Р Е Ш Е Н И Е
№ 770/24.04.2023 г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XХХІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 27.03.2023 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
участието на секретаря Розалия Петрова и при участието на прокурора Мария
Тодорова като разгледа дело номер 398
по описа за 2023 година докладвано
от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по
касационна жалба на „Чевира“ ЕООД, ЕИК *** депозирана чрез адв. А., против
Решение № 2337/15.12.2022 г., постановено по АНД № 5922/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX н.с. С оспорения съдебен акт се порвърждава
Наказателно постановление № 484/29.08.2022 г. на Й. С. – зам.-кмет „Обществен
ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на „Чевира“ ЕООД, на основание чл. 32,
ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред на общински съвет - Пловдив е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв.
за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с чл. 1 от същата наредба.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна
на обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – зам.-кмет „Обществен ред и
сигурност“ в община Пловдив не се представлява в съдебно заседание. Депозирано
е становище от процесуалния му представител – гл. юрисконсулт Д., с което моли за потвърждаване на решението на РС
Пловдив. Претендират се разноски.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
за неоснователност на жалбата и моли
решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта
и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни
основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 22.05.2022г., около 00:30 часа, в гр.Пловдив, е
извършена проверка в обект – кафе – аперитив „Тавернаки” находящ се в
гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 28, стопанисван от „ЧЕВИРА“ ЕООД, ЕИК: ****.
При проверката се установява, че в обектът работел и не били прекратени
всякакви дейности в същия, а именно – обслужвали се клиенти, които консумирали
храни и напитки.
С оглед на горното, на 25.05.2022г., бил съставен АУАН №
001262/25.05.2022г. срещу дружество „ЧЕВИРА“ ЕООД, за нарушение на чл.11, ал.4
от Наредба за осигуряване на обществения ред, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от С. И. К. - упълномощено
лице. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
За да го потвърди, районният съд е приел, че от
събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен
съставът на визираното в НП административно нарушение, като при издаването му
не са допуснати процесуални нарушения.
В решението са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспореното НП, в т. ч. и защо е прието, че е категорично
и безспорно доказано извършването на нарушението по чл. 11, ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред
на общински съвет – Пловдив, от страна на жалбоподателя.
Установено е, че НП е издадено от компетентен орган,
който е приложил и съответната на нарушението санкционна норма в производство,
в което не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават НП и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Обсъдена е
възможността за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като ПРС е достигнал
до извод, че случаят не може да се квалифицира като маловажен такъв.
С други думи казано, ПРС е приел, че нарушението и
нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП са спазени
всички законоустановени изисквания.
В тази връзка изцяло ирелевантни са наведените с
касационната жалба възражения за това, че РС не е взел предвид, че има
допуснати нарушения в процедурата по налагане на административното наказание. Правилно
въззивният съд е посочил, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Същият е подписан от упълномощено лице без
възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен
орган. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да
аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно
нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и
вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в достатъчна
степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не са
налице основанията по чл. 28 от ЗАНН. В случая с НП е наложена
административно наказание "имуществена санкция" за неизпълнение на
задължение по осигуряване на обществения ред. Поначало обществената опасност на
този вид нарушения е определена от местния законодател като висока, тъй като
същите представляват неизпълнение с висока степен на риск за останалите
граждани. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта е
гарантирането на обществения ред и здравословната почивка на гражданите, като в
наредбата са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и
отговорността при такива нарушения. Фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и
непосредствено след извършеното нарушение касаторът да е разполагал с
разрешение за удължено работно време. Не е налице по–ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Съставът на
нарушенията е формален, осъществен е със самия факт на извършването, дори да не
са налице настъпили вреди. Наложеното наказание е в минималния предвиден
размер, като са отчетени всички обстоятелства и така е относимо към целите,
уредени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. До този извод е стигнал и районният
съд в обжалваното решение, като изложените мотиви изцяло се споделят от
настоящия състав.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което касационната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Водим от изложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр.
Пловдив, XХХІ – състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 2337 от 15.12.2022 г. на ПРС, по нах. дело №
5922/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Чевира“
ЕООД, ЕИК **** да заплати по сметка на община Пловдив съдебни разноски по
делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.