О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260161
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 06.04.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от шести април
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело №204 описа
на ПАС за 2021 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 229,ал.1,т.4
от ГПК, образувано по повод подадена частна жалба от Л.И. ООД, ЕИК *********.
Обжалва се
определение №260762 от 14.12.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д.
№176/2020 г., с което е спряно производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по т.д. №793/2020 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.
Жалбоподателят Л.И. ООД, чрез пълномощника
си адвокат М.Р., е подал частна жалба срещу така постановеното определение.
Счита, че същото е неправилно. Не е съгласен с изводите на окръжния съд за
липса на правен интерес от предявения иск по чл.647 от ТЗ при евентуално
уважаване на иска по чл.694 от ТЗ, за преюдициалност на разглеждания спор за
установяване на вземане спрямо настоящия търговски спор за обявяване
относителната недействителност на сделки, като е изложил подробни съображения.
Моли съда да отмени обжалваното определение за спиране на производството.
Ответникът А.Г.К., в качеството си
на синдик на К.А. ЕООД – в производство по несъстоятелност, е подал отговор, в който изразява становище за основателност
на частната жалба, тъй като предпоставките за уважаването на двата иска са
различни. Моли да се отмени обжалваното определение.
Ответникът К.А. ЕООД/н/, чрез пълномощника си адвокат Д.И.
е подал отговор, в който счита частната жалба за неоснователна по подробни
съображения. Моли да се остави без уважение и се потвърди обжалваното
определение.
Ответникът С. С.М. е подал
отговор, в който счита частната жалба за недопустима, тъй като жалбоподателят е трето лице помагач на ищеца
и няма право да извършва действия за разпореждане с предмета на спора съгласно
чл.221,ал.1 от ГПК, каквото се явява определението за спиране. Ако се приеме,
че е допустима, счита, че е неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното
определение.
Ответникът Б.П. **** АД/н/ не е
представил отговор.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят е уведомен за
определението на 25.01.2021 г., изпратил е частната жалба по пощата на
27.01.2021 г., което е в предвидения в чл.275 от ГПК едноседмичен срок за
обжалване.
Същият, като трето лице помагач на
страната на ищеца – синдик, е надлежна
страна да обжалва определението. Подаването на частна жалба не съставлява разпореждане с предмета на
спора по смисъла на чл.221,ал.1 от ГПК, а действие, което може да бъде
извършено от жалбоподателя, имащ правата на страна в производството. Ето
защо частната жалба не е недопустима.
Подадена е срещу валиден съдебен акт и подлежи на разглеждане по същество.
С
обжалваното определение е спряно производството по
делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по
т.д. №793/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.
Съображенията на окръжния съд да спре производството по делото са свързани с
наличието на преюдициален спор.
От данните по делото се установява, че са предявени четири обективно съединени при условията на евентуалност
искове с правно основание чл.647,ал.1,т.2,т.6,т.5 и т.4 от ТЗ.
Ищецът е синдикът на дружеството К.А. ЕООД, който действа в рамките на
правомощията си по чл.649 от ТЗ. Ответници са К.А. ЕООД/н/, С. С.М.
и Б.П. **** АД/н/. Конституирано като трето лице помагач на ищеца е Л.и. ООД.
Ищецът е поискал Анекс № 1 към договор за заем от 05.02.2018 год.,
носещ дата 20.04.2018 год., с нотариална заверка на подписите от 29.08.2018
год., сключен между Б.П. **** АД /н./, С.С.М. и К.А. ЕООД, да бъде обявен за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на следните самостоятелни
основания, предявени при условията на евентуалност:
- на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ - заради това, че сделката е
безвъзмездна и е сключена в двугодишен срок преди подаването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност;
- на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ – ако се установи, че сделката
не е напълно безвъзмездна за К.А. ЕООД, то тя уврежда кредиторите заради това,
че страна по нея е лице, свързано с
несъстоятелния длъжник К.А. ЕООД и води до значително
увеличаване на задълженията на неплатежоспособния длъжник без еквивалентна
насрещна престация;
- на основание чл. 647, ал. 1, т. 5 ТЗ
- сделката имала обезпечителен характер и с нея е поето лично
обезпечение в полза на кредитор, който е свързано лице с несъстоятелния длъжник
„К.А.“ ЕООД;
- на основание чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ – дори да не се установяло,
че лицето, в чиято полза е учредено личното обезпечение, е свързано лице с
неплатежоспособния длъжник, то сделката е сключена след началната дата на
неплатежоспособността и в едногодишен срок от подаването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност.
Навел е твърдения, че молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на К.А. ЕООД *** на 28.12.2018 год.
Решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е постановено на 11.03.2019 год. и обявено в Търговския регистър
на същата дата. Определена е начална дата
на неплатежоспособност -
31.12.2016 год.
В производството по несъстоятелност кредиторът С.С.М. е предявил паричните си
вземания спрямо неплатежоспособното дружество, произтичащи от договор за заем
от 05.02.2018 год. и анекс към него от 20.04.2018 год.
По силата на договор за заем от 05.02.2018 год. с нотариална заверка на
подписите от 29.08.2018 год., С.С.М. предоставил в заем на Б.П. **** АД сумата
1 250 000 евро. С Анекс № 1 от 20.04.2018 год. към описания договор за заем, с
нотариална заверка на подписите от 29.08.2018 год., сключен между Б.П. **** АД,
С.М. и К.А. ЕООД, като встъпващ по договора за заем съдлъжник, били изменени
някои от клаузите на договора за заем и било постигнато съгласие К.А. ЕООД да
встъпи като съдлъжник и да отговаря за задълженията по договора за заем
солидарно с първоначалния длъжник.
Твърди се, че посочените в договора и анекса дати на
подписването им са недостоверни, а за достоверна приема
датата на нотариалната заверка на подписите, осъществена на 29.08.2018 год.
С.М. бил управител на К.А. ЕООД, както към датите на сключването на
договора за заем и на анекса към него, така и понастоящем. Втори управител на К.А.
ЕООД бил С.К.. След сключването на договора за заем и анекса към него К. бил
вписан и като представляващ на Б.П. **** АД.
Твърди се, че Анекс № 1 е
безвъзмездна сделка, с която без насрещна престация, К.А. ЕООД се е задължило
по съглашение, сключено едновременно с длъжника и кредитора, да отговаря за изпълнението на чуждо задължение,
встъпвайки като съдлъжник по чл. 101 ЗЗД. Дадено било лично обезпечение за
чуждо задължение. Анексът бил сключен в подозрителните периоди, предвидени в
чл. 647, ал. 1 ТЗ, след началната дата на неплатежоспособността.
Установява се, че е образувано междувременно т.д. № 793/2020 год. По
постъпила искова молба от Л.и. ООД против К.А. ЕООД, С.С.М. и Б.П. **** ЕООД /н./, с която е предявен иск по чл. 694,
ал. 3 ТЗ - иска се да бъде постановено решение, с което бъде признато за
установено несъществуването на вземанията на С.С.М. спрямо К.А. ЕООД, включени
в т. 4, 5, 6 и 7 от Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на К.А.
ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ по т.д. № 376/2018 год. по описа
на ОС – Стара Загора, обявен в ТР на 16.05.2019 год., в т.ч.
2 444 785,50 лв. представляваща левовата равностойност на
1 250 000 евро, главница по договор за заем от 05.02.208 год. и Анекс
№ 1 от 20.04.2018 год.
Ищецът твърди, че липсва валиден
договор за заем предвид непредаването на заемната сума и реалния характер на
договора, че Анекс № 1 е нищожен, поради привидност по чл. 26, ал. 2, предл.
пето ЗЗД, че вземанията на М. са
погасени на основание чл. 147 ЗЗД.
Така, предмет на настоящото дело са отменителните искове за обявяване
относителната недействителност на Анекс
№1 спрямо кредиторите на несъстоятелността, предявени от синдика, а предмет на
другото дело – установителния иск, с който се иска да се признае несъществуване
на вземането, произтичащо от договор за заем и последвалия го Анекс №1. Т.е. и
двете дела се отнасят до Анекс №1, който е предмет на разглеждането им.
Предявените отменителни искове по чл.647 от ТЗ са конститутивни по своя
характер и защитават преобразуващи субективни права. Целта им е да се
предизвика правна промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната
недействителност на разпоредителни сделки или действия спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството
по несъстоятелността. В този смисъл е разпоредбата на чл.649,ал.5 от ТЗ.
Искът по чл.694 е установителен по своя характер. С него се цели да бъде
прогласена нищожността на една сделка, като влязлото в сила съдебно решение има
установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в
производството по несъстоятелност. В този смисъл е разпоредбата на чл.694,ал.8
от ТЗ.
При така очертаната характеристика на двата вида искове, обявяването на
относителната недействителност предполага наличието на валидна сделка с
настъпили последици в резултат на сключването и, които ще се прекратят с
влизане в сила на съдебното решение при евентуалното уважаване на исковете.
Валидността на сделката е предпоставка за обявяването и за относително недействителна. В същото време, нищожните,
невалидни сделки не пораждат правно действие, страдат от пороци, уредени в закона
- чл.26 от ЗЗД, които препятстват настъпването на последиците.
Съдът, разглеждащ иска по чл. 694 от ТЗ, ще се произнесе по въпроса за
валидността на договора за заем и на анекса към него, като по този въпрос
решението му ще формира сила на пресъдено нещо. Ако се приеме, че Анекс №1 е
невалиден, нищожен, неговите последици не могат
да настъпят. Ще бъде безпредметно
да се поддържа правната промяна, която е целта на отменителните искове по
чл.647 от ТЗ. Ето защо тези искове са обусловени от установителния иск по
чл.694 от ТЗ.
С оглед гореизложеното е налице
връзка на преюдициалност между споровете по двете посочени дела. До
същите съображения и до същия краен извод е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което неговото определение следва да бъде потвърдено. Частната жалба
против него следва да бъде оставена без уважение, тъй като са налице
предпоставките по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК
и се потвърди обжалвания съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260762 от 14.12.2020
г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д. №176/2020 г., с което е спряно
производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството
по т.д. №793/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив с влязъл в сила съдебен
акт.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: