№ 281
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Венелин Иванов
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600912 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 23, ал. 8, вр. ал. 6, вр. чл. 20 и
следващите от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИЛишСв/.
Образувано е по въззивна частна жалба на осъдения Г. П. Д., чрез
служебния му защитник адв. С. П., срещу протоколно определение от
14.07.2025 г. по нчд № 108/25 г. на ОС, София. С посочения по-горе съдебен
акт е отправено искане до компетентния орган на Федерална република
Германия за признаване и изпълнение на влязла в сила на 01.02.2021 г.
присъда № 32 от 01.08.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 458/2017 г. по описа
на Софийски окръжен съд, изменена с решение № 98 от 10.03.2020 г. по
в.н.о.х.д. № 101/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдено с
решение № 17 от 01.02.2021 г. по н.д. № 587/2020 г. по описа на Върховния
касационен съд, по силата на която на подсъдимия Г. П. Д. е наложено
наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, от което следва да изтърпи
остатък в размер на 1 /един/ месец и 4 /четири/ дни за престъпление по чл. 151,
ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.
В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на съдебния
акт, преценен от защитата като необоснован и несправедлив. Навежда довод,
че от 2021 г. осъденият Г. Д. постоянно живее, работи в Република Германия
1
по трудово правоотношение и получава трудови доходи. Остатъкът от
наказанието лишаване от свобода определя като пренебрежимо малък, а
изтърпяването му в чужд затвор - неоправдано и явно несправедливо. Моли за
отмяна на обжалваното определение и отказване изпращането на процесните
съдебни актове в Република Германия за признаването им и привеждането им
в изпълнение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура,
София, предлага потвърждаване на първоинстанционното определение като
правилно и законосъобразно. Наведените в частната жалба оплаквания намира
за неоснователни, поради което предлага оставянето на същата без уважение.
Служебният защитник адв. П. поддържа частната жалба на посочените в
нея основания. Акцентира на пренебрежимо малкия остатък от наказанието,
което следва да бъде изтърпяно в държава-членка на ЕС, както и на това, че
подзащитният му от четири години живее и работи в Република Германия и не
са налице данни да се занимава с престъпна дейност. Счита, че изтърпяването
на остатъка от 1 месец и 4 дни от наказанието няма да доведе до постигане на
целите, заложени в чл. 36 НК. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на
първоинстанционното определение.
Осъденият Г. Д., обявен за ОДИ с телеграма № 34/93/08.02.2021 г. на ГД
„НП“, по отношение на когото издирването продължава, призован и при
условията на чл. 180, ал. 2 НПК, не се явява.
Апелативен съд, София, като се запозна с оплакванията, наведени в
жалбата на адв. П., като служебен защитник на осъдения Г. Д., взе предвид
становището на страните, заявено устно в съдебно заседание и
доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на
правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
първостепенният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и
прилагане на закона, потвърден. Съображенията за това са следните:
Законосъобразен е постановеният от ОС, София правен извод за наличие
на законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 23, ал. 1, вр. чл.
22, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 1 ЗПИЛишСв, за изпращане на влязъл в сила
съдебен акт на български съд, с който е наложено наказание лишаване от
свобода, за признаване и изпълнение във Федерална република Германия.
Не се спори по делото, че с влязла в сила на 01.02.2021 г. присъда № 32
от 01.08.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 458/2017 г. по описа на Софийски
окръжен съд, изменена с решение № 98 от 10.03.2020 г. по в.н.о.х.д. №
101/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдено с решение № 17
от 01.02.2021 г. по н.д. № 587/2020 г. по описа на Върховния касационен съд,
на подсъдимия Г. П. Д. е наложено наказание 3 /три/ години лишаване от
свобода за престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.
Търпимият остатък от наказанието лишаване от свобода, след
приспадане на времето, през което осъденият Д. бил задържан, възлизал на 1
2
месец и 4 дни.
При изпълнение на издаденото от прокурор от ВКП, на основание чл.
354, ал. 7 НПК, разпореждане за привеждане в изпълнение на присъдата, било
установено, че осъденото лице напуснало пределите на Р България през КПП
Калотина на 23.01.2021 г., нямало регистрирано влизане на територията на
страната ни, а от проведените оперативно-издирвателни мероприятия се
установило, че живее и работи в гр. Хам, федерална провинция Северен Рейн
Вестфалия, Федерална република Германия.
Обосновано ОС София е заключил, че е налице хипотезата на чл. 22, ал.
2, т. 3 ЗПИЛишСв, която изключва изискване на съгласие от осъденото лице
по чл. 22, ал. 1 ЗПИЛишСв, тъй като, при наличие на висящо наказателно
производство, то избягало във Федерална република Германия – държавата
членка на Европейския съюз, на която се изпраща съдебният акт за
изпълнение.
В проверяваното определение ОС, София е дал мотивиран отговор на
всички съществени възражения на защитата, които са подновени и
поддържани и пред въззивния съд, поради което следва да бъдат повторно
обсъдени.
Както правилно е заключила и предходната съдебна инстанция, за
приложението на обсъждания инструмент за международно-правно
сътрудничество правно ирелевантен е размерът на неизтърпяната част от
наложеното с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода, тъй като
законово определен минимум за неизтърпяна част от наказанието в
настоящата процедура не е определен.
На второ място, претендираното от защитата поведение на осъденото
лице в съответствие със закона в държата-членка на ЕС, в която то избягало в
хода на неприключило наказателно производство, не съставлява
обстоятелство, от значение за настоящото производство с предмет изпращане
за признаване и изпълнение на вече влязла в сила присъда, подлежаща на
изпълнение по смисъла на чл. 412, ал. 2, т. 2 НПК и породила задължителна
сила по смисъла на чл. 413, ал. 1 НПК.
На следващо място, преценката за конкретния вид, обем на
наказателната репресия, начин на изтърпяване на наказанието на
привлеченото към наказателна отговорност лице с оглед постигане целите
наказанието по чл. 36 НК, са въпроси, решени при постановяване на
присъдата, съгласно чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК и не могат да бъдат пререшавани
предвид влизането в сила на съдебния акт, чието признаване и изпълнение се
иска.
Предвид всичко изложено до тук, обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно и на основание чл. 23, ал. 8, вр. ал. 1, вр. чл. 22,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 1 ЗПИЛишСв, следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, Апелативен съд, София
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.07.2025 г. по нчд №
108/25 г. на ОС, София.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4