РЕШЕНИЕ
№ 83
гр.Бургас, 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 19 декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря С. А., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1075 по описа на съда за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е С.Х.И. ЕГН: **********. Касаторът участва в
производството чрез пълномощник – адвокат Тодор Д. от АК Бургас.
Ответник по касация е Териториална дирекция „Южна Морска“
гр.Бургас, към агенция Митници гр.София (ТДЮМ). Ответникът по касация взема
участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт Т..
Жалбата е насочена срещу решение № 17/10.04.2019г. по АНД
№ 78/2018г. на Районен съд Малко Търново. Доколкото в касационната жалба като предмет на обжалване е посочено
първоинстанционното съдебно решение в неговата цялост и по делото липсва
надлежно оттегляне на жалбата в отделни нейни части (макар представителят на
касатора да е заявил, че не поддържа жалбата в цялост), касационният състав
намира, че следва да се произнесе по законосъобразността на оспореното решение
изцяло. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 1288/26.11.2018г. на зам.началник на Митница Бургас, с което на
С.Х.И. е наложена глоба в 1 000лв. за извършено административно нарушение по чл.18
ал.1 вр. с чл.14а ал.1 от ВЗ, както и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ е
постановено отнемане в полза на държавата като предмет на нарушение изделия от
злато с общо нетно тегло 90 гр., както следва:
- златни пръстени 2 бр., 10,60 гр., проба 585 – 14
карата;
- златна гривна 1 бр., 9,40 гр., проба 585 – 14 карата;
- златно колие 1 бр., 70,80 гр., проба 585 – 14 карата.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган е приел за установено, че на 03.07.2018г.
около 03,40 часа, на митнически пункт Малко Търново, на трасе за обработка на
входящи автомобили, от Република Турция за Република България пристигнал автобус
Мерцедес Бенц с рег.№ 39DV103, управляван М.Ю.– турски гражданин. В зоната за митнически
контрол актосъставителят попитал водача и пътниците, на разбираем за тях език, имат
ли за деклариране – акцизни стоки, валута, изделия от благородни метали –
злато, сребро или стоки в търговско количество, при което получил отрицателни
отговори. Последвала частична митническа проверка на превозното средство и
пътническия багаж, при която, в ръчната лична чанта на С.И. била установена
недекларирана по надлежния ред стока, представляваща бижутерия, наподобяваща
златни изделия. При претегляне на предметите, в присъствието на И., се
установило, че общото им тегло е 90 гр. Предметите били описани: златна гривна
1 бр.; златни пръстени 2 бр.; златно колие 1 бр. В снето писмено обяснение С.И.
посочила, че златните предмети са нейна собственост. Чрез извършена експертиза
митническите органи установили посочените в постановлението материал и цена на
вещите.
За да потвърди наказателното постановление, в мотивите си
първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по
постановлението, а именно, че привлеченото към отговорност лице е пренесло от Турция през границата на страната посочените златни вещи, без
да ги декларира. Приел е, че АНО не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е квалифицирал и санкционирал констатираното
деяние.
В касационната жалба се заявява, че обжалваното първоинстанционно
съдебно решение е постановено в нарушение на закона при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска
се отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на нов съдебен акт
по същество, с който наказателното постановление да се отмени. Не се сочат нови
доказателства.
В съдебно заседание от 27.06.2019г. пълномощникът
на касаторката уточнява, че желае отмяна на наказателното постановление само в
частта относно отнетите в полза на държавата златни вещи. В следващо съдебно
заседание от 19.12.2019г. заявява, че желае отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е потвърдено наказателното
постановление в частта, с която на основание чл.20 ал.1 от ВЗ са отнети в полза
на държавата недекларираните вещи. В становището по същество се позовава на
решение на ЕСПЧ по жалба № 20611/2010г. на Т.срещу България, съгласно което
пълната конфискация на недекларираните ценности, наред с налагането на
административно наказание глоба и при наличието на останалите посочени в решението
обстоятелства, се явява непропорционална наказателна мярка за съответното
деяние. В тази връзка излага доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление в частта относно постановеното отнемане в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението. Пълномощникът се позовава още на определение на
СЕС по дело С-625/2018г., както и на определение от 12.07.2018г. по дело
С-707/17г.
Ответникът по касация счита касационната жалба за неоснователна.
Счита, че сочените съдебни актове на СЕС и ЕСПЧ са неотносими към спора, тъй
като касаят парични средства, докато в настоящия случай предмет на нарушението
са златни изделия.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи
нови доказателства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която
първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен
акт е валиден и допустим. За да прецени правилността на обжалвания съдебен акт съдът
взе предвид следното.
Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните
доказателства и са описани по-горе в настоящите мотиви. Въз основа на тях
правилно е квалифицирано деянието и съответно правилно е приложен закона,
включително и в частта относно предвиденото в чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане на
недекларираните вещи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, според което вещите
предмет на нарушението не следвало да се отнемат в полза на държавата, тъй като
били нейна лична собственост. Задължението за деклариране на вещи от този вид не
е обвързано с тяхната собственост, а с общото им тегло. Съгласно чл.4 т.2 от НАРЕДБА № Н-1 от
1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, пренасянето
през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни в
необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от тях не се
декларира – за бижута и аксесоари от сплави на златото
или платината общо до 60 гр. без
оглед на съдържанието на златото или платината. В конкретния случай измереното тегло на златните вещи било 90 гр., поради
което същите са подлежали на деклариране.
Несъстоятелни са доводите, изложени в пледоарията на
пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание от 27.06.2019г., според които
в случая приложение следва да намери тълкуването, изведено от СЕС с определение
от 12.07.2018г. по дело С-707/17, според което регламентът не допуска
национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за
деклариране по чл.3 от Регламент № 1889/2005 предвижда, от една страна,
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна,
наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер двойната сума
на предмета на престъплението. Цитираният акт на СЕС касае тълкуването на Регламент
№ 1889/2005, който се отнася само до пренасянето през границата на пари в брой.
В т.33 от определението на СЕС изрично се припомня, че целта на Регламент №
1889/2005 е да се попречи на въвеждането на печалбите от незаконни действия във
финансовата система. Това автоматично извежда от разглежданата регулация
материята с пренасянето през границата на благородни метали и изделия от тях и
направеното в тази връзка възражение е несъстоятелно.
В хода на устните състезания в съдебно заседание от 19.12.2019г., процесуалният
представител на жалбоподателката се позовава и на решение на ЕСПЧ по делото Т.срещу България. Според това
решение, при неизпълнение на задължението за деклариране относно имущество,
което едно лице принася през границата, кумулативното налагане на санкция и
отнемане изцяло на пренасяното имущество е допустимо само ако с оглед
конкретните специфики на случая последната мярка е пропорционална от гледна
точка на необходимостта за осъществяването на контрол върху ползването на
собствеността в съответствие с общия интерес. При липса на последното условие,
отнемането на недекларираните имущества стои в противоречие с чл.1 изр.1 от
Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. За да приеме несъразмерност на мярката по конкретното
дело, ЕСПЧ е взел предвид, че лицето преминава границата по личен повод, а не в
изпълнение на професионални задължения; лицето е представило доказателства за
придобиването на съществена част от пренасяното имущество; оказвало е
съдействие при извършената проверка, като само е посочило на контролните органи
пренасяното имущество и документите си за придобиването му, липсват данни за
извършено престъпление. Всички тези обстоятелства по случая ЕСПЧ е съотнесъл
към стойността на пренесеното през границата имущество – около 200 000
евро.
Настоящият случай е различен – касаторката не е
представила доказателства за придобиването на имуществото, не е оказала
съдействие на митническите органи за откриването му, а от друга страна
стойността на ценностите е значително по-ниска от тези по горния казус –
6 174лв. Затова настоящата инстанция прие, че не е налице несъразмерност
при реализиране на предвиденото от закона отнемане на пренесеното и
недекларирано имущество, съответно приложението на чл.20 от ВЗ няма да доведе
до нарушение на правото по чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС.
Процесуалният представител на жалбоподателката се позовава и на определение
от 03.10.2019г. по
дело С-652/18 на СЕС. Същото се отнася до тълкуването на чл.9 параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005, който се отнася само до контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, както и на чл.49 параграф 3 от Хартата
на основните права на Европейския съюз. Съдът намира за необходимо да отбележи,
че спорът в главното производство и преюдициалният въпрос, по който е
постановено цитираното определение отново касаят неизпълнение на задължение за
деклариране, пред митническите органи, на парични средства пренасяни от Турция
за България. В мотивите на определението изрично се посочва, че целта на
Регламент № 1889/2005 е предотвратяването, възпирането и избягването на
въвеждане на печалби от незаконни действия във финансовата система и тяхното
инвестиране, след изпирането им, посредством въвеждането на принципа за
задължителното деклариране на такива движения, което позволява събирането на
информация за тях. След като предмет на тълкуване в посоченото определение е
правна регулация относно пренасянето през граница на паричи средства, то същата
не може да бъде приложена по отношение пренасянето през границата на благородни
метали и изделия от тях и направеното в тази връзка възражение е неоснователно.
Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с
материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното
първоинстанционно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/10.04.2019г.
по АНД № 78/2018г. на Районен съд Малко Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.