РЕШЕНИЕ
№ 3040
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110106065 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от В. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.Д.ч. срещу
отказ на Кмета на Община Д.ч., обективиран в писмо изх.№9400В-90/19.04.22г. с което
отказва издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като не е установен ПИ
с идентификатор №21912.183.10 по КККР на гр.Д.ч. да се ползва от Г.М., като ЕТ Г. М. -53.
Жалбоподателят оспорва постановения отказ, като незаконосъобразен, счита, че са
налице законовите предпоставки за издаване на исканата заповед за изземване на част от
имот с идентификатор №21912.183.10 по КККР на гр. Д.ч., като върху него има незаконно
построена сграда.
Жалбоподателят излага, че искането, по което не се е произнесъл кметът на общината
е заведено с вх. № 9400В-31/03. 02. 2022г. адресирано до кмета на общината .
Твърди се, че писмото, изх. № 09400В-902/19. 04. 2022г. съдържа в себе си мълчалив
отказ да се постанови исканият акт - Заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ с мотива, че върху имота е
осъществено незаконно строителство от ЕТ и че той не осъществявал ползване на този имот,
защото то не отговаряло на дефиницията на чл. 56 ЗС. Според административния орган, ако
един държател промени предназначението на вещта, той се освобождава от каквато и да е
отговорност.
Жалбоподателя обосновава правен интерес с факта, че е ползвател на основание
договор за аренда, вписан в Сл. Вп. - Варна. вх. per. № 4543. акт № 132, том II, дело №
2046/25. 02. 2021 г. на поземления имот, който според своето непроменено предназначение
е земеделска земя с начин на трайно ползване - нива. V категория при неполивни условия
при граници и съседи, описани в договора.
Сочи, че ползването без правно основание се установява от протокол № 1/21. 02.
1
2022г. и мотивите на писмо изх. № 09400В-902/19. 04. 2022г. на кмета на общината.
Жалбоподателя счита, че от гледна точка на закона дали е поставена ограда върху
нивата или дали тя е засята с нещо е без правно значение, защото тежест има само
осъществяваното неправомерно, т.е. без правно основание, ползване. Посегателството е от
такова естество, че изключва неговите права. Жалбоподателя сочи, че
незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ се изразява в това, че кметът на
общината отказва да прилага законова норма (чл. 34 ЗСПЗЗ). целяща да създаде бърз.
ефективен и облекчен ред за възстановяване на нарушено владение. Тя отчита характера на
отношенията в селското стопанство, които се характеризират със сезонност и цикличност.
Посегателството срещу собствеността лишава правоимащия от добивите от един стопански
цикъл, т.е. от неговия основен източник на доход. Този факт обосновава нуждата от
засилената защита чрез упражняване на принуда срещу лицето, което ползва без основание
чужда собственост.
По изложените съображения по същество моли за отмяна на обжалвания
административен акт и да се задължи административният орган да издаде исканият акт като
му се дадат задължителни указания по приложението на закона. Моли за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – Кмет на Община Д.ч. изразява становище за недопустимост,
респективно неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна ЕТ Г. М.-53, не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата обстоятелства и събраните в хода
на съдебното дирене доказателства, счита следното.
От събраните доказателства се установи, че с искане по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ с вх.
№ 9400В-31/03.02.22г. В. М. е поискал от Кмета на Община гр. Д.ч. да се произнесе по реда
на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно имот № 21912.183.10 от землището на гр.Д.ч., като част от
имота се владее и ползва, като върху него има изградено незаконно строителство от ЕТ Г.
М..
Видно от договор №327/22.11.2007г. Община Д.ч. е продала на Г. В. М. имот
№043001.
Видно от представена справка Регистър земеделски земи, гори и земи в ГФ, нива с
площ от 3,886,в м-ст К., земеделска територия е възстановена на наследниците на И.П.М.. За
ползвател на имот с кад.№21912-183-010 е регистриран В. М..
В писмо изх.№9400В-90/19.04.2022г., Кметът на Община Д.ч. обективира отказ за
издаване на искания адм. акт, сочейки, че върху част от поземлен имот с идентификатор
№21912.183.10 по КККР на Д.ч. е изградена масивна ограда, като неправилно е ограден ПИ
с идентификатор №21912.43.834 по КККР на Д.ч., като е образувано производство за
премахване по реда на чл.225 от ЗУТ.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок от съобщението – арг. от чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от обжалване, срещу акт, подлецащ на
обжалване, поради което съдът намира, че производството по делото е
допустимо.Неоснователно е възражението на адм. орган, че жалбата е подадена след срока,
доколкото видно от представените по далото доказателства писмо изх.№9400В-90/19.04.22г.
на Кмета на Община Д.ч. е редовно връчено на В.М. на 21.04.22г., а жалбата е подадена на
05.05.2022г./94 00В-103.
Отделно от което е налице правен интерес за жалбоподателя, тъй като видно от
представен по делото констативен протокол от 14.09.22г. е премахната „масивна ограда“,
разположена в ПИ 21912.183.10 по КККР на гр. Д.ч., но премахването на сградата не е
равносилно на предоставяне ползването на имота.
2
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателя В. М. е
ползвател на поземлен имот с идентификатор №21912.183.10 по КККР на гр.Д.ч.,съгласно
разпоредбите на ЗСПЗЗ.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че върху процесния
имот е било извършено застрояване – изградена е част от плътна масивна ограда, ограждаща
поземлен имот с идентификатор№21912.43.834и поземлен имот с идентификатор
№21912.43.1, както и част от съществуваща в поземлен имот с идентификатор
№21912.43.834 сграда собственост на ЕТ Г. М.-53 /Протокол №1 от 21.02.22г. част от
адм.преписка/.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на
правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със
заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват
без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им
на правно основание.
За да бъде реализирана административната процедура за изземването на земите,
фактите, обуславящи наличието на законовите предпоставки за издаване на заповедта,
следва да са установени по несъмнен начин. В настоящия случай първите две от визираните
по-горе предпоставки са налице: искането е направено до компетентен орган от лице, имащо
правно основание за ползване на имотите и се касае за земеделска земя.
В случая от извършената проверка от Кмета на Община Д.ч. се установява, че се
касае до извършено незаконно строителство. В производство по реда на чл. 34 ал.1 и ал. 8
ЗСПЗЗ, не може да бъде разрешен въпроса с незаконно застрояване, като правилно
административния орган е образувал адм. производство за премахване на строежа по чл.225
от ЗУТ.
Редът за премахване на незаконен строеж е по чл.225 от ЗУТ и не е допустимо този
спор да бъде решаван в производство пред административен орган по повод искане за
издаване на заповед по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ.
Следва при така изложеното жалбата да се отхвърли.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в удостоверения по делото размер от 600 лева - заплатено възнаграждение за един
адвокат /л. 70/.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.Д.ч., срещу отказ на
Кмета на Община Д.ч., обективиран в писмо изх.№9400В-90/19.04.22г. с което отказва
издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.Д.ч. да заплати на Кмета на
Община Д.ч. сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3