Мотиви към Присъда № 96,
постановена на 17.04.2019г. по н.о.х.д. № 4312 по описа на Районен съд – Варна
за 2017г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 244 по описа за 2011г. на 01
РУП при ОД на МВР – гр. Варна на И.З.К. за това, че за периода 28.02.2008г. - 16.10.2008г. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.К.К., че
ще му продаде недвижим имот - ап. №4 в жилищна сграда, находяща
се в гр. Варна на ул. „Пенчо Славейков“, № 8-8А, ет.3 и с това му причинил
имотна вреда в размер на 82 126,95 лв., като измамата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
Производството по делото е
образувано след като с решение по внохд № 870/2016г.
състав на Варненски окръжен съд е върнал делото на ВРП с конкретни указания
след като същото е било възобновено от фазата на въззивното
производство по молба на подс. К. на процесуално
основание.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подс. К. е несъмнено доказана както от обективна, така и от
субективна страна. Посочва, че на 28.02.2008г. именно подсъдимият като
упълномощен представител на „СИС.П.“ ООД е сключил договор с частния обвинител
и граждански ищец К., като е убедил същия че ще получи апартамент № 4, находящ се в новостроящата се жилищна сграда в гр. Варна
ул. „Пенчо Славейков“, № 8-8А на трети жилищен
етаж. Именно поради посоченото К. изплаща сума в общ размер на 82 126,95 лв. и
то не по сметка на ЮЛ, а по лична сметка на подс. К..
При все това обаче К. не получил договореното, като на многократните му опити
да разбере какво точно се случва не успял дори да се свърже с подсъдимия, а
след справка в Агенция по вписванията установил, че обещаният му апартамент
всъщност никога не е бил предназначаван за продажба, а е бил определен за
обезщетение на собствениците на имота върху който е била построена
кооперацията. Нещо повече, от справката в Агенция по вписванията било видно, че
няма апартамент с квадратура като описаната в предварителния договор на
посочения жилищен етаж и по делото не били събрани доказателства, че К. е бил
уведомен, че в хода на строителния процес биха се наложили промени в
разпределението на жилищните обекти в кооперацията. Позовавайки се на
обстоятелството, че понастоящем спрямо подс. К. е
налице и друго висящо производство за измама представителят на ВРП пледира на
същия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ към средния, предвиден в
закона размер, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок.
Представителят на гражданския
ищец и частен обвинител К., адв. Ж. от своя страна
пледира подс. К. да бъде признат за виновен във вмененото
му от ВРП престъпление, тъй по делото било безспорно доказано, че обект като
описаният в предварителния договор (с аналогични параметри) не е съществувал
нито при сключването му, нито впоследствие след изграждането на жилищната
сграда. Субективният елемент от своя страна се установявал от обстоятелството,
че подс. К. е предоставил личната си банкова сметка ***я
договор като по делото не са налице никакви доказателства, че те са били
разходвани в рамките на строителната дейност, извършвана от ЮЛ – страна по
предварителния договор. По отношение на размера на наказанието предоставя
въпроса на съда, като пледира за уважаване на предявения граждански иск в неговия
пълен размер.
Защитата на подсъдимия К. в
подробна пледоария излага аргументи в полза на това, че по делото не е била
доказана и по начало е трудно доказуема изначалната липса на намерение от
страна на подсъдимия К. да изпълни договореното от него по предварителния
договор с К.. На първо място, това било така тъй като по делото не била налице
първоначална липса на предмет доколкото апартамент с посочената в
предварителния договор квадратура съществувал ако не на визирания в договора
етаж то на почти всички други, като наред с това сградата е била напълно
изградена. Що се отнася до обстоятелството, че парите са били превеждани по
личната му сметка подсъдимият е представлявал семейната фирма на съпругата си и
нейната сестра и между тях няма спор по отношение на това, че преведените
средства са били разходвани по предназначение за нуждите на строителството.
Излага, че от разпита на св. М. се установява, че били изготвени два проекта,
единият от които идеен такъв, като видно от приложената таблица за площоразпределение (съобразена с идейния проект) били
объркани разпределението и номерата на апартаментите (наложило се и поради
необходимостта от планиране и изграждане на съответния брой прилежащи паркоместа), но такъв с квадратура описана в предварителния
договор съществувал макар и не на договорения жилищен етаж. Посочва, че на К.
били предоставени всички документи, като нотариусът при който е бил сключен
предварителния договор (избран и посочен от него) е следвало да му посочи
потенциалните съответствия, респ. подсъдимият не следва да носи отговорност за
тези пропуски. Наред с това подс. К. твърди, че е
предложил на К. да му предостави друг апартамент на което предложение последният отказал, тъй
като вече му нямал доверие и си искал обратно парите, което обстоятелство
налагало извод за наличие на чист гражданскоправен
спор между страните. Пледира подс. К. да бъде изцяло
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият И.К. от своя страна
заема позиция, че няма как д ае осъществил измама при
положение, че К. го е завел при свой нотариус, който е следвало да проучи
подробно всички релевантни за сделката обстоятелства, а прехвърлянето на парите
по неговата лична сметка се наложило поради желанието на г-н К., а и на други
клиенти имотите да бъдат прехвърлени по данъчна оценка без да бъде включвана
сумата дължима за ДДС. Посочва, че причините наложили К. да не поиска друг
апартамент били чисто финансови заради срива на цените на имотите във Варна.
Посочва, че съжалява, че се е заел със строителна дейност, като е сторил това
единствено по семейни причини.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият
посочва, че не се чувства виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
И.З.К. е роден на ***г***, живущ ***, българин, българско гражданство, със
средно образование, женен, работи в областта на търговията, не осъждан, с ЕГН:**********.
През
2008 г. св. Г.К. решил да закупи нов апартамент в гр.Варна, като за целта намерил
фирма, която продавала апартаменти и решил да сключи договор с нея.
Това
била фирма „СИС.П“ ООД София - с упълномощен представител подс.И.К..***,
К., в качеството си на упълномощен представител на „СИС.П“ ООД-София, като Продавач,
сключил със св. К., като Купувач, предварителен договор за продажба на недвижим
имот.
В чл.1 Предмет на договор, било посочено, че
„продавачът продава на купувача следния свой собствен недвижим имот -
апартамент 4 на трети етаж с площ от 77.84 кв. м., състоящ се от входно антре,
дневна с кухненски бокс, две спални, санитарни помещения, три тераси, при
граници -запад-стълбище и апартамент 3, юг-улица, изток-калкан към УПИ VIII-5,
север-вътрешен двор, заедно с изба 3 на площ от 4,03 кв. м. в сутерена, при граници:
изток-изба 2, юг-улица, запад-коридор, север-коридор, 8.15% идеални части от
общите на сградата и 8.15% идеални части от правото на строеж върху дворно
място, върху което се изгражда сградата, находяща се
в гр. Варна, ул. „Пенчо Славейков“ 8-8А, представляващо УПИ VII-4 в квартал 590
по плана на 14-ти под район на гр.Варна.
В
предварителния договор било посочено, че при заплащане на деветдесет процента
от договорната цена се прехвърля правото на строеж върху обекта, в двадесет
дневен срок от заплащане на цената, а „СИС.П“ ООД-София се задължавала да
извърши фактическото строителство на сградата, в която се намирал конкретния
обект.
Уговорената продажна цена на имота била 70 056
евро, като по предварителния договор /чл.4/ била посочена съответната схема на
плащане.
Срокът
на предварителния договор бил определен
до края на месец април 2009 г. при който купувача /св.К./ следвало да осигури
цялата цена на сделката, а строителят да приключи фактическото изпълнение на
строителните работи /чл.2/.
По
предварителния договор продавачът /“СИС.П“ ООД-София, действащ чрез
упълномощения си представител подс. К./ се задължавал
да прехвърли правото на собственост върху горепосочения недвижим имот на
купувача /св.К./ при изплащане от негова страна на цялата сума, след получаване
на Акт 15 /чл.5.1/.
Предварителният
договор бил подписан от подс. К. и св. К. *** действие
- съдебен район-Варна с peг. №224 на Нотариалната
камара и бил нотариално заверен от него с подпис и печат.
Понеже
предварителния договор бил подписан пред Нотариус, а и в него имало клауза, че
продавачът бил единствен собственик на продаваемия имот /чл.1/, св. К. бил
спокоен, че от юридическа гледна точка нещата са изрядни и започнал да изплаща
дължимите вноски по същия.
За
целта подс. К., предоставил на св. К. личната си банкова
сметка *** „Експресбанк“, където последният трябвало
да превежда дължимите парични суми, тъй като той имал пълномощно да
представлява дружеството.
На
19.03.2008 г. с вносна бележка № 06101104005484 /л.28/ св. К. внесъл по сметка
на подс. К. сумата от 35 136 лв.
На
19.03.2008 г. с вносна бележка № 06101104005485 /л.29/ св. К.К., майка на св. К., внесла по нареждане на сина си,
предоставена от него сума в размер на 5887.23 лв. по сметка на подс. К..
След
това, периодично св. К. започнал да посещава строителния обект на ул. „Пенчо
Славейков“, №8-8А и да се интересувал как върви строежа.
Тъй
като пазача на строителния обект не допускал външни хора да влизат в него, св. К.
поддържал връзка по телефона с подс. К.. Последният
му обяснявал, че не можел да влезе в строителния обект без съответните мерки за
сигурност, но го уверявал, че всичко било наред, поради което св. К. предприел
поредните плащания по предварителния договор, както следва:
На
16.10.2008 г. с вносна бележка № 06101104009132 /л.30/ св. К. внесъл по сметка
на К. сумата от 19 729 лв.
На
16.10.2008 г. с вносна бележка № 06101104009133 /л.31/ св. К. внесъл по сметка
на К. сумата от 21 374.72 лв.
Общата
сума, която К. внесъл възлизала на 82 126.95 лв. Това била равностойността в
лева на първите две вноски по уговорената схема за плащане.
Св.
К. продължавал да посещава строителния обект и да следи строежа, но тъй като не
можел да влиза вътре в строителния обект св. К. говорил по телефона с подс. К., като последният отново му обяснил, че всичко е
наред и да не се притеснява.
Когато
К. бил извън страната (тъй като работел като първи помощник капитан на кораб)
сестра му св. И.К. и майка му св. К.К. посещавали
обекта и се интересували как върви стоежа.
На
неустановена дата през 2010г. св. К. се свързал по телефона с подс.К., като му обяснил, че желаел да плати последната
трета вноска по предварителния договор и да получи от него съответно документ
за прехвърляне на правото на строеж върху обекта и документ за собственост на
апартамента.
Подсъдимият
му отговорил, че ще се срещнели по-късно, защото не бил в гр. Варна. Така на
няколко пъти св. К. говорил по телефона с К., но последният непрестанно отлагал
срещата, обяснявайки, че е извън страната или не е в гр. Варна. Въпреки това
обвиняемият продължавал да обяснява на св. К., че всичко със строителния обект
и неговия апартамент бил наред и да не се притеснява.
В
началото на 2011 г. жилищната сграда на ул. „Пенчо Славейков“, №8-8А в гр.
Варна била завършена на груб строеж и външните ограждения
били премахнати.
На
неустановена дата през месец май 2011 г. св. К. заедно със сестра си и майка си
отишъл до построения обект.
Там
К. обяснил на пазача, че иска да види апартамента си, който бил закупил от К.,
упълномощен представител на „СИС-П“ ООД-София, чрез предварителен договор от
28.02.2008 година.
Тогава
пазачът /неустановен в хода на разследването/ обяснил на св. К., че нямало как
той да е собственик на посочения в предварителния договор апартамент, тъй като
той бил даден, като обезщетение на собствениците на парцела, където била построена
жилищната сграда.
След
като чул горното, св. К. веднага се обадил на подс. К.
и му обяснил какво е разбрал.
Св.
К. попитал обвиняемия, дали има апартамент в построената жилищна кооперация или
не, като К. му отговорил, че нещата относно апартамента не били такива, но не
му казал дали има или не апартамент.
На
следващия ден св. К. заедно с майка си и сестра си се срещнали с подсъдимия.
Св. К. отново попитал К. точно какво се случва
и има ли апартамент в построената на ул. „Пенчо Славейков“, №8-8А в гр. Варна
жилищна сграда или не, на което подсъдимият пак отговорил, че нещата с
апартамента не стояли точно така, че водил преговори, но не уточнил с кого и за
какво, казал още на К., че ако нещо го притеснявало или се съмнявал щял да му
върне дадената до момента сума от 82 126.95 лв., след което си тръгнал.
Впоследствие
св. К. се свързал с адвокат и направил справка в Служба по вписванията гр.
Варна. От същата св. К. разбрал, че апартаментът за който сключил предварителния
договор бил собственост на св. Н.Л. и Ат.Л., едни от собствениците на парцела
върху която била изградена сградата, предоставен им като обезщетение по
Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за ново строителство
№ 1721, том I, peг. № 4111, дело № 155 от 04.07.2011
г.
От
началото на месец май 2011г. св.К. многократно се опитвал да уреди отношенията
си с К. с цел да разбере има ли апартамент в построената кооперация или да си
върне платената на К. сума в размер на 82 126,95 лв.
Опитите
на св.К. не дали резултат и същият подал жалба в РП-Варна.
След
извършена проверка било образувано настоящото досъдебно производство.
По
досъдебното производство е приложен Нотариален акт за учредяване право на
строеж срещу задължение за ново строителство № 172,том 1,рег.№ 4111, дело №155
от 04.07.2007г. /л.,14-л.19/.В същия не съществува апартамент с площ и
посочените граници на съответния жилищен етаж, описан в предварителния договор
от 28.02.2008г. за продажба на недвижим имот като включване в ново строителство
/л.12-л.13/.
По
досъдебното производство е изискана и приложена документация от Службата по
вписванията -Варна за периода от 01.01.1993г. до
02.12.2011г. /л.76-л.130/ във връзка със поземлен имот пл. № VII-4 кв. в рег.590 площ по док.232 кв.м. обл.Варна, общ.Варна,ул. „Пенчо
Славейков“№8-8А .В същата не съществува апартамент с площ и посочените граници
на съответния жилищен етаж в предварителния договор от 28.02.2008г. за продажба
на недвижим имот като включване в ново строителство, не фигурира св.К.,като
собственик на апартамент в жилищната кооперация на горепосочения адрес, като в
частта касаеща собственика на инкриминирания
апартамент в документацията е посочено,че същият е собственост на св.Н.Л. и Ат.Л..
По
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза /л.132-л. 135/, като освен с материалите по делото, вещото лице е
посетило на место строителния обект. Видно от заключението на същата за обекта
„Жилищна сграда" в УПИ VII-4, кв.590, по плана на 14 подрайон
на гр.Варна, община Варна, ул."Пенчо Славейков", №8-8А няма
представени първоначални строителни планове на сградата.
При
посещение на място е установено, че е направено разделяне на ап. №1 на ет.2 с
ЗП-104.30 кв.м./собственост на „СИС.П"ООД/, на два апартамента съответно:
ап.с ЗП-69.42 кв.м. и aп. с ЗП-34-34.88 кв.м., което
не е отразено в нито един представен документ с изключение на таблица за
определяне на квадратура и идеални части на жилищната сграда, същата не е
обвързана с никой от представените документи.
Всички
извършени продажби и издадени за това нотариални актове са изцяло на база
учредено право на строеж с нотариален акт № 172/ 04.07.2007 г.
С
направеното разделяне на ап. №1 на ет.2 с ЗП-104.30 кв.м./собственост на
„СИС.П"ООД/, на два апартамента съответно: aп. с
ЗП-69.42 кв.м. и aп. с ЗП-34.88 кв.м. на практика не
се променя преразпределението, квадратурата и собствеността на всички останали
апартаменти в жилищната сграда.
Условно,
ако се приеме промяната в номерацията на апартаментите след разделянето на ап.
№1, ет.2 на два апартамента, то ап.№4, ет.3, описан в предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2008 г. сключен между И.З.К. в качеството
му на пълномощник на Ж.А. П. управител на „СИС.П"ООД и Г.К.К. в качеството му на купувач, се явява собственост на сем.
Л.и не може да бъде продаден от ,.СИС.П“ ООД.
Към
28.02.2008 г. aп.№4 с ЗП-33.63 кв.м. е собственост на
„СИС.П" ООД, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, санитарен възел
и балкон при граници: изток - ап.№3, юг-улица, запад - ап.№5, север-коридор, в
едно с изба №2 в сутерен със ЗП-3.28 кв.м., при граници: изток-изба №3, юг
-коридор, запад - изба №3, север-паркомясто №5 както
и 4.14% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място.
По
делото наред с това е била назначена и изготвена тройна съдебно - техническа
експертиза от заключението на която е видно, че към момента на сключване на
Договора от 28.02.2008 г. не е съществувал имот с такива граници и с такава
номерация в тази кооперация, както е посочено в самия договор. Сем. Л.са били обезщетени
с общо три апартамента, както следва:
Ап.№3
на трети етаж, Ап.№ 6 на четвърти етаж и Ап.№7 на четвърти етаж видно от нотариален
акт за учредено право на строеж №172, том 1,рег.№4111, дело №155 от 04.07.2007
г. по описа на нотариус .К. и вх.рег. №19360, акт №120,том ЬХ,дело №14758 по
описа на Агенция по вписванията служба по вписванията гр. Варна и от одобрен
архитектурен проект (лист 191), като и трите апартамента, с които са били
обезщетени сем. Л.са съществували към датата на сключване на предварителния
договор.
С
Разрешение за строеж № 186/ 05.09.2007 г. за Жилищна сграда, находяща се в УПИ VI1-4, кв. 590 по плана на 14 м.р. ул.
"Пенчо Славейков" №8 гр. Варна издадено от Главния Архитект на Община
Варна с допълнение към него за извършена промяна по време на строителство от
05.10.2012 г. влязло в сила на 30.11.2012 г. са извършени следните промени: На
втори надземен етаж - ап.№1 със ЗП 104,30 кв.м. е разделен на два апартамента с
номерация ап.№1 със ЗП 69.31 кв.м. и ап.№1А със ЗП 33.63 кв. м. Това води до
промяна в граници на самостоятелните обекти само на този етаж и до промяна на
номерацията само на този етаж; На пети и шести надземен етаж - ап.№ 9 мезонет
на две нива е разделен: пети етаж първо ниво със ЗП 69,21 кв.м. се запазва със
същата номерация ,а на шести етаж -ап.№9 второ ниво със ЗП 39,90 кв.м. е
обособен като самостоятелен с нова номерация ап.№9А.Това води до промяна в
граници на самостоятелните обекти и номерацията единствено на тези етажи. С
извършените промени не са се променили преразпределенията, номерацията и
квадратурата на всички останали апартаменти;
Апартамент
№ 4 е съществувал видно от приложения и одобрен архитектурен проект -
разпределение на трети и четвърти етаж, както и от нотариален
акт за учредено
право на строеж
№ 172, том 1 ,рег.№4111 ,дело №155 от 04.07.2007 г. по описа на нотариус
С. К. и вх.рег.№19360 ,акт №120,том 1Х,дело №14758 по описа на Агенция по
вписванията служба по вписванията гр.Варна, като границите му не съвпадат с
границите посочени в предварителния договор. Описаният в Предварителен Договор aп. 4 не съответства на aп. 4 от
проекта, а съответства на ап.3 от проекта, с който са били обезщетени сем.Л.,
само като площ и по две граници: юг -улица,север - вътрешен двор.
От
извършената промяна по време на строителството са настъпили промени - на втори
надземен етаж, на пети и шести надземен етаж, като не са настъпили промяна в
преразпределението , квадратурата и номерацията на всички останали апартаменти.
Няма
наличен имот, който да отговаря на границите на този, който св. К. е закупил и
който е бил описан в предварителния договор от 28.02.2008 г.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – от показанията на свидетелите Г.К.К.,
депозирани пред настоящия съдебен състав, от показанията на св. И.К.К., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от ДП
по реда на чл. 281, ал.5 НПК, от показанията на св. К.К.К.,
дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от ДП по реда на чл. 281, ал.5 НПК, от показанията на св. Н.Л.Л., депозирани в хода
на съдебното следствие, от показанията на св.
З. К.Б., депозирани пред настоящия съдебен състав, показанията на св. Ж.С.,
приобщени от ДП по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1,
т.5 НПК, от показанията на св. А.М.С., дадени на свой ред в хода на проведеното
по делото съдебно следствие.
Досежно така описаните гласни доказателства съдът не
констатира наличието на противоречия, като всички изясняват в съответната част
възприетите от съда по-горе фактически положения.
Що
се отнася до обясненията на подс. К., съдът даде
частично вяра на същите, като отчете тяхната двойствена природа (като доказателствено средство и едновременно с това като основно
средство за защита на подсъдимото лице в рамките на наказателния процес).
По-конкретно
съдът се довери на същите в частта в която се подкрепят от останалите доказателствени материали, а именно че лично е водел
преговорите със св. К. и неговото семейство, касаещи закупуването на
инкриминирания апартамент, че сделката е била изповядана пред нотариус посочен
от К., че последният е превел инкриминираната сума по негова банкова сметка, ***
цялата проектна документация, касаеща бъдещото
изграждане на кооперацията – обезщетенията дължими на собствениците на земята
(в това число с параметрите, описани в нотариалния акт), с възможностите за
възникване на изменения в хода на строителните дейности, поради възможен
проблем с необходимите паркоместа, че в крайна сметка
след като се е установило, че св. К. няма възможност да получи не само
обещаният му апартамент (конкретно описан в предварителния договор), но и
какъвто и да е друг сходен обект в кооперацията не е предприел (и до ден
днешен) опити да възстанови заплатената от К. парична сума.
Частта,
която настоящият състав не кредитира несъмнено касае посоченото от К., че е
предлагал на К. равностоен обект на друг етаж от кооперацията, тъй като по
делото не са налице подобни доказателства, нещо повече показанията на св. И.К.
и К.К. са в обратния смисъл.
Съдът
на свой ред не кредитира и посочените от подс. К.
причини наложили промяната на номерацията и разположението на жилищните етажи
на процесните апартаменти (този предназначен за
обезщетение на сем. Л.и този предмет на предварителния договор), тъй като в
разпита си св. Л. е категорична, че с К. не са имали разговори са промяна на
етаж, разположение и квадратура на стаите на собствените й апартаменти, т.е.
изначално още при подписване на нотариалния акт семейството е следвало да
получи като обезщетение именно описания апартамент.
Що
се отнася до показанията на св. М. от тях се установява, че промяна в
изработения технически проект наистина е фактически извършена и то на първи
жилищен етаж или втори надземен, като същата се е наложила поради възникването
на строителната криза и необходимостта на пазара от продажба на по-малки
апартаменти, както и поради необходимостите свързани
с паркирането, като на трети надземен етаж никога не е имало промени.
Наред
с гласните доказателства при формиране на своите изводи съдът съобрази всички
налични и приобщени по делото писмени доказателства, сред които с особено
значение се откроиха предварителния договор за продажба на недвижим имот като
включване в ново строителство от 28.02.2008г., нотариален акт за учредяване на
право на строеж срещу задължение за ново строителство № 172, том 1, рег. №
4111, дело № 155 от 2007г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173,
том 1, рег. № 4116, дело № 156/2007г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том
1, рег. № 4948, дело № 98/2001г., № 121, том XLIV, дело
16574/94г., № 195, том XLIII, дело 16364/94г., № 135, том LVII, дело 13919/93г., справка от служба по вписванията – гр. Варна по партидата на
„СИС.П“ ООД, преводни нареждания за инкриминираните суми (от л.28-л.31
включително от досъдебното производство), таблица за определяне на квадратурата
и идеалните части на жилищна сграда, находяща се на
ул. „П.Славейков“ № 8-8А (като част от обособения от показанията на св. М.
технически проект, претърпял промени при окончателното завършване на сградата),
пълномощно от управителя на „СИС.П“ ООД към подс. И.К.
по силата на който в пункт 4 същият е бил оправомощен
да представлява дружеството пред трети физически и юридически лица и да води
преговори, сключва и подписва договори от името и за сметка на „СИС.П“ ООД…в
това число предварителни договори за продажба на недвижими имоти, собственост
на дружеството, скици, акт за приемане на конструкцията, разрешение за стоеж и
всички останали документи имащи касателство с
изграждането на процесната жилищна сграда.
По
делото са изготвени общо две съдебно-технически експертизи едната от които
тройна (след указания, дадени от ВОС в предходно въззивно
производство след провеждането на което делото е било върнато на ВРП за
извършване на допълнителни действия по разследването), заключенията на които
намериха своето систематично място в приетите от съда фактически изводи,
описани по-горе в настоящото изложение, тъй като съдът прецени, че следва да се
довери категорично на същите предвид обстоятелството, че заключенията са пълни,
неоспорени от страните в производството и съставени на база извършен безпристрастен
фактически анализ на наличната по делото строителна и друга документация и
изготвени са от вещи лица, притежаващи съответната компетентност в областта на
науката. Доколкото същите са пълни и изчерпателни по своето съдържание съдът не
намери необходимост от възлагане на допълнителни въпроси, свързани с процесните обстоятелства.
Именно
от съдържанието на експертните заключения се установи, че Апартамент № 4 е
съществувал видно от приложения и одобрен архитектурен проект - разпределение
на трети и четвърти етаж, както и от
нотариален акт за
учредено право на строеж № 172, том 1 ,рег.№4111, дело №155 от
04.07.2007 г. по описа на нотариус С. К. и вх. рег. №19360, акт №120,том 1Х, дело
№14758 по описа на Агенция по вписванията служба по вписванията гр.Варна, като
границите му не съвпадат с границите посочени в предварителния договор.
Описаният в Предварителен Договор aп. 4 не
съответства на aп. 4 от проекта, а съответства на
ап.3 от проекта, с който са били обезщетени сем. Л., само като площ и по две
граници: юг -улица,север - вътрешен двор, като всички апартаменти, собственост
на Л.са съществували при сключването на предварителния договор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
След
извършения анализ на наличните по делото доказателствени
материали съдът единодушно намери, че подс. К. е
възбудил и поддържал заблуждение у гражданския ищец и частен обвинител К..
В
случая се касае за договорна измама, като за да е налице такава според
съдебната практика, на първо място следва дееца изначално преди или към момента
на сключване на договора, по който същият като краен резултат ще се обогати, да
няма възможност, респ. и намерение да изпълни задължението си.
В процесния случай
именно такива доказателства са налице, доколкото видно от изготвените експертни
заключения описаният в предварителния договор aп. 4
не съответства на aп. 4 от проекта, а съответства на
ап.3 от проекта, с който са били обезщетени сем. Л., само като площ и по две
граници: юг -улица,север - вътрешен двор, като всички апартаменти, собственост
на Л.са съществували при сключването на предварителния договор. Посоченото се
потвърждава и от разпита на св. Л., на св. И. и К. К., както и на св. Г.К..
Според съда в процесния
случай не е налице хипотезата на невъзможен предмет по смисъла на ЗЗД,
доколкото са събрани категорични доказателства, че апартамент с посочената площ
(макар и при не пълно съвпадение на границите) е съществувал.
Въпреки
това обаче, за съда в случая е налице доказана изначална липса на намерение за
изпълнение по договора доколкото в същия е описан недвижим имот с номер, площ и
граници, каквито впоследствие се установява, че не се намират на цитирания
жилищен етаж, а намиращите се там са били предназначени за обезщетение на
собствениците на земята още преди подписването на предварителния договор от
28.02.2008г.
Действително
с подписването на предварителния договор не се прехвърлят вещни права, но
фактът на подписването удостоверява наличието на облигационна връзка между
страните по силата на която спрямо частния обвинител и граждански ищец е било
поето задължение, респ. от него е била изплатена значителна по размер парична
сума.
В
случая съдът не може да приеме за основателни възраженията на защитата на
подсъдимия, че се касае за обикновено договорно неизпълнение, тъй като това би
било така ако обект аналогичен на описания в договора (по номер, площ, граници)
действително се е предвиждало да бъде изграден на този, а не на някой от
другите жилищни етажи, но това обстоятелство е било обективно невъзможно
предвид наличието на собственост на същия етаж на други апартаменти от страна
на собствениците на земята. Видно от показанията на св. Л. на нея никога не й е
било казвано, че е възможно в хода на строителството да се промени номера, площта
или разпределението (в това число по етажите) на апартаментите, предназначени
за обезщетение на нея и на другите собственици. Житейски нелогична и правно
необоснована според настоящия състав се
явява тезата на подсъдимия, че св. К. е бил уведомен и е бил държан в течение
на всички евентуално настъпили при строежа промени (в това число и
потенциалните такива при сключването на договора), тъй като ако това беше вярно
то св. К. не би избързал със заплащането на паричната сума, респ. със
сключването на договора поне докато не бъдат фиксирани в изискуемата степен
възможните промени, още повече че при разпита си св. К. и неговите майка и
сестра не съобщават да са били уведомявани за възможни такива.
Намерението
за въвеждане и впоследствие за поддържане на заблуждение на следващо място
съдът извежда по косвен път и от обстоятелството, че след като обективно е
станало ясно, че е налице невъзможност за изпълнение на задължението по
сключения предварителен договор К. не е предприел никакви действия правни и/или
фактически за да възстанови правното положение предхождащо сключването на
договора и да възстанови предадената от К. парична сума и/или да му предложи да
получи равностоен поне по площ недвижим имот. Обстоятелството дали К. би бил
склонен на такава замяна според съда е ирелевантно
обстоятелство, доколкото по делото е недоказана изначална липса на инициатива
за това от подс. К. (видно от показанията на св. К. и
на св. И. и К. К.).
Наред
с това, ако подс. К. е бил наясно, че описаният в
предварителния договор апартамент би претърпял известни промени в разположение,
площ, номер и т.н. вследствие на допълнителни независещи от него (а вероятно от
държавни органи и/или конструктивни промени) причини, то недоумение буди
обстоятелството защо той сключва като представящ дружеството процесния договор, защо посочва, че е то (дружеството) е
собственик на апартамент изначално предвиден като собственост на друго лице и
защо приема плащания по предварителен договор, който има възможност да не
изпълни.
Същият
въпрос се поставя и с оглед заявеното от защитата, че К. е поел облигационно
задължение на базата на идеен проект за който е имало обозрима възможност да не
се реализира в пълния му вид и/или да претърпи съществени промени.
Възраженията
в посока на това, че доколкото сделката е била изповядана пред нотариус,
посочен от К. (който би следвало да е проучил цялостната предоставена
документация), то подс. К. не следвало да носи
отговорност категорично не се споделят от настоящия състав доколкото без
значение от действията на нотариуса (законосъобразно извършени или не) е
обстоятелството, че не нотариуса, а подс. К. поема
задължения по предварителния договор, които е в изначална невъзможност да
изпълни за упоменатия обект, но е получил в качеството си на упълномощен
представител на „СИС.П“ ООД парични средства за това.
По
делото е неоспорено и несъмнено установено, че след подписването на
предварителния договор за продажба на недвижим имот, св. К. е превел суми по
сметка с краен получател И.З.К. инкриминираната сума в общ размер на 82 126,95
лв., за които по делото не са налице данни за това по какъв начин са били
разходвани от подс. К. (в негова лична полза или за
извършването на строителната дейност), като посоченото обстоятелство се явява ирелевантно за съставомерността
на описаното деяние.
Съставомерността на деянието -
въвеждането в заблуждение в случая е извършено чрез подписване на
предварителния договор, като доказателствената
съвкупност и най-вече изготвените СТЕ сочат категорично, че подс.
К. към датата на подписване изобщо не е имал възможността да ги изпълни, като при
това положение основателно се налага извода, че той не е имал намерение, респ.
и възможност да изпълни договора по който се е задължил (за предоставяне на К.
на собствеността на конкретно описания недвижим имот с точни граници, площ,
разположение, номер и т.н.) и въпреки това е получил инкриминираната сума.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс.
К. било извършено с пряк умисъл - той е целял да въведе и поддържа заблуждение
у свидетелят К., за да може да получи имотна облага от заплатените суми, като
целта му е била да бъдат внесени уговорените суми.
Квалификацията
по чл.211 от НК се определя от размера на причинената вреда, съгласно съдебната
практика повече от 140 пъти стойността на минималната работна заплата, което
обстоятелство дефинира извършеното като такова в особено големи размери - 82
126,95 лв., като обстоятелството около сключването на предварителния договор
както и обстоятелството, че и до момента св. К. не е обезщетен го прави и
особено тежък случай.
Квалификацията
по чл. 26, ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че през непродължителни
периоди от време той е извършил деяния, които осъществяват състава на
престъплението измама, като деянията са извършени при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното. Посочената в обвинителният акт
крайна дата – 16.10. 2008г. е именно последният момент в рамките на който е
продължило поддържането на заблуждението , тъй като това е била последната дата
на която мотивиран от същото св. К. е превел парична сума в изпълнение на
задълженията си като купувач по предварителния договор.
Поради
горните съображения съдът, намира, че подс. И.З.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК и го признава за виновен по възведеното обвинение.
Относно
размера на наказанието:
За
деяние по чл. 211, вр. с чл.209, ал.1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, като
съдът би могъл да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновното лице.
Съобразявайки
степента на обществена опасност на деянието и дееца, счете, че е налице висока
степен на обществена опасност на деянието. Касае се за добре обмислена дейност,
която е подплатена със значителен брой документи, които са в състояние да
мотивират лице да сключи договор от този характер и стойност.
При
все това обаче при определяне на конкретния размер на наказанието, което следва
да се наложи на подс. К. настоящият съдебен състав не
може да не отчете обстоятелството, че деянието е било извършено през 2008г.,
като към момента на постановяване на присъдата са изминали вече повече от 10
години от извършването му. Посоченото обстоятелство, съгласно трайно
установената съдебна практика (в това число и европейската такава) е достатъчно
основание наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК,
като съдът прецени, че в случая наказание „лишаване от свобода“ в размер на
една година, изтърпяването на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен
срок (предвид отсъствието на данни за предходна съдимост на лицето) в достатъчна
степен би удовлетворило изискванията на разпоредбата на чл. 36 НК.
Що
се отнася до наказанието „конфискация“ на първо място съдът намери, че по
делото не са налице доказателства за имущественото състояние на подс. К., но наред с това в случая предвид стойността на
причинените имуществени вреди от първостепенно значение се явява
обстоятелството на К. да се предостави възможност да възстанови последиците от
извършеното, което предвид тежестта на същите да го мотивира да не допуска
повече закононарушения от този вид и характер.
По
отношение предявения граждански иск:
На
първо място, по делото е несъмнено установено авторството на деянието,
обстоятелството, че същото е било виновно извършено, неговата противоправност и настъпилите вреди последици за имуществената
сфера на гражданския ищец, които имат изцяло точно определен паричен
еквивалент.
Поради
посоченото съдът намери, че следва да уважи изцяло претенцията на гражданския
ищец К., като осъди подсъдимия да му заплати стойността на причинените в
резултат на деянието имуществени вреди - 82 126,95 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на дължимата сума.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените
по делото разноски от страна на ГИ и ЧО К. за всички съдебни инстанции в общ
размер на 6000 лева, както и да заплати сумата от 920, 24 лева, представляваща
сторени разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР, 180 лева –
разноски за възнаграждения на вещи лица, както и сумата от 3285,08 лева,
явяваща се държавна такса в размер на 4 % от стойността на уважения размер на
гражданския иск по сметка на ВСС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: