О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2277 Година 21.07.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи юли Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4438 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито ответникът не е представял, както и да се изиска и
приложи заповедното ч.гр.д. № 2117/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в исковата молба за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза, като посочи предмета и задачите
й, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на
това му искане (чл. 156, ал. 4 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба, и изразяват по същество в това, че между него и ответника били
сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни
услуги № ********* от 11.06.2016 г. и договор за лизинг от 11.06.2016 г.
Съгласно договора на клиента били предоставени мобилен телефонен номер - и мобилно
устройство -. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 160.77 лева
с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да заплати двадесет
и три месечни вноски в размер на 6.99 лева с вкл. ДЦС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 2. Договор за мобилни услуги №
********* от 11.06.2016 г. Съгласно договора на клиента били предоставени
мобилен телефонен номер -. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от ответника мобилни номера и мобилно устройство на лизинг се
прилагали следните условия: за мобилен номер - - условията, договорени в договор
за мобилни услуги № ********* от 11.06.2016 г.; за мобилен номер - - условията,
договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 11.06.2016 г.; за мобилно
устройство - - условията, договорени в договор за лизинг от 11.06.2016 г. Ответникът
не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 6 бр. фактури, издадени в
периода м. август 2016 г. - м. ноември 2016 г.: фактура № **********/01.08.2016
г., фактура № **********/01.09.2016 г., фактура № **********/10.09.2016 г., фактура
№ **********/01.10.2016 г., фактура № **********/01.11.2016 г. и фактура №
**********/10.11.2016 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента. Фактура № **********/01.08.2016 г. била издадена за отчетния период
01/07/2016-31/07/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер -: месечна абонаментна такса 14.99 лева, такса
спиране на номер 0.75 лева, такса за временно възстановяване на изходящия
трафик 1.24 лева, които били в краен размер на 16.98 лева без ДЦС – 20.38 лева
с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство - – 6.99 лева c вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, била 27.37 лева, като след приспадане на 0.03 лева
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната
сума по фактурата била 27.34 лева. Фактура № **********/01.09.2016 г. била
издадена за отчетния период 01/08/2016-31/08/2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер -: месечна
абонаментна такса 14.99 лева, такса спиране на номер 0.75 лева, както и
ползвани услуги 0.08 лева (разговори към „Грижа за клиента“ 0.08 лева), които били
в краен размер на 15.82 лева без ДДС – 18.98 лева с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство - – 6.99 лева c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и
претендирана по фактурата, била 25.97 лева. Фактура № **********/10.09.2016 г. била
издадена за отчетния период 10/08/2016-09/09/2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер -: месечна
абонаментна такса 14.99 лева, както и ползвани услуги 125.06 лева (разговори
към „ Грижа за клиента“ 0.06 лева, услуги с добавена стойност (SMS) 125 лева),
които били в краен размер на 140.05 лева без ДДС - 168.06 лева с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, била 168.06 лева, като след приспадане на
11.42 лева надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период,
претендираната сума по фактурата била 156.64 лева. Фактура №
**********/01.10.2016 г. била издадена за отчетния период 01/09/2016-30/09/2016
г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен
номер -: месечна абонаментна такса (-5.00) лева без ДДС - (-6.00) лева с вкл.
ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство - – 6.99 лева c вкл. ДДС. (Отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен
пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период). Общата
сума, начислена и претендирана по фактурата, била 0.99 лева. След предсрочното
прекратяване на договорите между ищеца и ответника по негова вина, поради
изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура №
**********/01.11.2016 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесния номер -
в размер на 522.69 лева и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за
мобилно устройство - в общ размер на 139.80 лева. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер - били уредени в т. 11 от договор
за мобилни услуги № ********* от 11.06.2016 г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно (за номер - - преди 11.06.2018 г.) прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му. Въз основа на уговореното между страните, задължението за
неустойка за номер - било в размер на 522.69 лева, което вземане в настоящото
производство се претендирало частично. Претендираната неустойка за номера била
в размер на 74.97 лева. Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство -, чието
ползване било предоставено с договор за лизинг от 11.06.2016 г., предсрочно
изискуемият остатък бил в размер на 139.80 лева с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет неначислени лизингови вноски. Претендираната сума по фактурата била в
общ размер на 214.77 лева. След предсрочното прекратяване на договорите между ищеца
и ответника по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била
издадена и фактура № **********/10.11.2016 г., която включвала задължение за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги
чрез процесния номер - в размер на 522.69 лева. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер - били уредени в т. 11 от договор
за мобилни услуги № ********* от 11.06.2016 г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно (за номер - - преди 11.06.2018 г.) прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му. Въз основа на уговореното между страните задължението за
неустойка за номер - било в размер на 522.69 лева, което вземане в настоящото
производство се претендирало частично. Претендираната неустойка за номера била
в размер на 74.97 лева. Претендираната сума по фактурата била в общ размер на
74.97 лева. Предвид гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични
задължения на ответника спрямо ищеца по издадените фактури към сключените между
тях договори, описани по-горе, била в размер на 500.68 лева. Изискуемостта на
вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията
не били погасени. Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищеца било депозирано
заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд
- Стара Загора, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2117/2019 г. и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на
съда по заповедното производство, с което ищецът бил уведомен, че издадената заповед
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 500.68 лева за главница от неплатени цени по фактура № **********/01.08.2016
г., фактура № **********/01.09.2016 г., фактура № **********/10.09.2016 г.,
фактура № **********/01.10.2016 г., фактура № **********/01.11.2016 г. и
фактура № **********/10.11.2016 г., и законна лихва върху главницата от
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането
й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 2117 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел
становище по предявените искове, не е претендирал самостоятелни права и
възражения, не е посочил и представил доказателства.
Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му
молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е
основал предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания,
респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези
вземания, както и неговият размер и изискуемост.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че
е не е представил общите условия, действащи за исковия период, при които са
сключени договорите за мобилни услуги, нито доказателства за влизането им в
сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
мобилни услуги № *********/11.06.2016 г., договор за лизинг от 11.06.2016 г., общи условия, запис на заповед от
11.06.2016 г., приложение от 11.06.2016 г., декларация-съгласие от 11.06.2016 г.,
договор за мобилни услуги № *********/11.06.2016 г., приложение от 11.06.2016
г., декларация-съгласие от 11.06.2016 г., фактура № **********/01.08.2016 г., фактура
№ **********/01.09.2016 г., фактура № **********/10.09.2016 г. фактура №
**********/01.10.2016 г., фактура № **********/01.11.2016 г. и фактура №
**********/10.11.2016 г.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2117 по описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да допълни непълното си искане в исковата молба за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза, като посочи предмета и задачите й, едва след
което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му
искане.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.08.2020 г. от 10.20 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: