ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1778
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501868 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Обжалвано е определение №5440/19.05.2022г. по гр.д.№10208/2020г. по описа на
РС-Пловдив,II гр.с-в,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите Й. П. Д. и
Г. Х. К. за изменение на решението в частта за разноските,като жалбоподателите чрез
процесуалния си представител адв.М. считат,че адвокатското възнаграждение за всеки от
тях следва да бъде определено в размер на по 1217,63лв. съобразно НМРАВ с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът по жалбата в срок е представил отговор на частната жалба,с който
счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Съдът е констатирал,че предявените искове произтичат от едно и също
правоотношение,а именно договор за финансов лизинг,поради което е приел,че съобразно
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение правилно е
определил разноските за адвокат в първоинстанционното производство.
Настоящата инстанция намира определението за правилно и законосъобразно и
като такова следва да го потвърди поради следното:
В първоинстанционното производство съдът е бил сезиран с искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр. с чл.415 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.345 от ТЗ и чл.92
от ЗЗД,като всички претенции произтичат от едно и също правоотношение,а именно
договор за финансов лизинг от 24.01.2019г. и тъй като всеки от тези искове е с определена
цена,то приложима разпоредба в случая се явява чл.7,ал.2 от НМРАВ,а именно при
1
наличието на материален интерес,но интерес,сборен от всички искове,то правилно е
определено и адвокатското възнаграждение,като молбата правилно е отхвърлена за
претендираните разноски.Не може да се приеме,че исковете са самостоятелни и за всеки от
тях се прилага отделно изчисление и определяне на адвокатско възнаграждение.Би се
нарушил баланса между страните по делото и едната би се обогатила неоснователно за
сметка на другата,ако се приеме,че за всеки от исковете се дължи отделно възнаграждение.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че
следва да потвърди определението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно,а
частната жалба да се остави без уважение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №5440/19.05.2022г. по гр.д.№10208/2020г. по
описа на РС-Пловдив,II гр.с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2