Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Брезник, 10.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 03.12.2020 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Е. С. като разгледа
гр.дело № 00161 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от “Топлофикация Перник” АД
срещу М.Б., К.Б. и О.Б. да заплатят разделно на ищеца: 1) на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ ответникът М.Б. сумата 227.35 лв. /представляваща 4/6
част от общия дълг 341,02 лв./, ответниците К.Б. и О.Б. по 56,84 лв.
/представляващи по 1/6 част от общия дълг 341,02 лв./ - стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
апартамент, находящ се в гр. ***********, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът М.Б. сумата 24,47 лв. /представляваща 4/6 част от
общия дълг 36,71 лв./, ответниците К.Б. и О.Б. по 6,12 лв. /представляващи по
1/6 част от общия дълг 36,71 лв./ - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017г. до 06.11.2019г.
Ответниците с писмени отговори по
чл. 131 ГПК оспорват исковете по подробни доводи и съображения. Оспорва се
ответниците да са собственици на имота и в посочените идеални част, респ.
размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим
имот по исковата молба и по адреса, описан в нея, при твърдението и че не са и
потребители на ТЕ; не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно
правоотношение и ответниците нямат качеството потребители на ТЕ; не е
установено към кой момент партидата на имота е открита на тяхно име за които и
да е от ответниците, доколкото нямало доказателства същите да са подавали
такова заявление. Оспорва се редовността на воденото от ищеца счетоводство,
поради което извлечението от сметка като последващ документ не може да бъде
ползван за установяване на вземанията на ищеца, като същото извлечение е
оспорено и като документ. Не се оспорва размерът на претенциите, в това число и
при условията на разделност, така както са заявени, а се оспорва само пасивната
материална легитимация на ответниците. При условията на евентуалност – ако се
докаже, че ответниците са ползвали каквато и да е доставена от ищеца ТЕ и
собственост на ответниците, възразяват, че не дължат претендираните суми, тъй
като са погасени по давност.
Брезнишкият районен съд, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа
и правна страна следното:
По исковете
с пр. осн. чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания за възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен
договор по чл. 149 ЗЕ,
или наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда в етажна собственост - чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Договорът за продажба на ТЕ за битови нужди по аргумент от чл.
150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с
публикуването от топлопреносното предприятие на одобрените от КЕВР общи условия
и с присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, като ОУ обвързват всички битови абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите - чл. 150, ал.
2 и 3 от ЗЕ. От доказателствата по делото по несъмнен начин се
установява, че ищецът е изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е
публикувал ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от "Топлофикация
Перник" АД на потребителите в гр. Перник. Не се спори и че процесният имот
е самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна собственост, присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От писмените доказателства по делото (договор от
1990г. за продажба на недвижим имот по реда на НДИ /отм./ – л. 17 от делото, удостоверение за наследници
– л. 18 от делото) се
установява, че Е Б. и ответницата М.Б. са закупили апартамент ******А“ със ЗП
от 88,44 кв м., като Е Б. е починал на 06.06.2015г. и е оставил наследници по
закон ответницата М.Б. - съпруга, и ответниците К.Б. и О.Б. – синове.
Претендираната от ищеца
сума за ТЕ за процесния период е за апартамент, находящ се в гр. ***********,
за който липсват каквито и да е данни и признания от ответниците да е идентичен
с този по договор от
1990г. за продажба на недвижим имот по реда на НДИ – апартамент ******А“ със ЗП
от 88,44 кв м., в какъвто смисъл са и изричните възражения на ответниците в
отговора по чл. 131 ГПК - не са
собственици или вещни ползватели на процесния имот по ИМ, респ. не са
потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ. На ищеца е издадено съдебно удостоверение
за снабдяване с уд. за идентичност на адресите по исковата молба и този,
посочен в представения договор. В проведените две с.з. ищецът не е представил
доказателства за идентичност на процесния имот, находящ се в гр. ***********, с
този по договор от 1990г. за продажба на недвижим имот по реда на НДИ –
апартамент ******А“ със ЗП от 88,44 кв м.
От представеното извлечение
от сметка за аб. № ******не се установява, че ответниците са собственици
или вещни ползватели на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, тъй
като посоченият документ не е предвиден в закона способ за придобиване и за
доказване на собственост или други вещни права върху недвижим имот. Отделно от
това е частен документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни, но
не е подпасан от ответниците и
следователно не обективира извънсъдебно признание от ответниците за собственост
или други вещни права върху недвижимия имот. Това, че адресът на процесния имот
е регистриран от ответника О.Б. като негов постоянен адрес /справка на л. 7 от
заповедното дело/ е без значение за собствеността на процесния топлоснабдяван
имот с оглед на обсъжданото извлечение от сметка и при положение, че липсва
законово основание да се презумира съвпадение между постоянния адрес на
ответника и собствеността на процесния топлоснабдяван имот, тъй като не
съществува изискване договорът за продажба на ТЕ да се сключва само за имот,
който се обитава от собственика му.
Не следва друго и от
представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14003691 от 08.09.2015г.
от М.Б. /л. 7-16 от делото/, тъй като не е подписана от ответниците К.Б. и О.Б.
/обективираното в декларацията изявление изхожда само от ответника М.Б./ и
няма формална доказателствена сила спрямо тях съгласно чл. 180 ГПК, поради
което не представлява документ, който съдържа признание на ответниците К.Б. и О.Б.
относно факта, че са собственици/вещни ползватели на процесния имот (чл. 14,
ал. 1 ЗМДТ). По отношение на М.Б. декларацията по чл. 14 ЗМДТ
няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността или други вещни
права. Попълването и подаването на данъчна декларация само по себе си не е
основание за придобиване на собственост или други вещни права - представлява
частен документ, няма материална доказателствена сила и се преценява от съда по
реда на чл. 175 ГПК
и с оглед останалите обстоятелства по делото. От чл.18
ал.1 от ЗМДТ следва, че макар представянето на документ за собственост или за вещно
ползване да не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора,
доколкото качеството на собственик или ползвател е елемент от фактическия
състав за възникване на задължението за облагане с данък върху недвижимите
имоти, то при подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ се следва представяне на
такъв документ, от който да е видно че деклараторът има достатъчно основания да
счита себе си за собственик/вещен ползвател (т.е. титуляр е на правото). Само
при тези обстоятелства се следва „обработване“ на данъчната декларация
посредством разкриване данъчна партида за този имот в регистъра, воден за
данъчни цели от общинската администрация и съответно отразяване в нея на данни
за данъчно — задълженото лице и другите реквизити на партидата. В процесната
декларация въобще липсва посочване, че собствеността върху процесния апартамент
е придобита въз основа на конкретен документ за собственост и придобивно
основание, въпреки възможността за това съгласно образеца на декларацията, а
адресът на процесния имот не е регистриран от ответника М.Б. като неин
постоянен и настоящ адрес /справка на л. 5 от заповедното дело/. Следователно
липсват данни, че ответниците държат документ за собственост върху имота, от
което и следва, че не са били длъжни да представят същия по делото съгласно чл.
190 ГПК, съответно няма основание за приложението на чл. 161 ГПК, а още повече,
че искане от ищеца по чл. 190 ГПК не е направено. Освен това ответниците са
оспорили, че са собственици/вещни ползватели на процесния имот, като въпреки
възложената му док. тежест, ищецът не е доказал това обстоятелство. Вземайки
предвид всичко това, съдът не може да обоснове извод за собственост/вещно ползване в
патримониума на ответниците по отношение на процесния имот.
Не се доказва по
настоящото дело и хипотезата на чл. 149 ЗЕ
и съгласно възприетото в ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по т.дело № 2/2017год.
на ОСГК – когато клиенти на ТЕ
за битови нужди могат да бъдат и субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика/вещния
ползвател за собствени битови нужди, и същевременно са сключили писмен договор
за продажба на ТЕ за битови нужди за този имот. По делото липсват доказателства за направено предложение, молба или други
писмени волеизявления от който и де от ответниците за сключване на писмен
договор, респ. за откриване на партида за процесния имот на негово име, имащи
значение на изрична воля именно той да встъпи в обл. правоотношение с ищеца за
продажба на ТЕ за битови нужди за процесния имот и да е прието от
топлопреносното дружество-ищец по някакъв писмен начин, и по този начин да е
постигнатото между страните съгласие между тях да е създадена пр. връзка по
продажба на ТЕ. По изложените съображения, представеното извлечение от сметка
не е подпасано от ответниците и не доказва писмено волеизявление от ответниците
за откриването на индивидуална партида при топлопреносното
дружество-ищец. От всичко това следва,
че липсва постигнато между който е да е от ответниците и топлопреносното
дружество съгласие и оттук - липсва договор за продажба на ТЕ, по силата на
който някой от тях да е длъжен да заплаща цената на доставената ТЕ за процесния
имот.
С оглед на всичко
изложено, съдът приема, че ищецът не е провел при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците
са клиенти на ТЕ по см. на чл. 153, ал.1 ЗЕ или чл. 149 ЗЕ
за процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, то между страните
не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба
основание. Това изключва пасивната материална легитимация на ответниците по
предявените искове за главница за процесния имот, период и размер, поради което
исковете, ведно със законната лихва от исковата молба, са неоснователни.
По исковете
с пр. осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При
недоказаност на главните искове за главници, то акцесорните искове за лихви за
забава върху главниците, също се явяват неоснователни.
С оглед
неоснователността на исковете, съдът не се произнася по евентуалното възражение
на ответниците за погасяване на претендираните суми по давност.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Ответниците
претендират и доказват разноски общо 900 лв. - заплатени адв. възнаграждения
(съгласно представените доказателства, като в представените договори за правна
защита и съдействие е отбелязано, че уговорените адв. възнаграждения от по 300
лв. са платени изцяло и в брой, и списъци по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода
на спора им се дължат изцяло от ищеца.
Възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците
адв. възнаграждение от по 300 лв. е неоснователно. В случая се касае до отделни
обективно и субективно съединени искове, всеки от които има отделна цена,
поради което за него се дължи отделно възнаграждение - чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г, което съгл. чл. 7, ал. 2, т.1, от Наредбата е в минимален
размер от 300 лв., т.е. в случая минималният размер е равен на заплатеното от всеки
от ответниците, и само поради това не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
По
изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ******, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република срещу М.Т.Б., ЕГН **********, К.Е.Б., ЕГН ********** и О.Е.Б., ЕГН **********
– всичките със съдебен адрес: ***, кантора 223 /чрез адв. Б. В./ за разделно
заплащане, на осн. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ ответникът М.Т.Б.
сумата 227.35 лв. /представляваща 4/6 част от общия дълг 341,02 лв./,
ответниците К.Е.Б. и О.Е.Б. по 56,84 лв. /представляващи по 1/6 част от общия
дълг 341,02 лв./ - стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019г. за апартамент, находящ се в гр. ***********, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане; на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът М.Т.Б. сумата
24,47 лв. /представляваща 4/6 част от общия дълг 36,71 лв./, ответниците К.Е.Б.
и О.Е.Б. по 6,12 лв. /представляващи по 1/6 част от общия дълг 36,71 лв./ -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до
06.11.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ******,
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на М.Т.Б., ЕГН **********, К.Е.Б., ЕГН **********
и О.Е.Б., ЕГН ********** – всичките със съдебен адрес: ***, кантора 223 /чрез
адв. Б. В./, сумата 900 лв.
- разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: