Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Габриела Д.а ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2202 по описа
за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба №
51309/11.09.2017г. на С.В.К., ЕГН **********, А.П.К., ЕГН **********, Д.С.К.,
ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН ********** и А.С.М., ЕГН **********, всички с
постоянен адрес ***, ж.к. „Дружба“, бл. 4, вх. Б ,всички чрез процесуален представител адв.Н.И. против
Решение № 3009/21.07.2017г., постановено по гр.д. № 3785/2016г. на ВРС-
34св., с която съдът е УВАЖИЛ предявените от А.Ф.П., ЕГН **********, Л.Л.Р., ЕГН **********, М.Л.Р., ЕГН **********,***, ж.к.
„Дружба“, бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап. 15, Х.Т.Д., ЕГН **********,***, ж.к.
„Дружба“, бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап. 12, Г.Х.Г., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН **********,***,
ж.к. „Дружба“, бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап. 13 против въззивниците субективно кумулативно съединени искове за
приемане за установено, че ищците са собственици на 14.9333 % ид.части от недвижим имот,
представляващ обособено помещение в подпокривното пространство на север от стълбищна площадка на вх. Б в бл. 4, находящ
се в ж.к. ”Дружба”, кв. ”Аспарухово”, с площ от 90 кв.м., състоящо се от входен
коридор, дневна-хол, спалня, кухня с мивка, баня-тоалет, килер, при граници:
стълбище и останалата част от тавана и е
ОСЪДИЛ ответниците
да предадат на ищците, владението върху горния недвижим имот,
представляващ обособено помещение в подпокривното пространство на север от стълбищна площадка на вх. Б в бл. 4, находящ
се в ж.к. ”Дружби”, кв. ”Аспарухово”, с площ от 90 кв.м., на основание чл. 108
ЗС.
Считайки обжалваното решение за
недопустимо, като постановено по непредявен
иск, евентуално – неправилно поради
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, по подробно изложените в жалбата съображения, моли за обезсилването му
и връщане на делото на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск, евентуално
отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
отхвърлен, като не основателен и не доказан.
Изложени са твърдения ,че неправилно съда е приел правния статут на таванските
помещения в процесната сграда като етажна
собственост. Твърдят, че Държавата ,в качеството си на единствен собственик на
сградата, чрез фактически действия е
променила предназначението на подпокривното
пространство-като жилищно такова,т.е. по волята на едноличния собственик на
сградата предназначението им е определено като на самостоятелни обекти.Твърди
се, че когато е възникнала етажната собственост през 1991г., ответниците вече са били настанени в таванското помещение и
към този момент подпокривното пространство не е било
със статут на обща част нито по естеството си, нито по предназначение, което се
подкрепя от приложения по дело Акт за
държавна собственост № 806 от 1990г. за процесният
жилищен блок № 4, вх.Б. Твърдят, че без правно значение е механизмът, по който
е определена цената на отделното жилище, придобито от ищците по реда на
Наредбата за държавни имоти, както и,че обекта не отговаря на изискванията за
жилище /Наредба № 5/1977г./ Твърдят, че ищците не са доказали в хода на
процеса, че процесното подпокривно
помещение е включено в ценообразуването на закупените от тях апартаменти, като
обща част. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуален представител поддържат
жалбата.Молят за присъждане на разноски.Правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемите.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещните по
жалбата страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и
законосъобразно.Излага се,че при разглеждане на делото съда не е допуснал
нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание по същество
поддържат отговора, оспорват
възраженията от въззвната жалба. Молят за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски. Правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивниците.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени активно и пасивно субективно
съединени искове с правно основание чл.108 ЗС от А.Ф.П., Л.Л.
Р., М.Л. Р., Х.Т.Д., Г.Х.Г., А.Д.Г. за осъждане на С. В.К., А.П.К., Д.С.К., Б.С.К.
и А.С.М. да предадат на ищците владението на недвижим имот, представляващ
обособено помещение в подпокривното пространство на
север от стълбищна площадка на вх. Б в бл. 4, находящ се в ж.к. ”Дружба”, кв. ”Аспарухово”, с площ от 90
кв.м., състоящо се от входен коридор, дневна-хол, спалня, кухня с мивка,
баня-тоалет, килер, при граници: стълбище и останалата част от тавана.
В исковата молба ищците твърдят, че са
собственици на самостоятелни обекти - апартаменти в жилищната сграда находяща се в гр. Варна, ж.к. ”Дружба”, кв. ”Аспарухово”,
бл. 4, вх. В. Излагат, че в подпокривното
пространство на сградата, което по съществото си представлява обща част по
предназначение е обособено таванско жилище, което се обитава от ответниците без наличие на каквото и да било основание,
като същите отказват достъп до него на ищците. Излага, че на проведено общо
събрание на етажните собственици, оформено в протокол от 26.02.2014 год., е
взето решение за предприемане на необходимите правни и фактически действия за освобождаване
на таванското помещение от обитателите му. По повод това до ответниците
са изпратени две покани, получени на 25.04.2014 год. и 26.04.2014 год.
Независимо от това същите не са освободили помещението, поради което и сезират
съда с искане да бъдат осъдени ответниците да
предадат владението на процесното помещение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. В.К., А.П.К., Д.С.К., Б.С.К. и А.С.М., чрез
процесуалния си представител са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на предявените
искове. Твърдят, че процесният имот в таванския етаж
не представлява обща част в жилищна сграда, а е самостоятелен жилищен обект, в
който със заповед № 179/28.05.1979 год. на Корабостроителен комбинат „Г. *** и
заповед № 231/14.06.1991 год. на „Варненска корабостроителница“ са настанени А.С.М.
и А.П.К., заедно с четиричленното й семейство. Сочат, че жилището отговаря на
всички законови изисквания за такова, както и на действащите строителни правила
и норми. Твърдят, че са собственици на процесния
имот, на основание придобивна давност изтекла в тяхна
полза в периода от 1992 год. до датата на исковата молба.
В съдебно заседание страните поддържат
доводите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че първоинстанционния съдебен акт е недопустим, доколкото е
предявен само от част от собствениците на апартаменти в конкретната жилищна
сграда, а именно ап. с № № 12,13 и 15 , а от страна на собствениците на ап. с №
№ 10,11 и 14 , иск не е предявяван.Няма законова пречка един етажен собственик
да предяви иск срещу трето лице за защита на обща част, когато то я владее без
основание . Предявяването на иск за ревандикация е действие по обикновено управление и не е нужно
съгласие на останалите собственици.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения ревандикационен иск
е обусловена от установяването на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл.108 от ЗС – вещно право на ищеца, придобито на
твърдяното основание, упражнявана фактическа власт върху процесния
имот от ответника с намерение за своене, както и
липса на правно основание за това.
В настоящия казус липсва спор, респ. наведени оплаквания
във въззивната жалба, а това е и доказано с приетите
пред ВРС писмени доказателства, че въззиваемите са
собственици на самостоятелни обекти, находящи се в
жилищната сграда, построена в гр.Варна, кв.Аспарухово, ж.к.”Дружба” бл.4, вх.Б,
ет.3 представляващи съответно апартаменти №№ 12,13 и 15. Собствеността са
придобили ,както следва:
С
договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти №
22499/17.09.1991 год., Г.Х.Г. и А.Д.Г., са придобили собствеността върху
апартамент № 13, вх. Б, ет. 3, бл. 4, комплекс „Дружба“, ведно 5.4051% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
/л. 118/.
С
договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти №
27949/27.04.1993 год., Л. Р.П.и А. Ф.П., са придобили собствеността върху
жилище № 15, вх. Б, ет. 3, бл. 4, комплекс „Дружба“, ведно 4.9044% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
/л. 5/. С констативен нотариален акт № 9, том І, рег. № 65, дело № 9/2016 год.
на нотариус В.А., А.Ф.П., Л.Л.Р.
и М.Л.Р. са признати за собственици въз основа на договор за покупко-продажба и
наследство на посочения по-горе апартамент № 15 и посоченото число ид.ч. от общите части на сградата, при права: 4/6 ид.ч. за А.Ф.П., 1/6 ид.ч. за Л.Л.Р. и 1/6 ид.ч. за М.Л.Р. /л.
119/.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2010 год. на ЧСИ Н.Д., на Х.Т.Д.
е възложен апартамент № 12, ет. 2, вх. Б, бл. 4, находящ
се в кв. „Аспарухово“, ж.к. „Дружба“, гр. Варна, както и 4.6238% от общите
части на сградата и от правото на строеж /л. 117/.
По
делото не се спори относно осъществявано от страна на ответниците
владение на подпокривното
пространство, северно от стълбищната площадка, в процесния
имот, както и относно времето и начина им на установяване на това владение, а
именно като наематели. В подкрепа на това в първоинстанциооното
производство са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Р.А.И., воден от ответниците и К.Г. Х., водена от ищците. Приети са писмени
доказателства, от които е видно, че със
Заповед № 158/28.05.1979 год. на председателя на Корабостроителен
комбинат „Г.Д.“ – Варна, А.С.М. е настанена с 5-членното си семейство, за времето
докато работи в комбината, в бл. 4, вх. Б, таван, на ж.к. „Дружба“.
Съгласно
служебна бележка от 12.06.2017 год. от
ТП на НОИ-гр. Варна, на А.М. са удържани
суми за „Наем“ в разплащателните фишове за периода м. 11.1979 год. до м. 04.1991
год. от осигурителя „Варненска корабостроителница“ АД, гр. Варна.
Със заповед №
РД-231/14.06.1991 год. на директора на Държавна форма „Варненска
корабостроителница”, на основание чл.1, 2 и чл.18.2 от ЗНО А.П.К. е настанена
заедно с 4-членното й семейство в таванско помещение в ж.к. ”Дружба”, бл. 4,
вх. Б – десен апартамент, с площ от 38 кв.м. Посочено е, че заповедта е в сила
до 30.05.1992 год., както и че жилището се ползва от членовете на семейството
на А.К. докато същата работи във фирмата. Представена е и служебна бележка от
ТП на НОИ-гр.Варна, видно от което, че на А.К. са удържани суми за „Наем“ в
разплащателните фишове за периода м. 11.1991 год. до м. 07.1994 год. от
осигурителя „Варненска корабостроителница“ АД, гр. Варна.
Спорно
по делото е дали ищците придобивайки
апартаменти на процесния административен адрес, са
придобили и идеални части от подпокривното
пространство ,т.е. дали същото е обща част или самостоятелен обект. На
изследване подлежи последната от предпоставките на основателната ревандикационна претенция, а именно наличието, респ.
липсата на правно основание в лицето на ответниците за упражняваното от тях владение върху
спорния имот
Ответниците обосновават правата си с
аргументация, че Държавата , в качеството си на единствен собственик на
сградата с фактическите си действия - настаняването им като наематели, е
променила предназначението на подпокривното пространство –като жилищно такова, още преди
възникване на ЕС. Поради това към момента на възникване на етажната
собственост, нито по предназначението си ,нито по естеството си, то не е било
със статут на обща част. Това са и основните им възражения в депозираната въззивна жалба. Същите са неоснователни.
По
делото е приложен Акт за държавна собственост на недвижим имот № 806 издаден на
17.12.1990 год., в който са описани като държавна собственост жилищен блок № 4,
вх.А, Б и В включващи 24 апартамента, както следва: вх. А – 9 апартамента с
избени помещения, вх.Б – от 10-ти до 15-ти апартамент с изби и вх.В – от 16-ти
до 24-ти със съответните избени помещения.В същия е посочено , че сградата е
построена 1952г.
От приетото по дело заключение по СТхЕ
изготвена от в.л. Цв.А.процесния
обект е описан като обособено помещение в подпокривното
пространство на север от стълбищна площадка на вх. Б
в бл. 4, находящ се в ж.к. ”Дружба”, кв.
”Аспарухово”, с площ от 90 кв.м., състоящо се от входен коридор, дневна-хол,
спалня, кухня с мивка, баня-тоалет, килер, при граници: стълбище и останалата
част от тавана.Такъв обект в цитирания АДС № 806/17.12.1990г. липсва.Вещото
лице е посочило , че при строителството на жилищните блокове и въвеждането в
експлоатация на сградата, в подпокривното
пространство не са били обособени помещения. Посочено е , че помещението на юг от
стълбищна площадка е заключено и необитаемо.
Видно от Заповед № 1304/16.08.1992 год. от кмета на
Община Варна е наредено да се спре незабавно по-нататъшното настаняване на
наематели в подпокривните пространства на блоковете в
район „Дружба”, както и да се спре продажбата им /л. 165/. Със заповед №
2605/15.12.2004 год. на Кмета на Община Варна е назначена комисия за изготвяне
на становище относно статута на подпокривните
помещения в жилищните блокове, находящи се в
ж.к.”Дружба”, кв.”Аспарухово” съгласно действащите строителни правила и норми
/л. 162/. Комисията назначена с цитираната заповед е обективирала
становището си в протокол от 01.03.2005 год. /л. 161/, че подпокривното
пространство в жилищните блокове в ж.к. „Дружба” в кв.Аспарухово са общи части
и съгласно действащите нормативи не отговарят на техническите условия за промяна
на предназначението му в ателиета или жилища, а управлението му следва да се
извършва съгласно ПУРНЕС.
Такова
е и заключението на вещото лице Р.Н.,по
приетата по дело СТхЕ, което съда изцяло кредитира и
от което се установява , че обособеното помещение в подпокривното
пространство не представлява самостоятелен жилищен обект, като същото не
отговаря на техническите изисквания за самостоятелни обекти на сградата
/осветеност и височина/ нито към момента на изграждането й /1952 год./, нито
към момента на преустройствата /по данни на ищците първите от 1977 год. и последващи такива през 1992-1995 год./, нито към
действащите правила понастоящем. Извършените преустройства с цел изграждане на
помещенията в тях,без да налични документи за осъществяването им, не е
извършено в съответствие с нормативните изисквания – чл. 140, чл. 141, чл. 149,
ал. 2 и чл.169 от ЗУТ, тъй като е засегната конструкцията на сградата и е
променено натоварването на подовата конструкция – тавански гредоред. Сочи, че
таванското подпокривно пространство представлява обща
част в етажната собственост съгласно ценообразуването на сградата, протокола от
01.03.2005г. на комисията назначена от Кмета на Община Варна, акта за държавна
собственост от 1990г. Според т. 8 от заключението, припадащите се на ищците ид.ч. от общите части на сградата, съобразно
ценообразуването от 1992 год., са както следва: за ап. 12 – 4.6238%, за ап. 13
– 5.4051% и за ап. 15 – 4.9044%.
Правилен
е извода на първоинстанционния съд , че обитаваното
от въззивниците подпокривно
пространство е обща част по предназначение , съгласно разпоредбата на чл. 38
ал.1 от ЗС. Същото не е било самостоятелен обект, както по действалите към
момента на изграждането строителни правила и норми, така и към дата на настаняване на въззивниците
-1979г. ,1991г. ,както към възникване на етажната собственост /1991г./ , нито
към настоящия момент. По делото липсват доказателства, че по решение на
едноличния собственик – Държавата до възникване на етажната собственост в обема
на подпокривното пространство на сградата със скатен покрив е било изградено процесното
жилище въз основа на одобрен архитектурен проект/такова е и заключението на
в.л. по СТхЕ/. Не може да бъде приет аргумента на въззвиниците , че това е станало с фактически действия
на едноличния собственик Държавата – чрез отдаване под наем, изведена изцяло от
цитираната от въззивниците практика на ВКС формирана
в Решение №280/18.03.2014г. по гр.дело № 1718/2013г. , 1 –во
, г.о., Решение №154/26.10.2015г. по гр.дело № 1425/2015г., 1-во, г.о., в
които е цитирано Решение №211 от
13.09.2011г. на ВКС по гр.дело №1940/2009г. 1 –во, г.о.
В контекста на приетите с ДВ бр.86 от 2017г. изм. в разпоредбата на чл. 290 от ГПК , следва да се посочи , че по идентични казуси е налична и практика на ВКС
в обратния на цитираните от въззвиниците решения смисъл, обективирана
в Определения по гр.д. № 1654/2009г., 1-во, г.о., гр.дело № 211/2010г. ,2-ро, г.о, Определение № 312/21.05.2012г. по гр.дело
№ 378/2012г. 2-ро , г.о. Индиция, че Държавата като собственик на построената
сграда, е решила временно жилищни нужди на работници на ДФ“Варнанска
корабостроителница“ и КК“Г.Д.“ –Варна /държавни фирми/, настанявайки ги в подпокривни пространства, а не е променяла статута на същите, са приложените на л.159-162 и л.165,заповеди
и становища. Видно от същите, чрез компетентните си органи – Община Варна още
през 1992г. е разпоредено незабавно спиране на по-нататъшно
настаняване в подпокривните пространства на блоковете в район „Дружба“ на наематели от ведомства стопанисващи сградите,
както и същите са определени за общи части под управление на ЕС, поради
несъответствие с тех. условия за предназначението им
в ателиета или жилища. Посочването в настанителните заповеди на въззивниците на помещенията, като „едностайно жилище“ или „таван“
,без посочване на площ , санитарни помещения , и т.н., не може да санира
липсата на разполагаема площ , осветление и т.н., съгласно действащата
нормативна разпоредба. Приемайки обратното би означавало, че Държавата сама дерогира и допуска неравнопоставеност при прилагане на
законови разпоредби и поднормативни актове. Съгласно чл.21а от СПН за изграждане на
населените места /обн. Известия бр.75/1959г./ по
изключение, с разрешение на главния архитект се е допускало подпокривното
пространство на сградите да се изграждат жилища, но само ако същите отговарят
на изискванията на §38 за изискуемия се брой помещения и параграф 39
минималната жилищна площ. Доколкото нито в АДС, нито в настанителните заповеди
на въззивниците има посочени обособени санитарни
помещения и др. конкретни такива, съда приема, че липсват безспорни
доказателства, че към 1991г. обособеното за живеене помещение е отговаряло на параграф 39 от СПН, респективно Наредба № 5 за правила и норми по териториално
и селищно устройство от 1977г. По делото липсват доказателства за разрешителни
за преустройства, а и убедителни доказателства, кога и от кого са извършени
такива. Следователно за изградения в т.н. тавански етаж обект
пригоден да задоволява жилищни нужди съгласно чл. 63, ал.1 от цитираната
Наредба № 5/1977г. е приложима разпоредбата
на чл.38, ал.2 от ЗС, според която трансформирането на общи части по
предназначение в самостоятелни обекти собственост на всички или само на някой
от етажните собственици, или на трети лица, следва да става с решение на ОС на
етажната собственост. По делото липсват
доказателства етажните собственици да са взели решение за промяна на
предназначението на таванския етаж от такъв за общо ползване на всички етажни
съсобственици в етаж, в който да бъдат изградени обекти собственост на всеки от
тях.каквото в случая не е налице.
Относно
наведените от въззивниците доводи касаещи
ценообразуването на закупените от ищците обекти, съда счита , че същите не
водят до извода, че процесния имот съставлява
самостоятелен обект, а напротив, факта, че не е включен в ценообразуването самостоятелно е в подкрепа на твърдението на ищците-въззиваеми,
че подпокривното пространство не е самостоятелен
обект - жилище,както твърдят въззивниците.
Последните
във въззивната
жалба не поддържат доводите си за придобиване на имота по давност. Въпреки това
настоящия състав изцяло споделя изводите на районния съд относно направеното в
отговора на исковата молба в условията на евентуалност, възражение за
придобиване от ответниците на процеснитят
обект по давност.
С
оглед приетото, че ищците са доказали качеството си на етажни собственици досежно процесното помещение, както и,че същото не е имало и няма
самостоятелен правен статут , следва и извода, че предявения от тях иск за ревандикирането му е
основателен и следва да бъде уважен.
Въззивниците не притежават противопоставими на въззиваемите
права по отношение на процесния имот, поради което
депозираната въззивна жалба е неоснователна и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78 ГПК и направеното от въззиваемия Л.Р.
искане, въззивниците следва да бъдат осъдени да му
заплатят разноски за настоящото производство съобразно в размер на 850.00 лева представляващи адвокатско възнаграждение,съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства към него.Направеното от въззивниците възражение по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно,съгласно Наредба от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3009/21.07.2017г., постановено по гр.д. № 3785/2016г.
на ВРС- 34св .
ОСЪЖДА
С.В.К., ЕГН **********,
А.П.К., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН ********** и А.С.М.,
ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, ж.к. „Дружба“, бл. 4, вх. Б, да
заплатят на Л.Л.Р., ЕГН **********,***, ж.к. „Дружба“,
бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап. 15, сумата от 850.00
лева /осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: