Р E Ш Е Н И Е
№ 08.12.2017
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети ноември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.А
Секретар:
НИКОЛИНА Н.
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.А
гражданско
дело № 4883 по
описа на съда за 2017 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове:
иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Лифт Груп Аспект 1“ ЕООД твърди в
исковата молба, че било водещ производител на асансьорни уредби /хидравлични и
електрически/ и автомобилни подемници на територията на страната, притежаващ
дългогодишен опит в сферата на производство, доставка, монтаж и узаконяване на
съоръжения с повишена опасност, съгласно изискванията на Закона за техническите
изисквания към продуктите и приложимите към него подзаконови нормативни актове.
На 25.07.2017г, представител на ответника се свързал
по телефона с управителя на „Лифт Груп Аспект 1" ЕООД и поискал изготвяне
на оферта за наклонена /движеща се под ъгъл/ подемна платформа за доставяне и
монтиране на адреса на училището в гр. Стара Загора, ул. „Мусала" № 38.
На следващия ден, бил извършен оглед на място в
училището от представител на ищцовото дружество и след като били взети необходимите
технически параметри, „Лифт Груп Аспект 1" ЕООД поръчало доставката на
исканата платформа от Италия на 31.07.2017г, заплатило цената и съоръжението
било доставено два дни по-късно в България. Стойността на подемната платформа
била 4 500,00 евро, съгласно цените на чуждестранното търговско дружество
продавач.
На 04.08.2017г, в гр. Стара Загора бил сключен Договор
между „Професионална гимназия по строителство и дървообработване инж. Недьо
Ранчев" и „Лифт Груп Аспект 1" ЕООД за доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на платформено съоръжение - наклонена подемна платформа"
модел: Vimec V 64- Italу, за десет
стъпала с височина на стълбището 1630 мм, дясно стоене, скорост 0,06 м/с,
товароподемност 225 кг, ел. захранване: 220 волта. Договорът бил подписан от
страна на Възложителя от Д.и., съгласно вътрешна заповед № 372/18.07.2017г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Договора, ищцовото дружество внесло по посочена от
Възложителя банкова сметка ***.08.2017г, като издало и фактура на стойност 7
510,38 лева за авансовото плащане, съгласно чл. 5 т. 1 от Договора и в срока,
указан в същия. На същата дата - 07.08.2017г, „Лифт Груп Аспект 1" ЕООД
уведомило ответника, че всички задължения от страна на Изпълнителя по договора
били изпълнени и че очаквали авансовото плащане, съгласно чл. 5 .т 1 от
Договора, за да се пристъпи към следващия етап на изпълнение. От училището им
отговорили, че ще преведат парите в срок до 09.08.2017г. До датата на завеждане
на настоящата искова молба, не било постъпило каквото и да е плащане по
Договора от страна на Възложителя. У ищеца възникнали основателните съмнения,
че Възложителят нямал да изпълни своето задължение, поради което за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на цялата
цена по договор в размер на 15 020.12 лева с ДДС. На основание чл. 28 от
Договора, поради неспазване на сроковете за плащане, ответникът дължал на ищеца
и неустойка
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника Професионална гимназия по строителство и
дървообработване „инж. Недьо Ранчев", БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Стара Загора, ул. „Мусала" № 38, представлявано и управлявано от инж. Ваня
Вълчева Димитрова - Директор, да заплати на „Лифт Груп Аспект 1" ЕООД гр.
Ветрен, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ветрен, ул.
„Петдесета" № 108, представлявано и управлявано от Силвия Михайлова
Биволарска, сумата от 17 273,90
/седемнадесет хиляди двеста седемдесет и три лева и деветдесет стотинки/,
представляваща сбор от дължима главница в размер на 15 020,78 лева и неустойка
за забава по Договор от 04.08.2017г., представляваща 15% от стойността на същия
в размер на 2 253,12 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от
„Професионална гимназия по
строителство и дървообработване инж. Недьо Ранчев", с който оспорва
исковете. Излага следните твърдения за уговорките между страните:
„Професионална гимназия по строителство и
дървообработване инж. Недьо Ранчев" Стара Загора кандидатствала за
финансиране пред МОН по програма „Създаване на достъпна архитектурна среда и
сигурност в училище"2017 г. С изготвянето на проекта и представянето му
пред МОН за одобрение г-жа Ваня Димитрова натоварила един от преподавателите в
гимназията, а именно г-н И.и.. Последният извършил необходимите за целта
проучвания и изготвил и представил пред училището проект за изграждане на покрита стълбищна платформа за инвалидни
колички. Съгласно обяснителната записка към проекта, представен от
ответника пред МОН, стълбищната платформа за инвалидни колички щяла да бъде с
покривна конструкция, изпълнена от поликарбонатни плоскости. С писмо от МОН №
0602-761/31.07.2017 г. „Професионална гимназия по строителство и
дървообработване инж. Недьо Ранчев била одобрена за финансиране за: Доставка и
монтаж на платформени съоръжения /подемни съоръжения/подемни платформи на
стойност до 18 816 лв. В писмото било посочено, че на основание чл.20, ал.4,
т.З от ЗОП, одобрената за финансиране гимназия следвало да направи избор на
изпълнител и в срок до 07.08.2017 г. да представи в Дирекция ДСОП, отдел
„Ремонтни дейности": сключен договор за доставка и монтаж с приложение -
оферта на изпълнителя; гаранция за изпълнение в размер на 3% от стойността на
договора и фактура за авансово плащане по договора, ако е предвиден аванс по
последния.. Писмото от МОН пристигнало в гимназията на 01.08.2017 г. Отделно от
представеното писмо на електронната поща от МОН изпратили бланка-образец на
договора за доставка и монтаж, въз основа на който следвало „Професионална
гимназия по строителство и дървообработване инж. Недьо Ранчев" да изготви
и подпише договор с изпълнителя на поръчката. Твърди се още, че поради кратките
срокове и отсъствие на Директора на Гимназията, заместник – директорът Д.и.и
учителят И.и. се свързали с представител на ищцовото дружество. Комуникацията
се осъществявала по телефона и на електронната поща. Представител на ищеца
пристигнал в училището на 04.08.2017 г., за да огледа мястото и вземе размери.
Заместник – директорът изрично заявил пред представителя на ищцовото дружество,
че желаят доставка и монтаж на платформа „Алпин“ от предложените в интернет
страницата на ищеца, т.к тази платформа била с предпазни решетки от всички
страни и била с по – висока степен на обезопасеност. На 04.08.2017 г. г-жа Д.и.предоставила
на представител на ответника подписан от нея единствено на последната страница
примерен договор за доставка и монтаж по бланката на МОН. Договорът предоставен
от Възложителя де факто представлявал проект за договор, а не окончателно
сключен такъв. Бил с предмет на доставка - наклонена подемна платформа, без
конкретно описание и тип на последната, като уговорката между страните била
допълнително да се уточни вида и типа на съоръжението.След проведени
допълнителни разговори по телефона на 04.08.2017 г. в 16.02 часа, г-жа Д.и.изпратила
на посочената от ищцовото дружество електронна поща писмо с прикачен файл към
него, представляващ окончателния вариант на договора за доставка и монтаж,
който страните следвало да подпишат и да представят пред МОН за одобрение.
Същият бил с предмет на доставка и монтаж от страна на изпълнителя следва да е
„Платформено съоръжение с вертикално движение до 2,5 м. - тип ALPIN.
Ответникът изрично заявява, че неговият представител
не е подписал приложения към исковата молба договор за доставка и монтаж от
04.08.2017 г. в този му вид и че същият е с подменено съдържание относно
предмета и цената. Били променени чл.1, ал.1 и 2, като за предмет на доставка и
монтаж била описана инвалидна стълбищна платформа Vimec V - 64 – Italy,
бил променен чл.4, като било записано, че дължимото на изпълнителя от
възложителя възнаграждение възлиза на сумата от 15 020,78 лв., вместо
действително говорената цена от 13 846,80 лв. Съответно различна била и
стойността на авансовото плащане, дължимо по договора, съгласно чл.5 от
последния. Очевидно било, че първата страница от договора била подменена от
ищцовото дружество. Подпис на г-жа Д.и.присъствал единствено на последната
страница на договора.
В отговора се твърди още, че на 07.08.2017 г., която
дата била и крайния срок за представяне на документите пред МОН, на посочената
от „Професионална гимназия по строителство и дървообработване инж. Недьо
Ранчев" електронна поща – pgsdsz@abv.bg в 8,50 часа, пристигнало писмо от електронната поща на ищеца – аspect@liftgroupbg.com , с приложени към него четири прикачени файла, а
именно: платежно, фактура, оферта и договор. Представители на ответната
гимназия се запознали със съдържанието на приложените документи и
установили, че съдържанието им не отговаря на договореното между страните -
като цена и предмет на договора. Към приложената към писмото до „Професионална
гимназия по строителство и дървообработване инж. Недьо Ранчев" оферта от
изпълнителя и техническа спецификация на платформата ималo и снимка на съоръжението, от която било видно, че същото не било платформа тип „ALPIN", не било обезопасено със защитни прегради от
всички страни, не било договореното между страните съоръжение. На същата дата в
15.00 часа от „Професионална гимназия по строителство и дървообработване инж.
Недьо Ранчев" изпратили писмо на посочения от ищцовото дружество имейл, с
което заявили, че в изпратения от гимназията договор е била записана платформа
тип „ALPIN", а
описания предмет на доставка в подготвения от ищцовото дружество договор бил
различен отисканото от възложителя. Последвал телефонен разговор между
представител на ищеца, при което последните се разбрали, че исканата от
възложителя платформа тип „ALPIN",
" не можела да се изпълни от изпълнителя и уговорките между страните за
сключване на договор отпадали, като възложителят се ангажирал единствено да
върне внесената от изпълнителя по сметка на МОН банкова гаранция. Предвид това
още същия ден - 07.08.2017 г. г-жа Ваня Димитрова изпратила до г-н Петров - старши експерт в отдел „Ремонтни дейности"
към Дирекция ,Държавна собственост и обществени поръчки „ към МОН писмо по
електронната поща, с което го уведомила, че избраната за изпълнител на
поръчката фирма изпратила на гимназията договор, в който била записана
платформа, различна от договорената, като същата не била достатъчно пригодна за
целите, за които била необходима на гимназията. Към писмото до МОН били
приложени предложените от „Лифт груп Аспект 1“ ЕООД оферта, спецификация и
банкова гаранция. На следващия ден - 08.08.2017 г. г-жа Димитрова изпратила до
МОН официално писмо изх. № 780/08.08.2017 г., с което поискала връщане на
внесената от „Лифт груп Аспект 1“ ЕООД гаранция, поради некоректността на
избраната за изпълнител фирма и отказ от договора с тях. С преводно нареждане
от МОН на 29.08.2017 г. банкова гаранция била възстановена на Лифт груп Аспект
1„ ЕООД.
От ищцовото дружество не били предявявали никакви претенции към ответника - нито устно, нито
писмено до момента на депозиране на исковата молба в съда.
В заключение, ответникът твърди, че не е бил сключен
валиден договор с ищеца, че представения от ищеца вариант на договор не е бил
подписан от представител на училището, че не е бил изпълнен договора -
съоръжението не е било доставено, монтирано и прието, за да се претендира
заплащането му. Откъдето следвало неоснователността на иска за главница.
Неоснователността на главния иск обуславяла и неоснователност на акцесорния иск
за неустойка. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено заверено копие на договор от
04.08.2017 г. за доставка и монтаж (на л. 8-14 от делото), в който като
възложител е посочен ответника, като изпълнител – ищеца. В договора, в чл. 1,
ал.1 е посочено, че „Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши
срещу възнаграждение: доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
платформено съоръжение – наклонена подемна платформа“ , която в ал. 2 от същия
е индивидуализирана по следния начин: „инвалидна стълбищна платформа Vimec V64 – Italy, за десет стъпала с височина на стълбището 1630 мм,
дясно стоене, скорост 0,06 м/с, товароподемност 225 кг, ел. захранване: 220
волта“. В чл. 3 е посочено, че срокът за изпълнение на договора е 45 дни – 40
дни за доставка на поръчаното оборудване и 5 дни за инсталиране и въвеждане в
експлоатация. Цената съгласно чл.4 от договора е определена на 15020.78 лева с
ДДС, платима, както следва: сумата от 7510.38 лева в 5 – дневен срок от
подписване на договора, след издаване на фактура от изпълнителя и окончателно
плащане в размер на 7510.38 лева при производство на съоръжението и подписване
на приемо – предавателен протокол без констатирани забележки за доставено,
инсталирано и въведено в експлоатация оборудване. Този договор съдържа 37 члена.
На последната страница е подписан за Възложител от Д.и.и е поставен печат на
Училището, а за Изпълнител - от Силвия Биволарска, като не е спорно, че
последната е подписала всичките общо 7 листа от договора (текста е едностранно напечатан
на листите).
По искане на ответника и след изявление на ищеца, че
ще се ползва от горепосочения договор, приложен към исковата молба, е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността
на същия, с оглед възражението, че след подписването му на последна страница от
Д.и., действала от името на ответното дружество, са били подменени страници от
него (1 и 2 страница) и по – конкретно, че с подправено съдържание са чл.1 и
чл. 4 от договора, касаещи премета и цената му.
В съдебното заседание, проведено на 09.11.2017 г.
(последен абзац, на стр.8 от протокола) процесуалният представител на ищеца
заяви, че представя оригинала на горепосочения договор, приет като
доказателство по делото, находящ се на л.105-108 от делото. При сравнителното
изследване на завереното копие и на оригинала на договора съдът констатира
следното: текстово не са налични разлики, такива разлики са налице по отношение
на външното оформление: 1/ на копието, представено по делото липсва печат на
„Лифт Груп Аспект 1“ ЕООД, а на оригинала е наличен такъв, като е подпечатана
всяка една страница от договора, 2/ на копието подписът от името на Силвия
Биволарска на последна страница е на различно място от местоположението му
върху оригинала на договора – на копието е под думата „Изпълнител“, а на
оригинала е по - нагоре и част от него се пада срещу думата „Изпълнител“, 3/
същото важи и за подписите на Биволарска на останалите страници - различно е
местоположението на подписите върху копието и върху оригинала, което се
установи с просто око.
Ответникът пък е представил по делото копие на договор
от 04.08.2017 г. за доставка и монтаж (на л. 65-71 от делото), който твърди, че
е варианта на подписания от Д.и.такъв. Видно от съдържанието на този договор, той
не е подписан от представител на ищеца. В чл. 1, ал.1 е посочено, че „Възложителят
възлага, а Изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение: доставка ,
монтаж и въвеждане в експлоатация на платформено съоръжение наклонена – тип………“
, а ал. 2 гласи: „Видът, съставът, качеството и цените на Доставката са
съгласно техническа спецификация – Приложение 1 и техническо задание на
Възложителя, представляващи неразделна част от настоящия договор“. Няма
твърдения и от двете страни, че такова Приложение 1 е било подписано между тях.
В чл.4 е посочена цена от 13846.80 лева.
По делото не е спорно, че „Лифт Груп Аспект 1„ ЕООД и
Професионална гимназия по строителство и дървообработване „Инж. Недьо Ранчев“ са
били в преговори по сключване на договор за доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на стълбищна платформа за инвалидни колички. От събраните по
делото писмени доказателства (разпечатки на имейли, документи за кандидатстване
по Национална програма „Създаване на достъпна архитектурна среда“) и от свидетелските
показания на св. Д.г.ии И.т.и. се установява следното във връзка с тези
преговори: Видно от Формуляр за Национална програма „Създаване на достъпна
архитектурна среда“ (л.45-52 от делото), Професионална гимназия по строителство и дървообработване „инж.
Недьо Ранчев" е кандидатствала по тази програма, вкл. за „проектиране и
изграждане на покрита стълбищна платформа за инвалидна количка“, като в обяснителната
записка към формуляра Училището е посочило, че няма изградена такава и че за изпълнението
й предвиждат проектиране и изграждане на покрита стълбищна платформа с покривна
конструкция от поликарбонатни плоскости, а като количествено – стойностна
сметка са посочили общо сумата 18 816 лева с ДДС. Видно от отговора на МОН,
Изх. номер 0602-761/ 31.07.2017 г. (л.53-55), училището е било одобрено за
финансиране по тази програма със следните параметри: доставка и монтаж на
платформени съоръжения /подемни съоръжения/подемни платформи на стойност до 18 816
лева с вкл.ДДС. Указано е на ръководството му, че следва да избере Изпълнител и
до 07.08.2017 г. да изпрати в ДСОП сключен договор, гаранция за изпълнение в
размер на 3% от стойността на договора, фактура за авансово плащане и др.
изброени документи. В писмото е посочено още, че гаранциите следва да бъдат
внесени преди подписване на договора, проект от който се изпраща на гимназията.
Приложена е бланката на договора на л. 56 – 62 от делото.
Със заповед от 18.07.2017 г. на директора инж.Ваня
Димитрова на Професионална гимназия по
строителство и дървообработване „Инж. Недьо Ранчев" за нейн заместник за
периодите от 31.07.2017 г. до 04.08.2017 г. (включително) и от 22.08.2017 г. до
25.08.2017 г. е била определена заместник – директора Диана Грозева И.а.
От свидетелските показния на Д.г.ии И.т.и. се
установява, че директорката Ваня Димитрова възложила на св. И. да намери фирма,
която да предложи и извърши доставка и монтаж на платформа за хора с ограничен
достъп. И. получил две оферти, като по – изгодната била на ищцовото дружество и
била за изграждане на платформа за инвалиди в лицевата част на училището. Г-н Б.,
който договарял от името на ищцовото дружество, предложил на свидетеля тази
платформа да се движи по стълбищното рамо на училището, като И. му дал дължина
на релсов път и височина за преодоляване. Свидетелят И. казва още, че това било
към 26-27 юни 2017 г. и вече след одобряване на проекта от МОН, на 04.08.2017
г. Б. дошъл в училището и направил замервания, като говорили платформата да
бъде наклонена платформа, а не вертикална, наклонената платформа имала релсов
път от височина нула до височина на преодоляване и се движила под ъгъл. За
покриването на същата Б. му казал допълнително да си потърсят подизпълнител,
тъй като тяхната фирма не предлагала тази услуга. Св. И. казва също така, че на
04.08.2017 г. не бил подписан договор, тъй като трябвало да се уточнят техническите
параметри на платформата и да се внесе гаранция съгласно бланката – проект за
договор, изпратен от МОН. Свидетелката Диана Грозева И.а, която към 04.08.2017 г.
замествала директорката, разказва, че на тази дата в училището дошъл г- н Б.. Тогава
тя разбрала, че това бил представителят на фирмата, с която св. И.и. водил
преговорите и че фирмата била „Лифт Груп Аспект 1“ЕООД. На срещата на
04.08.2017 г. присъствали тя, счетоводителката на училището, И. и Б.. Г-н Б. им
обяснил, че съоръжението ще се движи от кота 0 до площадката, не им показал
снимки на същото, но им казал, че не извършват услуга по покриването му,
каквото било изискването на МОН. Свидетелката разказва още, че счетоводителката
попълнила проекта на договора, изпратен им от МОН, в 2 екземпляра и тя – св.И.а
го подписала от името на ПГСД„Инж. Недьо Ранчев" само на последната
страница. Г-н Б. казал, че нямал пълномощно да попише договорите, взел двата
екземпляра, с уговорка, че ще ги разпише представител на дружеството и ще им
върне единия от подписаните екземпляри. Свидетелката казва, че договорът, който подписала в 2 екземпляра, на
първа страница не бил описан типа съоръжение, което „Лифт Груп Аспект 1“ЕООД щяло
да достави и монтира, тъй като не го уточнили въпросния ден. Б. им казал, че
като уточнят типа съоръжение, да му се обадят или да му изпратят имейл за точното
съоръжение. Свидетелката И.а, заедно със счетоводителката избрали, съоръжение
тип „Alpin“ от сайта на ищцовото дружество и още същия ден на
имейла на дружеството му изпратили договор с попълнена първа страница със
съоръжение “Alpin” (факти, установими и от
разпечатката на имейла от 04.08.2017 г., в 16:02 часа, на л. 72 - 79 от делото)
. Б. в телефонен разговор казал на Д.и., че това съоръжение било много скъпо и
нямало да им стигнат средствата. Свидетелката казва още, че на 07.08.2017 г. гимназията
получила по имейл от г-н Б. сканиран договор, подписан от Силвия Биволарска, в
който било описано съоръжение, различно от “Alpin”“, което като разгледали какво е, преценили, че няма
да бъде безопасно за учениците. Видно от разпечатката на имейла на л.80 от
делото, на 07.08.2017 г. в 08.50 часа „Лифт Груп Аспект 1“ЕООД е изпратило на ПГСД
„Инж. Недьо Ранчев“ четири файла, озаглавени: платежно, фактура, оферта,
договор (л.81-91 от делото). Видно от сканираното копие на договора, същият е
подписан от Силвия Биволарска (л.91), а в чл. 1, ал.1 е посочено“платформено съоръжение с
вертикално движение до 1.65 – тип Lift Grup“, a в чл. 4 е посочена цената от 15020.78 лева. Тогава по
думите на св. И.а, те се обадили на г- Б. и му казали, че „това съоръжение не
им върши работа“, а той отново им казал, че средствата им не били достатъчни за
избраното от тях съоръжение. Тогава свидетелката му казала, че се „отказват от
договора“, а Б. – че вече бил внесъл гаранция. Тя му обещала, че още същия ден
ще поиска от МОН да му я върнат Така й направила, видно от разпечатката на имейла до МОН, на л.93 от делото.
Свидетелката И.а казва, че гаранцията е била върната на ищца, установимо и от
представеното по делото платено нареждане от 29.08.2017 г., на л. 95 от делото.
Видно от платежно нареждане на л.16 от делото „Лифт Груп Аспект - 1“ЕООД е
внесло гаранция в размер на 375.52 лева на 07.08.2017 г. в 08:34 часа. Свидетелката
Д.г.иказва още, че оттогава до сега никой от „Лифт Груп Аспект 1“ЕООД не ги е
търсил и е нямал претенции, че никой не е идвал да им доставя или монтира
платформа. При предявяване на свидетелката на заверено копие на договор от
04.08.2017 г. за доставка и монтаж (на л. 8-14 от делото) и на оригинал на договор
от 04.08.2017 г. за доставка и монтаж (на л.105-108 от делото) същата заяви, че
на последната страница и на двата договора срещу думата „Възложител“ подписът е
нейн, но че е категорична, че в подписаният от нея договор на 04.08.2017, в два
екземпляра, в чл. 1, ал.2, е нямало описание на съоръжението и че в предявените
й договори това описание на съоръжението е добавено впоследствие.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания в
горепосочния смисъл, тъй като еднопосочни и взаимодопълващи, пресъздават преки
впечатления и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени
доказателства, установяващи кореспонденцията между МОН и Училището и
разменените имейли между страните по делото. В тази връзка, доколкото в хода на
съдебното дирене бе поставен въпроса за допустимостта на свидетелските
показания на Д.и., тъй като същата е представлявала училището към дата
04.08.2017 г., съдът намира, че следва да отбележи следното: Законен
представител на ПГСД „Инж. Недьо Ранчев“ е инж.Ваня Димитрова и тя единствено
може да дава обяснения по реда на чл. 176 и сл. ГПК. Това, че Д.и.я е
замествала в един минал момент и предвид
това, че към датата на съдебното заседание тя не разполага с такива
представителни функции, препятства възможността същата да дава обяснения по този
ред, тъй като към този момент тя не се явява законен представител по чл. 177,
ал. 1, т. 2 ГПК. Така че същата може да бъде разпитана само като свидетел,
както е сторил и съда. А показанията и на двамата свидетели са допустими, тъй
като е открито производство по оспорване автентичността на представения от
ищеца договор и в този случай със свидетелски показания може да се оборва
формалната доказателствена сила на документа.
По делото са събрани и други писмени доказателства –
от оферта за платформа от 31.07.2017 г. и данъчна фактура от същата дата ( л.
17-27 от делото) с установява, че „Лифт Груп Аспект 1“ЕООД е закупило асансьор
стълбищен, модел V64, за сумата от 4 500 евро. Представена е и фактура ********** от 07.08.2017
г., неподписана , с посочен доставчик „Лифт Груп Аспект 1“ЕООД и клиент ПГСД „Инж.
Неджо Ранчев“, в която е отразено: “авансово плащане инвалидна вертикална
платформа“ на стойност 7510.38 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Подписаният частен диспозитивен документ (какъвто
безспорно е договора от 04.08.2017 г. за доставка и монтаж) се ползва с формална
доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК - съставлява доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако
подписът е неистински, документът е неистински като цяло и не доказва нищо. Възможно
е подписът под документа да е автентичен (както е в случая), но въпреки това
изявлението в него да не принадлежи на автора на подписа. Такъв е случаят,
когато съдържанието на текста е било подправено след съставяне на документа,
както и при полагане на подпис под бял лист /бланкет/, който впоследствие е бил
попълнен от другиго с текст, несъответстващ на действителната воля на лицето
/например белият лист е подписан с цел да бъде попълнен като молба до съда или
администрацията, но впоследствие се оформя като разписка/. В тези хипотези е
налице неистинност на частния документ по смисъла на чл.193 ГПК, като при
установяване на посочените факти ще бъде оборена формалната му доказателствена
сила по чл.180 ГПК, тъй като изявлението не принадлежи на лицето, подписало
документа. Иначе казано, такъв документ е неавтентичен, а не неверен, доколкото
автентичността се свързва не просто с авторството на подписа, а с авторството
на подписаното изявление.
Оспорването на формалната доказателствена
сила на частните документи не е свързано непременно с твърдение, че подписът не
принадлежи на лицето, посочено като автор на документа и от значение е дали
изявлението, обективирано в документа, отразява волята на това лице. Така че
обширното теоретично изложение в писмената защита на процесуалния представител
на ответника за делението на документите на материални и диспозитивни, на официални
и частни, тяхната доказателствена сила е вярно, също, както е вярно, че при
оспорване, че изявлението не принадлежи на лицето, което е сочено като негов
автор поради последващи подправки в него, е оспорване на автентичността на
документа, а не на верността (както неправилно възразява процесуалния
представител на ищеца). В тези случаи е не само допустимо, но и задължително,
при направено искане от страна, да бъде открито производство по оспорване на
автентичността на частния документ, в случая на договора от 04.08.2017 г. за
доставка и монтаж, както е направил съда. /В този смисъл
Гражданско Процесуално Право, НИП, издание 2007 г.; Решение № 74 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4426/2014 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Таня Митова; Решение № 1345 от 15.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 6239/2007 г., V г. о., ГК ;Определение
№ 449 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 428/2017 г., II т. о., ТК и много
други).
Като изходи от горното, и като извърши в
производството по чл. 193 ГПК проверка на приложения към исковата молба договор
от 04.08.2017 г. за доставка и монтаж, чрез сравняване с другите документи по
делото и чрез разпита на свидетелите, настоящият съдебен състав стигна до
извода, че същият е неавтентичен по следните съображения:
Първо, приложеното към исковата молба
заверено копие на договор от 04.08.2017 г. за доставка и монтаж (на л.8-14) видимо
не съответства като външно оформление на договора от 04.08.2017 г. за доставка
и монтаж (на л.105-108), за който процесуалният представител на ищеца твърди,
че е неговият оригинал. Несъответствията относно местоположението на подписите
и липсата на печати в копието, са описани по – горе, при изложението на
фактическата страна на спора. Следователно с категоричност по делото се
установи, че представеният от ищеца оригинален договор не е оригинала на
копието на договора, приложено към исковата молба.
Второ, дори да допуснем, че е възможно по
погрешка да е представен от ищеца другия оригинален екземпляр от договора (по
делото се установи, че св. И.а е подписала договора в 2 екземпляра, взети от
г-н Б.) и затова представените по делото копие и оригинал да не съвпадат като
външно оформление, то тяхната неавтентичност се доказва от свидетелските
показания на св. И.а и на св. И. и от писмените доказателства по делото –
разменените между страните имейли, с приложени към тях сканирани бланки на
договори. И двамата свидетели с категоричност установявиха, че към дата 04.08.2017
г. страните не са били доуточнили какво точно съоръжение следва да бъде
доставено от ищеца и че са се разбрали допълнително да направят това.
Доказателсвени данни за продължилите и след тази дата преговори
между страните за доуточняване на типа платформа са и разменените между
страните имейли, които установяват, че училището е предложило на ищцовото
дружество да му достави съоръжение тип „Аlpin“. Видно от съдържанието на изпратения на
07.08.2017 г. от самия ищец по имейла на ответника сканиран договор (л.85 от
делото) в същия в чл. 1 е посочена пък трети вид платформа и този член е с
различно съдържание от чл. 1 от договора, приложен към исковата молба. В тази
връзка следва да се отбележи, че хартиените разпечатки на имейлите
представляват неподписани частни документни. Това че не са подписани не
означава, че такива документи не могат да бъдат доказателство, каквото
възражение се прави от процесуалния представител на ищеца едва с писмената
защита (същите не бяха оспорени до този момент), а съдът преценява тяхната доказателствена
сила свободно, по вътрешно убеждение и с оглед всички данни по делото, без да е
обвързан от някаква задължителност. Така че при условие, че по никакъв начин не
бе оспорена в хода на съдебното дирене водената между страните кореспонденция и
при условие че данните от същата съответстват на свидетелските показания и на
останалите писмени доказателства, то съдът намира, че същата установява, че
страните не са постигали съгласие за доставка и монтаж на инвалидна стълбищна
платформа Vimec V64 – Italy.
Следователно от съвкупната преценка на
доказателствата следва, че представения от ищеца договор от 04.08.2017 г. за
доставка и монтаж е с променено съдържание на чл. 1 от него, която подправка е
извършена след подписване на договора от Диана Ианова на последната му страница
и подправката касае предмета на договора. Не се събраха доказателства да са
внесени последяващи промени в чл. 4 от договора, касаещи цената на същия,
каквото възражение също бе направено от ответника.
Като констатира, че представеният от ищеца
договор от 04.08.2017 г. за доставка и монтаж (в копие и в оригинал) е
неавтентичен, съдът го изключва от доказателствения материал.
В правната теория съществува спор дали
когато изключването става със съдебното решение, това следва да намери отражение
в диспозитива или само в мотивите на същото. Съдебната практика противно на преобладаващото
становище в теорията и предвид задължителния характер на даденото тълкуване в
точка 9 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК, приема, че произнасянето по въпроса за истинността на
оспорения документ не формира сила на пресъдено нещо и следователно същото не
следва да е обективирано в диспозитива на решението, а само в неговите мотиви.
Предвид гореизложеното и предвид
изключения документ от доказателствения материал следва, че по делото липсва
доказателства за сключен между страните договор с предмет – доставка и монтаж и
въвеждане в експлоатация на инвалидна стълбищна платформа Vimec
V64 – Italy, за десет стъпала
с височина на стълбището 1630 мм, дясно стоене, скорост 0,06 м/с,
товароподемност 225 кг, ел. захранване: 220 волта. Следователно предявените
искове за заплащането на възнаграждението за тази платформа в размер на 15020,78 лева и за неустойка от 2 253,12 лева за забава в плащането на това възнаграждение се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
За пълното на изложението, съдът намира за
нужно да отбележи и следното: Дори да беше приел, че налице валидно
правоотношение между страните, породено от представения с исковата молба
договор, който по своята същност е договор за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД, то исковете отново биха били неоснователни. Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Следователно
и при липса на уговорка за друго, за да получи претендираното възнаграждение
изпълнителят е следвало да извърши възложената работа. Няма спор, че същият не
е доставил, монтирал и въвел в експлоатация каквото и да е било съоръжение.
Следователно не може да претендира възнаграждение за това, още по – малко
неустойка за забава в плащането му, тъй като не се явява изправна страна по
договора.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 1050 лева – платено възнаграждение за представителство от
адвокат (л.115 от делото).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Лифт Груп Аспект 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, ул. „Петдесета“
№ 108, представлявано от управителя Силвия Михайлова Биволарска, ПРОТИВ Професионална гимназия по
строителство и дървообработване „Инж. Недьо Ранчев“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Мусала“ № 38, представлявана
от директора- инж. Ваня Вълчева Димитрова, иск
за заплащане на сумата в размер на 15
020,78 лева – главница по
Договор от 04.08.2017г. за доставка и монтаж и иск за заплащане на сумата в
размер на 2 253,12 лева - неустойка, представляваща 15% от стойността на същия
договор, както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Лифт
Груп Аспект 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, ул. „Петдесета“ № 108,
представлявано от управителя Силвия Михайлова Биволарска, да заплати на Професионална гимназия по строителство и дървообработване
„Инж. Недьо Ранчев“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Мусала“ № 38, представлявана от директора – инж. Ваня
Вълчева Димитрова, сумата в размер на 1050
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от
него, ведно с копия на договорите от 04.08.2017 г. за доставка и монтаж (на л.
8-14 и на л.105-108 от делото) да се изпратят
на РП –Стара Загора за извършване на проверка.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: