. от  АПК   вр.    чл.72 ал.4   от  “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

       Образувано е по  ЖАЛБА  на Е.С.П.-ЕГН ********** адрес ***/, против Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242/23.V.2020г. издадена от Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник  .

       Със процесната заповед е наредено задържане на жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН ********** за срок от 24часа в помещение за задържане при  01-РУ-ОД на МВР-Перник.

      В жалбата се излагат съображения, че заповедта е неправилна,незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения.  Прави се искане за отмяната й.

      В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован НЕ се явява лично изпраща адв.Б.М.-ПАК. Поддържа жалбата на изложените в нея основания. В хода на устните състезания пледира за отмяна на заповедта,като незаконосъобразна и присъждане на разноски.

     ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник  НЕ  се явява лично вместо него гл.юк. З.В.при ОД-МВР-Перник. Оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което прави искане жалбата да се отхвърли, като неоснователна и възразява за прекомерност на претендираните разноски.

По допустимостта:

В Заповедта предмет на съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. С оглед на това и съгласно чл.140 ал.1 от АПК  се приема, че жалбата е постъпила в законно установения срок.

Жалбата е процесуално допустима и  подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Районен съд-гр.Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

 

  По фактите:

  Предмет на настоящето производство е Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242/23.V.2020 г. издадена от Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник. 

 В настоящето производство,предмет е само и единствено законосъобразността на издадения процесен акт по задържането на жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН **********.

  От данните по делото се установява, че в късния следобед на 23.V.2020г. около 19,15ч. на ул.„Клисура“ №11 по сигнал за пусната силна музика в частен дом/къща с дворно място/ е изпратен Автопатрул  на МВР № 211 в състав:ст.Полицай Б.Б.  и ст.Полицай С.С..

  Двамата заварили  в двора трима младежи от мъжки пол установени в последствие,като:П.Р.  И.-ЕГН **********/живущ на адреса/, Мартин Пламенов Стайков-ЕГН ********** и жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН **********, както и майката и лелята на живущия на адреса П.Р.  И.,които празнували абитуриентски празник и били под влияние на алкохол и пусната в двора им музика. Двамата служители разпоредили на живущия П.Р.  И.-ЕГН **********/живущ на адреса/  да спре музиката но същия не го направил,като единствено преместил колоната от музиката по искане на майка му но не спрял музиката.Двамата служители тогава поискали документите му за самоличност но същия отказал да им ги предаде, като същевременно се обърнал неуважително към служителите.

   С оглед не преустановяване на музиката били повикани допълнително служители за съдействие,като пристигнали още два  екипа с две отделни МПС-та,като ведно с тях и предвид неизпълнението на разпореждането от страна на П.Р.  И.-ЕГН ********** /живущ на адреса/  да спре музиката били предприети действия по задържане на лицето. В процеса на задържане, на другите двама присъстващи на тържеството Мартин Пламенов Стайков-ЕГН ********** и жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН **********  им били поискани личните документи,като в последствие и жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН **********  бил задържан и отведен в ОДП-МВР-Перник,където била издадена процесната заповед, спрямо жалбоподателя и същия задържан за 24часа със Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242/23.V.2020г. издадена от Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник от    19,30ч на 23.V.2020г.     ДО    13,55ч   на  24.V.2020г.   когато бил освободен.

  С ПРОТОКОЛ ЗА ЛИЧЕН ОБИСК НА ЛИЦЕ-Л.36 при задържането са иззети недопустимите вещи,в последствие върнати на същата.

  Попълнена е Декларация-л.35 от 23.V.2020г. /при задържането/ от жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН **********  ,относно здравния статус на същия в която собственоръчно е отразено,че няма проблеми от здравен характер.

  На 24.V.2020г.   в 13,55ч   след по малко от 24часа/ задържания е  ОСВОБОДЕН видно от Книга на задържаните лица     и  процесната заповед.

  На 24.V.2020г.  на   лицето Е.С.П.-ЕГН **********   е съставен АУАН № 0342541/24.V.2020г. относно нарушение  по  чл.64 ал.1,2 и 4 от ЗМВР/чл.64. (1Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.  (2) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.   (4) (Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. (6) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.(7) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс./

    Анотирана съдебна практикаПо искане на защитата в хода на съдебното следствие е разпитан свидетеля:П.Р.И.-ЕГН **********/живущ на адреса/.

  От показанията на свидетеля се установява времето и мястото на задържане на жалбоподателя, като състава констатира, че спор в тази връзка няма.

  Поради това показанията му в тази част се ценят и въз основа и на тях се приема, че жалбоподателя е задържан по времето и на мястото посочени по горе, от  органите на МВР.

  Показанията му относно отношенията и преценките касаещи органите на МВР и  свързани с начин на задържане са ирелевантни за изхода на процесния спор, поради което не се ценят.

  Евентуално превишаване на правомощията на служителите на реда, би могло да бъде предмет на друго производство, но не и в разглеждания съдебен спор.

  От страна на жалбоподателя и представляващия го НЕ бяха представени никакви гласни доказателства или свидетели.

  Горната  фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, приета,като годно доказателство. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните с изключение на характера и същността на дадените разпореждания, поради което и съдът ги кредитира.

  Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

 

ОТ правна страна:

  Със Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242/23.V.2020г. издадена от Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник е задържал жалбоподателя на осн. чл.72 ал.1 т.1 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение за временно задържане при 01-РУ-ОД на МВР-Перник, като същия е освободен преди изтичане на процесния период време т.е в законно установения интервал.

                  От Удостоверение УРИ № 313р-9696 от 24.VІІ.2020г. се установява, че издателят на заповедта Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник, към дата на издаването й заема длъжност “Старши Полицай/ВПА/ в група Охрана на общественя ред на сектор  Охранителна полиция към 01-РУ-ОД-МВР-Перник” и същият има качество на полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР.

       В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:  1. за което има данни, че е извършило престъпление;      2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;  3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;  4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;  5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;  6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.(4) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи./     респ. ответника е оторизиран да задържа лица  при наличие на законовите предпоставки за това.

      Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл.146 т.1 от АПК. /чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:   1. липса на компетентност;   2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;4. противоречие с материалноправни разпоредби;5. несъответствие с целта на закона./

       Оспорвания процесен акт е в изискуемата форма за действителност.

       Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.    (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;    2. фактическите и правните основания за задържането;   3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;4. датата и часът на задържането;5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането;б) на адвокатска защита от момента на задържането;в) на медицинска помощ;г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.(5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис./, задържането на лицата по чл.72 ал.1 от ЗМВР се извършва с ПИСМЕНА заповед.

      Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл.74 ал.2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

      Посочено е  в заповедта и правно основание за задържането–чл.72 ал.1 т.2  от ЗМВР/чл.72.(1)Полицейските органи могат да задържат лице:   1. за което има данни, че е извършило престъпление;  2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;  3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;7. в други случаи, определени със закон.(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. (3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.(4) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи./

  Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства се приемат за ОСНОВАТЕЛНИ,  предвид следното:  

  По правната си същност, мярката „Задържане за срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл.72–чл.75 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява принудителна административна мярка/ПАМ/–административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

  Основната цел на задържането на лица по чл.72 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР, като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване ИЛИ осигуряване възможност на органите на МВР да изпълняват своите задължения в рамките на своята компетентост.   

   Задържането с правно основание чл.72 ал.1 т.1 и т.2 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/, като принудителна административна мярка(ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

   В чл.5 § 1 от ЕКПЧ се изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното право.

   Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6 ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

  Налагането на принудителната административна мярка в случая НЕ е оправдано, защото в случая НЕ са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за НЕвиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

  Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя НЕ са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода/пуснатата музика е в частен двора и дом, извън обсега на нощната тишина-22,00ч-06,00,ч/ или следобедна почивка-14,00-16,00ч. и то в период на абитуриентски балове/.

   От доказателствата приложени по делото е видно, че НЕ са съществували данни, според които жалбоподателя е съпричастен към извършване на някакво престъпление позволяващи задържане/макар и по т.1, а не посочената в процесната заповед/.

   Видно от процесната Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242/23.V.2020г. издадена от Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник и наличните доказателства по делото НЕ се установи и неизпълнение на „……след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба…„, в това число и какво конкретно предупреждение /разпореждане/ е било отправено /ако е отправено персонално такова/  именно към жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН **********, което същия евентуално да е игнорирала.

  Представителя на ответника не представи доказателства в тази насока, въпреки наличните възможности да се разпита лицето давало разпореждания по време на инцидента и пристигналите множество други служители  на  МВР/респ. свидетели очевидци/.

  Представените  в с.з  Дакладни записки /без съставителите на същите и свидетелите по случая/ не са достатъчни /още по малко може да се позовава някой на техни възприятия/ с оглед принципа за непосредственост и прерогативите на съда да проверяват доказателствата по конкретно дело.  Ограничаването на тази възможност не може да се третира,като положително доказателство за представителя  на ответната страна.

   От събраните писмени доказателства /Докладни записки-л.13,15/ е видно,че са налице данни за лица НЕ изпълняващи разпореждане да „спрат музиката“, да представят документи за самоличност“ и „да се отстранят и да не пречат да бъде задържано лице“  т.е множество различни разпореждания, спрямо отделни лица.

  Процесната Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242/23.V.2020г. издадена от Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник, също НЕ съдържа изискуемото конкретно предупреждение/разпореждане/ „……………… след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба…………………….„ т.е не е налице каквото и да е фактическо разпореждане по същество в рамките на посочените по горе или извън тях отправено към процесния субект.

  Тоест от всичко по горе посочено, не са налице предпоставките на   чл.72 ал.1 т.1 и т.2  от ЗМВР/чл.72.(1) Полицейските органи могат да задържат лице:   1. за което има данни, че е извършило престъпление;   2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;……………./ 

      С оглед на това СЕ констатира отменително основание по чл.146 т.2 от АПК/чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:   1. липса на компетентност;     2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;4. противоречие с материалноправни разпоредби;5. несъответствие с целта на закона./

  Предвид изложеното състава приема, че оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при НЕспазване на административно производствените правила и при НЕточно и НЕ конкретно позоваване на материално правните разпоредби се явява НЕправилен и НЕзаконосъобразен акт.

   Жалбата е основателна и като такава, следва да  бъде уважена.

По разноските:

   При този изход на спора на жалбоподателя Е.С.П.-ЕГН ********** се дължат разноски направени в хода на производството от същата в размер на 300/триста/лева за Адвокатско възнаграждение с оглед направеното възражение за прекомерност на претендираната сума от 500лева.

  Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдия  при Районен съд-гр.Перник,

 

Р   Е   Ш   И:

     ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-242/23.V.2020г. издадена от Б.К.Б.-Ст.Полицай-Гр.“ООР“-01-РУ-МВР-Перник, СРЕЩУ Е.С.П.-ЕГН **********  на осн. чл.72 ал.1 т.2  от  ЗМВР.

     ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Перник  да ЗАПЛАТИ на Е.С.П.-ЕГН ********** адрес: *** разноски по делото в  размер  на  300/триста/лева.

     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен съд-Перник в 14-четиринадесетдневен срок от връчването му.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ:…………………………………

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС