Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер единадесети ноември Година 2020 София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На осми юни Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
Секретар Спасина Иванова
Прокурор Снежана Торбова
Като разгледа докладваното от съдията Николова
В.н.о.х. дело № 62 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. И.Ж. – защитник на подсъдимата Г.Х.Б. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 127/19 г. по описа на Районен съд – С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Г.Х.Б. за виновна по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК, за което ѝ е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Подсъдимата е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец Н.Г.В. сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от деня на увредата – 23.08.2017 г., както и да ѝ заплати сумата в размер на 1 000 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. На подсъдимата са възложени разноските по наказателното производство.
Недоволна от присъдата е останала подсъдимата и нейния защитник, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба. С жалбата и допълнителното писмено изложение към нея, се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото ѝ обвинение и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението, като в тази връзка се твърди, че първият съд е изградил своите фактически констатации и изводи, поставени в основата на извода му за виновността на подсъдимата, на базата на показанията на пострадалата и на свидетелите А. Д., А. Д. и И. Б., без да отчете, че показанията на свид. А. Д. са вътрешно противоречиви и нелогични, а показанията на останалите двама свидетели представляват производен доказателствен източник, непотвърден от други обективни данни. Като недостатък в процесуалната дейност на първия съд е посочено несъбирането на съдебномедицинска експертиза, извършена в хода на досъдебното производство, значима за изясняване на въпроса относно вида и характера на причинените на пострадалата телесни увреждания и механизма на причиняването им. На следващо място се поддържа, че не е изяснен въпроса относно средството, с което се твърди подсъдимата да е нанесла удари на пострадалата, като по този въпрос мотивите на първия съд са останали неясни. Твърди се още, че фактическите изводи на съда са изведени въз основа на ненадлежни доказателствени източници, каквото е вещественото доказателства – забрадка, представена от пострадалата в съдебното заседание пред първия съд.
С изложените доводи, при условия на евентуалност се поддържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения, съставляващи липса на мотиви.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. оспорва жалбата и взема становище да се потвърди присъдата. Счита, че първият съд е направил коректен анализ на събраните доказателства, а доводите в жалбата за наличие на вътрешни противоречия в показанията на свид. А. Д. са неоснователни. Сочи, че тази свидетелка е станала очевидец на отправените заплахи от подсъдимата към пострадалата и е сигнализирала на тел. 112 за инцидента, а състоянието на пострадалата след инцидента е възприето и от пристигналите на място полицейски служители. Прокурорът счита, че определеното от първия съд наказание е справедливо.
Частният обвинител и граждански ищец Н.В. моли да се потвърди присъдата.
Пред
въззивната инстанция в качеството на защитник на подсъдимата се явява адв. Г.
Ценов, който поддържа подадената въззивна жалба с доводите, изложени в нея.
Подсъдимата
Г.Б. поддържа доводите на своя защитник, отрича въобще да е виждала
пострадалата на инкриминираната дата.
Съдът,
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по
чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното
съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства е установено следното:
Подсъдимата Г.Х.Б. и пострадалата Н.Г.В. ***, на една и
съща улица, като къщите им се намират близо една до друга. Отношенията между
тях са влошени от чести спорове за пасища – кой къде да пасе животните си, често
се случва двете да влизат във вербални конфликти с размяна на забележки и
обиди.
На 23.08.2017 г.
пострадалата Н. В. пасяла животните си /крава и теле/ в ливада, находяща се в
м. „П.“, в землището на с. П.. Ливадата, където пострадалата отвела животните
си на паша, се ползвала от подсъдимата /показанията на свид. А. О./. Около 10,30 ч. при нея отишла подс. Г. Б.,
която носела в ръце дървена тояга/дръжка от земеделско сечиво с дебелина 3-4
см. С приближаването си тя се развикала към пострадалата В. защо пасе животните
си на това място. В. не искала да се кара с подсъдимата и затова ѝ
обърнала гръб. В този момент подсъдимата започнала да ѝ нанася удари с
тоягата най-напред по главата и след това по цялото тяло, като ѝ казала:
„Ще те убия! Ще те ликвидирам като човек и ще те заровя в гюбрето!“. От ударите
лицето и главата на пострадалата В. били обляни с кръв.
В това време покрай тази местност минавала с колелото си
свид. А. Д., чието внимание било привлечено от виковете. Тя чула словесните
заплахи, отправяни от подсъдимата към
пострадалата и видяла как подсъдимата нанася удари с дървена тояга на
пострадалата, но не посмяла да се намеси, а по телефона си подала сигнал за инцидента на тел. 112.
Междувременно пострадалата В. успяла да избяга и
тръгнала към дома си, била уплашена, а подсъдимата останала на ливадата. На път
за вкъщи пострадалата била забелязана от свид. А. Д., който видял и кръвта по
нея. През това време пристигнали и полицейски служители – свидетелят Б. и Д.. Пострадалата им
разказала за случилото се, била с раздърпани дрехи, уплашена и по нея имало
кръв. Пострадалата била откарана от свой съсед в отделението за спешна
медицинска помощ в гр. С., където обработили раните по главата и тялото
ѝ.
Към момента на извършване на деянието подсъдимата Г.Б. е
била на 72 години, а пострадалата Н.В. – на 65 години.
Подс. Б. е с основно образование, вдовица, пенсионер и
не е осъждана, ползва се с добро име в селото.
Изложената
фактическа обстановка, установена идентично и от първоинстанционният съд, се
припокрива изцяло с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се доказва от събраните и проверени в хода на проведеното пред първия съд
съдебно следствие, доказателства и доказателствени източници. Първият съд е
направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите,
значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата.
Първият съд е дал правилна оценка на събраните гласни
доказателствени източници, които е обсъдил детайлно, в съответствие на
действителното им съдържание без да допуска извращаването им.
Правилно първият съд е дал вяра на показанията на
пострадалата свидетелка, която последователно и в детайли пресъздава
възникването и развитието на инцидента и всички значими обстоятелства, при
които се е случил. Пострадалата В. е конституирана като частен обвинител и
граждански ищец в съдебното производство, което предполага нейната
заинтересованост от изхода на делото, но това не следва да се отчита като
безусловно основание, дискредитиращо нейните свидетелски показания. Това
обстоятелство изисква показанията ѝ да бъдат подложени на внимателен
анализ и съпоставени с останалите доказателствени източници, след което да се
прецени тяхната обективност и достоверност. В настоящият случай, за да постави
в основаната на своите фактически констатации и изводи показанията на пострадалата, районният съд ги е проверил и анализирал внимателно,
отделно и във връзка с останалите доказателствени източници. Правилно
показанията на пострадалата са оценени като последователни, без вътрешни
противоречия, логични и напълно кореспондиращи с показанията на свидетелите А.
Д., А. Д. и И. Б., като последните трима са възприели различни етапи от
развитието на конфликта между подсъдимата и пострадалата, но съпоставени,
напълно кореспондират помежду си.
Правилно първият съд е дал вяра и на показанията на
свид. А. Д.. Няма никакво сериозно основание, което да внася съмнение в
достоверността на показанията на тази свидетелка. Напротив, показанията ѝ
са последователни, без никакви вътрешни противоречия и логични, в достатъчна
степен конкретни и в детайли кореспондират на показанията на свидетелите А. Д.
и И. Б. относно времето и мястото на инцидента, състоянието на пострадалата
непосредствено след него; кореспондират напълно на показанията на пострадалата.
Напълно неоснователни са твърденията във въззивната
жалба за непоследователност и противоречивост в показанията на свид. А. Д.. Не
е вярно твърдението, изложено във въззивната жалба, че свидетелката е била „на
около 500 м от случващото се между В. и Б.“. В показанията на тази свидетелка,
събрани при разпита ѝ, проведен в хода на съдебното следствие, и ползвани
при постановяване на присъдата, тя не е съобщавала такова обстоятелство. Във
въззивната жалба защитата очевидно превратно тълкува показанията ѝ, като
им придава смисъл какъвто в действителност те нямат и в тази връзка следва да
се отбележи, че свид. А. Д. в действителност разказва, че от пътя, по който се
е придвижвала с колелото си, не е могла да види какво се случва, но е чула виковете
и след като се приближила, вече бутайки колелото си и прикривайки се около шубраци,
се озовала на около 10-15 м от двете жени, които се карали и от това място ясно
е видяла и разпознала кои са двете жени, възприела е действията им и думите им
непосредствено. Като цяло показанията на тази свидетелка са напълно логични и
последователни, тя пресъздава лично възприетите от нея факти относно нанесения
побой от подсъдимата на пострадалата; относно средството, с което подсъдимата е
нанесла удари на пострадалата; относно думите, които е изрекла подсъдимата към
пострадалата и относно развръзката на конфликта, пристигането на полицейските
служители и отвеждането на пострадалата в болнично заведение, поради което
първият съд основателно ги е кредитирал.
Защитата очевидно неправилно интерпретира като производни
показанията на свидетелите А. Д. и И. Б.. Няма спор, че тези свидетели не са
били очевидци на инцидента, протекъл между двете жени в ливадата, поради което
показанията им не съставляват източник на преки доказателства за този конфликт,
но съдържат преки доказателства, касаещи развръзката на конфликта и състоянието
– физическо и психическо – на пострадалата непосредствено след инцидента,
протекъл в ливадата, и в тези им части напълно кореспондират помежду си,
кореспондират и на показанията на пострадалата и на свид. А. Д..
По делото са
събрани достатъчно по обем и съдържание преки доказателства, подкрепящи
обвинителната теза и това са показанията на пострадалата и на свид. Анка
Даганова, която не е била очевидец на възникването на инцидента, но лично и
непосредствено е възприела същинското му развитие – нанасянето на удари от
подсъдимата на пострадалата и отправените от подсъдимата към пострадалата
заплашителни думи, които са релевантните за изясняването на делото
обстоятелства от гледна точка на повдигнатото обвинение, предмет на делото.
Пак по повод доводите в жалбата следва да се отбележи,
че по делото не са събрани показанията на свидетел с имена Р. Д.. Вероятно се
има предвид свидетеля Г. С. Д., който безспорно не е очевидец на
инкриминираното деяние, но неговите показания установяват данни за влошените
взаимоотношения между подсъдимата и пострадалата и характеристични данни за
двете и в тази насока са възприети и интерпретирани от първия съд.
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата
обстановка всестранно, пълно и обективно, като е събрал възможните и относими
доказателства за изясняване на обективната истина. Правилно, изхождайки от
очертания в обвинителния акт предмет на доказване, е приел, че видът и
характерът на телесните увреждания, причинени на пострадалата от подсъдимата
при описаните по-горе обстоятелства, са ирелевантни обстоятелства от гледна
точка на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, поради
което не е било необходимо изясняването на този въпрос чрез съдебномедицинска
експертиза. Релевантно от гледна точка на повдигнатото обвинение е
обстоятелството за нанесения побой от подсъдимата на пострадалата, което е
изяснено всестранно, пълно и обективно, като без значение за правилното
решаване на делото е въпросът какви са видът и характерът на причинените при
този побой телесни увреждания на пострадалата.
Първият съд е изяснил пълно, всестранно и обективно и
въпроса относно средството, с което подсъдимата е нанесла побой на пострадалата
и това е дървена тояга с дебелина около 3-4 см, която може да бъде и дръжка от
земеделско сечиво. Изводите на районният съд по този въпрос са изчерпателно
аргументирани и напълно обосновани, подкрепят се от показанията на пострадалата
и на свид. А. Д.. Показанията на свид. А. О. също не внасят съмнение по този
въпрос, доколкото е житейски обяснимо той да е възприел дебелата дървена тояга,
носена от подсъдимата, когато отивала към ливадата, като градинско гребло.
Правилно са оценени от първия съд и показанията на
останалите свидетели, които установяват данни за влошените взаимоотношения
между подсъдимата и пострадалата, както и характеристични данни за двете.
Първоинстанционният съд е отдал необходимото внимание и
на обясненията на подсъдимата, която отрича в този ден да е виждала
пострадалата, като правилно е приел, че нейните обяснения са изолирани и
опровергани от останалите доказателствата, поради което обслужват единствено
защитна теза.
Неоснователен е и упрекът в жалбата, че присъдата е
постановена въз основа на ненадлежно събрани доказателства, като конкретно се
сочи, че това е представената в хода на съдебното следствие от пострадалата забрадка,
за която последната е твърдяла, че е била носена от подсъдимата при процесния
инцидент. Тази забрадка е била приобщена надлежно по предвидения в закона ред
като веществено доказателство по делото в хода на съдебното следствие с нарочно
определение на съда, поради което съставлява напълно годно веществено
доказателство, чиято относимост към предмета на делото е била обсъдена от
първия съд, който правилно я е оценил като доказателство, опровергаващо
защитната теза на подсъдимата.
При установената по-горе фактическа обстановка
въззивната инстанция споделя изводите на първия съд, че с деянието си
подсъдимата Г.Б. е осъществила състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр.
1, вр. ал. 1 НК.
Обективните и субективни характеристики на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК са пределно изяснени в съдебната практика: заканата с убийство е квалифициран състав на
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в
раздел V - "Принуда", глава II от Наказателния кодекс -
"Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се
защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха /Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК/.
В конкретния случай думите: „Ще
те убия! Ще те ликвидирам като човек и ще те заровя в гюбрето!“, отправени от подсъдимата към пострадалата и съпроводени
с нанасянето на удари с дървена тояга по главата и тялото на пострадалата,
обективират закана с убийство спрямо пострадалата, която е могла да възбуди у нея
основателен страх за осъществяването му. Несъмнено тези думи и действията на
подсъдимата, изразяващи се в нанасяне на удари с дебела дървена тояга в
областта на главата на пострадалата, която е жизненоважна част от човешкото
тяло и удари по други части на тялото, обективират намерение у подсъдимата за
извършване на посегателство срещу живота на пострадалата, които по своето
естество са могли да възбудят основателен страх за реализирането му, с което е
реализиран обективния състав на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр.1, вр. ал.
1 НК.
За съставомерността на
деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, достатъчно е заканата да
е била от естество, че да е могла да възбуди основателен страх у пострадалия за
осъществяване ѝ. В тази връзка е ирелевантно обстоятелството дали
заканата е възбудила преживяване на страх у пострадалата за живота ѝ, а
показанията на свид. Георги Даганов, дадени в смисъл, че след инкриминирания
инцидент пострадалата В. не е показвала да се страхува да се среща с
подсъдимата, остават без значение за съставомерността на инкриминираното в
обвинителния акт деяние.
Подсъдимата Б. е осъществила
престъплението закана с убийство и от субективна страна, като несъмнено е
съзнавала, че думите и действията ѝ по своя интензитет могат да
предизвикат страх у пострадалата за живота ѝ и е целяла постигането на
този резултат.
За извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.1, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до шест години, като първият съд е наложил на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
При индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“ първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващо обстоятелство завишения интензитет на нанесения побой над пострадалата, а като смекчаващо обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимата и напредналата ѝ възраст. При индивидуализацията на наказанието първият съд е пропуснал да отчете обстоятелството, че възникналият конфликт е бил провокиран от действията на пострадалата, която, въпреки многобройните предупреждения от страна на подсъдимата, е отвела животните си на паша в ливада, ползвана от подсъдимата и това нейно поведение е предизвикало действията на подсъдимата. Съвкупната оценка на установените релевантни към индивидуализацията на наказанието на подсъдимата факти сочи значителен превес на смекчаващите обстоятелства, като с висока относителна тежест следва да се отчете нейната напреднала възраст – на 75 години към момента. Отчитайки горните обстоятелства и целите на личната превенция, въззивната инстанция счете, че наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца ще бъде напълно достатъчно да въздейства поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимата към спазване на законите, да въздейства предупредително върху нея да се въздържа от подобни действия занапред, като същевременно това наказание удовлетворява и целите на генералната превенция - да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Изложеното въвежда основанията по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК за изменение на обжалваната присъда като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на шест месеца.
Въззивната проверка на обжалваният съдебен акт въвежда основание за изменение на присъдата и в нейната гражданска част.
Първоинстанционният съд е уважил предявения от гражданския ищец Н.В. срещу подсъдимата граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от деянието на подсъдимата неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увредата – 23.08.2017 г. Действията на подсъдимата, с които е осъществено изпълнителното деяние на престъплението, са причинили на пострадалата страхово изживяване, а също така и болки от нанесения побой, които подлежат на обезщетяване от подсъдимата. При определяне на размера на дължимото обезщетение районният съд правилно е отчел тези обстоятелства, но е пропуснал да отчете, че действията на подсъдимата са били провокирани от пострадалата, при което за обезщетяването на неимуществените вреди, причинени на гражданския ищец от деянието на подсъдимата, ще е достатъчна сумата в размер на 3 000 лева, като за разликата над този размер до пълно предявения размер от 5 000 лв. гражданският иск е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен. В този смисъл обжалваната присъда следва да се измени в гражданската част като се намали размера на присъденото обезщетение на 3 000 лв. и се отхвърли предявения граждански иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 5 000 лв. като неоснователен.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват други основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1 и ал. 3 и чл. 338 НПК С. окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъдата, постановена по н.о.х.д. № 127/19
г. по описа на Районен съд – С. като намалява размера на наказанието лишаване
от свобода на шест месеца, намалява размера на присъденото обезщетението за
неимуществени вреди от 5 000 /пет хиляди/ лева на 3 000 /три хиляди/
и отхвърля предявения от Н.Г.В. срещу подсъдимата Г.Х.Б. граждански иск за
разликата над 3 000 лв. до 5 000 лева като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Н. Николова/
ЧЛЕНОВЕ: /о.м./1.
/Ян. Бозаджиева/
2.
/Б. Гащарова/