№ 160
гр. Пазарджик, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500060 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с искова молба, подадена от:
-К.Г. Б. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Ц.К. „ № 7 ;
-Г. Н. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Ц.К. „ № 7 .В хода на делото тази
страна е починала и на нейно място е конституиран наследника К. Г. Б. (страна в съдебното
производство );
Против :
-Т. Д. П., с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Ц.К. „ № 7;
-Н. АНГ. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Ц.К. „ № 7 ;
-Д. АНГ. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Ц.К. „ № 7 ;
С исковата молба са съединени субективно, обективно и кумулативно следните искове :
-Отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на съдебна спогодба за делба
на построената в имота еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор 506.3513.1,
одобрена с определение по гр. д. № 506/1994г. ;
-Ревандикационен осъдителен иск с правно основание на иска по чл. 108 от ЗС , с който се иска
ищците да бъдат признати за собственици на западната част от построената в имота двуетажна
еднофамилна жилищна сграда и постройките на допълващо застрояване, описани в исковата
молба, както и да се осъдят ответниците да предадат собствеността и владението върху имота ;
-Конститутивен иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт №112/ 08. 10. 1997г. ;
1
-Негаторен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на постройките описани в исковата молба ;
С Решение № 260072/ 29. 03 .2021г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1334/2016г. по
описа на същия съд:
-иска по чл. 26 от ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответниците Н. АНГ. Н. , ЕГН ********** и
Д. АНГ. Н., ЕГН **********.Искът е уважен по отношение на ответницата Т. Д. П. ;
-Иска по чл. 108 от ЗС е уважен частично за ½ ид. част от жилищната сграда и постройките на
допълващо застрояване ;
-Конститутивният иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт №112/ 08. 10. 1997г. е
оставен без разглеждане , като процесуално недопустим ;
-Негаторният иск е уважен изцяло ;
Решението на районния съд се обжалва в отхвърлителната част с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство К. Г. Б., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния
представител на страната.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението в обжалваната част,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат
предявените искове . Претендира се заплащането на съдебно –деловодни разноски за двете
инстанции .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез
пълномощника на страната. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението
на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
Решението на районния съд се обжалва в уважителната му част с въззивна жалба от
ответниците в първоинстанционното производство, подадена чрез процесуалния представител
на страните.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в
обжалваната част,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се
отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове . Претендира се
заплащането на съдебно –деловодни разноски за двете инстанции .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната
жалба .
С Определение № 260254/20. 04. 2021г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1334/2016г.
по описа на същия съд, са осъдени ищците да заплатят в полза на районен съд В. допълнителна
ДТ за предявените искове в размер на 1854лв.
Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищците в
първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника им. В частната жалба се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение.
Искането е да се отмени обжалваното определение.
В срока по чл. 263ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна .
С Определение № 260462/13. 10. 2021г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1334/2016г.
по описа на същия съд, е изменено решението в частта за разноските по делото ,като са осъдени
ответниците да заплатят в полза на ищците сумата 4057, 61лв., представляваща сторени
2
разноски по делото .
Против определението на районния съд е подадена въззивна частна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство.В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на постановеното определение . Искането е да се отмени обжалваното определение В срока по
чл. 263ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат жалбите и
становищата си.
По въззивната жалба срещу решението на районния съд.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Фактическа страна на правния спор.
Установено е по делото ,че ищеца Г. Н. П. и А. Н. П. (починал към момента на завеждане на исковата молба )
са братя . Ищцата К.Г. П. е дъщеря на Г. Н. П. и негов единствен наследник. Г. Н. П. е бил женен
за М.И. П. , починала на 05. 07. 2009г.
Ответницата Т. Д. П. е съпруга на починалия А. Н. П. и майка на ответниците Н. АНГ. Н. и Д.
АНГ. Н..
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че с два нот. акт от 15.11.
1964г. и от 29. 12. 1964г. Г. Н. П. е закупил празно дворно място с площ от 703кв.м. в гр. В. , кв.
„Л. „. Към момента на закупуването Г. Н. П. е бил в брак с М.И. П. .
На 17. 05. 1965г. на Г. Н. П. е разрешено строителството на нова жилищна сграда на два етажа в
закупеното дворно място .
С нот.акт от 27. 12. 1965г. Г. Н. П. дарява на баща си Н.Г. П. ½ ид. част от дворното място .
С нот. акт от 08. 04. 1967г. бащата Н.Г. П. дарява на сина си А. Н. П. процесната ½ ид. част от
дворното място .
Със строително разрешение № 68/ 30. 07. 1985г. на братът А. Н. П. е разрешено да построи гараж
в процесното дворно място върху 20 кв. м.
На 15. 04. 1994г. съдът е одобрил съдебна спогодба по силата на която в общ дял на съпрузите А.
3
Н. П. и Т. Д. П. е поставена западната част от двуетажна масивна къща близнак с обща площ от
118кв. м. В общ дял на съпрузите Г. Н. П. и М.И. П. е поставена източната част от двуетажна
масивна къща близнак с обща площ от 118кв. м.
От представените удостоверения от Данъчна служба гр. В. се установява,че на името на ищеца
Г. Н. П. е записано половината дворно място и източната част от двуетажната жилищна сграда .
На името на починалия А. Н. П. е записана другата половина от дворното място и западната част
от жилищната сграда .
С нот.акт № 112/ 08. 10. 1997г. съпрузите А. Н. П. и Т. Д. П. даряват на двамата си сина Н.Н. и
Д.Н. собствената си ½ ид. част от дворното място ,първия и втория етаж от западната половина
на жилищната сграда – близнак и гараж на 24 кв. м.
От приетата по делото СТЕ и представените писмени доказателства се установява ,че в имота са
построени следните сгради :
-Масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 115 кв. м. Сградата е разделена
на две половини – източна и западна , с външни самостоятелни входове от север. Ищците ползват
първия и втория етаж от източната половина , а ответниците ползват първия и втория етаж от
западната половина;
-Гараж, със застроена площ от 31 кв. м. За гаража не са представени строителни книжа и
документи . Изпълненият строеж не е съобразен с действащите строителни правила и норми .
Гаражът се ползва от ответниците.
- Стопанска сграда на един етаж,разположена на имотната граница със съседен имот , със
застроена площ от 36 кв. м. Ползва се от ищците ;
-Стопанска сграда на един етаж,разположена в дъното на имота , на имотната граница със
съседен имот , със застроена площ от 10 кв. м. Ползва се от ответниците ;
-Стопанска сграда на един етаж,разположена в дъното на имота , на имотната граница със
съседен имот , със застроена площ от 27 кв. м. Ползва се от ответниците ;
По делото е приета съдебна –автотехническа експертиза ,която дава заключение ,че достъпа до
вътрешността на имота не е възможен с автомобилен транспорт от всякакъв вид ,включително и
за паркиране в двора ,поради изградената преградна стена с височина 30 см. и широчина на
отвора на вратата 2, 08 м.
ІІ.По основателността на отрицателния установителен иск за прогласяване нищожността
на съдебна спогодба за делба на построената в имота еднофамилна жилищна сграда на два
етажа с идентификатор 506.3513.1, одобрена с определение по гр. д. № 506/1994г. ;
Искът е частично основателен.
По основанието за нищожност поради нарушение на материалния закон( чл. 26 ал.1пр. 1 от ЗЗД).
Ищцовата страна твърди ,че спогодбата е нищожна , тъй като разделянето на съсобствената
жилищна сграда на отделни етажи не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелни
жилища , както и че за разделянето няма одобрен архитектурен проект.
По делото е безспорно установено ,че към момента на сключване на спогодбата ,двата дяла , които
са обособени не отговарят на строителните правила и норми за обособяване на самостоятелни
жилища и по конкретно не е спазена процедурата по чл. 62 ал. 2 от ЗТСУ( отм.), както и няма
одобрен архитектурен проект за разделянето . Установено е , че към настоящия момент , както
4
западната ,така и източната част от сградата отговарят на строителните правила и норми за
обособяване на самостоятелни жилища. Установено е също така ,че към настоящия момент няма
правна пречка да бъд0е одобрен архитектурен проект за обособяването на самостоятелни
жилищни обекти .
Съгласно указанията ,дадени в ТР № 3/ 2016г на ОСГТК на ВКС следва да се приеме ,че
съдебната спогодоба представлява действителен договор,но с незавършен фактически състав
поради липсата на надлежно одобрен архитектурен проект по чл. 62 от ЗТСУ (отм.).
Фактическият състав ще бъде завършен и спогодбата ще породи правно действие след
одобряването на архитектурен проект за разделянето на еднофамилната жилищна сграда на два
отделни и самостоятелни жилищни обекти. До този момент сградата е общо притежание в
съсобственост между страните .
По изложените съображения следва да се приеме ,че прехвърлителната сделка, сключена с нот.акт
№ 112/ 08. 10. 1997г., с която съпрузите А. Н. П. и Т. Д. П. даряват на двамата си сина Н.Н. и
Д.Н. първия и втория етаж от западната половина на жилищната сграда – близнак ,също не е
породила вещно-прехвърлителен ефект ,поради липсата на архитектурен проект за разделяне на
сградата.
По основанието за нищожност поради накърняване на добрите нрави . ( чл. 26 ал.1пр. 3 от ЗЗД).
По делото е установено ,че ищеца Г. Н. П. и покойната му съпруга са придобили правото на
собственост върху поземления имот по време на брака им. Процесната жилищна сграда също е
изградена по време на брака . От съдържанието на одобрената съдебна спогодба се установява
,че всеки от съсобствениците е получил в дял имущество, което отговаря на правата му в
съсобственосттта. Ето защо не може да се приеме ,че е нарушен принципа на добрите нрави
поради нееквивалентноснт на престациите .
Няма също така данни по делото ответницата Т.П. преди сключване на спогодбата да е
придобила вещни права върху имота ,предмет на спогодбата,нито пък да е упражнявала
фактическа власт върху имота с намерението за своене,за да се приеме ,че тя е придобила имота по
давност. По делото няма данни тази страна да е придобила права на собственост на основание
извършена в нейна полза разпоредителна сделка . Правилен е извода на съда за това ,че по силата
на извършеното в полза на А. П. дарение от неговия баща той е станал инидвидуален собственик
на прехвърления му имот, който не е станал СИО ( виж чл. 13 ал. 1 и ал. 2 от СК 1968г. ( отм.).
По иска с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД.
Обоснован и законосъобразен е извода на съда за това ,че иска се явява основателен единствено
по отношение на ответницата Т. Д. П. , тъй като по делото не е доказано преди сключване на
съдебната спогодба тя да е била съсобственик на процесния имот . По отношение на останалите
страни( ищеца Г. Н. П. , покойната му съпруга М.И. П. и неговия брат А. П. ) сделката следва да се приеме за
валидна , тъй като по делото е установено ,че те са съсобственици в имота .
По отношение на този иск районния съд правилно е обсъдил разпоредбите на чл. 18 от ЗЗД , чл. 26
ал. 2 и ал. 4 от ЗЗД и чл. 75 онт ЗН.
По възражението на ответниците за придобиване на западната половина от жилищната
сграда по давност .
По делото не са събрани доказателства ответниците Д. и Н.Н.и да са придобили вещни права върху
5
имота в резултат на упражнявано от тях давностно владение. Това е така ,тъй като без да е налице
одобрен инвестиционен проект за преустройство на жилищната сграда не е налице годен обект,
върху който да бъде осъществявано владение. По същата причина ответницата Т.П. не е
придобила западната част от жилищната сграда по давност.
Освен това , лицето ,което основава владението си на нищожна делба е недобросъвестен владелец
. Нищожната съдебна спогодба относно делбата на един недвижим имот не може да бъде годно
основание за прехвърляне правото на собственост. Тя обаче може да послужи за начало на
давностно владение и да доведе до придобиване на имота по давност след изтичането на 10
години . В случая обаче с оглед правната невъзможност към настоящия момент ответницата Т.
П. да придобие имота по давност не е необходимо да се обсъжда фактическия състав на
придобивната давност. Упражняваното владение върху реална част от къщата от ответницата Т.П.
и съпруга й А. П. не би могло да доведе до придобиване на имота по давност , независимо колко
време е продължило владението, тъй като тази част не е разполагала с одобрен архитектурен
проект за разделяне на жилищната сграда и не е отговаряла на строинтелните правила и норми за
обособяване на самостоятелен обект.
От приетите по делото експертизи се установи ,че цялата западна част , но не и отделните етажи
отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен обект. Ето защо владението на всеки
един от ответниците Н.Н. и Д.Н. върху първия и втория етаж не би могло да доведе до
придобиването им по давност , тъй като жилищната сграда не е била разделена на самостоятелни
обекти, отговарящи на действащите строителни правила и норми чрез одобрен архитектурен
проект. Ето защо възраженията на ответниците за придобиване на западната половина от
жилищната сграда по давност , респективно на първия и втория етаж от жилищната сграда са
неоснователни .
По възражението на ответниците за придобиване по давност на постройките на допълващо
застрояване .
По делото е безспорно установено ,че сградите на допълващо застрояване са построени без
отстъпено право на строеж и без одобрени строителни книжа ,поради което представляват
незаконни строежи . От приетите СТЕ се установява ,че те не отговарят на строителните правила и
норми към момента на построяването им и към настоящия момент, поради което не представляват
и „ търпими „ строежи „ по смисъла на закона. Разглеждайки нормите на чл. 92 от ЗС и чл. 63 от
ЗС районния съд е стигнал да правилния извод ,че в случая презумпцията по чл. 92 от ЗС не е
оборена. По делото не са ангажирани доказателства за това упражнявана ли е от праводателя на
ответниците и от тях самите фактическа власт върху сградите и за какъв период от време ,за да се
квалифицират действията им ,като „владение“ по смисъла на чл. 69 ал. 1 от ЗС. От събраните
доказателства не може да се направи извод ,че праводателя на ответниците е придобил
собствеността върху процесните постройки на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС , като след неговата
смърт собствеността е преминала върху наследниците му по закон .Не може да се направи също
така извод,че ответниците са придобили собствеността на самостоятелно оригинерно основание.
В съдебната практика трайно е застъпено становището ,че незаконни строежи , които не отговарят
на изискванията за търпимост не могат да се придобиват по давност. Приема се също така ,че
обекти на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ не могат да се придобиват по
давност , тъй като не са „ обект „ по смисъла на параграф 5 т. 39 от ДР на ЗУТ. Независимо от
времетраенето на владението върху такъв обект и недопускането на трети лица до него той не
6
може да бъде придобид по давност. Приема се също така ,че гаражът,като обект на основното
застрояване може да се придобива па давност . В случаите обаче , когато според ПУП гаражът е
предвиден , като обект на допълващото застрояване той не може да бъде придобит по давност ,тъй
като не представлява самостоятелен обект.
Що се касае до възможността незаконен строеж да бъде придобит по давност и да бъде предмет
на разпоредителни сделки, съдебната практика еднозначно приема ,че това може да стане ,ако
обекта подлежи на узаконяване и не подлежи на премахване . В конкретния случай това не е
така , тъй като обект с идентификатор 506.3513.2. не подлежи на узаконяване според заключенията
на приетите по делото СТЕ.
ІІІ. По Ревандикационен осъдителен иск с правно основание на иска по чл. 108 от ЗС , с
който се иска ищците да бъдат признати за собственици на западната част от
построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда и постройките на
допълващо застрояване, описани в исковата молба, както и да се осъдят ответниците да
предадат собствеността и владението върху имота ;
По съображенията , които бяха изложени по – горе , следва да се приеме ,че ответниците не са
придобили вещни права върху спорната част от сградата и постройките на допълващо застрояване
нито по силата на извършеното в тяхна полза дарение, нито по силата на сключената съдебна
спогодба,нито на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Такива права обаче те са
придобили въз основа на наследствено правоприемство ,като наследници на А. Н. П.. След
смъртта му всеки от тях е наследил притежаваните от него ½ ид.част от процесния имот и
сградите ,които са построени в него. По силата на чл. 5 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 от ЗН всеки от
ответниците е станал собственик на 1/6 ид. част от имота ,а ищците са собственици на останалата
½ ид. част , след разпоредителната сделка от 1965г. с част от имота и въз основа на наследственото
правоприемство и приращение. Следва да се приеме ,че исковете на ищците против ответниците
по отношение западната част от построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда
са частично основателни до размера на ½ ид. част. Останалата ½ ид. част е общо притежание на
ответниците по иска.
По отношение постройките на допълващо застрояване исковете са изцяло основателни,до размера
на ½ ид.част , както е поискано с исковата молба .
Правилно районния съд се е позовал на съдебната практика , според която съсобственика на един
имот може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС , както в случаите , когато върху имота се
упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице ,така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее без да има основание за това .
ІV.По негаторния иск по чл. 109 от ЗС за премахване на постройките, описани в исковата
молба.
От приетите по делото съдебна- автотехническа и съдебна –техническа експертиза (основна
,допълнителна и комплексна) безспорна е установено ,че трайно прикрепените вещи, описани в
експертизите и заемащи пблощ от 61 кв. м. от дворното място ,включително стърчащия капак на
шахтата на канализационната мрежа, възпрепятстват ползването на дворното място в тази част ,
което се изразява в правото на свободен достъп до имота и възможността за евакуация на
живущите в процесния имот, при опасни за живота и здравето обстоятелства .
Установено е също така ,че конфигурацията на имота е такава ,че не е възможно достъп на
7
автомобил до вътрешността на имота за паркиране или доставяне на материали . Пречка за достъп
и ползване е изградената преградна стена .
С действията си по изграждане на полуподземната сграда с идентификатор 506.3513.2,
преграждането на 61 кв.м. площ от лицето на имота и разполагането на трайните насаждения (
лози и овошки ) , ответниците пречат на ищците за пълноценното ползване на процесния имот .
Предвид на гореизложеното и на основание чл.271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди
решението на районния съд,като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на делото по двете въззивни жалба в тежест на страните следва да останат
направените разноски във въззивното производство .
По частните жалби.
Постъпила е частна жалба от адв.Ц. против определение №260254/20.04.2021г. по гр.д.
№1334/2016г. на РС - В., с което ищцата К.Б. е осъдена да плати допълнителна държавна такса в
общ размер на 1 854лв., представляваща държавна такса по предявените искове.
Твърди, че определението е незаконосъобразно, немотивирано и неясно, тъй като съдът без
никакви мотиви приел, че държавната такса за всички предявени искове е общо 3 204лв. и след
като приспаднал първоначално внесената сума в размер на 1 350лв. осъдил ищцата да заплати още
1 854лв. Не ставало ясно дали са спазени разпоредбите на чл.71 и 72 ГПК при изчисляване размера
на държавната такса, както и че предмет на иска са ½ ид.ч. от жилищната сграда и от сградите от
допълващото застрояване. Не било ясно и как са изчислени таксите по исковете по чл.109 ЗС.
Искането е да се отмени обжалваното определение.
В законния срок не е депозиран писмен отговор на жалбата.
Постъпила е и частна жалба от адв.Р. – пълномощник на ответниците против определение
№260462/13.10.2021г. по гр.д.№1334/2016г. на РС – В., с което е изменено решение
№260072/29.03.2021г. в частта за разноските, като са осъдени тримата ответници да заплатят на
ищцата сумата от 4 057,61лв. разноски в производството.
Твърди се, че определението е неправилно е необосновано и следва да бъде отменено. Въпросът за
разноските следвало да бъде решен с оглед изхода от обжалване на решението пред въззивната
инстанция.
В законния срок не е депозиран писмен отговор на жалбата.
Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество частните жалби са основателни, като съображенията за това са
следните:
По жалбата на адв.Ц..
Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
допълнителна държавна такса във връзка с предявените искове обективно и субективно
кумулативно съединените искове по чл.26 ЗЗД, чл.108 ЗЗД и чл.109 ЗЗД.
В случая е приложима разпоредбата на чл.72 ГПК в предишната си редакция, валидна към дата на
подаване на исковата молба /05.12.2016г./, съгласно която „за предявените с една молба
8
кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск“.
Исковете са насочени срещу трима ответника, но с всеки един от трите иска /чл.26 ЗЗД, чл.108 ЗС
и чл.109 ЗС/ се цели защитата на едно благо, следователно всеки ищец дължи по всеки един от
предявените искове една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на
ответниците.
По исковете с правно основание чл.26 ЗЗД дължимата държавна такса е като за вещен иск, поради
което се определя съобразно чл. 71, ал.2 ГПК - върху 1/4 от цената на иска.
Дължимата държавна такса по исковете с правно основание чл. 108 ЗС също се определя
съобразно чл.71, ал.2 ГПК - върху 1/4 от цената на иска.
Следователно, държавна такса по исковете с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС следва да се
определи поотделно за всеки иск, изчислена върху една четвърт от данъчната оценка на
недвижимия имот, като се съобрази, че предмет на исковете са ½ ид.ч. от сградите, построени в
имота.
По отношение на исковете с правно основание чл.109 ЗС – следва да се приложи т.3 от ТР
№4/2015г. на ОСГК на ВКС, съгласно което когато негаторният иск съдържа осъдителен
диспозитив и се претендира ответникът да бъде осъден да извърши някакив заместими действия,
цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за
осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата държавна така, а когато
оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл.70, ал.3 ГПК.
Следователно, в конкретния случай предявените искове по чл.109 ЗС са оценяеми.
Цената на всеки един от обективно съединените искове е в размер на представената по делото
данъчна оценка на имота, както следва: 1/ по исковете с правно основание чл.26 ЗЗД – 11 926лв; 2/
по исковете с правно основание чл.108 ЗС – 11 926лв.; 2 417лв.; 556лв.; 984лв.; 613 лв.; 3/ по
исковете с правно основание чл.109 ЗС – 5 300лв.
С оглед гореизложеното и при спазване разпоредбата на чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, настоящата инстанция счита, че с оглед броя на
предявените искове, внесената от ищците в първата инстанция държавна такса в общ размер на
1 350лв. се явява достатъчна.
В този смисъл, депозираната от адв.Ц. жалба е основателна и атакувания съдебен акт –
определение №260254/20.04.2021г. следва да бъде отменено.
Основателността на първата жалба като последица води до основателност и на частната жалба,
депозирана от адв. Р., поради което като неправилно следва да бъде отменено и определение
№260462/13.10.2021г.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , чл. 271 ал.1 и чл. 278 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260072/ 29. 03 .2021г. на районен съд В. , постановено по гр. д. №
1334/2016г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ определение №260254/20.04.2021г. по гр.д.№1334/2016г. на РС – В..
9
ОТМЕНЯ определение №260462/13.10.2021г. по гр.д.№1334/2016г. на РС – В., с което е изменено
решение №260072/29.03.2021г. в частта за разноските.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10